Марк Зукърбърг изкупува квартала
|
|
Пристрастените към Facebook могат да бъдат горди от себе си, защото направиха още една голяма добрина за един човек. Той се нарича Марк Зукърбърг, който току-що е похарчил 30 милиона долара, за да купи четири къщи около дома си, за да има по-голяма дискретност. Една от тях е струвала най-много, около 14 милиона долара.
Подобен ход преди няколко години направи и Лари Пейдж, но мотивите на милиардера от Facebook се по-различни: той не планира да се разпростре, а просто иска да запази личния си живот личен.
Казват, че се е решил на това, след като разбрал, че богат строител е започнал да изкупува недвижими имоти в Пало Алто, за да използва близостта на Зукърбърг като маркетингов инструмент при продажбата им.
Първоначално построен през 1903 г., домът на Марк е с площ от 5,1617 квадратни метра. Струващата 7 милиона долара къща, в която живее семейството на милиардера, разполага с 5 спални, 5 бани, голяма кухня и включва забележителни исторически елементи като декоративен таван, дълбоки веранди и френски врати.
Основната спалня разполага с подово отопление и спа-вдъхновена мраморна баня. Трапезарията е за до осем души. Двуетажната къща също така включва басейн със солена вода, външна камина, просторна веранда и беседка.
Въпреки тази загриженост за неприкосновеността на личния си живот, Зукърбърг и компанията му са в светлината на прожекторите заради последната новост от Facebook, че потребителите вече няма да могат да се скрият от търсения по мрежата.
Коментари
"First Man"
Деймиън Шазел ни е подготвил следващия си проект след като направи фурор с "La La Land". Филмът му този път е екранизация на книгата на Джеймс Р. Хансен, First Man: The Life of Neil A. Armstrong. Главната роля в биографичната продукция за Нийл Армстронг - първият човек, стъпил на Луната, е поверена на канадския актьор Райън Гослинг.
"Mary Poppins Returns"
Един от романите за най-известната гувернантка, дело на Памела Травърз, ще се появи на екран тази зима. В ролята на Мери Попинз е Емили Блънт.
"Boy Erased"
Автобиографията на Гарард Конли беше едно от водещите заглавия в класацията на "Ню Йорк Таймс", когато се появи през 2016 г. И като всяка добре разказана история, киното я надуши и предстои да ни покаже какво е сътворило от нея. "Boy Erased" разказва историята на 19-годишния Джаред (Лукас Хеджис) - син на баптистки пастор (Ръсел Кроу) в малко американско градче, който признава на родителите си (майката е Никол Кидман), че е гей. Следва ултиматум от тяхна страна - терапия или отхвърляне от семейството, приятелите и най-вече, вярата.
"The Girl in the Spider's Web"
След успешната роля в "The Crown", Kлеър Фой ще участва в този филм, базиран на едноименния роман на Дейвид Лагеркранц.
"Mary, Queen of Scots"
Филмът, в който Сърша Ронан влиза в ролята на кралица Мери, а Марго Роби - на Елизабет I, е базиран на книгата на Джон Гай, My Heart Is My Own: The Life of Mary Queen of Scots. В него се разказва за съперничеството между две от най-известните кралици в историята на Великобритания.
5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.
|
|
Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.
Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.
Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.
2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.
Скрити тайнства от сърцето на Родопите
|
|
Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.
Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.
Смолянски езера
От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.
След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.
А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.
Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.
Пещера Ухловица
След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.
Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.
Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.
Агушеви конаци
Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.
Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“
|
|
Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.
Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.
Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.
Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.
През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.
Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.
Getty Images
„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“
„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“
„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“
„Смехът е езикът на душата.“
„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“
Getty Images
„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“
„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“
„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“
„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“
„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“
Getty Images
„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“
„Любовта е сблъсък на светкавици.“
„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“
„От тъга на тъга любовта преминава през островите си
и посява корени, поливани с плач.“
„Очите ти носят цвета на Луната.“
„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“
Почивка в Румъния не е никак лоша идея
|
|
Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.
Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.
Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.
Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.
Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.
И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.
Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.
Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.
Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.
По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.
Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.
