shareit

Медиите и парите

| от |

Много от големите турски вестници и телевизии са в ръцете на пребогати инвеститори, които обичат да влияят на съдържанието. Млади журналисти обаче са открили начин за финансиране и на независимата журналистика, отбелязва Дойче веле.

Турският новинарски сайт Т24 (t24.com.tr) има вече към 400 000 читатели. Неговите автори са предимно млади хора, които тепърва прохождат в журналистиката и често работят без заплащане. Опитният журналист Чем Сей, който вече е бил кореспондент на различни турски медии в Берлин, Брюксел и Кабул, а днес е коментатор на Т24, е едно от малкото изключения.

„След протестите в парка Гези читателите станаха други – хората вярват, че много неща в Турция могат да бъдат променени. Те търсят медии, които могат да отвърнат на техните очаквания, но не ги намират. Знаем, че това е временно състояние и ако не се възползваме от момента и не направим едно качествено интернет издание, ще пропуснем тази благоприятна възможност“, обяснява Чем Сей.

Думата на собствениците е решаваща

За правенето на качествена журналистика обаче са нужни и съответните средства. А финансирането е и остава основен проблем за турския медиен ландшафт. Големите ежедневници и телевизиите са в ръцете на концерни, начело на които са извънредно богати инвеститори. В много голяма степен тяхното съдържание зависи от това на кого е верен съответният инвеститор. Чем Сей обяснява ситуацията, използвайки за пример протестите в парка Гези: „През лятото в много от вестниците можеха да се открият какви ли не конспиративни теории за протестите. Това било капан на ЦРУ, заговор на Европейския съюз, на враговете на Турция или пък на еврейски лобита. Във вестниците има някои колеги, които не приеха този подход, и много от тях бяха тутакси уволнени.“

Поради всичко това Т24 търси други начини за финансиране. В началото нейните сътрудници снимали късометражни филми за определени клубове и дружества, благодарение на които изкарали първите няколко хиляди долара, необходими за старта. Междувременно такива филми те снимат за най-различни съюзи, за архитектурни бюра или банки. Т24 събира и приходи от реклама. В крайна сметка месечният бюджет излиза към 20 000 – 25 000 долара. Най-новото средство, към което прибягват журналистите, пък се нарича „краудфъндинг“.

turkey

Що е то краудфъндинг?

Истинските пионери на новата система на финансиране, в която всеки желаещ може да допринесе с парични средства за даден проект, могат да бъдат открити в радио „Acik“, което означава „открито радио“. Главният редактор Йомер Мадра имат вече десетгодишен опит в тази сфера: „Журналистиката може да бъде гласът на безгласните. Именно това сме се опитвали да правим винаги и нашите слушатели могат да ни окажат символичната подкрепа от 30 евро за едночасова програма. Това е таксата за цяла година“.

Междувременно поддръжниците на радиото са около 4 500 души, по линия на които са събират около половината от необходимите на радиото средства, останалата част се набира чрез реклами. Но и в това отношение има стриктен кодекс – реклама се пуска не по време на предаванията, а само между тях. Йомер Мадра отбелязва, че чрез краудфъндинга не само се събират средства, но това е и единственият път за промяна на турската медийна система.

Парите все не стигат

„По този начин се насърчава независимост, слушателите се превръщат в инвеститори и искат сметка от нас, журналистите, което според мен е изключително важно. Така имаме възможност да отстояваме и позиции, които не се посрещат добре от големите медийни концерни“.

Въпреки всичко това засега краудфъндингът е само капка в морето. И в радио „Acik“ само трима от 200-те журналисти получават заплата. Останалото е идеализъм и надежда за бъдещето. „Протестите в Гези предизвикаха големи промени – това е като преди и след Христа. Не искам да преувеличавам, но след Гези и това дълго горещо лято вече никой от нас не е същият“, казва Йомер Мадра.

 
 
Коментарите са изключени

Спят ли рибите?

| от |

То не е точно сън, а по-скоро безмоторно плуване, но повечето видове риби прекарват известно време в почивка подобна на сън. И като нас, ако не разполагат с достатъчно време за отмора, по-късно се опитват да компенсират.

