shareit

Младежки визуални проекти в събота в зала 15 на ФЖМК

| от |

На 09.11, събота в зала 15 на ФЖМК ще бъдат представени документални филми от конкурса „Младежки визуални проекти“, част от тазгодишното издание на Международния фестивал на етнографския филм.

mfef

Ето и програмата :

14.30 – 15.00 Отраженията  на изгубения свят - Марина Стоилова, Гергана Иванова, Ивелина Темелкова , Аела Николова и Елеонора Николова (ръководител на екипа и автор на проекта за фолклорна експедиция в Аспарухово)

Презентация на теренна практика на Пета фолклорна експедиция „Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят”. Учениците от Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” – Варна ще представят изследването си за родовия свят и формиране на памет за него в село Аспарухово, община Дългопол

15.00 – 15.40 Археологическа експедиция „Кизил-Курагино” – Добрин Минков, Константин Георгиев, Кристиана Глузова

Презентация за изследваните скитски погребални могили; Икономически, културни и религиозни практики в република Тува

15.40 – 15.55 Битакът – Пламен Цветков, Мартин Илиянов

Видеозаснемане на битака в столичния кв. Малашевци с акцент на предлаганите предметите и „пазарните отношения“

15.55 – 17.25 Човешкото лице на Женския пазар – Никола Венков

Женският пазар е най-мразеното и най-харесваното място в София. Цигания и екзотика. Развалени праскови и арабски подправки. Но как се конструира образът на Женския пазар? Възможно ли е да го видим и по друг начин? Дали антропологът може да достигне до по-широка аудитория не чрез текст и теоретични анализи, а използвайки отпечатъци от своя терен? Никола Венков ще ви покаже видео, образи и звук в опит да ви запознае с хората от пазара, да ги покаже като личности със своя история и нужди, и да покаже ценността на това място за тях. Никола е докторант по „Градски изследвания” в СУ и прави изследване на живота тук вече 3 години

17.40 – 17.55 HUMOS – Весела Кучева

„Господ направил хората най-напред твърде високи и едри като житовете; те като бягали по кърската си работа, дип се пънели у къпините и като падали, тъй си разбивали и сломявали челото, щото не можели да стават вече и кой де паднел, там си и оставал: не им споряло никак да се развъждат и размножават. Затуй Господ, като видял, че не е добре, разкаял се и оставил да се свършат тези житовете хора …” HUMOS представя българския фолклор чрез съвременни визуални образи и анимация

17.55 – 18.15 Етнографски комплекс „Старият Добрич“ – Михаел Михалев

Представяне и запознаване на обществото с  развиващите се занаяти и техните производствени процеси в ЕК „Стария Добрич“ на местно и национално ниво

18.15 – 18.30 НеВиж-Нечуй – Пламен Попов, Катя Павлова, Марта Захариева, Мария Топчиева

Художествена интерпретация на културното наследство, в частност – къща-музей Недкович в Стария Пловдив. Акцент на филма е слабото участие на човешките истории и съдби, свързани с музея, при неговото представяне и опознаване от посетители. Обитателите с тяхното ежедневие и дейност са малко познати и популяризирани. Изтъкване на архитектурни специфики и представяне на духа на стаите и артефактите, а не само на тяхната функция и естетически особености

18.30 – 18.50 Тихи стъпки – Яница Маринова, Калинка Митева, Микаела Митева

Филм за културно-историческото наследство на малките села в България с фокус село Богданово

18.50 – 19.40 Странджанци разказват – съвместна продукция на Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), Национален военноисторически музей (НВИМ) и Исторически музей „проф. Александър Фол“ – град Малко Търново

Филмът представя изследване в община Малко Търново, състоящо се от теренни проучвания, събеседвания с информатори, анкетни проучвания. Приложен е методът за изследване на жизнените истории. Целта е да се съберат, опишат и популяризират неизвестни до този момент факти и събития свързани с избухването и последиците от Илинденско-Преображенското въстание

