Меркел намалява приема на бежанци

| от chronicle.bg |

Германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че иска „драстично да намали“ броя на бежанците, идващи в Германия. въпреки че самата тя твърдеше, че думата „ограничение“ не присъства в главната резолюция на Християнскодемократическия съюз, точно тази тема ще бъде обсъдена на партийния конгрес, който ще се проведе в понеделник. По думите й в партията има широка подкрепа за нейната стратегия за намаляване на броя на бежанците.

С новата си позиция Меркел ще се пита да балансира ситуацията сред критиците на политиката й. Ангела Меркел водеше политика на отворените врати и прие хиляди бежанци на територията на Германия.

„В същото време ние взехме предвид притесненията на хората, които се тревожат за бъдещето, а това означава, че искаме да намалим, искаме драстично да намалим броя на хората, които идват при нас“, заяви тя по телевизия А Ер Де.

В рамките на партийния конгрес ще бъде обсъдено сътрудничество с Турция за превенция на контрабандата на хора, подобряване на ситуацията в бежанските лагери в Ливан и Йордания, както и засилване контрола по външните граници на Европейския съюз.

 

 
 

Етикет на поведение на хетеро пичове в гей барове

| от Вучето |

Ако четеш това, най-вероятно се самоопределяш като хетеросексуален индивид от мъжки пол, който обаче е много по-широкоскроен от момчетата, с които ходи на мачовете на ЦСКА. И най-вече в сравнение с Цецо, който е толкова задръстен, че веднъж, като го спря една полицайка на пропускателния пункт  Владая, я попита дали не е стриптизьорка, която се прибира от ергенско парти. Само че ти не си такъв!

Ти не мислиш, че жените не трябва да пилотират самолети и че не ги бива да сменят спукана гума. Нямаш нищо против Истанбулската конвенция, пиенето на смути вместо бира, циганите, евреите, феновете на Левски и дори намираш Серина Уилямс на корицата на GQ за симпатична (макар че списанието не си го купуваш, понеже ти е скъпо). И сега е време да направиш следващата стъпка, с която да докажеш на себе си и на по-добрата половина от света, че можеш да си още по-разкрепостен, толерантен и смел. А именно като пристъпиш в светая светих на някой гей бар.

Разбираме, че за всеки изявен български мъжкар, това е особено стресиращ момент, който подлага на тест както патриархалната му школовка, така и волята му. Затова сме тук, за да помогнем с няколко безценни съвета за това не само как да влезеш, но и как да излезеш жив и неопетнен от това „изпитание“.

Миризмата ще те издаде

С колкото и парфюм да се полееш, резултатът пак ще бъде този. Гейовете безпогрешно ще надушат миризмата на единствения хетеросексуален мъж дори насред многохиляден прайд парад или на концерт на Бионсе. Затова и парфюмът не работи. Миризмата се е пропила в дрехите ти, в косата ти. Тя е в начина, по който ходиш и по който се облакътяваш на бара. Миризмата всъщност е метафора. И когато те надушат, много е възможно да те заобиколят светкавично. Но ти не трябва да се страхуваш. В крайна сметка който го е страх от мечки… знаеш как продължава нататък. И между другото, не е срамно да си признаеш, че даже би се  разстроил, ако това изобщо не се случи.

Чувствай се като у дома си, но не съвсем

Въпреки, че повечето представители на LGBTQ общността приветстват присъствието на представители на хетеро общността в гей баровете, не забравяй, че все пак си само гост. Може и да е прозвучало леко дискриминативно, но за разлика от което и да е друго обществено място, гей барът се възприема като свещено убежище – място, където гейовете могат да бъдат 100 процента себе си, без излишни преструвки, недомлъвки и лицемерни маскировки. Затова и атмосферата в гей бара може да ти се стори като панаир с атракционни, “Чарли и шоколадената фабрика” (без Чарли) и бекстейджа на момчешка кей поп банда наведнъж.  Да не кажеш, че не сме те предупредили, ако ти дойде too gay.

