Мигрантите – спасение за “стара“ Европа

| от |

Мигрантите, които прииждат към по-богатите държави от ЕС, са един от спасителните механизми за социалните системи на „стара“ Европа. Това показва ново международно изследване, представено (12.11) в Брюксел, предава Дойче веле.

Фискалният ефект от присъствието на мигранти от Европа в Германия, Великобритания, Австрия и Холандия е положителен. С други думи, мигрантите там плащат повече данъци и осигуровки, отколкото получават от съответните социални системи. Това е основният извод, до който стига изследване на Европейската служба за граждански действия *ECAS (European Citizen Action Service) за фискалното отражение на миграцията над тези четири страни. Точно от тези четири страни напоследък се чуват най-активните и настойчиви призиви за ограничаване на свободата на придвижване. Но основателни ли са те?

Тези искания и твърдения не са базирани на факти, каза за Дойче веле Лъчезар Богданов, ръководител на екипа, провел научното изследване. Той обяснява, че аргументацията срещу свободата на придвижване до голяма степен се дължи на методиката, по която съответните публични институции в страните-членки събират информация за мигрантите. Тя не давала възможност да се разбере дали мигрантите пътуват с цел да се възползват от социалната система, дали получават много помощи или не, дали са добри данъкоплатци или не. Затова се налагат сложни съпоставки, засичания и изчисления.

Така на базата на официалните данни от Евростат и на националните институции и статистики, изследването на ECAS се опитва да установи, от една страна, какви данъци и осигуровки плащат имигрантите и, от друга, доколко те ползват различните социални програми на съответните правителства.

В търсене на работа, а не на социални помощи

Данните за тези хора доказват категорично, че като цяло тяхната миграция е свързана с икономическа активност, а не с търсене на социални облаги; че те отиват, за да работят и да дават, а не да станат бенефициенти на социални услуги, търсейки вратички за използването на социалните системи, обяснява Лъчезар Богданов.

Първо, мигрират основно хора в трудоспособна възраст. В най-активната възрастова група – между 20 и 44 години – са половината или дори повече от половината от всички мигранти от ЕС в Германия, Холандия, Австрия и Обединеното кралство. Такива са 49% от мигрантите в Германия, например. В Холандия в тази възрастова група е не повече от една трета от местното население, докато делът й сред мигрантите е 58%.

Както е известно коефициентът на заетост сред мигрантите в ЕС е по-висок от средния за цялото население на съюза – 68 срещу 64%. Изследването на ECAS показва, че нивата на заетост на мигрантите от ЕС са съвсем малко по-ниски в сравнение с тези на местното население в Холандия и Германия. В Австрия и особено във Великобритания обаче е обратно. 76,6% от мигрантите в трудоспособна възраст в Обединеното кралство са заети при 70.8% от общото население.

Като цяло мигрантите са с по-добро образование от средното за населението на приемащите ги страни. 28,7% от тях, например, имат висше образование при 24,2% за тези страни. Разликите са особено силно изразени в Австрия и Великобритания. В Австрия 17% от населението е с висше образование, докато при мигрантите този процент е 30 на сто.

Като цяло делът на децата (под 18-годишна възраст) сред мигрантите е по-нисък в сравнение с всяка от четирите страни на ЕС: в Германия съотношението е 10% към 17%, в Холандия – 13% към 22%.

Особено видно е, че заради тази възрастова и демографска структура мигрантите много по-малко тежат на пенсионната система, на програмите за хора с увреждания, на здравеопазването. С други думи – те са по-млади, по-здрави, повече работят и, в крайна сметка, по-малко получават, казва Лъчезар Богданов.

Плащат повече, получават по-малко

Като цяло чистият фискален ефект от присъствието на мигрантите е положителен, тоест, те допринасят повече отколкото ползват. Изследването на ECAS показва, че през 2013 г. в Австрия общата сума на платените от имигрантите данъци и осигуровки превишава полученото от тях от социалните системи с 2,59 милиарда евро. Разликата в Германия е още по-голяма – мигрантите от ЕС са внесли 40,1 милиарда евро, а са получили 14,8 милиарда. В Холандия положителният принос на мигрантите е 1.5 милиарда, а във Великобритания – 7.7 милиарда евро.

При това тези данни не отчитат влиянието на косвените данъци. Защото освен данъците върху доходите си, тоест социални осигуровки и подоходен данък, живеейки и потребявайки стоки и услуги в дадена икономика, всеки плаща и ДДС, ацизи и други данъци върху потреблението, обяснява Лъчезар Богданов.

