Момчето, което порасна

| от |

Даниел Радклиф отдавна не е момчето, което не умря, не е Хари, не е Потър, не е нищо от тези неща. Освен че е много голям, той е и страшно различен от очилатия магьосник, който го направи звезда.

Даниел Радклиф става моментална знаменитост, когато е само на 11 години, защото от всички малки момчета, които Крис Кълъмбъс преглежда в търсенето на перфектния Хари Потър, избира именно него. Британският актьор играе момчето-магьосник в продължение на 10 години и пораства пред очите на всички.

След финала на филмите, много хора му предричат прегаряне от световната слава и отиване в небитието, където се намират повечето деца-актьори. И Даниел сякаш беше поел по този неизбежен път….

Малко след последната премиера на „Хари Потър и Даровете на смъртта“, Даниел започва да говори за проблемите си с алкохола и злоупотребата с различни неща, които автоматично карат всички хора да си кажат: „Знаех си.“ Той дори иронично обича да повтаря, че независимо от всичко, едва ли ще остане приятел с някой от екипа на филма и най-вече с верните си приятели – Ема Уотсън и Рупърт Гринт. Не че това е лъжа, но не и самата истина. Тримата са добри познати и до днес, четири години след като филмите официално отидоха във видеотеката.

Истината е, че Радклиф няма да се отърве от „момчето, което не умря“. Той винаги ще си остане Хари Потър, защото винаги някъде някой по света тепърва ще открива магията на книгите на Дж. К. Роулинг, а неизбежно след това се появяват и филмите. 

След като разказва за проблемите си със забранени субстанции, Радклиф решава да поеме по друг път. Да оправдае злите езици. Да продължи да прави кино, при това много различно от образа на Хари Потър. На хората им е адски трудно да го възприемат като пораснал човек, но той е именно такъв. Днес, Даниел Радклиф е на 26 години и отдавна не е цайсатото момче, което казва с детски глас: „Аз съм магьосник?“

Веднага след финала на „Хари Потър“, Радклиф поема основната роля  в хоръра „Жената в черно“ и той е една от причините филмът изобщо да става за гледане. След това пък поема ролята на Алън Гинсбърг – да, поета, в един от недооценените филми от 2013-а – „Убий любимите си“. Ако имате възможност, вижте го, повярвайте, момчето-магьосник ще ви изненада приятно.

След това се появяват изключително слабия „Рога“, който е толкова зле, не заради Радклиф. Неговото участие е единствената причина този филм да става за нещо, а филмът се проваля заради малоумната история, която не е написана добре. И все пак, за мъж с рога, който търси убиеца на гаджето си, британецът се справя прекрасно, въпреки безумието на сюжета и лошото му изпълнение.

Веднага след злощастния „Рога“, идва и любимото до момента заглавие във филмографията на Радклиф – „A Young Doctor’s Notebook“ – минисериал с три сезона от по три епизода, който адаптира саркастичната повест на Булгаков „Морфин“ и други истории, обединени в „Записки на младия лекар“. В телевизионната версия на Булгаковите истории, Радклиф играе младата версия на Джон Хам – лекар, пристрастен към морфина, но иначе брилянтен специалист, започнал като общопрактикуващ доктор. Радклиф е брилятно патетичен като отчаян млад лекар, забит в руската степ и единственото, което може да „оправя“ е себе си – с морфин – и дебелата медицинска сестра – в сексуален аспект. Сериалът си заслужава всяка минута.

Не се съмнявайте, че Радклиф е прекрасен в този сериал и трябва да го гледате, за да си промените мнението за него веднъж завинаги. Аз го направих и съм изключително доволна.

От този петък, Даниел Радклиф играе в новата версия на готическата приказка на Мери Шели за доктор Франкенщайн. Не, той не е Чудовището, поне не онова, за което се сещате веднага, нито е докторът – той се играе от Джеймс Макавой. Радклиф е Игор – един от персонажите, които малко хора чели или гледали историята помнят – гърбавият и леко глуповат помощник на Виктор Франкенщайн.

Тук обаче, ще запомните Игор. Не само, защото в ролята е Радклиф, а и защото той разказва цялата история. Даниел е прекрасно нетипичен в тази роля.

Едно е сигурно, младият Даниел е пораснал. При това силно, по момчешки мъжествено и някак извън Холивуд. 

Радклиф носи тази аристократична осанка на британците, за която момичетата, решили да посетят Острова, специално трябва да внимават. Горе, в галерията ще видите едни от най-добрите му роли. А отдолу може да гледате видеото, в което Vogue му задават 73 въпроса, докато играе тенис на маса със Зоуи Казан.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Бившата Мис Вселена, която превърна Despacito в световен хит

| от chr.bg |

Лудостта по Despacito още не е напълно отминала. Повярвайте ни, няма как да не я чуете по морето и това лято.

Обожавана от едни и втръснала на други, няма как да не признаем обаче, че Despacito се превърна в тотален хит и покори целия свят.

Песента има вече над 5 милиарда (!) гледания в YouTube и още безброй милиарди пускания по телевизии, радиа, барове и купони.

Колкото и мелодична и заразяващата да мелодията обаче, клипът също не е лош. Вярваме, ще се съгласите.

Красивите жени, които се поклащат изкусително в ритъма на латино музиката, със сигурност, са допринесли за част от милиардните гледания в YouTube. А една от тях дори има титла заради красотата си.

Главната героиня в клипа е Зулейка Ривера, която през 2006 година, когато бе само на 18, бе коронясана за Мис Вселена.

Оттогава, вече 30-годишната ослепителна пуерториканка се изявява като модел, телевизионна водеща и актриса и стартира собствена колекция бански костюми.

Ривера има седемгодишен син – Себастиан Хосе Бареа Ривера, от баскетболиста Джей Джей Бареа, но двамата отдавна вече не са заедно.

А ако фактите, че се казва Зулейка, че е бивша Мис Вселена и че е звездата от клипа на Despacito, не са ви достатъчни, вижте повече в галерията.

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.