Подготви се за неравна битка… на характери

Когато някой от нормалните посетители на бара (и не забравяй, че това в случая не си ти!) седне до теб и каже нещо от сорта на “Изглеждаш така сякаш искаш да ме целунеш”, важно е да не се паникьосаш и да не реагираш така, както би реагирал гореспоменатият Цецо. Понеже той освен мизогинист е, разбира се, и хомофоб. Ако направеното предложение за интимност не те интересува, вежливо обясни на ухажора си, че не плуваш по левия бряг. NB! Подготви се психически за последствията от отказа си. Ако някой хубавец с изявена мускулатура под тънката тениска с дизайнерско лого и добре хидратирана кожа на лицето е решил да си тръгне с теб тази вечер, малко вероятно е да се откаже лесно. Нека милата усмивка със скъпите фасети не те подвежда… Защото както Тони Стораро и Емилия някога изпяха: “Питбул захапе ли веднъж, няма повече пускане.”

Отърси се от тоалетната параноя

Въпреки гореказаното, не бива да имаш и капка притеснение, че нечия вербална напоритост на бара ще прерасне във физическа такава в помещението с уринаторите. Да, и тук, както и във всички обикновени мъжки тоалетни, постоянно се случва някой да надникне над преградката, за да огледа пениса ви, но това не значи, че някой ще налети да те обезчестява.  Така че не е необходимо да се ограничиш само до една малка бира, за да не ти се налага да ходиш да изпразваш мехура. А, и още нещо! Не се стряскай, ако някоя дама с висока фризура и пищна рокля излезе с ритник от кабинката. Най-вероятно това изобщо не е дама.

Отпусни се и се забавлявай

Веднъж щом изчеткаш предразсъдъците от раменете си като досаден пърхот, ще установиш, че всъщност е ужасно трудно да не се забавляваш на такова място. И след като вече се убедиш, че останалите посетители няма да включат хетеро натрапника в церемониална гей оргия като от филма “Широко затворени очи”, можеш да се отпуснеш и да се държиш нормално. Тоест да се държиш по начина, заради който приятелите ти те харесват и обичат да излизат с теб. Дори да се отпуснеш до стенен, че да почнеш да ръсиш неуместни вицове за гейове, най-вероятно слушателите ти ще се смеят с теб.

Посещението на гей бар може да послужи не само за личностното ти израстване, но и  за превръщането ти в един вид социален месия, който да провежда “со кротце, со благо” не съвсем популярни виждания сред по-заблудените членове на нашето общество. Пробвай това, например. Следващият път, когато седнеш да пиеш с Цецо и той подхвърли по повод общ познат, че е п*дераст, а хомосексуализмът е болест, можеш просто да му кажеш, че тъкмо ти е дал страшна идея: “Ще се обадя на шефа и ще го питам дали може да не ходя на работа, че нещо днес се чувствам гей.“

 
 

„Нощта на театрите“ се завръща

| от chr.bg |

Нощта на театрите ще се проведе за шести път тази събота в 16 града, с участието на повече от 1300 артисти.

Програмата ще обхване общо 150 събития в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Хасково, Благоевград, Велико Търново, Сливен, Габрово, Симитли, Добрич, Плевен, Кърджали и Шумен.

Локациите са разпръснати от театрите и музикалните зали до барове, търговски центрове, кина, галерии и др.

Проектът „Нощни персонажи“ е фотосесия, в която ще участват актьори като Владо Пенев, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Иван Бърнев, Дарин Ангелов, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Луиза Григорова, Силвия Петкова, Весела Бабинова, Койна Русева, Христо Мутафчиев, Ованес Торосян, Деян Ангелов и Рая Пеева, световноизвестният български диригент Максим Ешкенази, прима балерината Марта Петкова и премиер солистът Никола Хаджитанев от Софийска опера и балет.