Сънят има проста дефиниция, която включва затворени очи и конкретен модел мозъчни вълни в неокортекса. Благодарение на на тези белези за изследователите е сравнително лесно да определят дали човек, друг бозайник или птица спят.  

Това определение обаче не работи при рибите, тъй като те нямат нито неокортекс, нито клепачи. Затова изследователите са принудени да разчитат на директни наблюдения на поведението им, за да определят кога и дали спят.

Обикновено, когато една риба „спи“, се наблюдават четири явления: (1) неактивност за дълго време; (2) характерна поза за почивка (като, например, отпусната опашка); (3) повторение (почивка по едно и също време на денонощието и по със същите белези) и (4) намалена чувствителност към околната среда (трудно събуждане).

Oreochromis-niloticus-Nairobi

Тилапия

Различните видове риби дремят по различни начини. Например, тилапията е била наблюдавана според горните изисквания да спи на дъното на водата, както и кафявият сом, но той спи под ъгъл между 10 и 30 градуса спрямо дъното с отпусната опашка и разпънати перки. Освен това някои видове бас и костур спят върху или под трупи на паднали дървета, а рибите, които живеят около коралови рифове, често се крият в цепнатините на рифа през нощта, за да дремнат.

При много видове риби през този период на покой се наблюдава по-ниска сърдечна и дихателна дейност, както и по-малко движения на устата, хрилете и очите. За някои видове, като сините и сивите акули, намалената чувствителност е толкова дълбока, че изследователите могат да ги хванат с ръце и да ги местят из водата без да предизвикват никаква реакция.

Интересното е, че някои видове риби изглежда никога не спят. И скумрията, и леферът плуват постоянно и въпреки че плуват по-малко през нощта, отколкото през деня, те остават чувствителни към дразнения през цялото денонощие. Една нощна птица, калифорнийската рогова акула, е далеч по-активна през нощта, но това съвсем не означава, че прекарва деня си в сън. Други видове риби, които никога не изглеждат да спят, всъщност могат да си придремват от време на време, в това число много, които живеят на големи пасажи. Според една теория за съня при рибите, някои от тях забелват очи, когато спят, а други просто изпадат в нещо като нашето замечтано състояние по време на покой.

А някои риби пък въобще не дават признаци на сън, докато са млади, но до голяма степен като нас хората, започват да спят редовно, когато достигнат зряла възраст. Някои други риби, които обикновено спят през нощта, като тавтога, пък спират всякакви признаци на сън по време на периоди на миграция и хвърляне на хайвера.

Freshwater angelfish biodome

Скалариите са представители на цихлидите

Някои цихлиди и триигли бодливки напълно забравят за съня, докато инкубират яйцата си. Тогава те не само ги защитават, но и ги вентилират като по този начин осигуряват непрекъснато снабдяване с кислород за потомството.

Zebrafisch

Данио, известно още като Риба зебра

Някои видове риби, които обичат съня, ще предприемат целенасочени действия да си наваксат загубения сън. В проучване от 2007 г. няколко изследователи безмилостно изтормозват група рибки данио като редуват чукане по аквариума със звуци от подводен говорител, за да ги държат будни. Те остават напълно лишени от сън по време на стандартния си 6-часов тъмен период, а съответно на следващия ден изследователите оставят аквариума тъмен и след проведени екперименти забелязват, че рибките са значително по-трудни за екзалтиране, а нормалното количество движения в устата и хрилете спада наполовина.

Чукането по аквариума изглежда е популярна техника сред изследователите на съня сред рибите. През 2011 г. биолози от Университета в Ню Йорк използват тази техника, за да установят, че пещерните риби не спят много в сравнение с техните братовчеди, които живеят на повърхността.

Те наблюдават четири вида риби (от водите на североизточна Мексико): повърхностните риби от вида Astyanax mexicanu, както и три пещерни вида Pachón, Tinaja и Molino. И в крайна сметка откриват, че повърхностните риби спят около 4 пъти повече от пещерните (800 минути за 24 часа в сравнение със 110-250 минути).

Колкото и садистично да изглежда стореното на клетите рибоци (поне за тези от нас, които обичат съня), биолозите от Университета в Ню Йорк лишават мексиканската риба от сън и като местят аквариумите веднъж на минута. Със сигурност рибите будуват по-дълго, отколкото са свикнали и подобно на своите братовчеди данио, те си наваксват като на следващия ден спят повече.