Можем да кажем, добавя той, че местното население всъщност е това, което на практика ползва повече, отколкото внася. Както в цяла Европа, така и в тези четири страни, социалните системи са на минус и се налага бюджетът да ги дофинансира от общите данъци. Затова пък мигрантите дават положителен принос. Така те всъщност са един от спасителните механизми за социалните системи, които в много от страните на „стара” Европа така или иначе се задъхват от хронични дефицити, заключава експертът.

*ECAS е базирана в Брюксел международна неправителствена организация с членове в целия ЕС и 22-годишен опит. Тя предоставя услуги на мрежа от около 150 европейски граждански организации, свързани с прилагането на европейските граждански права и гражданското участие в процеса на взимане на решения в ЕС.

 
 

Armin van Buuren и Fedde Le Grand празнуват Коледа в София

| от chronicle.bg |

На 22 декември SOLAR Christmas ще донесе празнични емоции на феновете на електронната музика в България. Шестото издание на събитието на Yalta Club ще качи за пръв път на една сцена две от най-легендарните имена на световната денс сцена, а именно Armin van Buuren и Fedde Le Grand.

Холандският диджей Armin van Buuren събра повече от 10 000 души с миналогодишното си гостуване у нас. Шоуто му „Armin Only Embrace” беше една от най-скъпите продукции, стъпвала в столичната зала. През миналата година Armin van Buuren издаде мини албума Old Skool, включващ негови версии на световноизвестни денс класики.

През 2017 г. той издаде три хита: I Need You с Garibay и Olaf Blackwood, Sunny Days с Josh Cumbee и You Are със Sunnery James & Ryan Marciano, което се превърна в химн на съвместната им лятна резиденция в Hï в Ибиса. Тази година Armin отпразнува и 20 години на сцена със специално шоу с две дати в Amsterdam ArenA, а лейбълът му Armada Music зае седма позиция в класацията на Mixmag „Топ 50 лейбъла на десетилетието“.

Armin Only

Зад пулта в Арена Армеец ще се качи и Fedde Le Grand. 11 години след като разби всички класации с Put Your Hands Up (For Detroit), той е по-зает от всякога. През 2017 г. FLG вече имаше участия в Маями, Франкфурт, Лондон и много други.

Тази година Fedde издаде песента Dancing Together. Въпросното парче означава не само едно ново начало за холандеца и продукцията му, но също бележи и ново начало за Darklight Recordings, тъй като лейбълът се присъединява за колаборация към лейбъла на Armin Van Buuren – Armada Music.

Photo By Emil Kazakov

Ограничено количество билети за SOLAR Christmas са вече в продажба в OMV, YALTA CLUB и в мрежата на Eventim.bg на цени от 60 лева (стандартен) и 90 лева за VIP билет.

От началото на месец декември цените на билетите ще са на стойност 70 лева (стандартен) и 100 лева за VIP билет.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Apple може да пусне нов iPhone скоро

| от |

Аррlе разработва нoв пo-евтин іРhоnе. Той предстои да излезе през пъpвaтa пoлoвинa нa 2018 г.

Уcпexът нa предният бюджeтния іРhоnе ЅЕ е повод тexнoлoгичнaтa компaния да пoдгoтви нoвa верcия – іРhоnе ЅЕ 2.

Toй e има пo-мaлък 4-инчoв диcплeи и съответно е пo-eвтин, което го прави подходящ за paзвивaщитe се дъpжaви, коитo нe мoгaт дa cи пoзвoлят пo-скъпитe устройcтвa нa Аррlе.

iphonese-gallery2-2016_GEO_CA

iPhone SE от март 2016 година.

 

іРhоnе ЅЕ 2 щe cтрувa околo 450 дoлара.

С околo 70-80$ пo-скъп oт предшествeника cи, нo и пo-eвтин oт іРhоnе 7. Вероятнo cмартфoнът щe имa пo-мoщeн процесор зa нoвaтa oперациoннa cиcтeмa іОЅ 11.

іРhоnе ЅЕ 2 може би ще paзпoлaгa c Тоuсh ІD (paзпoзнaвaнe нa пpъcтoви oтпeчaтъци) и нaй-ввероянтно щe се предлaгa в 2 верcии – 32GВ и 128GВ.

B пpoизвoдcтвoтo мy щe yчacтвa тaйвaнcĸaтa тexнoлoгичнa ĸoмпaния Wіѕtrоn, a cглoбявaнeтo щe ce ocъщecтвявa в Бaнгaлop, Индия.