Медийната война на Кремъл

| от |

Войната в Източна Украйна се води с различни оръжия, информира Дойче веле. „Главнокомандващ“ на руските медийни войски е Дмитрий Кисельов, който ръководи мощната пропагандна машина на Кремъл, наречена „Россия сегодня“ /Русия днес/.

Русия вижда няколко войни, които се водели около нея в момента – включително медийна и икономическа война, за която в един глас говорят външният министър Лавров и шефът на информационната агенция „Русия днес“ Дмитрий Кисельов. Само истинската война – тази, която бушува в Източна Украйна – руската страна предпочита да не забелязва, възмущава се кореспондентът на „Зюддойче Цайтунг“ в Москва Юлиан Ханс.

Дмитрий Кисельов е човекът, който ръководи руските части в медийната война на Кремъл. „Русия е единствената страна в света, която е в състояние да превърне САЩ в ядрен прах“, казва той. Кисельов е пропагандатор номер 1 на Русия. Неотдавна той направи положително сравнение между Путин и Сталин – включително и поради това Кисельов попадна в списъка с лицата, на които ЕС наложи санкции.

Кисельов ръководи медийния конгломерат „Русия днес“, който включва не само държавната пиар и информационна служба РИА Новости, но и радио „Гласът на Русия“, така също и телевизионния канал за чужбина RТ, който преди се наричаше „Russia Today“ и имаше амбицията да СиЕнЕн. Но това не е всичко: държавният медиен конгломерат подслонява и телевизионната агенция Ruptly, която се разглежда като алтернатива на традиционните телевизионни канали в страната, както и мултимедийния информационен канал „Спутник“, за който Кисельов казва: „Sputniknews.com представя нашата гледна точка и нашите коментари на събитията“.

Въпросник за журналисти

Журналисти, които искат да интервюират Кисельов, получават най-напред формуляр с въпроси, който те трябва да попълнят и изпратят. Сред тези въпроси има и такива, които целят да изяснят дали въпросният журналист смята за легитимни санкциите на ЕС срещу Кисельов, дали е готов да цитира Кисельов и дали е чел неговата статия в „Гардиън“ – „Русия и Западът си смениха местата по отношение свободата на медиите“.

Част от руската „медийна война“ е бомбардирането на журналистите с имейли, всякакъв вид читателски, зрителски и други потребителски мнения, както и безбройни постинги в социалните мрежи. Често те съдържат обвинението, че журналистите са марионетки, които просто изпълняват нечии разпореждания. „Авторите на тези послания разчитат на това, че добрите журналисти се отнасят сериозно към отправяните им критики“, казва Юлиан Ханс.

Целта е всички западни дискусии за Украйна и Русия, цялото многообразие от различни гледни точки, да бъдат представени като недостоверни, обяснява един от най-добрите познавачи на Украйна и конфликта с Русия, професорът по източноевропейска история Тимъти Снайдър: „Идеята е да бъдат откъснати хората от истината, да бъдат убедени, че няма такова нещо като истина. Те трябва да бъдат докарани до състояние да не вярват повече на истината, защото тя така или иначе не съществува“, казва той.

В кого се прицелва руската пропаганда?

Руската пропагандна машина се прицелва в онези хора с леви убеждения, които винаги са изпитвали недоверие към САЩ и западните медии. Към тях е адресирано и предупреждението за уж съществуваща опасност от възраждане на фашизма. В тази връзка руските медии умишлено манипулират съдържания и кадри, при това не безуспешно. В същото време руските държавни медии се представят за противотежест на манипулативните западни медии.

В условията на медийна война се трупа капитал от всичко, вкл. от това, което се представя за грешки в медийното отразяване на събитията. На сайта си, германската блогърка Марен Мюлер например изброява множество примери за уж погрешно отразяване на събитията около войната в Украйна. Според Мюлер, ставало дума не просто за отделни грешки, а за съзнателни манипулации, насочени срещу Русия.

Кореспондентът на „Зюддойче Цайтунг“ в Москва Юлиан Ханс казва по този повод, че западните медии могат само да загубят, ако се поддадат на руската медийна истерия и наистина станат такива, за каквито ги представят. Защото журналистика, която допусне да бъде „използвана“ за военни цели, престава да бъде журналистика.

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400

 
 

Лондон е гурме

| от Зузи Аспарухова |

Великобритания е известна с много неща. С тучните си зелени поляни, катеричките, огромните паркове, най-добрия stout на света, пивкото уиски, гласовитите певци, готическите катедрали, „Кралицата, Хари Потър и левия крак на Дейвид Бекъм“, ако цитирам Хю Грант в „Наистина любов“ правилно… Последното обаче, с което тази хладна, но много красива страна е известна е… своята кухня.

И как иначе?

Афинитетът на британеца към гурмето е точно толкова силен, колкото желанието на Меган Маркъл да се завърне към снимането на сериали. Тоест, то почти не същестува, макар някъде в далечното минало да е имал бегъл опит за такова.

