Местан обвини купения вот за третото място на ДПС на изборите

| от chronicle.bg |

ДПС можеше да е втора политическа сила след местните избори, ако не бяха допуснати толкова много грешки с бюлетините. „Ако тези недействителни 267 000 бюлетини бяха действителни, още на тези избори ДПС щеше да е втора политическа сила“, каза лидерът на партията Лютви Местан на официална пресконференция.

Той извини избирателите, които са били затруднени от преференциалното гласуване, затова обеща партията да се посвети на „огромна по мащаби“ разяснителна кампания за следващите избори, независимо какви са те.

„Стратегията за елиминирането на ДПС на тези избори се провали. Партията е жива“, обобщи Местан, макар с уговорката, че политическите опоненти на ДПС няма да признаят това. Той отчете разширяване на политическата география на партията, както и спечелването на 100 повече общински съветници, с три по-малко от БСП.

„По брой самостоятелни мнозинства в местните парламенти ние сме убедителна втора политическа сила“, изтъкна Местан. ДПС е втора политическа сила и по брой избрани кметове с еднопартийни листи на първи тур – 33.

ДПС обаче губи в традиционни общини като Гърмен, Исперих и Кубрат, като Местан коментира, че това „разбива на пух и прах митът за вързания избирател на ДПС“.

Според Местан избирателите на партията имат доблестта да бъдат взискателни към своите кандидати, но също така и да подкрепят свободно кандидати на други политически сили на втори тур, когато ДПС не участва.

„Новата кауза на ДПС е да върнем политиката към нейните морално-идейни основи“, коментира още лидерът на партията.

На въпрос защо ДПС пробива в общини, където няма етнически турци или броят им е малък, Местан отговори: „Не са спирали усилията ни да се надграждаме като националната либерална партия на България. Никой не може да уличи ДПС в купувате на гласове. Купеният вот не само, че не е ресурс, но е най-страшният бич, който ерозира потенциална на ДПС“.

Той допусна, че в идеална ситуация, ако никоя партия на купува гласове, ДПС със сигурност ще е втора политическа сила, „ако не и нещо повече“.

 
 

Васил Михайлов спечели „Аскеер“ за цялостен принос

| от chronicle.bg |

За 28-и път в театър „Българска армия“ бяха връчени наградите „Аскеер“.

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство получи Васил Михайлов. „Днеска цял ден в главата ми е „Върви, народе…, Върви, народе…“. И след това се оказва, че ако върви, „Бог ще го благослови“, каза развълнуваният актьор при получаването на „Аскеер“-а.

BIG15078957627

Най-много награди – 6, спечели Народният театър „Иван Вазов“.

За водеща мъжка роля беше отличен Захари Бахаров за превъплъщението му в Бае Славе в постановката „Чамкория“ в Театър 199, а за водеща женска роля – Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Иван Пантелеев грабна приза за най-добър режисьор, а постановката му „NеоДачници“ в Народния театър спечели „Аскеер“ за най-добро представление.

 
 

И през 2019 г. може да няма нобелова награда за литература

| от chronicle.bg |

Нобеловата фондация заяви, че тазгодишната нобелова награда за литература, която вече беше отложена за 2019 г., може да бъде отложена и за по-напред във времето.

Ларс Хайкенсен, директор на фондацията, каза, че наградата за 2018 г. ще бъде връчена, когато Шведската академия възвърне доверието в себе си или поне напредне достатъчно в това начинание. „Което означава, че крайният срок вече не е 2019 г.“, съобщи Хайкенсен в ефира на общественото шведско радио.

Комисията се разпадна, след като през ноември шведски вестник публикува показанията на 18 жени, които заявяват, че са били изнасилени и сексуално малтретирани от хора, които дълго време са част от Академията. Заради това беше решено тазгодишната нобелова награда за литература да бъде връчена през 2019 г. заедно с тогавашната.

 
 

С дъвка и ходене срещу затлъстяването

| от chr.bg |

Дъвката, съчетана с ходенето, могат да се окажат добри съюзници срещу затлъстяването при мъжете над 40-годишна възраст. Агенцията цитира изследване на японски учени, според които когато дъвчем, ние инстинктивно започваме да крачим по-бързо. А това води до свалянето на излишните килограми.

Японските специалисти провели тестове по време на ходене на 46 мъже на възраст между 21 и 69 години. Били отчитани техният сърдечен ритъм, изминатото разстояние, скоростта им, направените крачки и калорийното изразходване.

На половината от участниците била дадена дъвка. При мъжете над 40 години билазабелязана тенденция да крачат по-бързо, когато дъвчат. Те изминавали по-голямо разстояние и изгаряли значително повече калории.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.