Множествена склероза: когато собственото тяло те предава

| от Цветелина Вътева |

Имам лични спомени от множествената склероза. Най-добрата приятелка на майка ми беше болна от това. Помня как понякога й ходехме на гости – в един апартамент, в който миришеше на застоял въздух.

Светла, жена в ранните си 30 години, бивша студентка във ВИТИЗ, с красиво лице и огромни очи, лежеше винаги на една страна и гледаше отражението си в огледалото над соц тоалетката. По нея имаше наредени стъклени фигури на животни, с които аз си играех, докато майка ми се опитваше да говори с приятелката си.

Само дето Светла почти не говореше. Беше прекалено изтощително за нея. Болестта я беше застигнала в късните й 20 и много бързо я беше вързала за леглото. Един инвалиден стол седеше винаги сгънат в ъгъла на стаята, но никой не го използваше, тъй като тя вече не можеше да сяда.

С годините гледах как бавно си отива от света тази жена и колко упорито и лакомо болестта изсмукваше смисъла от живота й. Докато накрая не я довърши, за всебщо облекчение. Мисля, че беше на 40 или 41.

Оттогава инициалите „емес“ са нещо зловещо за мен. Повод за хипохондрия и тичане при невролог за всяко петно пред очите или схващане на крака. Вечно гладна болест, която обезлюдява тялото, изсмуква живота до пълното му пресъхване.

Наскоро си мислех, че депресията е множествената склероза на психиката. Злото идва отвътре и атакува само себе си, преодолявайки всички съпротивителни сили на организма/съзнанието и разрушавайки самото ядро на личността. Депресията е нещо като автоимунно заболяване на психиката.

Но това е друга тема.

Ако не знаете какво значи „автоимунно“: тези заболявания се характеризират с хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм.

Тези болести протичат хронично и не се лекуват, произходът им е неясен. Мултиплената склероза е такова заболяване. Етиологията й, като на голяма част от гадните болести, е неясна. Смята се, че има генетична предиспозиция.

Накратко: какво прави МС

МС засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Това причинява демиелинизация и образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от симптоми.  Заболяването се развива най-често в ранните години на зрелостта, като се среща по-често при жените.

По принцип нервните клетки комуникират като си изпращат електрически сигнали, наречени потенциал на действие, по своите дълги израстъци – аксоните, които са обгърнати от изолираща субстанция – миелин. При МС собствената имунна система атакува и унищожава миелиновото покритие. Когато миелинът бъде загубен, аксоните не могат да провеждат ефективно сигналите.

Няколко вида болест

Има няколко вида или модела на прогресиране на множествената склероза. Определянето на вида ѝ се базира на последните тенденции в развитието на болестта и се използва за прогнозиране на бъдещото развитие. То е важно не само за прогнозирането, но и за назначаването на подходящо лечение. През 1996г. националното дружество по множествена склероза на САЩ стандартизира четири форми на заболяването.

Пристъпно-ремитентната форма се характеризира с рецидиви, които не могат да се предвидят, следвани от относително спокойни периоди от няколко месеца и дори години на ремисия, без нови симптоми и патофизиологична активност. С такава форма започва заболяването при около 80% от пациентите.

Вторично прогресивната форма на МС (наричана още скоротечна или галопираща) се развива при около 65% от пациентите с пристъпно-ремитентната форма. Характеризира се с постепенно влошаване на неврологичното състояние, като не се наблюдават ясно отличими периоди на ремисия. Понякога се наблюдават случайни рецидиви или слаби ремисии, но рядко.

Първично прогресивната форма се среща при приблизително 10 – 15% от индивидите и се характеризира с липсата на ремисии след началните симптоми на МС. Типично за тази форма е постепенното засилване на симптомите от началото на болестта, липсата или наличието на спорадични и съвсем слаби ремисии и подобрение на състоянието. Това беше формата на Светла.

Пристъпно-прогресивната форма е най-рядко срещаната и се характеризира с прогресивно влошаване на клиничната картина, но и наличието на релапси.