В стремежа си да научат защо пещерните риби спят по-малко, учените в проучването от 2011 г. кръстосват пещерни риби с повърхностни риби, за да видят дали има наследствени фактори в съня. Забележителното е, че така създаденото поколение наследява нуждата за по-малко сън на пещерната риба и в резултат изследователите заключават, че има генетична основа, която регулира съня, а генът на пещерната риба е доминиращ.

 
 
Коментарите са изключени

Мъжкото его с добавена стойност от 33%

Тайната на всеки продукт е в добрата реклама. Ако искате да получите най-високата печалба, възползвайте се от рекламистите. Тези хитри лисици много добре знаят човешките слабости и със сигурност ще завъртят колелото в правилната посока. И както се досещате, няма нищо по-добро от една хубава манипулираща реклама. Тя е способна във всеки един момент да накара потребителя да влезе в ролята на кучето на Павлов.
И така достигаме до един от най-продаваните консумативи – презервативите. Излишно е да се търси феноменална реклама за подобно средство, но когато бюджетът го позволява, компаниите се възползват и печелят сериозно. Една американска компания е успяла да спечели грандиозни суми, използвайки мъжкото его.

Говорим за компанията Magnum – дъщерна фирма на легендарните Trojan. През 2001 г. се отчита 4.6% ръст на продажби, а само 9 години по-късно статистиката бележи сериозен скок от 18.8%. Каква точно е тайната?
Самият презерватив никога не се е променял значително, за да повиши своите качества или да предостави по-добро преживяване на потребителя. Редица фирми обаче говорят за своите премиум продукти така, сякаш наистина биха предоставили незабравимите преживявания. В този случай, американската марка използва мъжкото его. Рекламният слоган на Magnum е:
„По-големи от повечето презервативи, създадени за онези, които смятат нормалните презервативи за твърде ограничаващи. Обикновените продукти са по-малки и по-тесни от Magnum XL.“

Когато дошло времето за реклама, експертите трябвало да помислят с какво се гордее най-много техния потребител. Отговорът е повече от ясен – достойнството. Удоволствието да се закупи този продукт е практически изявление, че потребителят е достатъчно надарен. Когато поставите двама души и единият купува обикновен продукт пред премиум линията ще се породят тихи войни и конкуренция, която човек не иска да вижда. По тази причина започва една грандиозна и специална игра с цената. Обикновеният троянец коства на потребителя 5.99 долара за 12 броя. Кутия Magnum се оценява на 10.99 долара, при това само за 10 броя. С други думи имате около 33% разлика в цената. Нито едно его не може да направи разумната математика, а и никой не би пожелал да бъде скъперник, когато трябва да изяви своето либидо пред околните. Размерът има значение, но само за тези продукти.

Чифт ръкавици изобщо не се различава ценово. Можете да изберете малки, средни или големи – цената не се променя. В един момент нататък, компанията майка дори не прави повече реклами, нейната работа е приключила. Те имат правилния слоган, разполагат с гръмката визия на продукта си и печалбата е факт. И ако алгебрата не е вашето приключение, експертите обясняват, че единствената разлика е в минималната ширина в средата на продукта им. Изчисленията показват разлика в 8 милиметра, което едва ли би било забележимо за когото и да било. А разликата между още по-големите XL е едва половин милиметър. И така маркетинг отдела доказва, че мъжкото его може да струва повече – около 33% повече. Впрочем и други марки, използващи смели имена и съкращения като ориентир в размера печелят по този начин. Единствената разлика е в допълнителните суми, които средностатистическият американец заплаща. Ако това не е достатъчно, много често певци и рапъри трябва да вмъкнат думата „Magnum“ в своите лирики. И по тази линия някои популярни лица се възползват, но следващия път, когато слушате рап песен, замислете се дали не присъства думичката „Magnum“.

