МММ или Министър Мариана в Монако

| от |

Винаги съм си мислел, че „Лиле и скаридата“ е връх на PR-a стил „Алиса в страната на чудесата“, а визитата на Емел Етем в Монако, за да се „учи как се гасят горските пожари в Марсилия“ ненадмината по нагло харчене на държавни пари. Е, лъгал съм се. По-екзактно съм се заблуждавал. Внимание, следващият текст се чете бавно, дозирайки се до изпадане в интровертност на духа, освен ако нямате отпуск за медитиране.

Дисклаймър (или както му се казва) : Тази статия беше замислена да е смешна и забавна. Е, не ми се получи. Последният абзац не е. Ако искате просто да се посмеете, спрете до изказванията на изпадналата в интровертност на духа министърка. Все пак мисля, че нещата, които казвам накрая са важни.

Министър Мариана Георгиева впечатлена от футболната алея в Монте Карло

4918

Спортният министър проф. Мариана Георгиева участва в днешната дискусия на форума „Мир и спорт”, който се провежда в Монако, на тема „Спортът като средство за разбирателство и мост между хората”. Във форума участват спортни министри от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Дискусиите се водят в няколко паралелни направления, като представителите на МОК, на национални олимпийски комитети, неправителствени организации и спортни сдружения споделят своя опит, как спортът може да служи и е инструмент за намаляване на различията между хората, инструмент за здравеопазването на човечеството. Министър Георгиева посети и Алеята на световните футболни величия, като остана очарована от плочата с отпечатъците на един от най-знаменитите българи Христо Стоичков: „За мен е особено удоволствие да видя в тази Алея името на един от най-достойните българи – нашия Христо Стоичков. Неговото „присъствие” тук, редом с такива знаменитости като Раймонд Копа, Алфредо Ди Стефано, Зинедин Зидан, Дино Дзоф /неговите отпечатъци са от ръцете/ и други световни футболни величия, ме направи тук, на лазурния бряг, горда, че съм българка”, заяви министър Георгиева. Пленарните заседания продължават утре /днес/ с изказвания и дискусии. Министър Георгиева ще направи експозе за приноса на България за използването на спорта като инструмент за разбирателство и взаимопомощ между хората.

Ако се чудите какво прави Министър Мариана в Монако ето :

Министър Мариана Георгиева ще участва в международния форум „Спорт и мир” в Монако

По покана на принц Албер II министърът на младежта и спорта проф. Мариана Георгиева ще вземе участие в международния форум „Спорт и мир” в Княжество Монако. Седмото издание на форума ще се проведе от 5 до 8 ноември в града–държава и на него ще присъстват водещи фигури от международната спортна общност. Поканени са държавни глави и министри, членове на международни федерации и национални олимпийски комитети, представители на неправителствени организации. „За мен е чест и отговорност, че получих покана за участие в такъв престижен международен форум, какъвто е „Спорт и мир“. Традиционно там ще бъдат обменени идеи за приноса на спорта в мирния процес и в миротворческите проекти на планетата. Ще се обсъжда натрупаният през годините световен опит от реализиране на мирни инициативи чрез спорт. Ще покажем, че спортът има обединяваща сила при осъществяване на програми за решаване на конфликти, за борба с изолацията, за насърчаване на доброволческото движение и миротворческите процеси. Спортът е средство за постигане на толерантност, взаимно уважение и помирение на обществата в световен мащаб”, заяви преди заминаването си министър Георгиева.

Та радвам се, че Министър Мариана в Монако, е горд гражданин на KLETA MAJKA BALGARIQ, особено когато е на Лазурния бряг. Виж имам съмнения за ползите от това посещение с държавни пари. А фактът, че МММ ще изнесе лекция за българската толерантност и приноса ни в световния спорт, докато в София вилнеят фашистки банди, правителството се държи на власт с помощта на партия, която заплашва с доброволчески отряди за гонене на бежанците, а на спортно събитие (футболен мач) агитката на Левски развява транспарант „Смърт за бежанците“ ме оставя без коментар. 

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

Веднага вижте Кейт Бланшет в трейлъра на „Where’d You Go Bernadette“

| от chronicle.bg |

След 13-те роли във филма Manifesto, The House with a Clock in Its Walls и Ocean’s 8, не знаем какво да очакваме вече от великана в съвременното кино, Кейт Бланшет. Можем само да наострим уши и да очакваме с нетърпение следващия й филм и да гледаме новия му трейлър.

„Where’d You Go Bernadette“ е дело на режисьора Ричард Линклейтър, който взема едноименния роман на Мариа Семпъл от 2012 г. и взима в главната роля Бланшет.

Актрисата влиза в ролята на омъжен архитект, който има дете, съпруг и всичко, за което всяка съвременна жена може да мечтае. В момента, в който мистериозно изчезва обаче, става ясно, че стремежите ни понякога могат да се простират далеч от идиличния, но прозаичен семеен живот. Бернадет не оставя много избор на 15-годишната си дъщеря освен сама да тръгне и да я търси.

В ролята на дъщерята влиза Ема Нелсън, а в поддържащия актьорски състав са Били Крадъп, Кристън Уиг, Джуди Гриър и др. Сценарият е дело на номинираните за „Оскар“ Майкъл Х. Уебър и Скот Ньойщадлер, автори на сценариите на „The Spectacular Now“ и „The Disaster Artist“.

За самата Бланшет, тази лента е поредният скок в независимото кино след изброените в началото филми, които се представиха повече от добре в бокс офиса.

„Where’d You Go Bernadette?“ би трябвало да излезе на 22 март 2019 г. Ние, като всеки средностатистически човек, обожаваме Кейт Бланшет, затова няма да пропуснем този трейлър.