Популизъм, мораториум, наказателна процедура

| от |

Депутатите приеха Решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. До като течеше обсъждането в парламента, Европейската комисия обяви, че няма правомощия да удължи мораториума за продажба на земеделски земи и че ако страната ни иска той да остане в сила и след началото на идната година, ще трябва да получи съгласието на всички останали 27 страни от Евросъюза.

Със 171 гласа „за“, 38 „против“ и 12 „въздържал се“ Народното събрание прие предложението на „Атака“. Мораториумът се налага върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица и ще важи до началото на 2020 година.

Общата позиция на „Атака“ и ГЕРБ в подкрепа на удължаването на мораториума изненада донякъде БСП и ДПС. „Атака“ даже прие предложението на ГЕРБ за допълнение в текста на финалното решение. ГЕРБ предложиха да се включат текстове, които да задължават правителството да води преговори с ЕК за мораториума, както и да предприеме законодателни инициативи за защита на купуването на българската земя. В отговор от ДПС предложиха процедурната хватка с отлагане на разискванията, докато не бъдат прецизирани текстовете.

От Европейската комисия завиха, чрез свои говорител  за БНР, че се очаква България да отвори този пазар, както е предвидено – от началото на 2014-а година.

Еврокомисията, която само преди дни отхвърли аналогично искане от Румъния, ще се запознае с писмото, в което българските власти искат удължаване на забраната, каза говорителката по въпросите на вътрешния пазар Шантал Хюс:

На България беше даден преходен период, в който да се подготви за пълното отваряне на пазара на земеделски земи за чужденци. Този период изтича на 1-ви януари 2014-а година и присъединителният договор с България не предвижда никаква възможност за удължаването му. Затова очакваме България да отвори пазара си, в съответствие със задълженията, поети в договора.

Ако това не стане, Шантал Хюс каза, че комисията ще съдейства на България с всичко според възможностите си и припомни, че при неспазване на общностното законодателство се пристъпва към наказателна процедура, която може да доведе и до съд. Говорителката подчерта още, че Европейската комисия няма правомощия да разреши на България удължаване на мораториума и че ако страната ни иска той да остане в сила и след началото на идната година, ще трябва да получи съгласието на всички останали 27 страни от Евросъюза. Това на практика означава преразглеждане на присъединителния ни договор и повторна ратификация от 27 държави членки.

Решението на парламента за мораториум за продажба на земеделска земя на чужденци е в драстично противоречие с договора на България за присъединяване към Европейския съюз. Това заяви на брифинг в парламента лидерът на ДПС Лютви Местан.

„Юридическата непрецизност е най-малкият проблем, пред който се изправя България. Решението на Народното събрание не решава нито един реален проблем. Не само, че не защитава националния интерес и интереса на българските граждани, а го нарушава”, коментира Местан.

Mестан коментира, че ГЕРБ са се делегитимирали като евроатлантическа партия и като партия член на ЕН.  Сега отговорността за последствията от това решение, за откриването а евентуална наказателна процедура срещу България е на политическите сили, които подкрепиха този проект за решение”, коментира Местан. 

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от chronicle.bg |

Помните ли златните години на рока? 60-те. Аз не, роден съм близо трийсет и пет години след неговия разцвет. Представям си какво е било и умирам от желание да се докосна до тази атмосфера на всеобща улична еуфория. Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живот днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В дневното предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента беше Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам нейните песни, тези на колегите й, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който маркира най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те.

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете Nicolas, L’amour c’est comme une cigarette, Bye bye Leroy Brown и още много. Никой не беше забравил песните La Maritza, Je n’aime encore que toi и Orient-Express.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгваме си, навън е горещо. Вечер е, прибираме се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща пушек. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да тръгнеш към горящата цигара.

 
 

Готови ли сте за лятното издание Капана Фест 2018?

| от chronicle.bg |

Не знаем за вас, но нашият график за началото на юни, когато ще се проведе тазгодишното лятно издание на фестивала за градска култура и изкуство Капана Фест, вече е пълен.

От 1 до 3 юни това лято в Капана отново се събират творци и иноватори от всички сфери на културния живот, за да променят изцяло облика на пловдивския квартал Капана.

KF_Key_Visual

Замислен като карнавал на свободното творчество с 3 издания годишно, вече 4 години фестивалът открива и представя пред широката публика автори, занаятчии и творци с нестандартни идеи и новаторски проекти в няколко основни направления: Музика, Танци, Занаяти, Работилници и изложби, Кино, Литература, Театър, Атракции и развлечение и Спорт.

Главните акценти в програмата този сезон са:

Музикалните сцени, от които ще звучат както и млади, и вече наложени имена в българската музика, са върхът на програмата. Сцена Staropramen по традиция предлага специална селекция за феновете на рока и алтернативната музика, а новата сцена „Гласът на Капана“ е посветена на младите музикални надежди на България.

Базар Капана отново среща публиката с над 120 модерни занаятчии и техните творби, разделен на 4 тематични зони: Авторски изделия, Натурални храни и напитки, Улична мода и Базар за грамофонни плочи. Зоната за улична мода ще представи подбрани български стрийтфешън марки като WHAT A MONSTAR, Bare Hands Society и Snake Legend.

Литературната зона на лятното издание ще предложи програма, в която 1 юни е посветен на детската книга и ще срещне най-малките посетители с редица български автори. На 3 юни зоната ще бъде отворена към публиката, която ще разказва своите истории и ще печели награди. През останалото време зоната ще е претъпкана от талантливи поети, чиито представяния ще надхвърлят рамките на стандартното литературно четене.

Независимо кино и театър, арт инсталации и пърформанси, изложби, които ще се случват в гигантски капан-галерия, зона за спорт, посветена на благотворителна кауза… това и още много ще видим между 1 и 3 юни тази година по павираните настилки на Капана.

 
 

12 лоши книги, които не ви правят читател

| от chronicle.bg |

23 април е денят на книгата: чувстват го като празник онези, които са живели сред страниците на книгите; които са бягали от час в училище, за да смучат думите на Агата Кристи, крили са се сред шубраците на село да поглъщат Стивън Кинг и са изградили отношението си към света, поне отчасти според всичко, което са прочели.

През последните години, може би откакто разцъфтяха социалните мрежи, да четеш стана модерно. Нароиха се всякакви групи за четене, инстаграм профили с книги на фона на морета, поляни и нокти на крака и изобщо четенето стана нещо като доказателство за висок интелект и брилянтен успех сред социума.

Естествено, четенето трябва да се насърчава. Не бива да спираме да си блъскаме главите как да накараме децата да четат с удоволствие, а не да сричат, пуфтейки. Не бива и да спираме да подаряваме книги: техните страници и думи са пътища към други светове и други времена. А и усиленото четене значително намалява риска от правописни грешки от типа на „заболекър“, които станаха все по-видимо явление с избухването на фейсбук.

Не всяка книга обаче може да послужи като параван, зад който да скриете своята посредственост и тъпота. Нали разбирате, номерът не е да четете каквото и да е, а да четете някакви или смислени, или увлекателни, или ценни, или забавни неща.

В галерията ще ви представим няколко книги, чието прочитане не е повод за гордост. Ако, разбира се, сте прочели книгата на Криско от любопитство, но във виртуалната библиотека в мозъка ви стоят и „Майстора и Маргарита“ и „1984“ (например), ОК. Но ако някоя от тези книги е единствената, която сте прочели, по-полека с хвалбите какъв як читател сте.