Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, според президента

| от |

Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”.
2

По думите на президента – това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно, предаде агенция „Фокус“

„Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират – те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот“, каза президентът Росен Плевнелиев.

По думите му – журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. „Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката“, каза президентът.

По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.

Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото“, само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници“ и от 70-а позиция през 2010 година пада до 87-о място за 2013 година, каза президентът.

„Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите – гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор – и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички“, каза президентът.

„Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън“ – Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля“ – каза президентът.

По думите му – собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност.

Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал – къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите.

В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.

За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове – каза президентът.

„Медийната индустрия е сектор, върху който трябва да се обърне внимание“, каза проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. ю

„Там хората имат едно друго равнище на свобода и бих казала, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Днес говорим за натиска върху медиите. Ще направя три предложения и те няма да бъдат нови – финансиране, по-специално финансирането с публичен ресурс, смятам че има проблем с държавното финансиране, има проблем и в европейските средства, които стигат до България. Тъй като в България ще влизат още средства, не ми е ясно по какъв начин ще продължат да се изразходват тези средства. Второто нещо е конкуренцията, ако слушаме конкурентния регулатор, в България няма проблеми с конкуренцията. Третото нещо е свързано с журналистиката и с това журналистиката да се защити”, обясни проф. Огнянова.

„Представители на „Ранобудните студенти” представиха декларация по отношение на медийната свобода в България, на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”.

В България медиите се превръщат в четвърта власт, в средство за компроматни войни и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно – параван на властимащите. През последните години станахме свидетели на показване на медийната свобода, чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим. Настоящото управление продължава и развива тези практики, като последните месеци станахме свидетели на натиск над определени журналисти, които напуснаха, а на други им бяха подпалени автомобилите.

БНТ бе принудена да излъчва всички пленарни заседания, и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това, част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на Конституцията и основни човешки права – се казва в декларацията на „Ранобудните студенти“.

Участниците в третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?” влязоха в спор. Един от присъстващите – Добрин Стоянов, активен участник в антиправителствените протести, каза: „Медиите са изключително зависими, и налагат голяма цензура, единици са тези, които съвестно си вършат работата. На протеста на 11 юли, случайно засякохме среща на лидерите на БСП и ГЕРБ, помолих журналистите да попитат представителите на партиите какво правят тук, но никой не пожела да го направи, а един журналист от националната телевизия ми каза, че са тук, за да изберат новия собственик на СЕМ”. След това Стоянов демонстративно напусна залата, като призова за оставка на всички.

Една от участничките в дискусията се обърна към президента с думите:

„Тук ще кажа за зависимостта на журналистиката от управляващите, защото те дават тон за това – какво трябва да бъде казано и какво не. Вие отидохте в Пловдив да празнувате един мюсюлмански празник, не допуснахте журналисти, не разбрахме за какво говорихте, какво се споразумяхте. Когато медиите са ограничени от властимащите, гражданите не знаят нищо. Никой не допуска медиите на заседанията на Министерски съвет, слизат няколко души, които са определени от министър-председателя”.

Николай Ангелов от „Ранобудните студенти“ обясни:

„В едно интервю г-н Цветан Василев каза: „Има прекалена свобода на словото”. Няма прекалена свобода на словото, има свобода на словото и цензура. Призовавам – думичката „цензура” да не се използва за политически партии и пропаганда. Не искаме да се потърпевши като някои журналисти, които вече си изпатиха от желанието за свобода”.

В момента медиите са лост за правене на политика по безпрецедентен начин, каза Николай Найденов, представител на „Ранобудните студенти”, на дискусията. „Никога в България не е имало такава крайна форма на ксенофобия. Това е извънредно обезпокоително за демократична държава, която е и член на ЕС. Няма по-страшно нещо от неофашизма, това подронва и малкото, което е останало от демокрацията у нас. Това е една центрофуга, която е много опасна. Ще връча на президента декларация с нашата позиция и предложение от името на Ранобудните студенти”, обясни Найденов.

