Мъжете носят къси коси заради херцог Франсис Ръсел. Но защо?

| от |

Ако сте мъж с къса, лесна за поддържане коса, благодарете на безизвестен английски данък и един бас.

Кралица Елизабет I и кралица Мария Стюарт I правят перуките модерни сред дамите, но мъжете също носят перуки, както много добре знаете от всеки филм за онова време.

Трендът от 16 век прозилиза от болест, която оставя плешиви петна по главата на човек – сифилисa.

Някои от ранните перуки модерни сред мъжете били големи и богато украсени като крал Луи XIII е бил първият изтъкнат мъж, който носи перука като аксесоар и така я популяризира. (Синът му, крал Луи XIV, пък прави същото, но за обувките с ток).

Луи XIII не е бил болен от сифилис, но е имал наследствена плешивост. Вместо да му се подиграва за перуката обаче, населението я приема като моден артикул и така перуки започват да носят дори хората с коса. Честа практика станало мъжете да махат цялата си коса и да носят перука, а много проститутки правели същото със срамните си части.

 

Перуките често се напудряли, за да станат възможно най-бели. Бедните ги посипвали с брашно, а богатите използвали скорбяла на прах парфюмеризирана с лавандула и други ухания. Една изкуствена фризура струвала някъде колкото надниците на работник за една седмица, но можела да достигне и еквивалента на заплатите на човек за цяла година. Затова някои хора пропускали този момент и направо нанасяли пудрата върху естествената си коса.

 

Тази пудра станала толкова популярна, че през 1795 година министър-председателят на Англия Уилиям Пит я обложил с данък, за да изкара пари на държавата, която както често се случвало по онова време, била във война с Франция.

Данакът се плащал при закупиване на пудрата и бил в размер на сегашни 100 долара.

Разбира се, населението не било много доволно, и особено един човек – херцогът на Бедфорд Франсис Ръсел, който отказал да плати данъка. В знак на протест херцогът си подстригал косата късо и скандално се появил в този си вид в съда. Той накарал свои приятели да последват примера му в знак на протест, което те направили като се разбрали, както отбелязва „London Chronicle“ (съвпадението е случайно, не сме били ние), „да загубят определена сума пари, ако носят напудрена перука за определен срок от време“.

Този стил бързо станал популярен и дори станал метод за протестиране на други данъци сред простолюдието.

Така късата коса станала модерна, а мъжете започнали да експериментират с различни прически.

 

 
 

„Чудо подари ми!“ – коледната песен с благородна кауза

| от chronicle.bg |

Ованес Торосян дебютира като режисьор на видеоклип към коледната песен „Чудо подари ми!“. Музиката на песента е на Натали Ангелова, текстът е неин и на пианистката Елина Дашина, а аранжимента изготвят Джейкъб Окуму – завършил „Berklee College of Music”, Boston, Момчил Косев и Борислав Димчев. Записът на песента е реализиран от Живко Даскалов в студио „Renewsound”.

За видеото режисьорът Ованес Торосян работи в екип с оператора Драгомир Димчев и асистент оператора Росен Савков.

Натали Ангелова споделя идеята си за създаване на съвместна коледна песен със свои приятели и колеги – музиканти и певци: Ева Георгиева – ЕVA, Елина Дашина, Kристиян Янкулов, Велин Михайлов, Крис Попов (дуетът Крис и Велин), Момчил Косев – китара, беквокал; Вася Попова– беквокал.

Посланието ни връща към безгрижните детски години. Напомня ни да погледнем навътре в себе си и да намерим истински щастливото малко човече, което пази чисти коледни спомени от детството, с аромат на свежи мандарини, много игри и моменти на истинско щастие. Кара ни да си спомним, че всеки от нас продължава да бъде това дете – спонтанно, неподправено, способно да се радва и да се впечатлява от най-простичките неща.

Участниците в проекта искат да съдействат на Неправителствената Организация „Конкордия”, подпомагаща деца в неравностойно положение, в инициативата за събиране на средства за построяване на детска площадка в двора на „Конкордия”, под мотото „Помогни на децата да бъдат деца.”