Симптомите

Имам морален проблем с описването на симптоми извън пространството на лекарския кабинет. Хората сме прекалено уязвими откъм тревога за здравето, често не без причина, и безразборното плескане на симптоми в интернет е по-способно да навреди, отколкото да помогне и да ориентира.

Все пак, ще изброя някои от симптомите на МС, с уговорката, че някои от тях могат да се дължат и на друг проблем, но във всички случаи са повод за посещение при лекар и назначаване на изследвания:

Най-честите начални симптоми са: промени в осезанието на ръцете, краката или лицето (33%), частична или пълна загуба на зрение (възпаление на очния нерв) (20%), слабост (13%), двойно виждане  (7%), нестабилност при вървене (5%), проблеми с баланса (3%).

Около 7-80% от пациентите имат проблеми с пикочната система. Някои от най-често срещаните проблеми засягат краткосрочната памет, вниманието, способността за пространствено виждане, способността и скоростта за извършване на всякаква дейност. Други свързани симптоми са емоционална нестабилност лесна физическа уморяемост както и прострация (неврологична умора).

Депресията е най-често срещаното невропсихично състояние. Перманентна депресия се установява при 40 – 50% и 12 месечна при около 20% като това са стойности типични за болни от МС и са значително по-високи от средните за популацията, както и от тези на хора страдащи от други хронични заболявания.

Често срещани са и агресия, тревожност, фрустрация, отчаяние. Реална опасност за пациентите представлява възможността за самоубийство, което е и причината за смъртта на 15% от страдащите от множествена склероза. Разбира се, на онези, които все още са способни да го извършат.

Други симптоми включват ограничения в подвижността, възпаления на очния нерв, болки, лермитови симптоми, ненормална сензитивност, сексуални смущения, спастичност, тремор, атаксия пр.

Каква е прогнозата?

Естественo, прогнозата при засегнати от МС зависи от формата на заболяването, както и от пола, възрастта, началните симптоми и степента на инвалидизация на пациентите. Болестта се развива и напредва в продължение на десетилетия, като средната продължителност на живот след заболяване е 30 години.

Женски пол, пристъпно-ремитентна форма, възпаление на очния нерв или сензорни симптоми в началото, малко на брой рецидиви през началните години и ранна възраст на заболяване са свързани с по-благоприятна прогноза.

Очакваната продължителност на живота при хора с МС е с 5 до 10 години по-ниска от тази при здравите. Самоубийствата са по-силно застъпени на фона на общата популация, а усложненията и инфекциите са особено рискови при по-засегнатите пациенти.

Лечение?

Въпреки че все още не е открит лек срещу множествената склероза, в смисъла на аспирин за главоболие, няколко вида терапии се ползват с доказан успех. Основните цели на тези терапии са да възстановят компрометираните след атака функции, да предотвратят нови атаки и да предпазят от инвалидизация потърпевшите. Както много други медикаменти, така и тези, използвани при лечението на МС, имат редица нежелани странични ефекти.

Потискащото заболяването лечение забавя развитието на болестта, но не го спира. С напредване на множествената склероза, симптоматиката са увеличава и обостря. Болестта е съпроводена от многообразни симптоми и функционални дефицити, които водят до редица прогресиращи увреждания и инвалидизация. Затова справянето с тези дефицити е много важно. Медикаментозната терапия, както и неврорехабилитацията, облекчават бремето на някои симптоми, но не повлияват напредването на болестта.

Какво се случва у нас?

Ние сме представители на европеидната раса и живеем в умерения климатичен пояс, което ни прави уязвима група за заболяването. По официални данни от 1984г. броят на болните от МС е 4 000 души. Оттогава насам не се води точна статистика за болните в България . По неофициални данни от различните регионални болнични регистри засегнатите от МС са около 7 000 – 8 000. Заболеваемостта се оценява 1,03 от 100 000 население. Средно на година се установяват по 80 нови случая.

