shareit

Има ли място за старите хипстъри

| от chronicle.bg |

Теодор Лозанов не е модел, въпреки че изглежда така. Казва, че е „нормално, сносно момче към 30-те, забавен и малко срамежлив“. По време на фотосесията за Armani|Exchange със сигурност не видяхме и следа от последното.

Уверен поглед, напълно свободен език на тялото, умение да покаже няколко лица. С обектива имат някаква особена връзка, като същества, които знаят какво искат едно от друго. И го постигат. Фен е на Game of Thrones, а любимият му герой е Оберин Мартел – дръзкият принц на Дорн, за когото полът няма значение в общуването.

Теодор живее в Страната на изкуството, модерен човек и художник със силна индивидуалност, илюстратор, чиито творения не могат да бъдат объркани – експресивни, цветни, дори натрапчиво характерни. Нашумя с изложбата „Алиса на Теодор Лозанов“. Ръката му е като онзи енигматичен 25-ти кадър в киното, който влияе на подсъзнателно ниво. Но кодовете в картините му не са скрита реклама, а послания. Освен с молива и четката, той борави чудесно и с думите.

Теодор е с джинси, риза, пуловер и сако на Armani|Exchange – всички те са в неговия всекидневен стил, който той нарича „нещо в средата между градски и елегантен“. Позира уверено, чувства се комфортно и гледа дръзко обектива. Казваме му, че спокойно може да работи като модел, а той ни отговаря „В един по-добър свят“.

- Учил си мода, какво научи за нея, което не знаеше?
- Че винаги има какво още да се научи. Това го казвам като човек, който се чувства сравнително бос в тази сфера, но генерално май се отнася за всичко.

- Кое е новото черно?
- Типично по български – старото бяло (смее се). Няма старо, няма ново. Черното си е черно.

- Ти си абсолютен представител на „модерните градски хора“? Можеш ли да живееш на село, да имаш от всичко най-много по две и да си щастлив?
- Абсолютен представител мога да бъда само и единствено на себе си. Мога и като будистите – в себе си да нося само това, което мога да оставя под дъжда, но не го правя. Защо? Защото не ми е нужно да го правя. Радвам се на вещите, които съм заслужил, не го намирам за лошо и в никакъв случай не значи, че им робувам. Щастието ми не зависи от тях, зависи от мен.

- Има ли още място за старите хипстъри?
- Първо – не зная какво точно е хипстър, а това, което си мисля, че трябва да означава, не съм го срещал наоколо. Хипстър за мен е претенциозен сухар, живее в Инстаграм, харчи излишно много пари за глупости – шведски календар за 2011 година, направен от рециклирана хартия в завод под земята, а работниците, докато старателно са го сглобявали, са стъпвали боси по най-чистичкия и зелен мъх (в цвят, зададен по Pantone).

- Демоде ли е хипстърията?
- Всичко е модерно, така че е възможно да е модерно да е демоде и заради това сега всички хипстъри (които вече казах, че на местно ниво са просто сухари) да искат да са демоде и по този начин да са актуални. Много е сложно, а ако се замислиш по-дълго не става по-ясно. Една енигма в света е това.

– Кога разбра, че рисуването е твоята страст?
- Винаги съм го знаел, не ме е плеснало по челото изведнъж. То е най-нормалното нещо на света, съвсем естествено.

– Стана популярен с изложбата „Алиса на Теодор Лозанов“. Защо Алиса?
- Защото си приличаме много с нея – по шантавост най-вече, аз съм и доста отвеян. Защото е пъстър характер – позволява да го променяш както поискаш и същевременно остава непроменен, разпознава се.

– Тя е леко объркано момиче. Кога жените разбират какво всъщност искат?
- Хората знаят какво искат, но се страхуват да си го признаят. Жени, мъже… Знаят.

– От какво бягаш в приказния свят?
- От себе си, така е по-лесно.

- Защо залагаш кодове в картините си?
- Защото е по-лесно да покажа някои неща вместо да ги кажа. Така пак стигат където трябва, а и се запазват за по-дълго. Думите се забравят лесно понякога.

– Кой в България се интересува от изкуство?
- Сложен въпрос. Почти, ама на косъм съм да кажа „никой“, обаче няма, защото съм оптимист. Хората не са длъжни да се интересуват от каквото и да било.

CF035979 edit

– Колко картини продаде?
- „Говори ми в цифри!“. Продал съм колкото е трябвало, числата не ме вълнуват много, нито съм астролог, нито съм счетоводител, а математиката ми е враг.

– Когато затвориш очи, виждаш ли любимите си хора, нарисувани от теб?
- Не, любимите си хора виждам с отворени очи, когато поискам. Затварянето на очите си е само за мен.

- Красотата симетрия ли е? Защо всички искат да са еднакви, защо различното не се толерира?

– „Красотата е за всички“! Това нямам проблем да го цитирам, защото е от песен на Белослава. Белослава е много симпатична жена, така че й се доверявам. Харесвам я. В такъв случай мисля, че е редно да питате и нея какво мисли. Не е симетрия според мен, а нещо, което няма рамка и с думи не може да се каже, нито пък да се сметне в кубици. Красотата е лична и всеки я вижда различно. А за еднаквите хора се чеша по главата и се чудя какво да кажа. Сигурно е по-удобно, не съм сигурен.

- Ако скъп човек ти подари дреха, която намираш за ужасяващо неподходяща за теб какво ще направиш – ще му кажеш истината или покорно ще я облечеш за следващата ви среща?
- Ами сори, ама няма да я нося. Ще благодаря, ако не е така ужасяваща може и да я подаря на някого, не знам.

– Модерно е да си…
– Влюбен! Хайде всички с мен :)

Облекло: Armani|Exchange

 
 
Коментарите са изключени