shareit

Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, според президента

| от |

Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”.
2

По думите на президента – това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно, предаде агенция „Фокус“

„Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират – те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот“, каза президентът Росен Плевнелиев.

По думите му – журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. „Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката“, каза президентът.

По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.

Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото“, само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници“ и от 70-а позиция през 2010 година пада до 87-о място за 2013 година, каза президентът.

„Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите – гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор – и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички“, каза президентът.

„Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън“ – Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля“ – каза президентът.

По думите му – собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност.

Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал – къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите.

В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.

За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове – каза президентът.

„Медийната индустрия е сектор, върху който трябва да се обърне внимание“, каза проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. ю

„Там хората имат едно друго равнище на свобода и бих казала, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Днес говорим за натиска върху медиите. Ще направя три предложения и те няма да бъдат нови – финансиране, по-специално финансирането с публичен ресурс, смятам че има проблем с държавното финансиране, има проблем и в европейските средства, които стигат до България. Тъй като в България ще влизат още средства, не ми е ясно по какъв начин ще продължат да се изразходват тези средства. Второто нещо е конкуренцията, ако слушаме конкурентния регулатор, в България няма проблеми с конкуренцията. Третото нещо е свързано с журналистиката и с това журналистиката да се защити”, обясни проф. Огнянова.

„Представители на „Ранобудните студенти” представиха декларация по отношение на медийната свобода в България, на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”.

В България медиите се превръщат в четвърта власт, в средство за компроматни войни и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно – параван на властимащите. През последните години станахме свидетели на показване на медийната свобода, чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим. Настоящото управление продължава и развива тези практики, като последните месеци станахме свидетели на натиск над определени журналисти, които напуснаха, а на други им бяха подпалени автомобилите.

БНТ бе принудена да излъчва всички пленарни заседания, и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това, част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на Конституцията и основни човешки права – се казва в декларацията на „Ранобудните студенти“.

Участниците в третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?” влязоха в спор. Един от присъстващите – Добрин Стоянов, активен участник в антиправителствените протести, каза: „Медиите са изключително зависими, и налагат голяма цензура, единици са тези, които съвестно си вършат работата. На протеста на 11 юли, случайно засякохме среща на лидерите на БСП и ГЕРБ, помолих журналистите да попитат представителите на партиите какво правят тук, но никой не пожела да го направи, а един журналист от националната телевизия ми каза, че са тук, за да изберат новия собственик на СЕМ”. След това Стоянов демонстративно напусна залата, като призова за оставка на всички.

Една от участничките в дискусията се обърна към президента с думите:

„Тук ще кажа за зависимостта на журналистиката от управляващите, защото те дават тон за това – какво трябва да бъде казано и какво не. Вие отидохте в Пловдив да празнувате един мюсюлмански празник, не допуснахте журналисти, не разбрахме за какво говорихте, какво се споразумяхте. Когато медиите са ограничени от властимащите, гражданите не знаят нищо. Никой не допуска медиите на заседанията на Министерски съвет, слизат няколко души, които са определени от министър-председателя”.

Николай Ангелов от „Ранобудните студенти“ обясни:

„В едно интервю г-н Цветан Василев каза: „Има прекалена свобода на словото”. Няма прекалена свобода на словото, има свобода на словото и цензура. Призовавам – думичката „цензура” да не се използва за политически партии и пропаганда. Не искаме да се потърпевши като някои журналисти, които вече си изпатиха от желанието за свобода”.

В момента медиите са лост за правене на политика по безпрецедентен начин, каза Николай Найденов, представител на „Ранобудните студенти”, на дискусията. „Никога в България не е имало такава крайна форма на ксенофобия. Това е извънредно обезпокоително за демократична държава, която е и член на ЕС. Няма по-страшно нещо от неофашизма, това подронва и малкото, което е останало от демокрацията у нас. Това е една центрофуга, която е много опасна. Ще връча на президента декларация с нашата позиция и предложение от името на Ранобудните студенти”, обясни Найденов.

