Посланието на призрачните велосипеди
Ако посещавате чужди дестинации, е вероятно да се сблъскате с един странен и красив обичай. Бели велосипеди, повечето без гуми, сякаш оставени насред улицата. Изглеждат сякаш стоят на мястото си от много години, от някоя друга епоха, където всичко е било в бяло. Някой е забравил колелото си, гумите или са се разложили от времето, или са били откраднати.
Историята донякъде е такава. Това са оставени колела и никой няма да дойде да си ги прибере. Защото не може. Някои ще кажат, че човекът винаги е там, до кривото бяло колело без гуми. Никой не знае със сигурност.
Някои хора нямат представа, че красивите бели велосипеди всъщност са паметници. Затова застават усмихнати до тях и позират за снимка. А междувременно, само в американския град Хюстън за последните 4 години 1700 велосипедисти са пострадали в пътни инциденти. На тези места в някои европейски градове ще видите боядисаните в бяло, без гуми, велосипеди. И не, те нямат нищо общо с вечните дискусии за правата на велосипедистите, които се водят в България. Там, където има бели велосипеди, е ясно, че никога няма само един виновен – велосипедисти, шофьори, пешеходци, каруцари… всички. Това е призив за всички участници в движението. За какво? Едва ли е нужно да споменаваме. И докато в България опасваме телеграфни стълбове и автобусни спирки с тиксо и хартия, на която оповестяваме нечия смърт, или издигаме паметни плочи в банкетите, в някои страни този обичай е заместен от по-деликатното и тъжно напомняне за нечий приключил живот. Което в случая е повече от паметник.
Преди всичко, това е проводник на послание.
Getty Images
Традицията да се поставят бели велосипеди на местата, на които велосипедист пострада или загине, тръгва през 2003 г. от град Сейнт Луис, щата Мисури, и оттогава се разпространява в много градове по света. Свидетел на инцидент, при който велосипедист загива, след време поставя боядисано в бяло колело с надпис „Велосипедист загина тук“. Колелата, които служат за ghost bikes обикновено са стари, неизползваеми, заключени за уличен стълб и с премахнати гуми, за да не бъдат откраднати. Белият цвят е взет от холандска традиция през 60-те. Жител на Амстердам поставя бели велосипеди на улицата, които всеки може да използва и след това да върне на място за следващия колоездач. Скоро след поставянето на първия „паметник“ в Сейнт Луис, се забелязва промяна в поведението на шофьорите.
Основоположникът слага още колела на различни места в града. Не след дълго традицията се разпространява в други американски и канадски градове. Днес вече има специални доброволчески организации, които се занимават с инициативата. Тя е широкоразпространена във Великобритания и други европейски държави.
Всичко тръгва от близките на загиналите. Идеята, че отговорността на пътя е споделена между всички и опитите да се намали броят на произшествията, кара хората да сложат начало на кампанията с белите велосипеди. На повечето неизползваеми колела няма име на загиналия.
Getty Images
Различните култури почитат по различен начин паметта на загиналите по пътищата. Но в някои от тях почитта преминава във всеобщо послание към всички участници в движението. За споделената отговорност на пътя. За това, че когато настъпи необратимото, за жертвите няма значение кой е крив и кой прав. И докато у нас непрекъснато спорим кой злоупотребява с правата си повече – велосипедисти или шофьори – може би следва да проумеем, че и двете групи имат място на пътя. Просто трябва да се спазва правилника и да има мисъл за Другия.