Британската кухня е общо-взето три вида: пържена, печена или полуготова. Последната е най-популярна и се сервира на цената от 3 до 10 паунда в местния Tesco. И това при положение, че наистина искате да сте гурме. Има магазини, в които за тази цена ще получите цяла кошница с първокласна полуготова, доста замразена храна.

В модерния свят британската кухня се е прославила с незаменимите си fish and chips, fudge cake и сладките си картофи – там наистина ги правят най-добре. Онова, което британците наистина могат да правят обаче, е добра бира, великолепно уиски и най-силния следобеден чай на света. От онзи, от който дори петите ти се опъват. Също така, рецептите с които може да отровите съпруга си или друг неприятен роднина, са се родили именно в творчеството на автори родени там.

IMG_3854

И все пак не можем да отречем, че едни от най-известните модерни шеф готвачи идат от тази страна с афинитет към бързата кухня. Гордън Рамзи и Джейми Оливър са рок звезди в днешния кулинарен свят и са горди притежатели на британски паспорт. И освен всичко друго и двамата живеят в родината си и менажират множество ресторанти там.

Celebrity Chefs Light Up The Strip During Vegas Uncork'd By Bon Appetit's 10th Anniversary Grand Tasting At Caesars Palace
Getty Images

Наскоро бях на събитие в Лондон, на което Джейми Оливър готви на живо в личния си супер кокетен hub в центъра на града. Събитието беше по повод новата му книга и предаване Jamie Cooks Italy, така че може да си представите, че събитието беше предимно, да не кажем изцяло, за италианската кухня. А тя, за разлика от нещастната блудката британска кухня, може да се похвали с много шедьоври. И Джейми Оливър сготви част от тях. Като пряска паста с домати и босилек, панакота, паста със сепия и миди, брускети и още, и още, и още… Цялото нещо беше под слогана „Следобедно преяждане с вкусна кухня, приготвена от една от суперзвездите на световната куленарно-телевизионна сцена само за вас“.

IMG_3832

И все пак нямаше как някой да не го попита за британската кухня. И неговият отговор беше очевиден – британската кухня е доста по-тежка от повечето известни кухни в света, което се дължи предимно на хладния климат и множеството дъждове, с които страната му е известна. Но ако той трябва да каже какъв вкус има детството му, то той би го описал като Shepherd’s pie – едно от най-известните творения на британската домакиня и изключително трудно за правене ястие – с мирис на ябълки и хмел. Заради родителите му, които и до днес държат голям пъб в Лондон.

unnamed

Може и да не срещнете гурме във френски, италиански, неаполитански или испански стил никъде из Великобритания, или пък може и да намерите, ако търсите прекалено дълго, но пък само там ще откриете най-разообразните ресторанти в света. Където може да си поръчате всичко. Великобритания и Лондон специално са местата, в които може да поднесете най-голямата хранителна претенция в ресторант, като безглутенове веган манджа с нещо розово отгоре, и те ще го имат, ако го нямат ще го приготвят за вас и ще ви го сервират с усмивка. Лондон е мястото, в което щом седна на закуска някой ме пита дали съм веган или вегетарианец, дали имам лактозна или глутенова непоносимост, дали искам ядкото мляко и какъв вид. По принцип не искам, всички неща си ги ям по нормалния начин. Но тъй като британците, уви, нямат гурме кухня, се опитват да усвоят гурмето в отношението и да обслужат вкусовете за различни кухни.

Именно там съм яла веган джънк фууд в най-хипстърския пъб на света в индустриялен стил, забит дълбоко под земята, за да не може дори Шерлок Холмс да го открие. Пак там пих коктейл с джин, натъпкан догоре с краставици в бар, който беше поместен в трезор на сейф. Защото когато не си бил изобретателен в едно, предполагам се налага да си изобретателен в друго.

Кухнята има специално място в британската култура. Не е случайност, че Агата Кристи пише в своята биография: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска. С отрова.“

Christmas Pudding Maker Prepares For Christmas
Getty Images

Пак мадам Кристи, виден британски чревоугодник се слави като първенец в избора на британска храна като инструмент за убийство. “Не яжте от коледния пудинг!” се казва в една бележка, която Еркюл Поаро намира на възглавницата си вечерта преди Коледа в една от новелите в сборника „Приключението на коледния пудинг“. Мистерията започва с издирването на изчезнал скъп диамант и приключва с отровен пудинг и мъртво момиче в снега. Коледният пудинг е традиционно британско ястие и е труден и дълъг за правене – обикновено отнема цял ден и една нощ. А след това трябва да престои поне още няколко дни, за да има велокелепния запечен вид, който сте виждали по филмите. И, разбира се, никога не забравяйте да сложите и арсеник. Просто без него не е същото.

IMG_3891

Британската кухня е приключение от различен вид. Лондонската още по-специално. От вегани и вегетарианци до хора, които си падат по пай, пудинг или кухнята на Джейми Оливър и Гордън Рамзи, там може да откриете общо-взето всичко. И все пак аз най-вече препоръчвам бирата… която е много студена.

Processed with VSCO with f2 preset

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.