Момичето с милион лица: Тя е кралицата на Cosplay

| от chr.bg |

В култовия сериал Game of Thrones имаме човека без лице и момичето без име, но сега ще ви представим едно друго момиче – това с милион лица.

Името й е Алисън Табита и е определяна като кралицата на Cosplay заради невероятната й способност да се преобразява в любимите ни герои от филми за супергерои и магьосници, анимета, комикси.

Искате Жената-чудо, Лара Крофт, Падме от „Междузвездни войни“, Джак Спароу, секси аниме мацка със синя или червена коса? Няма проблем! Алисън може всичко.

Тя обича всякакви форми на изкуство. Страда от дислексия, заради което й е много трудно в училище по почти всички предмети. Трудно се концентрира, а докато чете, по средата на книгата забравя за какво става дума в нея.

Затова толкова много обича да гледа филми, включително документални. В киното, телевизията и видео игрите намира своя свят и обществото, на което принадлежи и в което се чувства най-добре.

И толкова задобрява в Cosplay, че няма да повярвате къде е оригиналът и къде е тя.

Вижте някои от най-добрите трансформации на Алисън в галерията.

 
 

Нелсън Мандела: „Винаги изглежда невъзможно, докато не го сториш.“

| от chronicle.bg |

На днешния ден преди 100 години в Южна Африка е роден един от най-ярките и противоречиви лидери на ХХ век – Нелсън Холилала Мандела. Първият чернокож президент на ЮАР (1994 – 1996 г.), борец срещу системата на апартейда, расовата дискриминация, чието средство за борба в продължение на десетки години е мирът. За заслугите си получава Нобелова награда за литература през 1993 г.

Преди да стане президент Мандела е лидер на въораженото крило на Африканция национален конгрес, Умкхонто Свизве  (означаващо „Копието на нацията“). В последствие държавните власти го обвиняват в саботаж и организиране на работническа стачка и той  прекарва 27 години в затвора, повечето от тях на остров Робен.

След освобождаването му от затвора през 1990 г., той помага за установяването на мултирасов демократичен ред в Южна Африка. След края на апартейда, мнозина изразяват одобрението си към него.

В страната му го наричат Мадиба – почетна титла, с която се увенчават възрастните членове на клана на Мандела. Днес тя вече се е превърнала в символ на този лидер. И макар в Южна Африка все още да се водят противоречиви дискусии отновно приносът на Мандела, думите му са достатъчно категорични. Ето някои от тях, които споделяме днес, когато се навършва век от рождението му.

South Africa Mourns Death Of Nelson Mandela
Getty Images

„Винаги изглежда невъзможно, докато не го сториш.“

„След като изкачиш една голяма планина, винаги откриваш, че има още много планини за изкачване.“

„Пътят към свободата не е лесен никъде и много от нас ще трябва да преминат през долината на смъртната сянка отново и отново, преди да достигнат върха на желанията си.“

„Научих се, че куражът не е отсъствието на страх, а триумфът над него. Смелият човек не е този, който не се страхува, а който надвива страха.“

„Всеки може да надрасне обстоятелствата и да постигне успех, ако е отдаден и страстен в това, което прави.“

One&Only Cape Town: Luncheon In Honour Of Nelson Mandela
Getty Images

„Всеки човек или институция, които се опитат да ограбят достойнството ми, ще загубят.“

„Добрият ум и доброто сърце винаги са забележителна комбинация.“

„Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш заедно с него. Така ставате партньори.“

„Харесвам приятелите, които имат независимо мислене, защото те ти помагат да видиш проблемите от всичките им ъгли.“

„Не ме съдете по успеха, съдете ме по това, колко пъти съм падал и после съм ставал отново.“

„Никоя държава не е наистина развита, докато гражданите й не са образовани.“

GettyImages-2766913
Getty Images

„Образованието е най-мощното оръжие, което може да промени света.“

„Парите не правят успеха, свободата го прави.“

„Гневът е като да пиеш отрова и да се надяваш, че тя ще убие враговете ти.“

„Истинските лидери трябва да са готови да жертват всичко за свободата на народа си.“

„Мечтая за една Африка, която е в мир със себе си.“

„Когато водата тръгне да кипи, е глупаво да намаляваш силата на огъня.“

 
 

6 филма, с които да загреем за „Mamma Mia: Here We Go Again“

| от chronicle.bg |

Изминаха десет години откакто най-печелившият мюзикъл на всички времена обиколи кината и се превърна в абсолютен хит, който и до днес не е загубил блясъка си. Ние обаче се чувстваме като една известна героиня от  киното, на която принадлежи репликата „it’s been 84 years…“. Изключително бавно минаваше времето от миналата есен, когато се разбра, че „Mamma Mia!“ ще има продължение.

