Момичета, които искат да умрат за Аллах

| от |

Все повече момичета от САЩ и от страни-членки на ЕС заминават за Сирия, за да се присъединят към ислямистите. Какво ги кара да се решат на тази стъпка и знаят ли какво ги очаква при бойците от „Ислямска държава“?

Три момичета от САЩ, на възраст между 15 и 17 години, бяха преполовили пътя си към Сирия, когато полицейските власти ги спряха на летището във Франкфурт и ги върнаха обратно в Америка. Други като тях обаче вече са в Сирия. Все още броят на жените, присъединили се към „Ислямска държава“, е сравнително малък. Но непрекъснато нараства, пише Дойче Веле.

Защо тръгват на джихад?

Преди няколко месеца медиите писаха за 16-годишна ученичка от германския град Констанц, която напуснала тайно дома си и през Турция преминала в Сирия. Кетрин Браун, експерт по въпросите на тероризма от лондонския King’s College, предполага, че за Сирия са заминали около 200 жени от Европа. Причините за това тяхно решение са няколко, казва Браун и обяснява: „Първо, „Ислямска държава“ примамва с политическата утопия, която представя за своя цел. Второ, все повече мюсюлмани в Европа се чувстват отхвърлени от обществото. И трето, много жени и мъже заминават за Сирия, ръководени от жаждата си за приключения. Специално при жените има и нещо друго – те искат да са част от новия световен ред, налаган от „Ислямска държава“. Искат да са жени на бойците и майки на новата държава“, казва Браун в интервю за Дойче Веле.

Буркхард Фрайер, шеф на Службата за защита на конституцията в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, изчислява броя на жените от провинцията, заминали за Сирия, на около 25. „Тези жени са на възраст между 16 и 20 години. По-млади са от мъжете, които се отправят към Сирия“, казва той и добавя, че почти всички произхождат от мигрантски семейства.

Тези жени търсят признание, често им липсва ориентация в живота. Към това се прибавя и известна доза протестна култура, както и желанието да се разграничат от собственото си семейство. Романтичната представа за женитба с бъдещ мъченик също играе съществена роля, посочва Фрайер.

Много от момичета, които подкрепят „Ислямска държава“, са се радикализирали чрез интернет. Обикновено те биват примамвани от други жени – с видеопослания и постинги в социалните мрежи, където бъдещите джихадистки се натъкват не само на огромно количество пропаганда, но и на практични съвети за живота в регионите, където се водят боеве. Само че повечето момичета и млади жени твърде късно осъзнават, че строгият салафитски ислям ограничава силно възможностите им за „изява“ – според салафитския ислям, жените имат само две функции: те могат да са или майки, или верни съпруги на бойците, но не и да участват в бойните действия.

Въпреки това очевидно има жени, които са замесени в актове на насилие. Или пък просто се представят за бойци, позирайки с оръжие в ръце. Кетрин Браун разказва за една лекарка от Малайзия, която написала в блога си: „Имам си моите слушалки и моя калашников. Какво ми трябва повече?“. А миналата седмица в интернет бе разпространена снимка на млада французойка, препасана с колан с експлозиви.

Буркхард Фрайер е убеден, че жените, които заминават за Сирия, не участват във военните операции: „Тяхната задача е да се грижат за мъжете и да ги подкрепят. Едва на място разбират, че не им е позволено да се включват в бойните действия. И в повечето случаи е вече твърде късно за връщане назад“, казва експертът.

„Искаме да умрем за Аллах“

Наскоро медиите информираха за две австрийски момичета, които след женитба с ислямистки бойци и шест месеца, прекарани в региони, контролирани от „Ислямска държава“, установили контакт със свои приятели, пред които споделили, че вече не издържат. Само няколко месеца по-рано двете девойки, на 16 и 17 години, разпространили селфита, на които били облечени в бурка и въоръжени с автомат. Снимките им били придружени от посланието, че искат да умрат за Аллах.

Кетрин Браун и Буркхард Фрайер смятат, че радикализирането на младите жени е повече протестен акт, отколкото религиозен порив. „Повечето от младите жени, които тръгват на джихад, имат само повърхностни знания за исляма. Те познават черното знаме на ислямистите и пропагандните лозунги от видеоклиповете. Но теологическият аспект им е в повечето случаи напълно чужд“, казва Кетрин Браун от лондонския King’s College.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Иновации в нагряването на тютюна

Нагряването на тютюн е потенциално по-малко рискова алтернатива, тъй като по този начин тютюнът се нагрява, а не се изгаря.

glo е основният продукт на Бритиш Американ Табако в категорията устройства за нагряване на тютюн. С едно зареждане устройството може да се ползва до 30 сесии. То нагрява тютюна до приблизително 240°C без да го изгаря и затова не се образува пепел, като миризмата е много по-малко*. В резултат от нагряването се формира пара, която съдържа около 90-95% по-малко токсични вещества спрямо дима от конвенционална цигара**, като това прави този процес потенциално по-малко рисков спрямо тютюнопушенето. glo използва Dunhill Neostiks в три разновидности: Navy Blue, Yellow и Green.

glo е вече на пазара в Япония, Южна Корея, Швейцария, Канада, Русия, Румъния, Италия, Сърбия, Хърватия, Казахстан, Украйна, Гърция, Чехия и Полша.

___

* В сравнение с конвенционалните цигари, когато са запалени. Тези характеристики не означават непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

** При сравнение между стойностите на 9 вредни компонента, налични в дима на стандартната цигара 3R4F (около 9 мг катран) и в парата, отделяна при нагряване на тютюн чрез glo, за които Световната здравна организация препоръчва намаляване поглъщането им с цигарения дим. Тази характеристика не означава непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Джони Инглиш се завръща с нов Aston Martin V8

| от chronicle.bg |

Роуън Аткинсън се завръща като най-забавният агент на Нейно Величество в „Johnny English Strikes Again“! 

В третия филм от поредицата Джони се завръща от пенсия, за да преследва кибер престъпници, които искат да завладеят света. Когато дългът зове, Великобритания звъни на най-добрите! Когато те не могат, звъни на Джони Инглиш.

Освен Аткинсън, във филма участва и Ема Томпсън като министър-председателя на Обединеното кралство, Олга Куриленко като хубавицата и Джейк Лейси като бизнес магнат от Силиконовата долина. 

Понеже филмът малко (едвам-едвам) напомня на „Агент 007″, Инглиш също кара Aston Martin. И е невероятно як!

Както Аткинсън сам обяснява във клипа, той върши повечето от шофирането. А също така, колата, този „доматено червен Астън“, е негова. Чудно защо Роуън би имал кола с ракети на предния капак.

Johnny English Strikes Again“ излиза в САЩ на 26 октомври и вече направи повече от 82 милиона долара в страни като Япония и Германия, благодарение на гигантската маса фенове на Мистър Бийн.