Земята на спасението е зад телените огради

| от |


Обкръжили испанския анклав Мелиля, между Европа и Африка се простират 11-километрови гранични заграждения от телени мрежи, високи седем метра, с камери по трасето. Но бариерата не обезсърчава нелегалните – те са готови на всичко и я щурмуват отново и отново.

Въоръжени с мощни нощни бинокли, на разсъмване постовите от испанската полиция, качени на вишката, оглеждат мароканската територия, от осветения с прожектори път покрай тройната телена ограда. Отсреща, потънала в здрач, се очертава планината Гуругу. Стотици мигранти от Африка дебнат там сгоден момент, за да поемат към европейска земя.

„Вече месеци наред виждаме всеки ден групи да идват насам. Доста хора са, не успяват всички да се приближат, но тези опити са почти всекидневие“, обяснява дежурният подофицер Хавиер Мартинес.  „Събуват се боси, за да изкачат първата преграда, после прехвърлят втората, после третата.“

На 17 септември испанските сили за сигурност бяха изненадани от среднощна атака на близо 300 мигранти в сектора Барио Чино – един от най-уязвимите, тъй като бегълците могат при  нужда да се укрият между ниските постройки досами оградата от мароканска страна.
„Връхлетяха толкова яростно, толкова много бяха на една малка отсечка, с такъв напор и настървение . . . Нямаше как да ги спрем“, разказва лейтенант Хуан Антонио Мартин Ривера, говорител на Гуардия сивил в Мелиля.
Тези атаки предизвикват Испания да води борба с нелегалната имиграция и в Мелиля, и в другия си анклав Сеута – две късчета земя в Северно Мароко, които представляват единствената сухопътна граница между Европа и африканския континент.
От 2005 г. насам властите неспирно модернизират границата около този град с 80-хилядно население на площ от 12 квадратни километра – извила се като дъга, чиито краища се спускат в Средиземно море, тя бе подсилена с трети ред, по-висока телена мрежа, оборудвана с 48 камери и свръхчувствителни сензори, а и с  по-ситна мрежа срещу катерачите.
Седемметровата и най-висока външна преграда е с наклонена горна част. „Успяват обаче да я изкачат – подчертава говорителят. – Това ги забавя, наистина. Но човек, прекосил цяла Африка, пътувал с месеци, за да стигне дотук . . . Една бариера  не може да го спре.“

„Заради миграционния натиск Гуардия сивил е разположила в Мелиля 600 души, твърде голям брой свои сили. „Реагираме за минута и половина до две минути – забелязва офицерът. – Твърде често обаче някой силен, ловък, млад човек за  секунди минава през тройните прегради, макар да изглеждат непреодолими.“

Омар Камара е сред стотината мигранти, успели на 17 септември да се промъкнат от другата страна.
Деветнайсетгодишният малиец е напуснал Бамако „преди година и три месеца“. „Заради беднотията“. Минал е през Алжир и е стигнал до планината Гуругу.
„На 17 септември тръгнахме от Гуругу. Вървяхме четири часа, спомня си той. Извадим ли късмет, минаваме оттатък; ако не, връщаме се в планината. На 17 септември Господ ни даде шанс.“  Било е вторник. „До сряда се крих тук и там. После срещнах един испанец. Бях жаден, той ми даде вода“, споделя младежът.
Този жител на Мелиля го упътил към Сети – испанскияправителствен център за настаняване на незаконни имигранти, и Омар Камара намерил там подслон.
В комплекса с 480 места сега са наблъскани около 860 такива като него. Центърът постоянно е пренаселен. Наложило се е два големи салона да бъдат превърнати в спални помещения, всяко за
стотина души.
„Миграционният натиск се засили от две години насам“, признава директорът Карлос Монтеро Диас, като напомня за конфликта в Мали и нестабилната ситуация в региона след арабските революции.

„Млади са, около 22-годишни. Гледат да се установят в някоя европейска държава. Оставили са семейства по родните места, надяват се, че ще могат да им пращат пари, разказва той. Навремето пристигаха според сезона, за да хванат хубаво време. Но вече не е така.“

 
 

Джеръми Кларксън: Станах невероятно дебел, откакто спрях цигарите

| от |

Преди да спре цигарите, британският водещ пуши по 40 на ден. Високата бройка е и причината да прекрати навика.

Сега обаче Кларксън е „ужасен“ от теглото си. След повече от 2 години без цигари, 58-годишният мъж каза, че е станал „доста по-дебел“ и обвини за това именно спирането на никотина.

В последният епизод на „The Grand Tour“ на въпроса какво се е променило откакто сезон 2 на предаването приключи, Джеръми отговори: „Доста по-дебел съм. Спрях да пуша.“ След това се обърна към публиката: „Някой друг да е спирал цигарите? Някой друг да е надебелял адски много в резултат на това? Ужасяващо е.“ Накрая колегата му Джеймс Мей каза, че беше дебел и докато пушеше, с което разговорът приключи.

Кларксън следва строги докторски съвети, да спре с вредния навик незабавно, от август 2017, когато постъпи в болница в Майорка с пневмония и отравяне на кръвта. През август 2018 той написа в Twitter: „Преди точно година изпуших последната си цигара. Бях изпушил около половин милион през годините, но сега въобще не ми липсват. Странно.“

През уикенда Джеръми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд се завърнаха на Amazon Prime с нов сезон на предаването си „The Grand Tour“.

03c671b903208ae1ff2fd15128f6315d

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“