Вече е време да си отдъхнем и да се настаним удобно в киносалона, защото вчера беше световната премиера на „Mamma Mia: Here We Go Again“, а след два дена младата Дона (Лили Джеймс) и компания отново ще запеят любимите ни хитове на ABBA и на българския екран.

„Mamma Mia: Here We Go Again“ ни отвежда назад във времето, когато Дона е още млада дипломантка в Оксфорд, но разбираме, че още тогава тя изгаря от желание да опита всички сладости, които животът може да предложи. Затова съвсем сама тя поема пътя първо към Париж, където се среща със спонтанния хипстър Хари, а после съдбата я отвежда към гръцкият остров Калокаири и двамата изкусителни младежи Бил и Сам. Втората част на мюзикъла се състои от двете паралелни истории на миналото и настоящето. Днес вече Софи (дъщерята на Дона) не е невинното момиче от първата част на мюзикъла, а решителен предприемач, готов да превърне хотела на Дона в истински рай за туристите. Всичко това е обединено от песните на шведската попгрупа.

Ако и на вас, също като на нас, ви е омръзнало да чакате и искате да оползотворите останалото време до 20 юли, ви предлагаме 6 велики филма, с които ще влезете в духа на „Mamma Mia: Here We Go Again“. Можете да ги видите в галерията горе.

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

Тиндър е прекрасно място, не ми говорете глупости

| от |

Имам приятел, който си изтри Тиндъра. Три пъти. Сега пак има Тиндър – или поне скоро ще има, не съм го питал, но като гледам тенденцията…

Ако разпитате малко за приложението, разпространено мнение е, че се ползва за да си намериш човек за спане. Това мнение се гради на същите чисто човешки недостатъци, на които се гради и успехът на суеверията. Затова и за Тиндър, и за суеверията мога да кажа едно и също: Ако това беше вярно, може би щеше да е по-значително явление в обществото ни. Може би ако подковите увеличаваха късмета, щяхме да знаем. Може би ако влизаш в Тиндър и намираш секс, всички определено щяхме да знаем.

Тиндър е ефективен начин да бориш някаква самота без неудобствата на личен контакт, но с абсолютната възможност за такъв. Това е. Лошо ли е да си го дръпнеш на телефона? Не. Неприятно ли е да признаеш пред себе си, че би искал да си намериш някого, отколкото да седиш без никого? За много хора да.

Някои от тези хора искат да използват Тиндър, но имат чувството, че това моментално ще ги уличи в слабост (защото, нали, едва ли не, не са си самодостатъчни и не са абсолютно царствено недостъпни, което е голям срам, какво ще кажат хората???). Затова им трябва извинение: например че само ще изпробват апа да видят какво е и после ще напишат текст за него. Най-често само за 30 дни.

Ето, вие сте разумни хора, скъпи читатели. Вие можете ли да ми кажете нещо стойностно, което може да се постигне за един месец? 

Отговорът би трябвало да е „Не“. А да си намериш човек за крепка връзка е нещо стойностно. Това с експерименталното ползване е булшит от слаби хора. Не ги хокам, просто е гадно да гледаш чуждата слепота, дори да е само привидна. Аз, разбира се, може и да греша, но, по дяволите, точно сега е малко вероятно. Всички ни е срам да си признаем някакви неща пред себе си – комунистите ги е срам да си признаят, че не са толкова успешни, колкото други хора; особено вокалните хомофоби ги е срам да си признаят, че едни космати гърди между две здрави ръце ще направят съня им по-спокоен. Това може да е заради пагубната липса на окуражаване в обществото ни (за сметка на нетърпелива критика), а може и да не е, кой знае.

Както може би вече предполагате, аз си намерих половинка в Тиндър – живеем заедно, хубаво ни е и, да чукна на дърво (или да си купя подкова), изгледа, че ще става все по-добре. Естествено, аз може да съм ударил някакъв безобразен късмет и това вероятно няма да се случи на всеки. Като знам колко ми върви на карти, нищо чудно да си е късмет. А може и да се дължи на това, че седях в тъпия Тиндър по-дълго от един траур време. Всичко може, казвам ви само какво стана. Също не ме беше срам да си го сваля, като държа да отбележа, че не го свалих заради секса – млади сме, секс колко щеш.

Свалете си тъпия Тиндър. Това е болка за добро – като да отидеш на зъболекар. В началото е неудобно, но после може да се уредите цял живот.