Младите в музиката

| от |
Отминаващата 2013 година ще се запомни в историята на поп музиката с нашествието на едни от най-качествените и атрактивни млади изпълнители, които носталгично ни връщат към добрите стари времена на бийтъл и стоунс манията, съобщава БТА.
1

И тогава и сега виждаме как миксът от можене и младежка амбиция върши чудеса. Най-приятната изненада за опитното ухо на меломана със сигурност тази година се нарича Лорд.

16-годишната новозеландка си позволи симпатиичната наглост да щурмува класациите с авторската си песен „Royals“, която на практика изпя акапелно. Чудо невиждано от доброто старо време на Джанис Джоплин, която си позволи подобна волност с хита „Mercеdes Benz“, но  едва в края мимолетната си кариера.

В бекграунд вокалите на Лорд, които също са си нейни, тя достига до шеметни височини. Много малко съвременни певици биха могли да изпеят „Royals“ без сериозно да се изложат. А новозеландската тийнейджърка го прави с лекотата и безгрижието, типично за надарените свише люде. Още по-изненадващо е, че нестандартният хит моментално се изкачи на върха в световните чартове.

Със сигурност няма да сбъркаме, ако наречем отиващата си 2013 г. „Годината на Майли Сайръс“. Хората, които по-малко се интересуват от поп музика, а се заслушват в скандалите, може би ще посочат детската звезда на „Дисни“, като „лошото момиче“ в жанра. И наистина, Майли доста целенасочено търсеше провокативния имидж с неприличния си танц туъркинг, с граничещите с порното разголвания в клипове, с пушенето на трева на сцената.

Но от естетична и културологична гледна точка, тези волности на грацилната 21-годишна американка са далеч по-приемливи от измъчените евини фотоси на презрялата Йоко Оно от миналото, пък било то в компанията на феномена Джон Ленън.

Що се касае до вокалните качества на Майли, те са направо респектиращи и това не е чудно за певица, която е звезда още от детска възраст, а на 18 години  вече имаше 7 хита в топ десетката на американските чартове. Погледнато откъм еротичната страна, и някои попфолк диви снимат клипове, на границата на допустимото ХХХ приличие.

Но малцина, ако не никоя от тях, не биха могли да влязат във  високия кристален регистър на изпълнителката на  „Wrecking Ball“. Хит, койтоб достигна респектиращите 335 милиона гледания в мрежата!

Още една ангелогласна прима придаде изискан блясък на класациите през изминалите 12 месеца – Eли Гулдинг с мегахита „Burn“. Със своята авторска визия тя защити честта на британската корона в жанра, като предложи една пристрастяваща филигранна мелодия, която дълго няма да забравим. Ели е сравнително „стара“ със своите 27 години, но гласът й звучи почти по детски със забележителното й височинно вибрато.

Тя е полиинструменталист, има договор за своя стихосбирка и е на „ти“ с музиката с голямо М. Нейният иманентен поп-аристократизъм не случайно й спечели фенове сред коронованите особи, каквито са херцозите на Кембридж принц Уилям и Катрин. За сравнение, всеки може да си пусне произволна песен на „Спайс гърлс“, за да си даде сметка какъв дълъг еволюционен път е изминала Ели Гулдинг.

2013 година ще бъде най-скандалната в творческия път на канадеца Джъстин Бийбър. Мнозина са склонни да подценяват любимеца на тийнейджърките именно заради незрялата му публика. Но същото се случваше навремето и с Майкъл Джексън, а като се спомина, се оказа че е гений. Да не говорим, че провиненията на канадеца в Южна Америка, като опита му да вкара проститутки в хотела си, могат да се сторят като колежански простъпки в сравнение с оргиите на рокдинозаврите от времето на хипитата и на хард рока.

А който се съмнява във вокалните качества на Джъстин, просто да си пусне акустичния му албум „Believe Acoustic“, за да си даде сметка, че днес, „трудно пеещи“ мега звезди от рода на Мадона просто са невъзможни. И че безплатни обеди в днешния шоубизнеса няма. Особено ако си спечелил 155 милиона долара от световното си турне.

