Моделиерите, които искаме да се върнат, за да доведат стила обратно

| от chronicle.bg |

Дългият и безкраен дебат дали висшата мода ще изчезне или не, едва ли има еднозначен отговор. Ние залагаме (позовавайки се на историческите процеси), че тя няма как да изчезне. Факт е обаче, че след вчерашната смърт на дизайнера на аксесоари Кейт Спейд, светът загуби един наистина голям творец в областта на изкуството. След смъртта на Юбер дьо Живанши преди няколко месеца, това е поредната голяма загуба за модата, и по-специално за стила в модата.

И макар Кейт Спейд да не е на висотата на модни икони като Ив Сен Лоран, Живанши или Шанел, нейната внезапна смърт ни припомня за необратимата метаморфоза на модата. Отдавна тя не е толкова „висша“, както когато Диор създава своя революционен за времето си new look. Още към края на миналия век тя се комерсиализира и започва да се превръща в бизнес, в който парите и пазара понякога имат дори по-важна роля от художествената стойност на колекциите. Факт, който колкото и черен да изглежда, има своите предимства. Но няма да споменаваме тях сега.

Днес ще споменем онези дизайнери, чиято липса е особено осезаема днес. Защото стилът все повече отстъпва пред популярността. Знаем, че най-великите революции в модата винаги са били диктувани от революциите в глобален мащаб. Диор например създава new look след Втората световна война. Ив Сен Лоран и неговите колекции от 60-те са неразривно свързани от всичките политически и социални процеси на годината. Шанел е на върха си през 20-те години, когато светът се обновява под звуците на джаза, и четейки романите на Фицджералд. И въпреки това стилът може да се роди във всяка епоха.

Стилът трябва да се роди днес отново. Да бъде голям, революционен, да предизвика скандал и да бъде обикнат. Както се случва с Le smoking на Сен Лоран. От това има нужда днешната мода. Във времената на комерсиализация на всеки аспект от изкуството, обръщаме поглед към няколко вечни модни дизайнери, от които имаме крещяща нужда днес. Да влеят нов живот в световната популярна култура. Да създадат един наглед прост тоалет, който да бъде носен десетилетия напред. Защото историята многократно ни е показвала, че ключът е именно там – в простотата. Признаваме, разбира се, постиженията на съвременните творци, но и не може да отречем, че най-великите в професията нямат нужда от представяне. Такива ни трябват днес.

Вижте в галерията горе модните дизайнери, които искаме да се върнат, за да доведат отново стила със себе си.

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.

 
 

Защо инфлуенсърите ходят на терапия

| от chronicle.bg |

За Jo Love четвъртъците са дни с ново значение, защото всеки четвъртък тя посещава терапевт. След сесиите Jo записва кратко видео на телефона си, което публикува в Instagram пред своите 20 000 последователи. Хаштагът е #TherapyThursday.

„Искам да покажа на хората, че терапията не е нещо страшно. Получавам адски много съобщения от хора, които ми пишат, че никога не биха отишли на терапия, ако не ме бяха чули да говоря по тази тема, така че определено е нещо полезно за споделяне.“


View this post on Instagram

THERAPY IS COOL: Sliding into my #slowmonday with this little mantra in mind. Therapy has been a life changer and life saver for me. And I truly believe it should be available to all, whether you have a mental health condition or not. Talking to someone who is neutral and informed, is nothing short of magical. Finding the right therapist has been a big part of helping my recovery, so to say I’m nervous about starting again with a new one when we move to Bath is an understatement! I’ve got a plan and I know what I’m looking for, but also I have come to realise I won’t be able to replicate the relationship I currently have. Different is ok. Dare I say it, different could even be better?! This awesome bag was a #gift from @hashtagtherapyiscool and I take it practically everywhere with me. And snap by the talented @markmundi #therapyiscool #mentalhealthawareness #therapyrocks #itsgoodtotalk #slowmonday

A post shared by Jo Love (@lobellaloves_jo) on

Подобно на нея, Ема Конуей разкри пред своите 70 000 последователи, че от известно време посещава терапевт, защото се чувства не на място в света на блогърите. Публиката й в YouTube се е увеличила значително в последните години, но изглежда, че животът на инфлуенсъра не е само веселба и радост.

Всъщност, елитът на социалните мрежи може би има най-много нужда от посещения при психолог. 

Хилда Бурк, психотерапевт и автор на „The Phone Addiction Workbook“, е работила с инфлуенсъри и казва, че постоянният стремеж да живееш по високите стандарти, които представяш в интернет, може да предизвика психически заболявания. „Също така, те усещат, че това може да не трае вечно“, казва Хилда.

Грейс Виктори трябва да се справя със сериозна травма от детството си. Тя има 150 000 последователи в Instagram и 224 000 в YouTube. „Ние често работим с много строги времеви диапазони и върху големи проекти, които ти се изсипват накуп, а ти в крайна сметка си само един човек. За мен терапията е като закуската. Необходима ми е, за да оцелея.“

Д-р Шани Рам Ду, психолог в Priory Harley Street Wellbeing Centre, казва, че потребителите трябва сами да познаят кога социалните мрежи стават нездравословни. „Оставете ги настрана за малко. Решете какво бихте си позволили да допуснете до себе си. Помислете какво ще направите, ако ви обидят, ако срещнете агресия, как ще се защитите.“

Може да звучи глупаво да се занимаваме с „проблемите на инфлуенсърите“, но психическите заболявания не подбират. Инфлуенсърите страдат най-често заради живота си в мрежата. И терапията е изход.

 
 

България вече е ON ART в услуга на българските творци

| от chronicle.bg |

На теория всеки ще каже, че културата е водещ фактор за развитието на всяко общество. На практика обаче, за да има култура и тя да изпълнява мисията си, са необходими обединените усилия на нейните създатели, аудиторията и каналите, чрез които тези две страни ще стигнат една до друга. В нашия свят, разбирайте медиите.

В тази насока се случва новата кампания на телевизията Bulgaria ON AIR, която се заиграва с името си, за да започне Bulgaria ON ART – трибуна, която би трябвало да осъществява връзка между творците и аудиторията.

От 11 февруари телевизията ще приютява още повече култура и стойностни артистични проекти.

Водена от разбирането, че всеки качествен продукт трябва да намери своята трибуна и аудитория, медията стартира кампанията Bulgaria ON ART.

Главни действащи лица в нея ще бъдат онези нови български автори и проекти, които често незаслужено остават в сянката за сметка на по-популярните прояви.

След предварителна селекция избрани творби и автори ще получат безвъзмездно време и видимост в различните канали на Bulgaria ON AIR – онлайн, социални мрежи и рекламен блок. Така телевизията ще предостави възможност за промотиране на нови български културни продукти и ще насърчи развитието им.

Сред първите участници в Bulgaria ON ART е групата Парапланер. Съвсем скоро характерното й фюжън фънки звучене ще се чува и от ефира под формата на кратък клип, а във Facebook страницата на телевизията вече е публикувано и интервю с музикантите.  Предстоят още подобни дейности като част от кампанията. Но интервюто с Парапланер е доста прилично начало на Bulgaria ON ART.

Повече за кампанията и условията за участие може да прочетете ТУК.

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.