Съвсем скоро ще бъде готово и видеото към песента. За грима се погрижи GG’s beauty. Във видеото участват децата – Андреа и Михаела Сотирови, Николай Баджаков и Зорница Даскалова, лабрадора Toтомир Беладжиев – Тото. Видеото е заснето в дома на социоложката и певица Мира Радева, с любезното съдействие на Велизар Гоцев и Теа Димитрова.

„За мен беше много интересно и забавно!“ – сподели Ованес Торосян в интервю за Българско Национално радио в предаването „Закуска на тревата“ с Валерия Николова. „Аз отдавна имам интерес към режисурата. Велин Михайлов, с когото сме дългогодишни приятели ме предложи като режисьор на екипа на песента „Чудо подари ми!“. За мен това е дебют като режисьор на клип. Целият процес на заснемане, тази среща с изпълнителите беше полезна и приятна за мен. Допадна ми снимането на клипове.“

 
 

Празничен шанс за над 500 000 лева допълнителни печалби от „Евробет“

| от chronicle.bg |

Шанс за забележителни печалби Ви очаква в пунктовете на „Евробет“ и на eurobet.bg. Посрещнете коледните и новогодишните празници с незабравими емоции и удивителните над 500 000 лева допълнителни печалби! Празничната кампания на „Евробет“ стартира на 15.12.2017 г. и ще продължи до 31.12.2017 г.

Условието за участие е само едно: с талон за поне 5 лева в игрите „Еврошанс“, „5 от 11“, „Спорт шанс“, „Лотомания“ и „Покер шанс“, може да спечелите на момента от 1 до 100 лева.

Изненадите от „Евробет“ не спират! С всеки 5 лева залог на един талон участвате и в жребий за невероятните 10 печалби по 2 018 лева. Имате право да се включите с неограничен брой талони и всеки от тях Ви дава шанса да попаднете сред печелившите! Тегленето е на 03.01.2018 г., а победителите ще бъдат обявени на eurobet.bg.

„Евробет“ Ви пожелава късмет и весели празници!

Пълните условия на кампанията можете да намерите ТУК.

 
 

Първият телефон със сензор за отпечатъци в екрана

| от chr.bg |

По-рано тази седмица Synaptics обявиха, че са разнищили проблема с вграждането на сензор за пръстови отпечатъци в дисплея и ще произвеждат технологията за компания от „топ 5″. Сега знаем и името на компанията: Vivo.

В пост за списание Forbes, технологичният аналитик патрик Муурхед разказа за срещата си с телефона на Vivo оборудван със сензора. Той го описа като „бърз и прост“, а от Synaptics твърдят, че е два пъти по-бърз от 3D технологиите за разпознаване на лица като Face ID на Apple, въпреки че е трудно двете да се сравняват, защото използват различни механизми.

„Ето няколко снимки на смартфона VIvo със сензора за пръстови отпечатъци  на Synaptics в дисплея. SMOS сензора е 0,7 милиметра дебел и разпознава отпечатъци направо през OLED дисплея по-бързо, отколкото очаквах.“

Интеграцията на такъв сензор се разглежда като начин за удобна биометрична идентификация за телефони с „цял екран“. Apple, както знаете, премахна сензора си за отпечатъци и го замести със лицев скенер в iPhone X.

Решението на Vivo е като шамар към Qualcomm, който също имат разработки в тази посока. По-рано тази година Vivo показаха телефон със сензор от Qualcomm, но той се оказа осезаемо бавен.

Компанията може и да не е от най-популярните, но е една от най-големите брандове за смартфони в света. Тя е на 5 място в за първото тримесечие на 2017 година и въпреки че падна до 6 позиция през второто можем да я сложим на едно заедно с Oppo, защото и двете са собственост на BBK Electronics. Oppo е собственик на OnePlus, който е по-малък бранд, но със сигурност ни е по-познат. Според Муурхед, заради успеха си на индийския пазар, Vivo може да се върне на 5 позиция.

 
 

Модата си отива, но глупостта остава

| от Кристина Михайлова |

„С ръка на лице”. Тези от вас, които се вълнуват от последните музикални течения, веднага ще се сетят за песен с такова име.

Само че през последните дни все имам повод да си сложа ръката на лицето – нали се сещате, по онзи начин, казващ „спрете Земята, искам да сляза”.

