Медведев подписа заповед за повишаване на капитала на VTB Bank със 100 млрд. рубли

| от |

Руският премиер Дмитрий Медведев е подписал заповед за повишаване на капитала на втората по големина банка в страната VTB Bank със 100 млрд. рубли (около 1,7 млрд. долара), заявиха от руското правителство.

Заповедта е подписана на 27-и декември, а средствата ще бъдат прехвърлени от Националния фонд за благосъстояние като част от по-широки планове за подпомагане на руския банков сектор, който страда от наложените западните санкции спрямо Москва с оглед ролята на Русия в украинската криза.

Това е вторият случай през последните дни, когато се оказва подкрепа на руската банкова система, след като преди коледните празници Централната банка на Русия оповести, че ще бъде оказана финансова помощ на частния кредитор Trust Bank.

В опит да избегне фалита на тази финансовата институция Руската централна банка предостави 10-годишен заем за 99 млрд. рубли (1,9 млрд. долара) на Trust Bank. РЦБ също така каза, че ще предостави и 6-годишен заем за 28 млрд. рубли на банката „Откритие“, която ще надзирава спасителната мисия на Trust Bank. / БНР

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Ди Каприо и Спилбърг ще работят заедно по нов филм

| от chr.bg |

Леонардо ди Каприо и Стивън Спилбърг преговарят, за евентуална съвместна работа над биографичен филм за бившия американски президент Юлисис Грант.

Ди Каприо и Дженифър Дейвисън са кандидати да продуцират филма.

Според Дедлайн, Спилбърг е склонен отново да работи с Ди Каприо над първия им съвместен проект от заснемането на филма „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.).

Грант, който е починал през 1885 г. на 63-годишна възраст, е служил два мандата като президент на САЩ, след като поел президентството от Андрю Джонсън. Докато бил президент, Грант стабилизирал икономиката и направил опит да смаже Ку-Клукс-Клан.

Филмът ще бъде адаптиран по биографичната книга „Грант“ на Рон Черноу. Сценарист ще е Дейвид Джеймс Кели.

„Лайънстейт“ и „Апиън уей“ са придобили филмовите права над книгата през ноември 2017-а.

Леонардо ди Каприо ще има натоварен график, тъй като по-рано бе оповестено, че ще участва във филма „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино.

 
 

Знаменитости отправят призив за проблема с неравноправието между половете

| от chr.bg |

Над сто екранни знаменитости са се включили в кампания, организаторите на която призовават световните лидери да намерят разрешение на проблема с неравноправието между половете, който според тях е тясно свързан и с бедността.

Близо 140 000 души и знаменитости от ранга на Опра Уинфри, Мерил Стрийп и Райън Рейнолдс са подписали отворено писмо, публикувано онлайн, призовавайки световните лидери да признаят, че „бедността е сексистка“, и да поемат ангажимент за спасяване на момичетата и жените от нея.

„Никъде по света жените нямат равни възможности с мъжете. Неравноправието между половете обаче е най-осезаемо за жените, които живеят в бедност. Бедността е сексистка. Няма да отстъпим, докато жените и момичетата навсякъде по света не получат справедливост“, се посочва в писмото.