И ако 19-годишният канадец бе лесно предвидим с гастролите си, пълнещи стадиони, същото не може да се каже за още един „отличник“, който ни поднесе годината – 23 годишния британец Джон Нюман. Той сякаш дойде от нищото. С прическа от златната ера на холивудските изкусители, с бебешкото си лице и глас, астрално подобен на Отис Рединг, успехът на Нюман в никакъв случай не се вписва в поп канона. Което бе нов плюс за музикалния бизнес тази година. Хитът „Love me again“ можеше да прозвучи както през 1963-а, така и през 2023-а. А Джон Нюман със сигурност ще се наложи като новото име на британския соул.

И накрая, поредната приятна /ретро/ изненада, която учудващо намери моментален отклик в класациите – парчето на 33-годишния Робин Тик „Вlurred Lines“. Музикантът с двойно американско и канадско гражданство го пласира на първо място в 13 национални класации, включително тези на САЩ и Великобритания. Неговото звучене? Отново неканонично и старовремско.
Но това не попречи Тик да предизвика истински фурор при изпълнението му на 25 август на Видео музикалните награди на MTV. Тогава на сцената с него се качи и Майли Сайръс, като изтанцува паметен „туъркинг“. В резултата на този микс в Туитър бяха пуснати същата вечер рекордните 360 хиляди  туита.Отново доказвайки, че днешната попмузика е по-дръзка, не се свени да експериментира и е поверена на звезди със забележителен потенциал.

 
 

Италианска Икеа стана дом на улични кучета

| от chronicle.bg |

Персоналът в Икеа в Катания, Италия, приюти улични кученца в магазина. А реакцията на клиентите не можеше да е по-мила. Те отиват до магазина в един хладен есенен ден и заварва няколко кучета настанени удобно сред една от всекидневните в мебелния гигант.

Магазинът решава да отвори вратите си за бездомните животинки наоколо и да им даде подслон и защита от елементите поне за малко.

Освен това кучетата получиха храна и милувки от персонала и клиентите, а някои от тях дори намериха стопани. И как не, вижте колко са трогателни:

Цялата случка става инцидентно. Самият магазин не обявява публично и не рекламира присъствието на кучета сред инвентара си. Жестът обаче се приема изключително добре от посетителите, които наводняват Instagram със снимки.


Вижте тази публикация в Instagram.

Adoro gli svedesi per questo: con Ikea anche i randagi hanno una casa ❤️

Публикация, споделена от Vale.Ant (@valeria_antipatico) на

И съвсем естествено – гледката на заспало кученце в уюта на всекидневна би трогнал мнозина. Вижте го този приятел:

Авторите на снимките изразиха силно желание останалите магазини от веригата да последват примера. Това е особено важно сега, когато започва да захладнява все повече.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Dove c’è Ikea c’è casa…. Публикация, споделена от Davide Finocchiaro (@davide_finocchiaro) на

 
 

Коя е думата на годината според Оксфордския речник?

| от chronicle.bg |

Щеше да е много хубаво думата да напомня само на Бритни и нейната песен, но не и когато Оксфордският речник я обяви за дума на годината.

Отново сме в онова време, когато (както показва тенденцията от предходните години) някоя дума с отрицателно значение става събирателна за цялата година. През 2017 г. беше леко обнадеждаващата нова дума в английския „youthquake“ (социално сътресение, предизвикано от революционна промяна сред младите хора), преди нея „post-truth“ (пост-истина).

Тази година е ред на думата „toxic“, която беше избрана от Оксфордския речник за дума на 2018 г. – токсичен, в смисъл на „отровен“, „зловреден“, „морално разрушителен“ и „опорочаващ“.

През последната година 45% повече хора са търсили значението на този термин в сайта на Oxford Dictionaries в сравнение с предходни периоди.

