Момчето е слабичко и стреля с лявата ръка: една спортна предистория за човека, който диктува световния ред

| от |

Иво Иванов е български журналист, който от години живее е Канзас, САЩ. Негови статии са публикувани в най-големите американски вестници, а уникалната му дарба да намира и разказва увлекателно интересни истории, го е направила легенда сред почитателите му. Повечето от историите на Иво са от света на спорта, много от тях никога не са били публикувани на български. Тази е стара, но си струва да й отделите малко дигитално време… и ако решите да допишете започнатото преди 7 години изречение

ИВО ИВАНОВ, КАНЗАС

Момчето е слабичко и стреля с лявата ръка. Ще се опитам да разширя колкото мога това изречение до края на статията, но засега това е първото нещо, което забелязвам, анализирайки видео архивите от мачовете на отбора на Пънахау. Почти нямам съмнение, че това е било и първото нещо, което се е набило в очите на Крег, когато се е изправил за пръв път срещу крехкия левичар на баскетболната площадка.

etick_g_dchoops20_850

Крег Робинсън обича Мишел. Така, както само един голям брат може да обича малката си сестра. За него нейната сигурност, бъдеще и щастие са далеч повече от роднинско задължение – те са негово призвание. Понякога най-голямата опасност за една млада жена е самата тя: силни емоции, внезапни влюбвания и уязвима доверчивост са в състояние да нарушат преценката й и да хвърлят мъгла върху съзнанието й. Крег знаел идеално, че океанът е пълен с акули и зад всеки ъгъл дебнат безочливи крадци на сърца. Ето защо, когато усетил, че сестра му хлътва безнадеждно по един обаятелен, слабичък младеж, той решил да го подложи на тест…на баскетболната площадка.

Навремето Крег беше един от най-добрите баскетболисти на Америка, а в момента е треньор на първодивизионния Браун Юнивърсити. Играта до такава степен се сраснала със същността му, че той е намерил начин да иска от нея отговори дори на най-важните въпроси в живота си. „Аз винаги съм бил в състояние да определя характера на човек по това, как се държи на игрището” – спомня си Крег – „Дали е егоист, дали симулира, дали е арогантен и сприхав…

Мишел знаеше за това мое качество и самата тя предложи да заведа любимия й мъж на една от моите игрички с бивши професионалисти. Това, което установих е, че младежът е не само добър играч, но и стойностен човек. Играеше уверено, чисто и колективно и въпреки крехката си физика, не се страхуваше от физически сблъсъци с далеч по-тежки играчи. Хареса ми как бързо намери общ език с останалите и въпреки, че беше завършил право в Харвард, не го афишираше по никакъв начин.”

В крайна сметка Робинсън сложил баскетболния печат на одобрението върху връзката на сестра си. Не знам дали Крег е бил прав да се доверява на подобна игрова психоанализа, но факт е, че от тогава Мишел и любимият й са натрупали 15 години щастлив брак и две дъщери. Това е прекрасно разбира се, а пък и аз съм доволен, защото вече имам малко по-многозначително наблюдение и мога да добавя че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно и се разбира с другите.

Сигурно има известна доза истина в теорията на Крег. Често съм забелязвал как между двата коша маската пада и за броени минути човек неизменно се превръща в себе си. Демагогията отстъпва място на истината, амбицията маха дрехите си, недостатъците се озъбват и дори погребани комплекси започват да надничат от миналото. Играта задава въпроси и характерът ти отговаря.

Ето защо се ровя в старите мачове на съпруга на Мишел и въпреки, че знам доста за него, се надявам да науча още. Кадрите са от гимназиалните му години. Виждам чисто баскетболни неща: младежът с номер 23 отскача мощно от два крака и грациозно прибира отскочили топки с дългите си крайници. Движи се умело с и без топка и не се колебае да вземе нещата в свои ръце. Това е подготвен, комплексен играч, който не се страхува да поеме отговорност.

Чувал сам много за уличните му мачове по асфалтовите площадки на гетата в Саут Сайд в Чикаго, където се появявал неочаквано с група приятели, между които и Крег Робинсън. Тези игрички често се превръщали в ожесточени битки, но нашият левичар винаги успявал да запази самообладание и колкото и да му драскали кибрита, никога не се палел. Нещо повече – в края на всеки мач неизменно си тръгвал от игрището с няколко приятелства в повече.

Най-странното е умението му да използва фразеологията на баскетбола като разговорник, чрез който да комуникира без проблем с хора от различни раси, социално положение, култури, националности и възрасти. Ще посегна директно към този разговорник, за да насоча вниманието ви към разширяващото се прозрение, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност и не губи самообладание.

