Медиите и парите

| от |

Много от големите турски вестници и телевизии са в ръцете на пребогати инвеститори, които обичат да влияят на съдържанието. Млади журналисти обаче са открили начин за финансиране и на независимата журналистика, отбелязва Дойче веле.

Турският новинарски сайт Т24 (t24.com.tr) има вече към 400 000 читатели. Неговите автори са предимно млади хора, които тепърва прохождат в журналистиката и често работят без заплащане. Опитният журналист Чем Сей, който вече е бил кореспондент на различни турски медии в Берлин, Брюксел и Кабул, а днес е коментатор на Т24, е едно от малкото изключения.

„След протестите в парка Гези читателите станаха други – хората вярват, че много неща в Турция могат да бъдат променени. Те търсят медии, които могат да отвърнат на техните очаквания, но не ги намират. Знаем, че това е временно състояние и ако не се възползваме от момента и не направим едно качествено интернет издание, ще пропуснем тази благоприятна възможност“, обяснява Чем Сей.

Думата на собствениците е решаваща

За правенето на качествена журналистика обаче са нужни и съответните средства. А финансирането е и остава основен проблем за турския медиен ландшафт. Големите ежедневници и телевизиите са в ръцете на концерни, начело на които са извънредно богати инвеститори. В много голяма степен тяхното съдържание зависи от това на кого е верен съответният инвеститор. Чем Сей обяснява ситуацията, използвайки за пример протестите в парка Гези: „През лятото в много от вестниците можеха да се открият какви ли не конспиративни теории за протестите. Това било капан на ЦРУ, заговор на Европейския съюз, на враговете на Турция или пък на еврейски лобита. Във вестниците има някои колеги, които не приеха този подход, и много от тях бяха тутакси уволнени.“

Поради всичко това Т24 търси други начини за финансиране. В началото нейните сътрудници снимали късометражни филми за определени клубове и дружества, благодарение на които изкарали първите няколко хиляди долара, необходими за старта. Междувременно такива филми те снимат за най-различни съюзи, за архитектурни бюра или банки. Т24 събира и приходи от реклама. В крайна сметка месечният бюджет излиза към 20 000 – 25 000 долара. Най-новото средство, към което прибягват журналистите, пък се нарича „краудфъндинг“.

turkey

Що е то краудфъндинг?

Истинските пионери на новата система на финансиране, в която всеки желаещ може да допринесе с парични средства за даден проект, могат да бъдат открити в радио „Acik“, което означава „открито радио“. Главният редактор Йомер Мадра имат вече десетгодишен опит в тази сфера: „Журналистиката може да бъде гласът на безгласните. Именно това сме се опитвали да правим винаги и нашите слушатели могат да ни окажат символичната подкрепа от 30 евро за едночасова програма. Това е таксата за цяла година“.

Междувременно поддръжниците на радиото са около 4 500 души, по линия на които са събират около половината от необходимите на радиото средства, останалата част се набира чрез реклами. Но и в това отношение има стриктен кодекс – реклама се пуска не по време на предаванията, а само между тях. Йомер Мадра отбелязва, че чрез краудфъндинга не само се събират средства, но това е и единственият път за промяна на турската медийна система.

Парите все не стигат

„По този начин се насърчава независимост, слушателите се превръщат в инвеститори и искат сметка от нас, журналистите, което според мен е изключително важно. Така имаме възможност да отстояваме и позиции, които не се посрещат добре от големите медийни концерни“.

Въпреки всичко това засега краудфъндингът е само капка в морето. И в радио „Acik“ само трима от 200-те журналисти получават заплата. Останалото е идеализъм и надежда за бъдещето. „Протестите в Гези предизвикаха големи промени – това е като преди и след Христа. Не искам да преувеличавам, но след Гези и това дълго горещо лято вече никой от нас не е същият“, казва Йомер Мадра.

 
 

Защо майка купи стотици подаръци на децата си

| от chronicle.bg |

Майката на 3 дечица, чието име запазваме в тайна, заяви, че няма да остави обществото да я накара „да се чувства виновна“ заради многото подаръци, които купи на децата си. Тя сподели видео във Facebook със стотици плюшени играчки, видео игри, колела и други глезотии, като каза, че ги е купувала в продължение на месеци. Всеки от тях е бил скриван в един от 14-те шкафа в дома й. Изненадващо – нито едно от децата не ги е намерило.