„Токсичен“ се отнася почти до всички явления, които белязаха годината… буквално и преносно“ коментират редакторите на речника, цитирани от Time. Думата е избрана не толкова заради броя на търсенията, а най-вече заради широкия обхват от теми, които обхваща.

Думата е свързвана и със сексуалното насилие и патриархата, тъй като съчетанието toxic-masculinity (токсична мъжественост) е едно от най-търсените за последните месеци. Друг аспект е свързан с притесненията на хората за околната среда и собственото им здраве (токсичен газ, токсични отпадъци).

„Toxic“ идва от гръцкото „toxikon pharmakon“, означаващо  „отрова за стрели“. Първото свидетелство за фигурирането й в Оксфордския речник е от 1664 г. в една книга за горите.

Сред претендентите за дума на годината са били „techlash“ (събирателно между „technologies“ и „backlash“, символизиращо негативна реакция) и „gaslighting“ (психологическо влияние върху човек, имащо за цел да внуши на обекта, че няма здрав разум). Освен тях в класацията попадат и  „incel“ („неумишлено самотни“ – субкултурно обозначение за мъже, които не успяват да намерят приятелка и обвиняват жените за това, че ги лишават от „правото им на секс“), „overtourism“ – „предозиране с туристи“ и „big dick energy“ – „високо самочувствие с покритие“.

 
 

„Нощта на театрите“ се завръща

| от chr.bg |

Нощта на театрите ще се проведе за шести път тази събота в 16 града, с участието на повече от 1300 артисти.

Програмата ще обхване общо 150 събития в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Хасково, Благоевград, Велико Търново, Сливен, Габрово, Симитли, Добрич, Плевен, Кърджали и Шумен.

Локациите са разпръснати от театрите и музикалните зали до барове, търговски центрове, кина, галерии и др.

Проектът „Нощни персонажи“ е фотосесия, в която ще участват актьори като Владо Пенев, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Иван Бърнев, Дарин Ангелов, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Луиза Григорова, Силвия Петкова, Весела Бабинова, Койна Русева, Христо Мутафчиев, Ованес Торосян, Деян Ангелов и Рая Пеева, световноизвестният български диригент Максим Ешкенази, прима балерината Марта Петкова и премиер солистът Никола Хаджитанев от Софийска опера и балет.

Народният театър ще отвори врати за гостите, които искат да се разходят зад кулисите, като гидове ще са любимите актьори. „Операта отблизо“ ще срещне почитателите на изкуството с тайните на сценографията, сценичния грим и подготовката за поставянето на „Симон Боканегра“ от Верди в Софийската опера.

Ованес Торосян, ще играе за първи път на столична сцена авторския си моноспектакъл „Малкият Пучи“ – от 17.30 ч. в клуб „Карусел“.

Още за програмата на нощта на театрите – вижте тук.

 
 

Около света за плюс-минус 24 часа: най-странните часови зони на земята

| от chronicle.bg, по CityMetric |

Ако летите от Лондон към Мадрид (който се намира на запад от столицата на Великобританя), местите стрелките на часовника си напред. Ако пък летите от Испания до Португалия, ще пристигнете час по-рано от часа на заминаването си.  Това са само част от странностите на различните часови зони по света.

И докато в България спорим дали е по-добре да се водим по лятното или астрономическото (зимно) часово време, по света има места, където при слагането на границите на съответната часова зона, сякаш липсва всякаква логика. Е, логика винаги има, макар и трудно да може да бъде проследена.

Часовите зони са любопитен аспект от съществуването ни още откакто 26 страни се събират във Вашингтон през 1884 г. за т.нар. Меридианска конференция. През 40-те Хитлер принуждава Франция да спре да води по средното гринуичко време (GMT) и слага край на „амстердамското време“, според което Холандия върви с 20 минути преднина пред Лондон. В определен моменти от историята един малък тихоокеански архипелаг изиграва американците, като буквално променя времето на друг ден в опит да се измъкне.

И въпреки че часовите зони са за предпочитане пред това всеки град да сам да определя времето си (както е било в миналото), те водят до редица странични ефекти. Ето някои от най-странните часови пояси  в света.