 
 
Коментарите са изключени

Патерностерът – най-якият асансьор на света

На Патерностерът му липсват повечето основни части, които стандартният асансьор има. Той, например, никога не спира да се движи и не разполага с врати или копчета. Всъщност кабинките му дори не се забавят, за да дадат възможност на пътниците да се качват и да слизат. Въпреки ексцентричните си характеристики, Патерностерите имат голяма фенска база, което до голяма степен обяснява защо тези необичайни асансьори продължават да съществуват.

Како виждате, този вид асансьори не е сложен по конструкция. Две ленти с кабинки, които постоянно са в ход – едната нагоре, другата надолу. И хората си се качват и слизат без чакане, без врати, без нищо…

Paternoster animated

Тези асансьори обаче са по-бавни от нормалните асансьори. Те обикновено се движат с между 30 до 40 сантиметра в секунда, за да имат възможност хората да се качват и слизат по-безопасно.

Тяхното бавно, но непрекъснато движение е основната съставка за ефективноста им: с толкова много кабинки и без нужда от спиране пътниците никога не трябва да чакат за нищо. Освен това, заедно, всичките по-малки кабинки на патерностера могат да поберат повече хора, отколкото по-голямата, но пък една кабина на обикновените асансьори.

Идеята за дизайна на този асансьор се реализира за първи път в Ливърпул от Питър Елис през 1868 г. (само пет години след като Елиша Отис решава много тежък проблем със спирачките в стандартните асансьори). Първоначално наречен „циклични асансьори“, името „патерностер“ (paternoster) се появи от приликата на системата с броеница с мъниста, които се въртят в ръцете молещите се католици. Съответно първите думи в латинската версия на молитвата „Отче наш“ са „Pater Noster“.

И въпреки че патерностерите стават популярни в Европа, не са широко приет по целия свят. През последните десетилетия много от тях дори бяха заменени, но няколкостотин все още съществуват, главно в Германия и Великобритания.

В Германия те, разбира се, са кръстени с абсурдна за нас дума „Personenumlaufaufzüge“ и са били също и в използвани в театрални представления, циркови спектакли, арт филми и други.

 
 
Коментарите са изключени

Ограда от пчели пази от слонове

| от |

По-големите слонове изискват стотици килограми храна на ден, което прави фермите на практика шведски маси за гигантските животни. За африканските фермери може да бъде много опасно да се опитват да изгонят слоновете, а поставянето на достатъчно ефективна стандартна ограда е доста скъпо. Съответно с течение на времето се разработват най-различни алтернативни решения, а най-сладкото от тях : използването на пчелни кошери.

Има гео-оградите, при които на слоновете се слагат GPS-и и когато те бъдат засечени в някакво определено пространство, пазачите получават съобщение по телефона и отиват да го изгонят. Електрическите огради и каменните стени могат също да свършат работа, но са скъпи. Засаждането на люти чушки около нивите може да отблъсне слоновете (и да осигури допълнителен доход). Но всички тези решения са частични и нито едно от тях не е перфектно.

Най-новото обаче в този дълъг списък в отбранителни стратегии е особено гениално, както в простотата си, така и със своите предимства.

Слоновете имат вродена отвращение към пчелите. Сега биолозите използват това, за да проектират система за ограждение с кошер. Когато слон мине през определено място, той дръпва тънка корда, която разлюлява кошерите. Това ядосва пчелни и те съответно нападат. Дебелата му кожа го защитава от ужилвания, но вътрешността на хоботите им е слабото им място: там кожата е мека. Благодарение на развитото отвращение на слоновете към пчелите, дори звукът им е достатъчен, за да ги уплаши и да си тръгнат.

За разлика от други „органични огради“ по света (като невенчета или урината от койот, които се ползват за отблъскване на по-малки животни като елени и зайчета), този подход решава нещо повече от проблем с вредители. Кошери се поставят на всеки 9 метра достатъчно, за да се създаде невидима бариера, която отблъсква слонските нахлувания. Пчелните колонии от своя страна помагат за опрашването на посевите във фермата. Те, разбира се, произвеждат мед, което увеличава и източниците на доходи за фермерите. Пчеларството вече е вкоренена традиция в много части на Африка, което прави интеграцията на огради от пчелен характер на много места по-естествена. В някои случаи това просто включва лека преорганизация на стопанства, които вече гледат пчелите.

 
 
Коментарите са изключени