19.40 – 20.10 Гергьовден в Призренска Гора, Косово: Дните на младежта като обединителен център на едно гурбетчийско общество – Стамен Кънев, Надежда Иванова

Чрез снимки и кратки видеа изследването представя традицията, вярванията и събитията в обществото на гораните от Призренска Гора в дните около Гергьовден

20.10 – 20.40 Свобода от/на медиите – Георги Марчев

Първо бе словото. Ако го загубим, сигурно ще е краят. Кръгът пари-медии-власт е на път да бъде затворен изцяло в България. Натискът върху журналистите убива свободата и превръща демокрацията във фасада на олигархията. Дали ще позволим това да се случи …

 

 
 
Коментарите са изключени

Бетонът на римляните е много по-добър от бетона ни

| от |

Стоманобетонът е чудо на съвременната индустрия и част от основата на цивилизацията, каквато я познаваме. И все пак съвременният бетон има своите недостатъци. С течение на времето водата си прокарва път в бетона и води със себе си ръжда, а след това се разширява и го напуква. Как тогава древните римляни са били в състояние да изградят структури, които биха могли да издържат 2000 години, дори и в люти морски условия?

„Римската рецепта“, пише Гардиън, „държи заедно кейове, вълноломи и пристанища. Освен това, за разлика от съвременните материали, древните с течение на времето стават по-здрави.“ Учените откриха химичен процес в сместа от вулканична пепел, вар, морска вода и парчета вулканични скали, която римляните ползват: солената вода и вулканичният материал могат да продължат да взаимодействат и така да създават нови съединения (един вид нови минерали), подсилващи бетона с времето.

Мари Джаксън, геолог от Университета в Юта, е съавтор на проучване, което се занимава с тези скорошни открития за състава на римския бетон. Използвайки чувствителни електронни микроскопи, както и други инструменти и технологии, Джаксън казва, че тя и колегите й могат да наблюдават „малките естествени лаборатории в бетона, да видим как  точно са минералите в него, последователността на възникналите кристали и техните свойства“.

Всичко си идва на мястото, когато изследователите осъзнават, че материалите, които откриват в древния бетон (и които не очакват да намерят в него), не са добавяни съставки – те са плод на последвали химическа реакция между съставките на самия бетон. Компонентите в сместа се разтварят, взаимодействат и се променят, оставяйки нови материали да кристализират през вековете. Днес хората, които работят за създаването на нови подобрени строителни материали като, например, бетони, които се самопоправят, могат да научат много от тези открития.

Днешният бетон обикновено се прави от кварцов пясък, варовик, глина, креда, както и други съставки. Добавете вода и възниква екзотермична реакция, свързваща чакъла или пясъка около стоманена арматура. Но след като бетонът изсъхне, няма повече реакции.

 
 
Коментарите са изключени

Растението с вкус на шоколадов пудинг

| от |

В един не чак толкова отдавнашен момент имаше вероятност, поне според новините, да има недостиг на шоколад през 2020. Причината за това е трудна за обяснение, но изглежда, че просто търсенето се увеличава главоломно. Също така – днес в Китай средната консумацията на шоколад е около 100 грама, докато във Великобритания, например, е 8 килограма. Очаква се обаче новото поколение да открие шоколада и тази консумация рязко да се увеличи. В някои страни, включително Индонезия, консумацията на шоколад е намалял, но това е заради буболечката Conopomorpha cramerella (вид молец), която ходи по растенията, други болести, както и заради възрастта на самите растения. Кризата се подава от известно време и дори през 2010 мъж на име Антъни Уорд купува 7% от световния запас от какаово зърно за 658 милиона британски лири.

Тези от вас, които са дълбоко разтревожени от опасността шоколадът да свърши, веднага да спрат да са разтревожени! Има доста негови заместители, включително и един плод, който всъщност дори е сравнително здравословен – черния сапот.

Той расте по крайбрежните райони на Централна Америка, свързан е с хурмата и днес се отглежда предимно в Карибския регион, както и в Мексико, Австралия и Филипините.