И не защото съм префърцунена интелектуалка, съвсем не. Обаче когато нещо е „модерно”, „на гребена на вълната” или „последен писък на модата”, то не задължително е „яко”. Като чуя песен с „яко” тъп текст, колкото и модерен бийт, танцови движения и готини дрешки да има, пак няма да ми хареса. Да, вероятно като ида на дискотека ще танцувам, но няма да си я пусна вкъщи, няма да я запомня и точно след няколко месеца ще тъне в забрава, не само за мен, но и в публичното пространство. Замислете се – има песни, които от толкова дълогогодишно слушане, вече почти ни прилошава. Например наближи ли Коледа (както сега), коя е първата песен, която ще ви атакува в мола, в кафенето, в ресторанта, по радиото, по телевизията, в социалните мрежи (споделена от хората, на които това им е любимата песен в живота), че и като предложение в youtube? Да… правилно се сетихте – ‘All I want for Christmas is you’. Когато пък си пуснете прахосмукачката вкъщи, някак естествено в главата ви (или в тази на човека около вас, лежащ на дивана) зазвучава… ‘I want to break free’. Разбира се, няма как да пропуснем ‘It’s my life’, която е лайтмотивът на всеки купон (дори на феновете на поп-фолка, точно преди да си пуснат Преслава).

Та стига примери, разбрахте ме. Има песни, които остават – не за месец-два, а за години наред. И най-вероятната причина е, че просто са смислени, някак си успели да съчетаят в идеална симбиоза музика, текст, визия и послание. Само тези песни ще останат в световния музикален фонд, ще бъде помнени и ценени. Например никога няма да разбера защо има изпълнители, които завинаги ще останат известни за не-толкова-големите-си-фенове само с една единствена песен, а имат поне 10 албума!?

Мисля си, че изкуството (театрално, танцово, театрално) би трябвало да дава повече смисъл, отколкото фойерверки. Че като го изпиташ, то трябва да остане, да те накара да мислиш, да чувстваш и леко, едва осезаемо да те промени към по-добро. Но когато културата стане халтура, когато се опростачи и единствената й цел стане печалба и „кинти”, то проблемът е сериозен. Когато един ден играеш на сцената на Сатиричния театър, а на другия – призоваваш хората да търкат лотарийни билетчета, значи има проблем. Когато можеш имаш диапазон от цели 4 октави, с което парадираш, и същевременно пееш, че „от икебана дървесата ги боли”, значи има проблем. И колкото и да ми се иска да застана пред Народното събрание и да вдигна юмрук срещу властта, че не подкрепа българската култура, а музикантите и актьорите се налага да правят простотии, за да се справят с финансовото битие и да влязат в полезрението на медиите, не мога да го направя. Защото не само „държавата” е виновна.

Когато излизат тревожни статистики как българските ученици нямат критично мислене, всички се тревожим. А когато консумират халтура, никой не го е… грижа. И няма как да искаш да възпитаваш смислени хора само с преструктуриране на учебните програми, докато извън училище ги залива безсмисленост. Затова критичното мислене е важно. То е начин да прецениш, кога модерното е вредно и е по-добре да избереш старомодното. Кога да ходиш с късо яке до под мишниците и с летни кецки през зимата може да бъде последен писък на модата, но после у вас ще стане като модерна аптека. Кога да слушаш „готин” бийт те прави готин, но да пееш тъпия текст (и да го смяташ за поетически връх, интерпретиращ „нещата от живота”) те прави повърхностен.

„Движението с ръка на лице е част от модерната хип-хоп култура”, чета аз из интернет. И аз харесвам хип-хоп културата, музиката, начина на обличане, танците, хип-хоп приятелите си и все пак… когато нещо е тъпо, просто е ТЪПО. И не е редно да облечеш един тъп текст в съблечено тяло и много тежкарско поведение. Не защото на мен много ми пречи, не. Когато не ми допада нещо, го игнорирам или се забавлявам за момент с него, после го забравям. Но когато 11-годишната ми братовчедка го види и реши, че е „яко”, тогава става лошо. Когато пък реши, че не е яко, започват да й се подиграват. И това е още по-лошо.

В крайна сметка модата си отива, младостта и дързостта също. Но глупостта остава. И е пагубна.

Но нали знаете – „всичко е точно”…