Мароко строи най-големия соларен парк в Африка

| от chronicle.bg |

Мароко работи по построяването на най-голямата слънчева ферма в Африка с мощност 160 MW. Тя се нарича Noor 1 и това е само началото. След като Noor 1 бъде построена, към нея ще се присъединят още три подобни соларни ферми, които ще генерират общо 500 MW енергия от възобновяеми източници. Това е достатъчно да се захранят 1 милион жилища или около половината от жилищата в Мароко.

Проектът на стойност 9 милиарда щатски долара се намира извън град Варзазат на ивица земя приблизително със същия размер като Рабат, столицата на Мароко. „Мароко не е производител на петрол. Ние внасяме 94 процента от нашата енергия като изкопаемите горива от чужбина, но това има големи последици за нашия държавен бюджет,“ казва министърът на околната среда на Мароко Хакима ел-Хаите за The Guardian.

Очаква се Noor 1 да намали емисиите на парникови газове в страната с до 1 / 4 милион тона годишно за период от 25 години. А когато Noor 2 и 3 бъдат факт през 2017 г., целият регион на Сахара ще има достъп до неограничено количество енергия от възобновяеми източници.

 

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Следващата мисия: два филма „Mission: Impossible“ един след друг

| от chronicle.bg |

Кристофър МакКуайър ще снима два поредни филма от поредицата „Mission: Impossible“ един след друг, които ще излязат съответно през 2021 и 2022 година. МакКуайър и Том Круз ще прекарат доста време заедно в близкото бъдеще, защото ще работят и по предстоящия „Top Gun: Maverick“.

Първите четири Мисии имаха все различни режисьори – Брайън Де Палма, Джон Ву, Дж. Дж. Абрамс и Брад Бърд в този ред – но сега Кристофър се установява като главен креатив на франчайза. Той режисира „Fallout“, беше съавтор и режисьор на „Rogue Nation“, а сега има и новите два проекта.

„Fallout“ получи еднакво силни и позитивни реакции както от зрителите, така и от критиката. Той беше наречен най-добрия екшън правен някога. Кристофър МакКуайър изгря с „The Usual Suspects“ от 1995, за който печели Оскар за най-добър сценарий. Други негови филми са „The Way of the Gun“ и „Jack Reacher“, където за първи път работи с Круз.

 
 

Стийв Карел прави комедия за Netflix с хора от „The Office“

| от chronicle.bg |

Продукцията ще е „комедия на работното място“ и ще разказва за плановете на САЩ за космоса. Стийв вече е подписал с Netflix, въпреки че сериалът „Space Force“ още няма сценарий.

Сериалът е вдъхновен директно от предложението на Доналд Тръмп през юни за шести клон на армията, който да се занимава конкретно с евентуални космически войни.

Освен да играе, Карел също ще продуцира заедно Грег Даниелс, кой е създател на американската версия на „The Office“. „Space Force“ е предложен единствено на Netflix като част от мотивацията за проекта от страна на платформата идва от чудесното представяне на „The Office“ – сериалът е най-гледаната телевизионна продукция на платформата и дори получава повече внимание, отколкотo когато го даваха по CBS.

През декември Карел отрече да има планове за продължение на култовия сериал. „Буквално трябва да имаш същите сценаристи, същите продуценти, същите режисьори, същите актьори и дори тогава може да не излезе същото нещо.“

 
 

Анастасия Квитко има забележителни мерки

| от chronicle.bg |

Анастасия Квитко e руски модел, на 24 години. Тя е родена в Калининград, но по-късно се мести в САЩ. Първоначално живее в Маями, за да се развива модната си кариера, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече работи като модел.

Квитко е известна с мерките си – 96-60-106. 

Те са причината множество агенции да откажат да работят с нея. Но в същото време са и причината в Instagram Анастасия да има 9,4 милиона последователи. Външният й вид определено е нейна запазена марка, както можете да видите в галерията ни.

Моделката често е наричана руската Ким Кардашян. По този въпрос Ана казва: „Харесвам Ким Кардашян, но не ми харесва ад бъда сравнявана с нея – тя е много зад мен.“

През 2016 година тя става жертва на въоръжен обир и от тогава мнението й за Америка като място за живеене е силно променено.