Standard_World_Time_Zones

Китай

Третата по големина страна в света заема огромна площ от Азия (обхваща 6 меридиана). Страната е толкова голяма, че ако се водим по гринуичкото време, слънцето в най-източната й точка в най-дългия ден от годината изгрява в 7:24, а в западната – чак в 11:29. И въпреки тази огромна разлика, в Китай има една единствена часова зона. По този начин в някои от градовете, светлата част на деня започва едва след 10:00. Стига се дотам, че някои градове използват свои собствени неофициални часови пояси.

В резултат на това, ако преминете границата между Китай и Афганистан, ще преместите часовника си три часа назад. Това е най-драстичната смяна на времето между две граници.

Гренландия

Гренландия е друга голяма държава, която функционира по подобен начин. Почти цялата страна се води по т.нар. часова зона GMT-3, което означава, че държавата е с 4 часа назад от „родителя“ си, Дания. Въпреки това, няколко малки покрайнини на островната държава държат на своето.

Въздушната база Туле, управлявана от САЩ, е в часова зона GMT-4, докато около нея всички са в часова зона GMT-5. А метеорологичната станция Danmarkshavn  пък следва гринуичкото време. В същото време единствено града Скорсби (или Кангертиттивак), се намира в зона GMT-1, в която попадат само той, Азорските острови и остров Кабо Верде.

Нюфаундленд

Намиращ се близо до Гренландия, остров Нюфаундленд е избрал своя собствена зона, избягвайки уредените иначе зони в голямата Канада. Страната е разделена на няколко пояса – започвайки с GMT-4 на изток, през GMT-5 в Торонто и Квебек, GMT-6 в Уинипег, GMT-7 в Едмънтън до GMT-8 във Ванкувър на запад.

Нюфаундленд обаче решава да се разграничи и решава да попадне в часова зона GMT-3,5.

Главната причина за това е, че островът е бил отделна колония, когато са основани часовите зони, и е имала правото да основе своя такава. Близо сто години по-късно, когато островът е присъединен към Канада, се правят опити да се промени времето, но те са осуетени.

Не стига всичко това, ами остров Сен Пиер и Микелон (с население 6 080 души), държи да се придържа към часова зона GMT-3, която основно е валидна само в определена част от Бразилия.

Половин час

Подобен е случаят и с още няколко страни, които са решили да бъдат половин час напред спрямо основните часови появи.

Такива са Иран (GMT+3,5), Афганистан (GMT+4,5), Индия (GMT+5,5) и Бурма (GMT+6,5). Така и не е ясно какво е наложило тези странности.

Но Индия например и била свидетел и на по-големи абсурди, случили се преди да обяви независимост. Такива са тогавашните три главни зони: Бомбайско време (GMT+4:51), Мадраско време (GMT+5:21) и Калкутско време (GMT+5:54).

В същата категория попада и Северна Корея, която е в зона GMT+8,5.

Непал

Непал е запазила част от старото определяне на часовите зони, когато за еталон се е приемало времето, което слънцето е перпендикулярно на земята  (пладне). Така и до днес страната се води в часова зона GMT+5,75, тъй като пладне в столицата Катманду е 5 часа, 41 минути и 16 секунда напред от гринуичкото време.

Австралия

На теория не е трудно. Голяма страна, чийто изток е в зона GMT+10 и в GMT+8 на запад. Логиката е по средата да е GMT+9.

Но не. Средните щати на Австралия попадат в часови пояс GMT+9.5. Не само това, но и южните щати Южна Австралия, Ню Саут Уелс, Тасмания, Виктория следват лятното часово време, докато останалите следват астрономическото (зимното). Така на практика през половината време от година, в Австралия попадат пет часови зони.

И за да бъдат нещата още по-объркани, австралийският град Юкла, с население от 86 души, изобретява своя собствена часова зона – GMT+8,75.

Очевидно с малко настояване, дори времето може да придобие относително значение. И можем да обиколим света за плюс-минус 24 часа и три четвърти.