Специализирани центрове за рехабилитация и лечение на МС в България няма. Ползват се различни такива според клинична пътека: общински, санаториални по НОИ и други. По отношение на нормативна уредба, гарантираща правата на труд на хора с МС, то това би следвало да бъде Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, в която обаче МС все още не е включена, както и Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.

Източници на факти:

Уикипедия

National MS Society

WEbmd.com

 
 

Пилот нарисува неприлични знаци със самолета си от скука

| от chronicle.bg |

Работата понякога може да ни доскучае, колкото и интересна да е тя. 

Австралийски пилот изписа в небето, „Скучно ми е“, докато тества новия двигател на самолета си. Но това не е единственото което направи, както можете да видите от снимката.

pilot-spells-out-i-m-bored-in-air-during-test-flight-1098157574246014977

Самолетът, модел Diamond Star, собственост на летателната школа Adelaide, летя 3 часа – между 9 и 12 сутринта във вторник.

Питър Гибсън, говорител на местния орган за контрол и безопасност на полетите, каза пред ABC Australia, че рисуването със самолет е „рядко, но не и нечувано“.  „Докато пилотът управлява самолета безопасно и изпълнява всички изисквания и правила, не ни интересува особено как изглежда пътят му на радара.“

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.

 
 

Бърни Сандърс отново ще застане срещу Тръмп на изборите през 2020

| от chronicle.bg |

Американският сенатор Бърни Сандърс заяви, че ще се кандидатира отново в изборите за президент през 2020 година. На изборите през 2016 той е беше независим кандидат, асоцииран с Демократичната партия в страната.

Сандърс вярва, че последователите му са с него заради либералните му виждания, които включват безплатно университетско обучение и централизирана здравна система.

За Тръмп той казва: „Живеем във важни и много опасни времена. Трябва да се справяме с президент, който е патологичен лъжец, измамник, расист, сексист, ксенофоб и човек, който подкопава американската демокрация като ни води към авторитарен режим.“

Бившият вицепрезидент Джо Байдън и Хилари Клинтън загатнаха, че също може да се присъединят към кандидатите. 

Политиката на Бърни Сандърс включва съпротива срещу икономическото неравенство и универсален достъп до здравеопазване, платено майчинство и бащинство.

Дори самият Доналд Тръмп изрази адмирациите си за Сандърс като каза, че би предпочел да се изправи срещу него, отколкото срещу Хилари през 2016 година. През ноември 2017 Тръмп написа в Twitter: „Феновете на Бърни Сандърс имат пълното право да са ядосани след като Хилари го ограби. Винаги съм си мислел, че ще се зиправя срещу Сандърс, а не срешу нея.“

 
 

Plus size модели протестират на Лондонската седмицата на модата

| от chronicle.bg |

Лондонската седмицата на модата вече не е просто място за нови колекции – събитието вече е и сцена за социални послания и агитация. Заедно с редовните апели към компаниите да не използват животинска кожа, сега вече се провеждат и нови протести. 

Модели с наднормено тегло протестираха пред 180 The Strand, където много от най-големите модни брандове правят шоутата си. Те държаха плакати с надписи като „Модата трябва да ни дава сила“, „Красотата ни е неизмерима“ и „Модата не трябва да ни засрамва“.

sei_52368696-ee9b-e1550402764195

За да подчертаят допълнително, че жените са повече от тяло, протестиращите носеха и тениски с различни надписи като: „предприемач“, „визионер“, „арт директор“, „артист“ и още. 26-годишната американска актриса Хейли Хаселхоф поведе шествието заедно с моделите Фелисити Хейуард и Сони Търнър.

Хейли, дъщеря на известния актьор от „Спасители на плажа“ Дейвид Хаселхоф, участва в подобна кампания и на Лондонската седмицата на модата миналата година, както и на протест срещу избора на модели от страна на Victoria’s Secret.

Лондонската седмицата на модата също беше критикуване за това, че не пуска транссексуални жени на дефилетата си. На снимката виждаме Елия Че, активистка от Transmissions, която също влезе в медийния обзор.

До края на модното събитие остават 3 дни.