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов заяви:

„Ясно е, че има три сериозни проблема по отношение на свободата на слово – няма специална концентрация на медиите. Трябва да приемем ясни прагове на концентрация; докато това не се случи, целият разговор за собствеността и финансирането е несъстоятелен. Вторият проблем е – независимостта на журналистите от собствениците – има такава независимост и тя е осезаема. Да кажем, че стои общ проблем за зависимостта на журналистите от собствениците. Има механизми за развързване на тази зависимост. Инструментът тук е синдикален, трябва мощен Съюз на журналистите в България”, обясни доц. Лозанов.

„Третият проблем, който свали България по отношение на свободата на словото е, че медиите загубиха способността си да критикуват властта. Тази функция беше затихнала за дълго и това се отрази. Проблем в последно време е и враждебната реч и расистките идеологии. Това е работа на прокуратурата да санкционира такива прояви”, каза още председателят на СЕМ.

Ние говорим за журналистика, а ги няма журналистите, те са абсолютно малцинство, каза Иво Инджев, бивш директор на БТА. „За сметка на това, в България има организации на издатели, работодатели, които излизат с декларации. Истината е, че свободното слово беше отстреляно в годините. Истината е, че български журналисти, като че ли не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, към законите да ни освободят. Какво им е на законите?”, обясни Инджев.

В отговор на Инджев, представител на журналистите каза: „Стана ми тъжно, че мога да стана мълчалив участник в един несъстоял се разговор. За българската журналистика има надежда. Може би, преди около три години издателите на българските медии се обединиха и приеха поправка в закона за депозиране на печатни издания. На сайта на Министерство на културата всяка медия трябва да декларира своите издания. Държавата трябва най-накрая да санкционира тези медии, които не спазват закона”.

 
 

Запознайте се с френската двойничка на Риана

| от chronicle.bg |

Следващия път, когато сте във Франция и видите момиче, което прилича на Риана, погледнете отново.

Социалните мрежи обърнаха вниманието си към на 23-годишната французойка Уна Серталф, която прилича забележително много на певицата от Барбадос. Момичето каза пред BuzzFeed News, че приликата е явна „откакто е на 15 или 16″, въпреки че не е съгласна на всяка цена. Това, че прилича на Риана, разбира се, има и своите ползи. Уна казва, че по-лесно я пускат в дискотеки и я черпят повече, но тя е по-резервиран човек и не се възползва.

Има обаче и недостатъци. Серталф казва, че често идват хора, които искат да се снимат с нея, но когато стане въпрос за лични връзки, никога не може да знае дали даден човек не е с нея, защото прилича на известна личност или не. „Когато си говоря с някой мъж, често ми казват „Приличаш на Риана“ и виждам колко са радостни от това и как искат да ме покажат на приятелите си. Но се чудя дали някога ще можем да пренебрегнем външния ми вид.“

Като цяло обаче тя намира ситуацията за забавна.

Един потребител на Twitter казва „Тя прилича на Риана повече, отколкото Риана прилича на Риана“. Реплики като „Кога пускаш албума“ също не липсват. „Ако имаш време за селфита, имаш време и да запишеш албум.“

Ето няколко снимки на Уна Серталф.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 
 

Приложение позволява на саудитските мъже да следят и контролират жените си

| от chronicle.bg |

Изпълнителният директор на Apple, Тим Кук, каза, че компанията ще разследва приложението, което позволява на саудитските мъже да следят и да ограничават свободата на жените си в Саудитска Арабия. „Не съм чул за нея“, каза Кук в интервю за NPR. „Но очевидно ще разследваме случая.“

Освен достъп до правителствени услуги като подаване на документи за паспорти или родилни удостоверения, Insider откри, че приложението Absher позволява на мъже „настойници“ да определят „подчинени“ по име и номер на паспорта и да ограничават възможностите им за пътуване. 

Apple и Google (за телефони с Android) бяха критикувани от групи за защита на човешките права за това, че предлагат Absher. Amnesty International каза пред Washington Post, че програмата подчертава „смущаващата системна дискриминация“ в държавата, а говорител на Human Rights Watch окуражи двете компании да проверят приложението.

Сенатор Рон Уайден написа отворено писмо до Тим Кук и изпълнителния директор на Google Сундар Пичай, в което иска Absher изцяло да се премахне. Той казва:

„Когато мислим дали приложението да бъде свободно за сваляне, трябва да имаме предвид по-широкия контекст, целта му, как се използва и дали не се злоупотребява с него. Компаниите трябва да прилагат по-строги мерки за сигурност конкретно към приложенията, които се управляват от правителство.“

Според политиката в Саудитска Арабия жените в държавата не могат да пътуват без изричното разрешение на техния мъж-настойник като най-често това той е роднина. Те зависят от настойниците си и при избора на съпруг и работа.