Народният театър ще отвори врати за гостите, които искат да се разходят зад кулисите, като гидове ще са любимите актьори. „Операта отблизо“ ще срещне почитателите на изкуството с тайните на сценографията, сценичния грим и подготовката за поставянето на „Симон Боканегра“ от Верди в Софийската опера.

Ованес Торосян, ще играе за първи път на столична сцена авторския си моноспектакъл „Малкият Пучи“ – от 17.30 ч. в клуб „Карусел“.

Още за програмата на нощта на театрите – вижте тук.

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.

 
 

Що е то big d*ck energy и как това се превърна в една от най-търсените фрази на годината?

| от chronicle.bg |

Всяка година Оксфордският речник определя думата на годината, като един от критериите е търсения на потребителите. Тази година, както и предходните, резултатът не е в позитивната гама. Думата „toxic“ е думата на 2018 г. 

Тук обаче ще изясним една друга фраза, която е била сред най-търсените  в базата данни през изминалите месеци и дори е била претендент за титлата.

Big dick energy. Ще я познаете, щом я видите. Ще я усетите. Можете дори да я носите. Може дори да не сте мъж и да я имате в огромни количества.

Това лято тази дума беше сред най-обсъжданите в социалните мрежи. Какво обаче представлява big dick energy (BDE)? И как да разберете дали я притежавате? Ето какво трябва да знаем за това ново наименование на едно иначе не толкова „ново“ качество у хората.

Откъде започва всичко?

Всичко започва с туит (впоследствие изтрит) от юни на певицата Ариана Гранде, в който тя описва колко надарен е тогавашният й приятел – актьорът Пит Дейвидсън, познат ни от Saturday Night Live.

Въпреки че певицата много бързо изтрива публикацията, тя плъзва из социалните мрежи, а мъжкото достойнство на Дейвидсън е широко коментирано. Един от туитовете обаче дава начало на „понятието“.

„Пит Дейвидсън е висок 190 см, има тъмни кръгове под очите, има силна big dick energy, изглежда зъл, но очевидно е ангелче и обича публично своето момиче.“ пише момиче на име Тина.

Какво е BDE?

Big dick energy  е описвана като „увереност без превзетост“. Никога не може да бъде сбъркана или симулирана. Тя е сексуалният еквивалент на това да напишете чек за 10 хил. долара, знаейки че разполагате с тях в банковата си сметка.

Мъже с BDE могат да бъдат Рами Малек, Крис Евънс, Том Харди, Робърт Дауни Джуниър, Тимъти Шаламе и други. Но не е необходимо да разполагате с пенис, за да я излъчвате.

Също толкова възможно е и жена да я притежава. Риана? Прелива от BDE. Серина Уилямс? Пръска се по шевовете. Кейт Бланшет? Тя е цял АЕЦ.

Някои хора критикуваха наименованието, тъй като навява асоциации, че това излъчване произтича от големия размер на мъжкото достойнство.

Как да забележите BDE?

Тя е нещо, което или имате, или нямате. Тя е тиха увереност, която при някои я има от раждането, други я развиват с времето. Но ключовият фактор е, че тя не се натрапва. Човекът с big dick energy е спокоен и уверен в себе си. Не е срамежлив или тих, но не и арогантен. И определено не се старае да компенсира с нещо. Ако я носи, вероятно има леко дръпнато поведение – но не самоцелно. Не иска на всяка цена да привлича внимание върху себе си, просто се чувства добре в кожата си.

Това е енергия, която привлича хората към него и прави впечатление, че държи живота си в ръце. Ако някой/я има BDE, вероятно е харесван и лесно се общува с него/нея. Хората обичат да са в компанията на този човек, защото ги кара да се чувстват добре.

Има ли little dick energy?

Напълно възможно е. Докато някои хора твърдят, че т.нар „токсична мъжественост“ е антоним на BDE, други предлагат простата концепция за little dick energy (LDE) или mediocre dick energy (MDE). Това са хората, които са арогантни, лъскави, нахакани и дразнещи в своята самоувереност.