Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, според президента

| от |

Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”.
2

По думите на президента – това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно, предаде агенция „Фокус“

„Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират – те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот“, каза президентът Росен Плевнелиев.

По думите му – журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. „Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката“, каза президентът.

По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.

Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото“, само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници“ и от 70-а позиция през 2010 година пада до 87-о място за 2013 година, каза президентът.

„Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите – гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор – и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички“, каза президентът.

„Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън“ – Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля“ – каза президентът.

По думите му – собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност.

Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал – къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите.

В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.

За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове – каза президентът.

„Медийната индустрия е сектор, върху който трябва да се обърне внимание“, каза проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. ю

„Там хората имат едно друго равнище на свобода и бих казала, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Днес говорим за натиска върху медиите. Ще направя три предложения и те няма да бъдат нови – финансиране, по-специално финансирането с публичен ресурс, смятам че има проблем с държавното финансиране, има проблем и в европейските средства, които стигат до България. Тъй като в България ще влизат още средства, не ми е ясно по какъв начин ще продължат да се изразходват тези средства. Второто нещо е конкуренцията, ако слушаме конкурентния регулатор, в България няма проблеми с конкуренцията. Третото нещо е свързано с журналистиката и с това журналистиката да се защити”, обясни проф. Огнянова.

„Представители на „Ранобудните студенти” представиха декларация по отношение на медийната свобода в България, на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”.

В България медиите се превръщат в четвърта власт, в средство за компроматни войни и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно – параван на властимащите. През последните години станахме свидетели на показване на медийната свобода, чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим. Настоящото управление продължава и развива тези практики, като последните месеци станахме свидетели на натиск над определени журналисти, които напуснаха, а на други им бяха подпалени автомобилите.

БНТ бе принудена да излъчва всички пленарни заседания, и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това, част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на Конституцията и основни човешки права – се казва в декларацията на „Ранобудните студенти“.

Участниците в третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?” влязоха в спор. Един от присъстващите – Добрин Стоянов, активен участник в антиправителствените протести, каза: „Медиите са изключително зависими, и налагат голяма цензура, единици са тези, които съвестно си вършат работата. На протеста на 11 юли, случайно засякохме среща на лидерите на БСП и ГЕРБ, помолих журналистите да попитат представителите на партиите какво правят тук, но никой не пожела да го направи, а един журналист от националната телевизия ми каза, че са тук, за да изберат новия собственик на СЕМ”. След това Стоянов демонстративно напусна залата, като призова за оставка на всички.

Една от участничките в дискусията се обърна към президента с думите:

„Тук ще кажа за зависимостта на журналистиката от управляващите, защото те дават тон за това – какво трябва да бъде казано и какво не. Вие отидохте в Пловдив да празнувате един мюсюлмански празник, не допуснахте журналисти, не разбрахме за какво говорихте, какво се споразумяхте. Когато медиите са ограничени от властимащите, гражданите не знаят нищо. Никой не допуска медиите на заседанията на Министерски съвет, слизат няколко души, които са определени от министър-председателя”.

Николай Ангелов от „Ранобудните студенти“ обясни:

„В едно интервю г-н Цветан Василев каза: „Има прекалена свобода на словото”. Няма прекалена свобода на словото, има свобода на словото и цензура. Призовавам – думичката „цензура” да не се използва за политически партии и пропаганда. Не искаме да се потърпевши като някои журналисти, които вече си изпатиха от желанието за свобода”.

В момента медиите са лост за правене на политика по безпрецедентен начин, каза Николай Найденов, представител на „Ранобудните студенти”, на дискусията. „Никога в България не е имало такава крайна форма на ксенофобия. Това е извънредно обезпокоително за демократична държава, която е и член на ЕС. Няма по-страшно нещо от неофашизма, това подронва и малкото, което е останало от демокрацията у нас. Това е една центрофуга, която е много опасна. Ще връча на президента декларация с нашата позиция и предложение от името на Ранобудните студенти”, обясни Найденов.

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов заяви:

„Ясно е, че има три сериозни проблема по отношение на свободата на слово – няма специална концентрация на медиите. Трябва да приемем ясни прагове на концентрация; докато това не се случи, целият разговор за собствеността и финансирането е несъстоятелен. Вторият проблем е – независимостта на журналистите от собствениците – има такава независимост и тя е осезаема. Да кажем, че стои общ проблем за зависимостта на журналистите от собствениците. Има механизми за развързване на тази зависимост. Инструментът тук е синдикален, трябва мощен Съюз на журналистите в България”, обясни доц. Лозанов.

