Младите в музиката

| от |
Отминаващата 2013 година ще се запомни в историята на поп музиката с нашествието на едни от най-качествените и атрактивни млади изпълнители, които носталгично ни връщат към добрите стари времена на бийтъл и стоунс манията, съобщава БТА.
1

И тогава и сега виждаме как миксът от можене и младежка амбиция върши чудеса. Най-приятната изненада за опитното ухо на меломана със сигурност тази година се нарича Лорд.

16-годишната новозеландка си позволи симпатиичната наглост да щурмува класациите с авторската си песен „Royals“, която на практика изпя акапелно. Чудо невиждано от доброто старо време на Джанис Джоплин, която си позволи подобна волност с хита „Mercеdes Benz“, но  едва в края мимолетната си кариера.

В бекграунд вокалите на Лорд, които също са си нейни, тя достига до шеметни височини. Много малко съвременни певици биха могли да изпеят „Royals“ без сериозно да се изложат. А новозеландската тийнейджърка го прави с лекотата и безгрижието, типично за надарените свише люде. Още по-изненадващо е, че нестандартният хит моментално се изкачи на върха в световните чартове.

Със сигурност няма да сбъркаме, ако наречем отиващата си 2013 г. „Годината на Майли Сайръс“. Хората, които по-малко се интересуват от поп музика, а се заслушват в скандалите, може би ще посочат детската звезда на „Дисни“, като „лошото момиче“ в жанра. И наистина, Майли доста целенасочено търсеше провокативния имидж с неприличния си танц туъркинг, с граничещите с порното разголвания в клипове, с пушенето на трева на сцената.

Но от естетична и културологична гледна точка, тези волности на грацилната 21-годишна американка са далеч по-приемливи от измъчените евини фотоси на презрялата Йоко Оно от миналото, пък било то в компанията на феномена Джон Ленън.

Що се касае до вокалните качества на Майли, те са направо респектиращи и това не е чудно за певица, която е звезда още от детска възраст, а на 18 години  вече имаше 7 хита в топ десетката на американските чартове. Погледнато откъм еротичната страна, и някои попфолк диви снимат клипове, на границата на допустимото ХХХ приличие.

Но малцина, ако не никоя от тях, не биха могли да влязат във  високия кристален регистър на изпълнителката на  „Wrecking Ball“. Хит, койтоб достигна респектиращите 335 милиона гледания в мрежата!

Още една ангелогласна прима придаде изискан блясък на класациите през изминалите 12 месеца – Eли Гулдинг с мегахита „Burn“. Със своята авторска визия тя защити честта на британската корона в жанра, като предложи една пристрастяваща филигранна мелодия, която дълго няма да забравим. Ели е сравнително „стара“ със своите 27 години, но гласът й звучи почти по детски със забележителното й височинно вибрато.

Тя е полиинструменталист, има договор за своя стихосбирка и е на „ти“ с музиката с голямо М. Нейният иманентен поп-аристократизъм не случайно й спечели фенове сред коронованите особи, каквито са херцозите на Кембридж принц Уилям и Катрин. За сравнение, всеки може да си пусне произволна песен на „Спайс гърлс“, за да си даде сметка какъв дълъг еволюционен път е изминала Ели Гулдинг.

2013 година ще бъде най-скандалната в творческия път на канадеца Джъстин Бийбър. Мнозина са склонни да подценяват любимеца на тийнейджърките именно заради незрялата му публика. Но същото се случваше навремето и с Майкъл Джексън, а като се спомина, се оказа че е гений. Да не говорим, че провиненията на канадеца в Южна Америка, като опита му да вкара проститутки в хотела си, могат да се сторят като колежански простъпки в сравнение с оргиите на рокдинозаврите от времето на хипитата и на хард рока.

А който се съмнява във вокалните качества на Джъстин, просто да си пусне акустичния му албум „Believe Acoustic“, за да си даде сметка, че днес, „трудно пеещи“ мега звезди от рода на Мадона просто са невъзможни. И че безплатни обеди в днешния шоубизнеса няма. Особено ако си спечелил 155 милиона долара от световното си турне.

И ако 19-годишният канадец бе лесно предвидим с гастролите си, пълнещи стадиони, същото не може да се каже за още един „отличник“, който ни поднесе годината – 23 годишния британец Джон Нюман. Той сякаш дойде от нищото. С прическа от златната ера на холивудските изкусители, с бебешкото си лице и глас, астрално подобен на Отис Рединг, успехът на Нюман в никакъв случай не се вписва в поп канона. Което бе нов плюс за музикалния бизнес тази година. Хитът „Love me again“ можеше да прозвучи както през 1963-а, така и през 2023-а. А Джон Нюман със сигурност ще се наложи като новото име на британския соул.

И накрая, поредната приятна /ретро/ изненада, която учудващо намери моментален отклик в класациите – парчето на 33-годишния Робин Тик „Вlurred Lines“. Музикантът с двойно американско и канадско гражданство го пласира на първо място в 13 национални класации, включително тези на САЩ и Великобритания. Неговото звучене? Отново неканонично и старовремско.
Но това не попречи Тик да предизвика истински фурор при изпълнението му на 25 август на Видео музикалните награди на MTV. Тогава на сцената с него се качи и Майли Сайръс, като изтанцува паметен „туъркинг“. В резултата на този микс в Туитър бяха пуснати същата вечер рекордните 360 хиляди  туита.Отново доказвайки, че днешната попмузика е по-дръзка, не се свени да експериментира и е поверена на звезди със забележителен потенциал.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.

 
 

Интересно ли ви е как изглежда новият OnePlus 6T?

| от chronicle.bg |

За любопитните към наследника на OnePlus 6Т, вече има законни снимки, пуснати в мрежата, както и тийзър видео.

Изображенията потвърждават слуховете, че смартфонът разполага с двойна камера, а не с тройна, както се говореше преди време.

Освен това, OnePlus е няма досадната издатина на камерата, като цената, която е платила за това, е компромис с тънката „снага“ на корпуса. За смартфона вече се знае, че има скенер за пръстови отпечатъци, вграден в екрана, който може да видите и в тийзър видеото:

Повече подробности ще станат ясни в седмиците преди премиерата на OnePlus 6T, която предстои на 17 октомври.

3oT4yhf8mvQNBBLUb5MvZR-970-80

download

Източник: GSM Arena