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов заяви:

„Ясно е, че има три сериозни проблема по отношение на свободата на слово – няма специална концентрация на медиите. Трябва да приемем ясни прагове на концентрация; докато това не се случи, целият разговор за собствеността и финансирането е несъстоятелен. Вторият проблем е – независимостта на журналистите от собствениците – има такава независимост и тя е осезаема. Да кажем, че стои общ проблем за зависимостта на журналистите от собствениците. Има механизми за развързване на тази зависимост. Инструментът тук е синдикален, трябва мощен Съюз на журналистите в България”, обясни доц. Лозанов.

„Третият проблем, който свали България по отношение на свободата на словото е, че медиите загубиха способността си да критикуват властта. Тази функция беше затихнала за дълго и това се отрази. Проблем в последно време е и враждебната реч и расистките идеологии. Това е работа на прокуратурата да санкционира такива прояви”, каза още председателят на СЕМ.

Ние говорим за журналистика, а ги няма журналистите, те са абсолютно малцинство, каза Иво Инджев, бивш директор на БТА. „За сметка на това, в България има организации на издатели, работодатели, които излизат с декларации. Истината е, че свободното слово беше отстреляно в годините. Истината е, че български журналисти, като че ли не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, към законите да ни освободят. Какво им е на законите?”, обясни Инджев.

В отговор на Инджев, представител на журналистите каза: „Стана ми тъжно, че мога да стана мълчалив участник в един несъстоял се разговор. За българската журналистика има надежда. Може би, преди около три години издателите на българските медии се обединиха и приеха поправка в закона за депозиране на печатни издания. На сайта на Министерство на културата всяка медия трябва да декларира своите издания. Държавата трябва най-накрая да санкционира тези медии, които не спазват закона”.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Ашли Ревел – идиотът, който заложи всичко на рулетка и спечели

Представете си един ден да ви щукне да продадете всичко, което имате, да отидете в Лас Вегас и да заложите абсолютно всичко на едно завъртане на рулетката. Рискът да загубите е много реален и като нищо можете да си тръгнете само с дрехите на гърба си (или дори с по-малко). Всъщност, шансът да спечелите залог от типа всичко или нищо на американска рулетка е 47,3% – същият залог на европейска рулетка има шанс за печалба 48,6%. Ашли Ревел от Великобритания решава да поеме този риск – през април 2004 той продава всичко, което притежава, взима получените 76 840 паунда (105 400 паунда днешни пари, всички суми от тук нататък ще са в днешни пари).

Ашли, тогава на 32 години, започва пътешествието си, както сам той признава, на по питие с момчетата в една кръчма. Един от тях излага идеята да се заложи всичко, което човек притежава, на едно завъртане на рулетката и леко подпийналата компания се съгласява, че тази идея е доста велика. Въпреки че огънят на разговора се поддържа до значителна степен от алкохола, на следващият ден въпросната идея се оказва залостена стабилно в главата на Ашли. По-късно той ще каже пред The Telegraph: „Помислих си, какво невероятно преживяване би било. По това време не бях женен, нямах деца, бях напълно ерген. И реших: сега или никога.“

Roulette wheel

Рулетка

Не е изненадващо, че не всички се радват от решението на младия мъж – родителите му имат особено мнение по въпроса. Бащата на Ревел, Мик, казва на сина си, че е „лошо момче“, че не трябва да постъпва така и „Трябва да работиш като другите деца“. Ашли прекарва известно време в опит да ги убеди в начинанието си. Баща му пръв се съгласява, но психологическото обработване на майка му отнема малко повече време.

Следващата стъпка е да започне с продаде собствеността си и да припечели и малко странични пари, колкото може. Колата му, часовник Rolex, стикове за голф и дори сантиментални предмети са продадени или на аукцион, или на улицата. Съвсем естествено, с някои предмети човекът се разделя по-трудно – като футболните трофеи и пуловера за крикет, който получава в гимназията. След това Ревел ще съжалява, че продава тези неща.

Хора от британския телевизионен канал Sky One надушват за ситуацията и пращат екип кой до снима мини сериал със заглавие „Double or Nothing“ (Двойно или нищо).

Подготовката приключва, парите са събрани от всякакви места (един онлайн букмейкър и спонсор предлага мъжът да смени името си на Ашли Blue Square Ревел) и в крайна сметка общата сума е 105 400 паунда. С парите в банката, той се качва на полет до Лас Вегас заедно със снимачния екип, приятелите си и (накъде без) родителите си. На този етап технически дори дрехите на гърба му не са негови, защото костюмът, който носи, е под наем специално за случая.