На клоните на дървото, плодът изглежда малко като зелен домат – в този вид е готов за бране. Изключително важно е да не го наберете прекалено рано или да го ядете директно от дървото. Незрелите черни сапоти не само нямат вкус на шоколад, но и са доста гадни. Освен това, ако се набере прекалено рано, плодът няма да узрее, а просто ще изгние, което можем да си представим, че няма да подобри аромата и вкуса.

Набран в точното време обаче, черния сапот ще узрее в рамките на около 3 до 6 дни. Когато това се случи, бялата му сърцевина ще стане наситено кафява и ще развие отличителен вкус, който заедно с текстурата, наподобяваща папая, кара мнозина да го оприличат с шоколадов пудинг.

Плодът може да се яде така (без кожата), но като се има предвид най-отличителното му качество, често се използва и в различни рецепти като заместител на шоколада.

 
 
Коментарите са изключени

Наистина ли хората от средновековието са се къпали рядко

| от |

Има няколко популярни представи за хигиенните навици на средновековна Европа – от това, че хората си изхвърляли гърнетата през прозореца до това, че едва ли не никога не са се къпали. Има ли обаче нещо вярно? Днес ще отговорим на втория въпрос.

Говорейки за поведението на много различни култури на голямo пространство като цял един континент в голям обсег от време като Средновековието, съвсем естествено е да нямаме един универсален отговор. Нещата зависят…

Но нека се опитаме да нарисуваме достоверна картинка на ситуацията.

Оказва се, че хората през Средновековието също толкова са искали да не миришат, колкото и сега. Затова, най-общо казано, изглежда, че противно на общоприетото схващане, те все пак са имали основни хигиенни навици. Това знаем от текстове, в които се споменава, че хората са се къпели под някаква форма сравнително редовно който колкото може.

Изглежда, например, че миенето на лице, ръце и зъби е било навик сутрин. За хигиена на зъбите, освен парцали, се използват и клонки – единия край на клонка се сдъвквал и след като се разточи достатъчно, същият край се ползва като четка. С времето хората осъзнали, че клонките (понякога и корените) на някои определени растения имали положителен ефект и използвали предимно тях – те всъщност съдържали антибактериални вещества.

Stamnos women bath Staatliche Antikensammlungen 2411

Миенето на ръцете се случвало от леген с вода – още от древни времена – както сутрин, така и преди и след хранене. По това беше време храненето се извършвало с ръце, а ползването на вилица се считало за грях, защото според тогавашните разбирания „Господ е дал на човека естествени вилици – неговите пръсти. Затова е лична обида към Него, ако използваме изкуствени, метални вилици за хранене“, казва Св. Петър Дамиани. Много хора, особено от по-долните класи, се хранели от общи съдове, което допълнително мотивирало миенето на ръце.

Но нека поговорим за къпането. През Средновековието, въпреки че някои доктори съветвали да не се прави прекалено, много други изтъквали ползите за здравето от редовното къпане. Например, през 14 век италианецът Магниний Медиоланезис, придворен лекар и магистър от Парижкия университет, пише:

Къпането почиства външните части на тялото от замърсявания… ако мръсотия остане по кожата след упражнения или масаж, тя ще бъде премахната с банята

Той също така препоръчва къпането като лек или за комфорт, например, за възрастни хора или бременни жени.

Petrus de Ebulo - Balneum Sudatorium

Разбира се, когато говорим за бани на цялото тяло, по онова време само по-заможните са могли да си позволят да притежават вана, както и гореща вода, така че повечето хора разчитат на публични бани, реки, езера, извори и т.н. Затова най-бедните, които не са могли да си позволят да отидат на баня, са имали изключително лоша хигиена през зимните месеци, осланяйки се само на легени с вода.