Absher има над 11 милиона абонати, според сайта на саудитското Министерство на вътрешните работи.

 
 

Netflix записва изборите ви, когато гледате „Bandersnatch“

| от chronicle.bg |

Netflix записва кои сцени избирате, когато гледате интерактивния „Black Mirror: Bandersnatch“. 

Майкъл Вейл, технологичен изследовател, открива това след като пише имейл до Netflix с искане да получи информацията, която платформата събира за него. Това е негово право под GDPR. Вейл първоначално иска да образова публиката как да прилага правата си, както и да мотивира компаниите да са по-подготвени.

Откритието на Майкъл не е изненадващо. От Netflix казаха, че информацията се събира, защото искат да „подобрят модела на разказване във филма“. Изследователят обаче подчертава, че платформата не иска съгласие със зрителя за това. Telltale Games има подобен проект с „The Walking Dead“, но изрично известява зрителите си, че събира информация.

Въпреки че мейлът на Вейл трябваше да бъде силно специфичен, той похвали Netflix за това, че изпратената му информацията е била „сравнително лесна за разбиране“. Заедно с искането, той трябваше да изпрати и копие от паспорта си, за да потвърди своята самоличност. В резултат получава два файла – PDF с обяснение на информацията и CSV файл.

В цялата история има нещо истински парадоксално като имаме предвид, че в „Bandersnatch“ става въпрос за човек, чийто решения се следят.

 
 

Подаръци за Свети Валентин за напреднали

| от Вучето |

Забелязали ли сте, че напоследък рекламите за телефонни планове и смартфони разказват прости, но сърцераздирателни човешки истории , в които да разпознаеш не само своят нелек път към постигането на перфектното селфи, но и магията на истинските чувства, които превръщат бабите ни в Рита Хейуърт, а нас самите – в изобретатели, мечататели и любовници с потенциал?

Примерен сценарий: Свети Валентин е. А тя учи в Англия… Следват кадри от централен Лондон: Млад хипстър с малко, живо мече в кошницата на велосипеда си се движи по Ланкастър Стрийт, а уличен артист гълта огън (и бърбън) пред кръчма с 200-годишна история в Кенсингтън. Той също учи, обаче е в София. Кадри от столицата: Група младежи се прегръщат платонически и се превиват от безпричинен смях на покрива на модерна сграда, откъдето се открива спираща дъха гледка към нощно осветената “Александър Невски”. Друг млад хипстър (нашият герой) си разцъква телефона на пейка пред Народния, чудейки се какъв фантастично романтичен подарък да поръча онлайн за любимата.  Във финалния кадър готин куриер звъни на вратата на влюбената студентка и когато тя отваря, той й  връчва пакет, изрисуван ръчно с балони и сърчица. Звучи “To Love Somebody” на Майкъл Бубле, а сълзите от щастие не успяват да размият водоустойчивата спирала на девойката (но това вече е сценарий за друг рекламен спот). Внушението е силно: Лондон и София се побратимяват, защото за любовта не съществуват разстояния, които да не могат да бъдат преодоляни по един или друг начин. Особено на Свети Валентин!

Празникът, между другото, дойде, носейки със себе си традиционната за българската душевност мешавица от припряна превъзбуда от западен тип (“Мake you feel my love” – „Ще те накарам да почувстваш любовта ми“ от англ. ез. – песен на Адел) и злостен домашен хейт (“Няма да си чествам аз Трифон Зарезан, с глупости ще се занимавам!”). За пореден път тези без гаджета ще страдат, а тези с гаджета ще им натриват носовете, ликувайки задето са представители на по-щастливата половина на човечеството. За по-обръгналите в романтиката двойки си има осми март, затова сега тях няма да ги закачаме. Ще пренебрегнем и пияндурниците и тези без гаджета, понеже нямаме намерение за поредна година да им правим “евала”, убеждавайки ги, че 14-и февруари е безмозъчен празник и че няма нищо срамно в това да си сингъл на този ден. Понеже това изобщо не е верно, просто безплатна психоанализа от най-долен характер.

