Медиите и парите

| от |

Много от големите турски вестници и телевизии са в ръцете на пребогати инвеститори, които обичат да влияят на съдържанието. Млади журналисти обаче са открили начин за финансиране и на независимата журналистика, отбелязва Дойче веле.

Турският новинарски сайт Т24 (t24.com.tr) има вече към 400 000 читатели. Неговите автори са предимно млади хора, които тепърва прохождат в журналистиката и често работят без заплащане. Опитният журналист Чем Сей, който вече е бил кореспондент на различни турски медии в Берлин, Брюксел и Кабул, а днес е коментатор на Т24, е едно от малкото изключения.

„След протестите в парка Гези читателите станаха други – хората вярват, че много неща в Турция могат да бъдат променени. Те търсят медии, които могат да отвърнат на техните очаквания, но не ги намират. Знаем, че това е временно състояние и ако не се възползваме от момента и не направим едно качествено интернет издание, ще пропуснем тази благоприятна възможност“, обяснява Чем Сей.

Думата на собствениците е решаваща

За правенето на качествена журналистика обаче са нужни и съответните средства. А финансирането е и остава основен проблем за турския медиен ландшафт. Големите ежедневници и телевизиите са в ръцете на концерни, начело на които са извънредно богати инвеститори. В много голяма степен тяхното съдържание зависи от това на кого е верен съответният инвеститор. Чем Сей обяснява ситуацията, използвайки за пример протестите в парка Гези: „През лятото в много от вестниците можеха да се открият какви ли не конспиративни теории за протестите. Това било капан на ЦРУ, заговор на Европейския съюз, на враговете на Турция или пък на еврейски лобита. Във вестниците има някои колеги, които не приеха този подход, и много от тях бяха тутакси уволнени.“

Поради всичко това Т24 търси други начини за финансиране. В началото нейните сътрудници снимали късометражни филми за определени клубове и дружества, благодарение на които изкарали първите няколко хиляди долара, необходими за старта. Междувременно такива филми те снимат за най-различни съюзи, за архитектурни бюра или банки. Т24 събира и приходи от реклама. В крайна сметка месечният бюджет излиза към 20 000 – 25 000 долара. Най-новото средство, към което прибягват журналистите, пък се нарича „краудфъндинг“.

turkey

Що е то краудфъндинг?

Истинските пионери на новата система на финансиране, в която всеки желаещ може да допринесе с парични средства за даден проект, могат да бъдат открити в радио „Acik“, което означава „открито радио“. Главният редактор Йомер Мадра имат вече десетгодишен опит в тази сфера: „Журналистиката може да бъде гласът на безгласните. Именно това сме се опитвали да правим винаги и нашите слушатели могат да ни окажат символичната подкрепа от 30 евро за едночасова програма. Това е таксата за цяла година“.

Междувременно поддръжниците на радиото са около 4 500 души, по линия на които са събират около половината от необходимите на радиото средства, останалата част се набира чрез реклами. Но и в това отношение има стриктен кодекс – реклама се пуска не по време на предаванията, а само между тях. Йомер Мадра отбелязва, че чрез краудфъндинга не само се събират средства, но това е и единственият път за промяна на турската медийна система.

Парите все не стигат

„По този начин се насърчава независимост, слушателите се превръщат в инвеститори и искат сметка от нас, журналистите, което според мен е изключително важно. Така имаме възможност да отстояваме и позиции, които не се посрещат добре от големите медийни концерни“.

Въпреки всичко това засега краудфъндингът е само капка в морето. И в радио „Acik“ само трима от 200-те журналисти получават заплата. Останалото е идеализъм и надежда за бъдещето. „Протестите в Гези предизвикаха големи промени – това е като преди и след Христа. Не искам да преувеличавам, но след Гези и това дълго горещо лято вече никой от нас не е същият“, казва Йомер Мадра.

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

Вижте първия трейлър на „Doctor Who“ с Джоди Уитакър

| от chr.bg |

Новината, че Джоди Уитакър ще е играе 13-ия Доктор е стара, но всеки поглед към нея в иконичната роля ни показва, че полът няма значение, когато става въпрос за приключения през времето и пространството.

Сезон 11 е свеж старт за сериала, защото освен нов Доктор има и нов шоурънър (главен креативен и системен ръководител на целия проект) в лицето на Крис Чибнал, който идва на мястото на Стивън Мофат. Както и много нови актьори.

В новия трейлър виждаме екшън, взривове, чудовища и новите съмишленици на Доктора, които много добре посочват кой е начело.

Заедно с трейлъра BBC пусна и описание на първите два епизода:

Епизод 1 – Жената, Която Падна На Земята – Неделя, 7 октомври

„Нямаме извънземни в Шефилд.“ В Южен Йоркшир, Раян Синклеър, Ясмин Кан и Греъм О’Брайън са напът да променят животите си завинаги, когато намират жена, паднала от небето, която не може да си спомни дори собственото си име. Могат ли въобще да й вярват? И ще може ли тя да разнищи странните събития, случващи се в целия град?

Гост-звезди: Шарън Клар, Джони Диксън и Самюел Отли. Сценарист: Крис Чибнал, режисьор: Джейми Чилдс

Елизод 2 – Призрачният Монумент – Неделя, 14 октомври

Все още разтърсени от първата си среща, ще успят ли Докторa и новите й приятели да оцелеят в агресивната извънземна среда и да разнищят мистерията на Опустошението? И кои са Ангстром и Епзо?

Гост-звезди: Шон Дуули, Сюзън Линч и Арт Малик. Сценарист: Крис Чибнал, режисьор: Марк Тондерай

Световната премиерата на „Doctor Who“ е на 7 октомври, неделя, по BBC One, BBC America и още.