shareit

Посланието на призрачните велосипеди

| от Дилян Ценов |

Ако посещавате чужди дестинации, е вероятно да се сблъскате с един странен и красив обичай. Бели велосипеди, повечето без гуми, сякаш оставени насред улицата. Изглеждат сякаш стоят на мястото си от много години, от някоя друга епоха, където всичко е било в бяло. Някой е забравил колелото си, гумите или са се разложили от времето, или са били откраднати.

Историята донякъде е такава. Това са оставени колела и никой няма да дойде да си ги прибере. Защото не може. Някои ще кажат, че човекът винаги е там, до кривото бяло колело без гуми. Никой не знае със сигурност.

Някои хора нямат представа, че красивите бели велосипеди всъщност са паметници. Затова застават усмихнати до тях и позират за снимка. А междувременно, само в американския град Хюстън за последните 4 години 1700 велосипедисти са пострадали в пътни инциденти. На тези места в някои европейски градове ще видите боядисаните в бяло, без гуми, велосипеди. И не, те нямат нищо общо с вечните дискусии за правата на велосипедистите, които се водят в България. Там, където има бели велосипеди, е ясно, че никога няма само един виновен – велосипедисти, шофьори, пешеходци, каруцари… всички. Това е призив за всички участници в движението. За какво? Едва ли е нужно да споменаваме. И докато в България опасваме телеграфни стълбове и автобусни спирки с тиксо и хартия, на която оповестяваме нечия смърт, или издигаме паметни плочи в банкетите , в някои страни този обичай е заместен от по-деликатното и тъжно напомняне за нечий приключил живот. Което в случая е повече от паметник.

Преди всичко, това е проводник на послание.

London Cycling Safely Under Scrutiny
Getty Images

Традицията да се поставят бели велосипеди на местата, на които велосипедист пострада или загине, тръгва през 2003 г. от град Сейнт Луис, щата Мисури, и оттогава се разпространява в много градове по света. Свидетел на инцидент, при който велосипедист загива, след време поставя боядисано в бяло колело с надпис „Велосипедист загина тук“. Колелата, които служат за ghost bikes обикновено са стари, неизползваеми, заключени за уличен стълб и с премахнати гуми, за да не бъдат откраднати. Белият цвят е взет от холандска традиция през 60-те. Жител на Амстердам поставя бели велосипеди на улицата, които всеки може да използва и след това да върне на място за следващия колоездач. Скоро след поставянето на първия „паметник“ в Сейнт Луис, се забелязва промяна в поведението на шофьорите.

Основоположникът слага още колела на различни места в града. Не след дълго традицията се разпространява в други американски и канадски градове. Днес вече има специални доброволчески организации, които се занимават с инициативата. Тя е широкоразпространена във Великобритания и други европейски държави.

Всичко тръгва от близките на загиналите. Идеята, че отговорността на пътя е споделена между всички и опитите да се намали броят на произшествията, кара хората да сложат начало на кампанията с белите велосипеди. На повечето неизползваеми колела няма име на загиналия.

"Ghost Bikes" Offer Grim Reminder Of Deadly Cyclists' Accidents On New York's Streets
Getty Images

Различните култури почитат по различен начин паметта на загиналите по пътищата. Но в някои от тях почитта преминава във всеобщо послание към всички участници в движението. За споделената отговорност на пътя. За това, че когато настъпи необратимото, за жертвите няма значение кой е крив и кой прав. И докато у нас непрекъснато спорим кой злоупотребява с правата си повече – велосипедисти или шофьори – може би следва да проумеем , че и двете групи имат място на пътя. Просто трябва да се спазва правилника и да има мисъл за Другия.

 
 
Коментарите са изключени