Едно от любимите му места за игра е тежкарския Ийст Бенк Клуб, който е пълна противоположност на игрищата в Саут Сайд. Тук идват да тренират най-богатите и влиятелни личности в Чикаго. Може би причината да намира с такава лекота общ език с всички, се крие в невероятните разклонения на родословното му дърво. Родителите му са рожби на два континента. Баща му е чернокож, а майка му толкова бяла, че сигурно й се е налагало да си слага плажно масло при пълнолуние. Самият той е отраснал в Джакарта и Хонолулу и една от любимите му фрази е, че когато се събирали роднините му все едно, че е на сесия на Обединените Нации.

Да бъдеш отгледан в подобно семейство в епохата на глобализацията е голямо преимущество, така че днес нашият герой е човек без предразсъдъци, шовинизъм и цвят. За него е повече от ясно, че светът е станал прекалено широк, за да бъде набутан в тясно съзнание.

Преди години, левичарят от видео архивите участва в баскетболен мач в затвор срещу опасни престъпници. Идеята била, да им се изпрати посланието, че само, защото са зад решетките, не означава, че тези хора са завинаги отписани от обществото и са престанали да съществуват. Това е благороден жест, защото понякога нещо елементарно като баскетболен мач, може да напомни на човек, че останалият свят не го е забравил и да даде положителен тласък на един застинал живот. Което създава идеална предпоставка за логичното наблюдение, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание и гледа на света с отворено съзнание и благородство.

В момента баскетболистът си търси отчаяно работа, въпреки че резюмето му е идеално. Казват, че е работохолик и перфекционист. Има изумително обаяние и излъчване. Стига да пожелае, сигурно би могъл да стане голям треньор. От няколко месеца се явява на работни интервюта с потенциалния си работодател и мнозина твърдят че досега никой не се е справял по-успешно. Междувременно успя да напише две великолепни книги, за които натрупа поредица награди и суперлативи. Великата легенда на НБА Карийм Абдул Джабар заяви, че му стиска палци за работата, тъй като няма по-подходящ човек за нея. За съжаление в усиленото преследване на мечтаната позиция, напоследък не му остава време за баскетбол. „Липсва ми”, заяви наскоро стройният левичар, „Често сънувам че играя баскетбол!”

Сънищата са отражение на действителността, а на този етап тя е повече от сигурна че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание, гледа на света с отворено съзнание и благородство, работи непрекъснато, има страхотно дар слово, обаяние и интелект.

Това изречение, посветено на младия играч, продължава да расте и става все по-впечатляващо, но аз от дете не вярвам на хора от неговия бранш и все още не съм сигурен, че трябва да повярвам. Не е принцип, а по-скоро условен рефлекс, създаден благодарение на безброй разочарования, натрупани през годините. Кой знае? Може би именно един бивш баскетболист с точна лява ръка е човекът, който би могъл да промени мнението ми. Наскоро прочетох и втората му книга: „Дързостта на надеждата”. Бях буквално пленен от освежаващата искреност, с която бе напълнен всеки ред.
В момента голямото интервю продължава, но само след седем месеца и аз ще бъда сред тези които ще решат дали съпругът на Мишел Робинсън ще бъде назначен на мечтаната си работа. И колкото повече научавам за него, колкото повече се взирам в старите баскетболни кадри, толкова повече си давам сметка, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание, гледа на света с отворено съзнание и благородство, работи непрекъснато, има страхотно дар слово, обаяние и интелект и светът само може да спечели, ако през ноември именно той стане най-могъщият човек в Съединените Щати.

На добър час г-н Обама!

1 март 2008 година

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Лъскави коли и нови модели на автоизложение в Ел Ей

| от chronicle.bg |

Infiniti ще разкрие за първи път напълно новия си модел на автомобилното изложение в Лос Анджелис 2017. Моделът ще предлага първокласни иновативни технологии, изключителен дизайн и водещо в своя клас интериорно пространство.

Новият модел ще бъде свежа интерпретация на ключовия за Infiniti дизайн с динамична елегантност, характеризирана чрез преливащи извивки и атлетични пропорции.

Освен новия модел на Infiniti, на автоизложение в Ел Ей ще може да се види версията 2019 година на модела ASCENT, който е първия SUV автомобил на Subaru, предлагащ конфигуриран в три реда седалки интериор.

За момента, от Subaru не споделят подробности за новия ASCENT, като споделят само това, че автомобилът е със семейна насоченост и ще предложи многопрофилност и капацитет.

Ще видим ново предложение и от Lexus, като новият RX L ще бъде демонстриран във версия с бензинов двигател- RX 350L, и с хибридно задвижване- RX 450hL.

Друг вълнуващ момент, който очаква посетителите на автосалона от 1 до 10 декември, е новата Mazda6, която ще се предлага със SKYACTIV-G 2.5 бензинов агрегат, който е оборудван със система за икономия на горивото чрез деактивирането на два от цилиндрите по време на равномерно движение.

Ако сте автомобилно фенове и имат път към Лос Анджелис в началото на декември, задължително отидете.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.