Съветите ни са насочени към всички влюбени, които искат да прекарат един незабравим Свети Валентин, като същевременно избегнат всички познати до болка клишета, особено тези, които рекламите ни пробутват! Така де, стига вече с тия бонбониери във формата на сърце и плюшени бозайници, стиснали между лапите си кутийки с годежни пръстени!

Затова ви предлагаме нашите авангардни предложения за свети-валентински подаръци за напреднали.

Къс уикенд на о-в Северен Сентинел

Откога обещавате на любимата да я отведете на някое наистина екзотично място? Коста Брава не се брои, а “Емералд Парадайз” на Слънчака пък изобщо! За да няма разочаровани на този Свети Валентин, предлагаме една различна далечноазиатска дестинация: остров Северен Сентинел се намира в Бенгалския залив и заема площ от едва 20 кв. км. Там е убийствено екзотично  (при това буквално), а и обещаваме, че уикендът наистина ще бъде много къс, така че няма да се охарчите чак твърде много. Жителите на острова са последните представители на неолита, обитаващи нашата планета. Ходят голи, нямат никакъв имунитет дори към най-безобидните съвременни болести и безпощадно убиват всеки, който се опита да стъпи на брега им. Предполага се, че го правят именно, защото ги е страх да не се заразят с морбили. Добрата новина е, че преди да ви надупчат със стрели и разчленят, цялото племе ще се събере на плажа и ще ви посрещне по стар островитянски обичай, а именно като се обърне с гръб към вас и започне да ака.

Организиране на тематично суингър парти

За изпълнение на този подаръчен комплект имате нужда поне от още една двойка. Разбира се, колкото повече, толкова по-весело, затова недейте да се ограничавате само с Цвети и Мартин, с които се запознахте в къмпинг “Градина” през лятото. Имайте предвид, че концепцията на Свети Валентин предполага освен романтика, също и задоволително количество секс. Именно затова суингър парититата са чудесна алтернатива на традиционното мисионерско “любене по случай празника”. За да нажежите още повече атмосферата, измислете тема за оргията, която ще организирате. Използвайте популярни кино сюжети, за да не затрудните особено останалите участници в избора на костюми и сексуални роли: “Списъкът на Шиндлер”, “Американски психар”, “Живите мъртви” и пр. За представители на групите с по-различна сексуална ориентация особено популярен сюжет е “Планината Бброукбек”, като за по-голяма достоверност може да включите и кон.

Предложение за брак в директен телевизионен ефир

Освен ако не работите в някоя телевизия или гаджето ви не се казва Златка, този   подарък изисква сериозна предварителна подготовка и перфектна организация.  На първо място трябва да изберете типа шоу, в което да се появите. Препоръчваме това да не бъдат сериозни предавания от типа на “120 минути” и “Лице в лице”, понеже те се гледат най-вече от сериозни хора с широки познания в различни сфери на живота. Освен това голяма част от тази демографска група се съставлява от “тези без гаджета”, а те по дифолт биха реагирали негативно на  дързостта ви да прекъснете Цветанка Ризова, за да се обясните във ВОЛ на избраника/избраницата си. Подходящи ефири са, например, полувремето на мач от Шампионска Лига и сутрешния журнал “На кафе”. Ако изберете втория вариант, бихте могли за малко допълнителен разкош да накарате Кристина Патрашкова да рецитира Рилке, докато вие поднасяте пръстена на едно коляно.

Нетрадиционен подарък по куриер

На пръв поглед изглежда така сякаш отново искаме да ви бутнем в депресиращото блато на класическия Свети Валентин от рекламата в първия параграф. Само че ние само взимаме сценария и му вдъхваме нов живот. Пак имаме двама любовници, разделени от хиляди километри (ако, разбира се, това е вашата конкретна житейска ситуация, разбира се). Във финалния кадър тя пак отваря вратата на скормното си емигрантско жилище, за да види насреща си куриер в униформа. Този път обаче куриерът не носи пакет или поне не носи  такъв в ръцете си. Оказва се, че подаръкът за празника е собствения му анатомичен пакет. Студентката в Лондон (или в Шутгарт, Брюксел, Мадрид) пак се разплаква, но този път сълзите й са предизвикани от бурен оргазм.

Евала на такива пощенски куриери!  А, и честит Свети Валентин!