shareit

Множат се евроскептиците в България

| от |

9145952283_d4da4eec63_c

Неусетно се изнизаха седем години от началото на българското членство в клуба на богатите европейци. В началото, след като закрихме първите четири 440-мегаватови реактори на АЕЦ “Козлодуй” – едно от условията за прехваления прием в Европейския съюз, българските евроскептици се брояха на пръсти, пише Гласът на Русия.

Защото обещанията за един по-добър и по-богат живот, който ще настъпи скоро, бяха много щедри. Мнозинството българи очакваха бърза промяна, големи инвестиции от европейските фондове, изгрждане на инфраструктура в рамките на броени години и широки възможности за инициативта на всеки един. За очакванията и настроенията тогава говори любопитният факт, че на картата на България, в Пазарджико, се появи крайпътна табела с надпис “Калугерово – първото евросело”. Тогава в селището с 1300 жители имаше няколко малки предприятия и пълна трудова заетост. Табелата на “първото евросело” просъщетвува само три месеца. Отмъкнаха я събирачи на вторични суровини. С кражбата отнеха и мечтата на “първопроходците” на село за по-достоен живот. Днес икономиката на Калугерово, което имаше добре развито лозарство и животновъдство, крета в очакване на многообещаваните чужди инвеститори, а много от младите са емигрирали в търсене на възможности за препитание на семействата им. Така първото българско “евросело” не намери европейския си път. Залутана и неориентирана встрани от този път остана цялата страна.

За изминалите седем години тя не успя да се отлепи от дъното на всички класации. С това се обяснява и евроскептицизма у голяма част от българите днес. Неотдавнашно проучване на социологическата агенция Alpha Research показва, че 51 процента от анкетираните не виждат съществена промяна за страната откакто е член на ЕС, а 73 процента зявяват, че до момента не са усетили реална промяна в своя живот. Песимистите са 17 процента. Едва 15 процента от респондентите смятат, че България е спечелила от членството си. Те са предимно млади и образовани, както и хора с по-високи доходи.

Картината на разочарованието не би могла да бъде по-различна след като над 1.6 милиона българи са напуснали страната с надежди да припечелят в богатите европейски държави – предимно в Германия, Испания, Великобритания и Италия. Въпреки това безработицата в страната продълава да е 12-13 процента. А прехвалените еврофондове не са повлияли забележимо за развитието на редица ключови сфери на икономиката. През 70-те и 80-те години на миналия век България е сред най-големите в Европа износители на домати. Днес доматите на българската трапеза са предимно внос от Турция, Гърция и Македония. Затова когато стане дума за еврочленството ни на преден план излиза калкулацията “полза-вреди”. Още повече че членството в ЕС вече не дава гаранции за по-добър живот.

Най-бедната в Съюза страна е на опашката по доходи, пенсии, здравеопазване, образование, производителност, конкурентноспособност и енергийна ефективност. Тя продължава да получава незадоволителни оценки за правната си реформа, управлението на субсидиите, борбата с корупцията по високите етажи на властта, организираната престъпност и трафика на хора. Брюксел е наложил специални стандарти за София и тя все още е под своеобразен контрол. Но критичните доклади на Европейската комисия за вътрешната политика на България и спирането на фондове все още не водят до забележима промяна. Негативна е оценката на 49 процента от анкетираните за развитието на селското стопанство, на 53 процента за опазване на околната среда, 62 процента за социлната политика, 59 процента за науката, 71 процента за борбата с корупцията и т. н.

Тези смущаващи цифри не говорят за характерно националистическо поведение при което хората се доверяват повече на собствената си държава отколкото на ЕС, а по-скоро са израз на убеждението, че членството в ЕС не води до подобряване жсивота на обикновите българи.

 
 
Коментарите са изключени за Множат се евроскептиците в България