„Третият проблем, който свали България по отношение на свободата на словото е, че медиите загубиха способността си да критикуват властта. Тази функция беше затихнала за дълго и това се отрази. Проблем в последно време е и враждебната реч и расистките идеологии. Това е работа на прокуратурата да санкционира такива прояви”, каза още председателят на СЕМ.

Ние говорим за журналистика, а ги няма журналистите, те са абсолютно малцинство, каза Иво Инджев, бивш директор на БТА. „За сметка на това, в България има организации на издатели, работодатели, които излизат с декларации. Истината е, че свободното слово беше отстреляно в годините. Истината е, че български журналисти, като че ли не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, към законите да ни освободят. Какво им е на законите?”, обясни Инджев.

В отговор на Инджев, представител на журналистите каза: „Стана ми тъжно, че мога да стана мълчалив участник в един несъстоял се разговор. За българската журналистика има надежда. Може би, преди около три години издателите на българските медии се обединиха и приеха поправка в закона за депозиране на печатни издания. На сайта на Министерство на културата всяка медия трябва да декларира своите издания. Държавата трябва най-накрая да санкционира тези медии, които не спазват закона”.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Все повече стават прекратените поръчки на Tesla Model 3

| от chronicle.bg |

Прекратените поръчки на Tesla Model 3 набират сериозна скорост в последните няколко седмици. Според компанията Needham & Co. исканията за връщане на депозита за новата електрическа кола на достъпна цена вече надвишават заявките за купуването ѝ.

Средно една на всеки четири поръчки за Tesla Model 3 е прекратена, което е два пъти повече спрямо миналата година. Потребителите трябва да платят депозит от хиляда долара за резервация на колата, който компанията връща при отказ. След това трябва да платят още 2500 долара за избор на версия, а остатъка плащат при доставката на колата. Времето за чакане за получаване на Tesla Model 3 е от 4 месеца до 1 година и купувачите на базовия модел може да чакат чак до 2020 г.

От своя страна Tesla отрича това, че отказите изпреварват новите поръчки, и твърди, че е актуализирала времето за чакане, което вече е от 6 до 9 месеца.

 
 

Падащи звезди по поръчка

| от chr.bg |

Японска компания се готви да организира впечатляващ метеорен дъжд над Хирошима през 2020 г., надявайки се да привлече вниманието на клиенти от целия свят с услугата си и да предлага падащи звезди по поръчка.

Компанията ALE със седалище в Токио слага последни щрихи върху проектите си за два микроспътника, които след извеждането им в орбита ще могат да изхвърлят малки топки. Те ще се разграждат при проникването в атмосферата, излъчвайки много силна светлина при влизането си в контакт с молекули въздух. Спътниците ще могат да се използват отделно един от друг или заедно.

Те ще бъдат изстреляни следващата година – единият с ракета на Японската агенция за изследванe на космическото пространство (ДЖАКСА), а другият с ракета на частна компания. На борда на всеки от тях ще има 400 топки, чийто химичен състав се пази в тайна и чийто цвят може да варира в зависимост от използваните съставки. Топките ще са достатъчни за 20-30 събития, увериха от компанията.

Амбициите на компанията и ръководителката й Лена Окаджима обаче излизат далеч извън пределите на Япония. „Вземаме за мишена целия свят, тъй като резервът ни от падащи звезди ще е в космоса и ще може да бъде разпространен навсякъде“, каза Окаджима.

 
 

Селекционерът, който се превърна в модна икона

| от chronicle.bg |

Футболът и модата винаги са вървяли ръка за ръка. Това е така, защото напоследък голяма част от спортистите се превърнаха в модни икони и тренд сетъри. Все повече футболисти обръщат повече внимание на външния си вид, отколкото на тренировките.

Медиите не гледат с добро око на тази тенденция, но тя не важи за треньорите на отборите. По този повод най-стилният селекционер на Световното първенство по футбол в Русия, без особена конкуренция, беше Гарет Саутгейт.

Belgium v England: 3rd Place Playoff - 2018 FIFA World Cup Russia

Треньорът на „трите лъва” беше изключително елегантен по време на спортните мероприятия, като аутфита му съдържаше – официален панталон, бяла риза, вратовръзка и елек. Неговият костюм е на марката Marks and Spencer, която облича целият отбор на Англия. Костюмът му е със сравнително ниска цена – 423 паунда.

След мача между Англия и Колумбия феновете на отбора полудя по аутфита на Саутгейт. Всички елечета на марката са продадени. Всяка едно е на стойност от 65 паунда, а производителите са притеснени, че няма да могат да задоволят интереса на английските фенове.

Southgate Tube Temporarily Renamed In Tribute To England Football Team Manager

Останалите mass марки също поеха вълната и започнаха да произвеждат подобни артикули, защото това е запазената марка на елегантния Гарет Саутгейт.