Но за останалите публичните баня са често използвани, особено след 11 век, когато кръстоносците, които са свикнали с такива удобства, популяризират редовното й посещаване не само за целите на къпането, но и за социализиране. Всъщност през 15 век храненето в публичните бани по време на къпане е съвсем често явление. Както пише в книгата „Clean: A History of Personal Hygiene and Purity“ на Вирджиния Смит:

Към 15 век изглежда, че угощението в градските бани е толкова често, колкото ходенето на ресторант ще стане четири века по-късно. Немски офорти от същото време изобразяват градски бани с къпещи се двойки, които похапват голи често по няколко във вана.

В подобна ситуация всъщност няма нищо странно, защото тя е подобна до голяма степен на тази, в която ние се събираме около басейна с приятели.

Разбира се, като се има предвид ситуацията: много хора, къпещи се заедно в една и съща топла вода, споделят храна и дори понякога правят секс, съвсем нормално е да се разпространяват болести. Когато се появява сифилисът, популярността на публичните бани залязва. Както отбелязва холандският философ Еразъм през 1526:

Преди двадесет и пет години в Брабант нищо не беше по-модерно от обществените бани. Днес няма такива … новата чума ни научи да ги избягваме.

И все пак, повечето хора все пак се къпят, но по-рядко от преди. Някои сред благородниците обаче наистина са отказвали да се къпят. Например, един руски посланик във Франция отбеляза: „Негово величество [Луи XIV] вони като диво животно.“ Руснаците не се притесняват и продължават да се къпят редовно, дори след като европейските им братя изоставят баните. А що се отнася до миризмата на крал Луи XIV – тя изглежда произтича от факта, че лекарите му го съветват да се къпе възможно най-рядко по здравословни причини. Сам той заявява, че намира къпането за смущаващо и поради това се е къпал във вана два пъти през живота си.

Като цяло, изглежда никога не е имало период в историята, когато хората не са се къпали, като най-малко хигиенични не са били хората от средновековието, нито тези преди тях, а живите през 16 век и малко след това, благодарение основно на болести.

 
 
Коментарите са изключени

Бадгирите на Дубай: Как се охлаждат в пустинята

За повечето хора Дубай е най-високия небостъргач в света, както и други елегантни модерни сгради, които промениха силуета на града през последните десетилетия. Но отидете в друга негова част и естетиката се променя: стъклото и стоманата отстъпват място на калта и камъка, а херметически затворените сгради се заменят с такива с древни техники за естествено охлаждане.

Windtower Dubai

Бадгирът е традиционен персийски архитектурен елемент, открит в Близкия изток, чиято употреба датира от хиляди години. Прякорът на това съоръжение – „уловители на вятър“ – идва от способността му да улавя преминаващи ветрове и да ги канализира надолу в сградата. Обикновено извисяващи се над жилищните сгради, тези кули всъщност изпълняват различни функции. Бадгирите осигуряват вентилация на закрити помещения. Те могат също така да улеснят изпарителното охлаждане с помощта на резервоари за вода вътре в сградите. Понякога са насочени към вятъра, за да улавят повече въздух, друг път гледат настрани заради риска от пясъчни бури.

Malqaf

Четирипътни бадгири могат да се видят из целия Дубай. Те често имат дървени пръчки, стърчащи от страните им, използвани за закачане на плат за пренасочване на въздушния поток. Дори когато няма вятър, кулите функционират като слънчеви комини, които позволява горещия въздух от сградата да се изкачи нагоре по тях и да излезе.

Някои все още се използват, особено в старите части на града, но архитектурният характер на бадгирите също така може да се приложи и естетически. В по-новите сгради модерната форма присъства, но не пречи в нея да се интегрират ниши за улавяне на вятъра.

Същевременно в горещите пустинни региони в и извън Обединените арабски емирства, в комбинация с кулите, отдавна се използват и други архитектурни решения. Сградите често са максимално плътно една до друга не заради липса на пространство, а за да пазят максимално много сянка на пътищата и тротоарите под тях. Дебелите керамични или каменни стени едновременно са от местните строителни материали, но също и спомагат за увеличаване на изолацията и поддържат сградите хладени отвътре.

 
 
Коментарите са изключени