Плановете да прави залога в Hard Rock Hotel пропадат след като проговорите не стигат до никъде. Собствениците на Plaza Hotel and Casino обаче виждат възможност за малко пиар и се съгласяват да са домакини на събитието. Точно преди рулетката да се завърти, те отправят послание, в което се казва, че не съветват никого, дори и него, да прави такова нещо.

Въпреки риска и тежестта на всичко, нощта преди залога Ревел спи спокойно и по-късно ще каже, че никога не се колебаел дали да го направи. Въпреки че шансовете му са макар и в малка степен срещу него, той казва: „Когато сега се върна назад, изглежда ми лудост, но бях силно убеден, че ще спечеля. Буквално отивах, за да си събера печалбата.“

large_Ashley-Revel-winner-roulette

Епичният момент! Изотчник: „Double or Nothing“, IMDB

Сутринта преди залога Ашли има да реши още един последен и може би най-важен въпрос: черно или червено? Той се оглежда за някакъв знак от съдбата, но съдбата явно още не е събудила. В крайна сметка, както Ревел разказва, точно когато топчето се завърта върху рулетката „Първото нещо, което ми дойде наум беше червено и тогава избутах всичките си чипове напред.“

Тогава всички – семейството му, приятелите му, както и зрителите на Sky One – виждат как топчето се завърта, завърта и накрая пада върху числото 7 – червено число. Многолюдието полудява, а Ашли Ревел удвоява печалбата си и взима 210 800 паунда. 

След преживяното той споделя „… беше ненормално нещо. И сега мисля какво ли щеше да стане, ако бях загубил. Нямаше да има къде да се върна или какво да облека. Все още обаче щях да имам семейството и приятелите си, които никога няма да ме оставят, така че те ми дадоха необходимата сигурност, която ми позволи да направя това.“

За разлика от повечето комарджии, които печелят големи пари, Ашли решава да не залага повторно и се оттегля с печалбата си. С част от нея впоследствие Ашли ще плати за обиколка с мотор из Европа. Но късметът му не свършва дотук – по време на обиколката, докато е в Холандия, той среща момиче. „Взех я с мен в Англия, оженихме се и сега имаме две деца. Може да се каже, че заради залога успях да си намеря жена.“

 
 
Коментарите са изключени

Милан и Интер освещават новия Сан Сиро с приятелски мач преди 93 г.

На 19 септември 1926 г. Милан и Интер ще влязат в приятелски двубой на новооткрития стадион Сан Сиро. На този ден Интер печели с резултат 3-6. До този момент Милан държи футболната крепост в града, но едно добро решение позволява на феновете на двата отбора да ползват едно и също спортно съоръжение.

Макар и днешната футболна култура да се разделя на фракции и враждуващи групи, отборите тогава са имали друга идея. Президентът на клуба на Милан Пиеро Пирели дава идеята за обединение, както и допълнителни 5 милиона лири за построяването. Архитектът Улис Стакини е натоварен с проектирането, но отказва да следва модела на традиционните модели и не строи писта около терена.
По този начин феновете ще имат възможност да бъдат по-близо до зелената покривка, а също така се увеличава и количеството – 35 000 души.

Първоначалното име е „Новият Сан Сиро“, кръстен на квартала, където се намира. И докато феновете имат високи надежди за летящ старт на Милан, отборът успява да изгуби и своя първи мач в лигата. Съоръжението е продадено на град Милан през 1935 година, но Росонерите остават основен ползвател до 1947 г. В същата година Интер решават да плащат наем и също да се възползват от възможността, вместо да строят нов стадион. През 1980 г. Сан Сиро ще бъде преименуван на Джузепе Меаца – звезда от редиците на Милан и на Интер. В следващите години ще има допълнителни ремонти, които ще позволят събирането на близо 80 000 запалянковци. В този момент стадионът е приютил спортните страсти на 3 игри от световното през 1934 г. и още 6 игри от същия формат през 1990 г. Публиката на Милан е ставала свидете и на 4 финала на Шампионска лига през 1965, 1970, 2001 и 2016 г. Да не говорим, че съоръжението е предпочитан избор за всеки музикант през последните години, списъкът с гости е много дълъг.

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени