Мехмет Али Агджа иска да се види с папа Франциск

| от |

Турчинът, който простреля папа Йоан-Павел Втори през 1981 г., заявил пред Анадолската агенция, че искал да се види с папа Франциск при предстоящото му посещение в Турция, пише в. „Тудей`с Заман“.

„Официално поисках от Ватикана да се срещна с папа Франциск, но досега не съм получил отговор“, казал радикалният турчин пред агенцията, която пуснала думите му на англоезичната си страница. „И преди съм се срещал с папа. Би било абсолютно в реда на нещата да се срещна също и с него /папа Франциск/“, допълнил Агджа.

Папа Франциск ще посети Турция на 28 и 29 ноември. Това ще бъде неговото първо посещение в страна, чието население е предимно мюсюлманско. Мехмет Али Агджа простреля папа Йоан-Павел II на 13 май 1981 г в момент, когато светият отец преминаваше в открития си автомобил през пл. „Свети Петър“. Папата беше ранен на няколко места, но нито един от жизненоважните му органи не беше засегнат. При ареста на „сивия вълк“ Агджа минути след атентата, той заяви, че е действал самостоятелно. Впоследствие той промени показанията си и хвърли вината върху България и съветския КГБ. По-късно отново промени твърденията си. Неговите противоречиви позиции объркваха прокурорите в продължение на десетилетия.

Папа Йоан-Павел Втори се срещна с Агджа, докато той излежаваше наказанието си в италианския затвор „Ребибиа“. Светият отец прости на кандидата за негов убиец. Мотивите за атентата и до днес остават неясни, въпреки множеството предположения. През юли 1981 г. италиански съд призна за Агджа за виновен за опит за убийство на папата и го осъди на доживотен затвор. През юни 2000 г. Италия помилва Агджа и го екстрадира в родината му Турция, където той да излежи присъдата си за убийството на турския журналист Абди Ипекчи. На 12 януари 2006 г. Агджа беше освободен за кратко от затвора, но впоследствие съд го върна зад решетките. На 13 януари 2010 г. Агджа заяви, че иска да види папа Бенедикт и да посети дома на папа Йоан-Павел II.

Екстремистът беше освободен от затвора на 19 януари 2010 г., след като прекара повече от 29 г. зад решетките. /БГНЕС

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

Храната е по-вкусна, когато е сервирана върху ленена бяла покривка

| от chronicle.bg |

Eкип учени от университета в Копенхаген установи, че когато ястието е сервирано върху снежнобяла ленена покривка, то ни се струва по-вкусно.

Д-р Цзън Лю провел експерименти в реална обстановка с 250 клиенти във френски ресторант. Ястията им били сервирани върху хубави бели ленени покривки или върху хартиени с ниско качество. След това участниците в експериментите трябвало да дадат оценка за това колко е била вкусна храната им.

При едни и същи ястия, тези, които били сервирани върху ленени покривки, се сторили на клиентите с 10 процента по-добри на вкус.

Според Цзън Лю, атмосферата е толкова важна за храненето, колкото и самите кулинарни специалитети. Хубавата обстановка, покривките, кърпите, чашите, посудата и приборите създават амбианс, който придава допълнителна стойност на храната. И добрите ресторантьори никога не пренебрегват именно тези детайли.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.

 
 

Какво ще стане, ако жените ни оставят

| от |

Седим си ние ей така, дните си минават, от работа – вкъщи, от вкъщи – на работа, ракийка, новини, градски транспорт и прочие. И изведнъж жена ни отива при мама, майка ни и тя отива при мама, съседката също е нанякъде – всички жени около нас изчезват едновременно. Човек ще рече, че има световна среща на Ге8. Клубът „Билдерберг“ или нещо такова?

Оставаме сами. И сега какво? Какво се случва, когато всички жени наоколо рязко и неочаквано спре да ги има?

Фазата Рай 

Цялото ни внимание е под наш контрол и можем да го влагаме в каквото си искаме. Можем да си прaвим каквото искаме и действително правим каквото си искаме. Което е същото, каквото правим, когато има жени около нас, но по гащи и с по-безотговорни маниери. Спим по диагонал на леглото, което ни прецаква цялата геомагнитна картина, но сега ни е паднало! Каним хора вкъщи на общо основание, никой не идва. Закусваме боб с наденица, мусака, въобще неща, които са за вечеря. За вечеря ядем снакс. Заковахме пирон в стената.

Фазата ПостРай

Пием с приятели, единият на практика живее у нас. Или май са двама и се сменят, вече не ги различавам. Ракията на баща й свърши, не знаем какво пием. Нашите бащи не ни дават от тяхната. Казват, че достатъчно ни били хранил и сами да си сварим. Подозираме, че и те нямат, защото и те са без жени около себе си.

Заспиваме в една стая и се будим в друга, не знаем кой ден е, цветовете бледнеят, но май е от много цигарен дим. Купуваме телевизор за 4000 лева.

Фазата Ад

Мивката е пълна с чинии, чаши и въобще всякакви предмети от бита – дрехи, боклуци, карбуратор. Не че само жената мие съдовете – делим си домакинските задължения, но когато сме сами нуждата от престижна чистота избледнява. Защо няма нещо като дезодорант за чинии? Обули сме боксерки, които не сме носили от гимназията. Скоро единствената ни чиста дреха ще е костюмът от сватбата, който ни е малък по средата и голям навсякъде другаде. Няма с кого да си говорим. Дотам се стигна – да искаме да си говорим с някого. Нарисувахме лице на кашона от телевизора. Не сме взимали децата от детска градини или там където ходят вече 5 дни. Ваканция ли са, не са ли, имаме ли деца въобще?

Жени, не ни оставяйте! Вие сте нашата дисциплина, нашата любов към живота и нашата публика, пред която да се опитваме да сме стойностни, па макар и никога достатъчно. Не че се молим, де.

Върнете се и дано децата са били с вас, че иначе…