SEI_44779091-a9f3

SEI_44779088-b69b

Покупките са отнели на грижовната майка 5 месеца след като от опит научава да не оставя коледното пазаруване за последния момент. Отново във Facebook тя обясни: „По принцип не съм толкова организирана. Преди няколко години оставих пазаруването за последните 4 дни преди Коледа и се паникьосах. Тогава се заклех, че никога няма да го направя пак.“

Тя обаче признава, че много се е изненадала, когато видяла колко много неща е взела. Снимки й бяха публикувани в групата „Christmas Facebook page“. Там тя написа „Най-накрая извадих от шкафовете, каквото бях купувала с месеци. Споменах ли, че НЕНАВИЖДАМ да опаковам подаръци.“ Някои коментираха очевидната трудност да се опаковат толкова много неща, докато други изказаха шока си от целия харч.

SEI_44779090-97ad

Майка, която живее в Австралия, защити делото си: „Обществото ще те накара да вярваш, че не е правилно да глезиш децата си и ще те накара да се чувстваш виновен.“ Повечето от коментарите по темата за от хора, впечатлени от мисленето на жената: „Иска ми се и аз да бях толкова умна като те и да купувам подаръците през годината“, „Бързам цяла седмица да купя подаръци за четирите си деца. Твоите много ще се зарадват и съм сигурна, че сърцето ти ще се пръсне като ги гледаш как се радват“ и „Твоите деца, твоите пари, твоя работа. Радвай се, че можеш да си позволиш да им купиш играчки. Децата растат много бързо.“

 
 

Момиче узна, че е бременно чак след 8 месеца

| от chronicle.bg |

Сафрон Хефер гледа плоския си стомах на снимката долу и въобще не подозира, че е в шестия месец. Въпреки че не й идва и й се хапва постоянно, тя не осъзнава, че е бременна, докато докторът не й казва след 2 месеца. Сафрон е на 18 години и не показва никакви знаци, че е бременна, докато сестра не препозиционира бебето – тогава се появява и коремчето й.

SEI_44690897-cec5-e1545041784602

Шест седмици по-късно Сафрон ражда Оскар. 

Докторите откриват, че бебето е изправено в утробата й и затова младата майка няма коремче. Самата тя казва: „Беше изненада за всички. Майка ми беше шокирана, както и аз. Не вярвах, че е възможно (да не знаеш, че си бременна), докато не ми се случи. Чувала съм подобни истории, но винаги съм си мислела, че жените знаят. Докато не ми се случи, нямах представа какво е. Докато бях бременна без да знам, все още си ходех на фитнес и на солариум. В деня, в който разбрах, бях на фитнес с майка ми и правих клекове. Смеехме се, че коремчето ми добива странна триъгълна форма като изпълнявам упражненията. Въобще не ни дойде на ум – дори майка ми каза,че въобще не се е замисляла,че може да съм бременна.“

Когато Оскар беше поставен в правилна позиция Сафрон казва: „Видях сестрата как го обръща и изведнъж коремчето ми се изду като балон. Стана огромно. А Оскар е перфектен. Ако си представите перфектното бебе – това е той. Също е и много спокоен – само седи, спи и се гушка. Очарователен е. Обожавам да съм майка. Онсовното, което ме радва, е да го виждам щастлив. Когато се усмихва и се смее, знаеш, че си свършил добра работа.“

 
 

„Chilling Adventures of Sabrina“ ще има 3 и 4 сезон

| от chronicle.bg |

„Chilling Adventures of Sabrina“ ще получи още два сезона. Още преди бомбастичната си премиера на Хелоуин се знаеше, че сериалът ще има и втори сезон. Той собствено ще дойде през април 2019 година.

На 14 декември Netflix пусна празничния спешъл „A Midwinter’s Tale“. Въпреки че първия сезон свърши с подписа на Сабрина в Книгата на зверовете, което прекъсва връзката й със света на смъртните, в спешъла я виждаме в старото й училище заедно с гаджето й Харви, с което скъса, и приятелките й Роз и Сюзи, които са видимо в дискомфорт от новината, че е вещица. Филмчето засяга и Диана, майката на Сабрина, и изследва чувствата на леля Зелда по отношение на смъртната съпруга на брат й.

Снимките на предстоящите сезони започва през 2019, докато сезон 2 е почти заснет. 3 и 4 все още нямат дата. Възможно е обаче да се появят около Хелоуин, защото Netflix често пуска продукциите си циклично. Същевременно феновете чакат и възмож „Riverdale“.

Комиксът „Sabrina“ се превръща в сценари от Роберто Агире-Сакаса, който е и продуцент на „Riverdale“. Очакваме също така повче от Едуард Спелман, бащата на Сабрина, както и, разбира се, от Черния Лорд.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.