Мария Стоянова: Новият германски кабинет означава трудно партньорство за България

| от |

maria-stoyanovaМария Стоянова, дългогодишен кореспондент в Германия, пред Агенция „Фокус“

Широката коалиция в Германия е по-скоро изключение. След последното такова управление социалдемократите получиха голяма забележка от избирателите. Сега те правят всичко възможно, за да не позволят отново Ангела Меркел и нейните консерватори да ги “задминат”.

В продължилите близо три месеца консултации левите преговаряха успешно и получиха важни министерски постове. Ресорите външен, икономика, енергетика, социални дейности, правосъдие, въпроси на семейството – всичко това отива в техни ръце. Мотото е “по-голяма активност и по-малко собствени грешки”.

От десет години насам Социалдемократическата партия в Германия не излиза от сянката на Герхард Шрьодер, който й докара облика на “несоциална партия”. Сегашният лидер Зигмар Габриел договори в новия коалиционен документ от 187 страници по-голям социален баланс. Това убеди 60 на сто от всичките 475 000 редови членове да дадат одобрението си, на безпрецедентно допитване за участие или не на социал-демократите в бъдещия кабинет. Изразената, от членската база, подкрепа само на пръв поглед изглежда очаквана. Тя беше изненадваща. Затова ръководството на партията беше докарано до опиянение в събота, когато резултатът стана ясен. Партийният лидер Габриел рискува политическото си съществуване със спорно допитване. От един губещ след изборите той се издигна до равнопоставен авторитет с Меркел.

В неделя станаха ясни и имената на бъдещите германски министри. В редиците на консерваторите до последно се наддаваше и спореше за отделните личности, докато социал-демократите от самото начало на кадровия покер бяха наясно. Импулсивният лидер с много нови идеи Зигмар Габриел ще бъде министър с влияние и отговорности. Ще отговаря за инкономиката и енергетиката. Волфганг Шойбле остава важният човек в правителството. Консерваторът, който е безспорен в партията си, ще отговаря за финансите и в новия кабинет. Социал-демократът Франк-Валтер Щайнмайер се връща във Външното министерство в Берлин, което ръководеше по време на първата широка коалиция.

Тогавашният му мандант съвпадна с присъединяването на България към ЕС и с решаването на драмата с медиците ни в Либия. И в двата случая той не показа особена активност, но въпреки това беше отличен с орден. от президента Първанов Друг важен за страната ни министерски пост е този на вътрешните работи. За него се спряга Томас де Мезиер, който също се връща в ресора. Тогава, през декември 2010, заедно с френския си колега, подписа писмо срещу присъединяването на България и Румъния към шенгенската зона. Инициативата не беше нищо друго освен дискриминация и противоречие с правилата в ЕС, че условията не се променят в движение.

Изненадващото назначение в третия кабинет на Меркел е консерваторката Урсула фон дер Лайен. Майка на седем /родени от нея/ деца тя става първата жена министър на отбраната във Федералната република. До сега енергичната дама отговаряше за заетостта, иначе е лекар по образование и дъщеря на Ернст Албрехт – консерватор, един от основателите на Европейската общност. В германската армия, Бундесвера, номинацията й не се приема еднозначно. Обаче, тъй като в отбраната голямата част от нещата се решават на международната сцена фон дер Лайен би била сериозен конкурент на бъдещия външен министър, социал-демократа Щайнмайер.

Интересно, прозорливо и ориентирано към бъдещето е решението за създаване на инфраструктурно министерство. То обаче няма да се занимава с транспорта, а с интернет и виртуалните магистрали от данни. Строителството преминава към ресор “Екология”. Към това нововъведение се прибавя и фактът, че Германия за първи път ще има министър с турски произход. Министър без портфейл за миграцията, бежанците и интеграцията става социал-демократката Айдан Юзгюз.

Новият германски кабинет означава трудно партньорство за България. БСП няма силни контакти нито със Зигмар Габриел, нито с минстрите му. Митът за близостта на българските леви с германските им колеги ще си остане само мит и само за българска употреба. Политическият ментор на ГЕРБ, Христиан-социалният съюз, запазва три поста в правителството, но те не са ключови. Десните в България, с изключение само на президента Росен Плевнелиев и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, нямат нито партьори, нито дори контакти с германските консерватори и лидера им Ангела Меркел.
Във вторник, 84 дни след изборите, новото правителство на Федералната република ще започна работата си.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Кийт Ричардс спря алкохола „и другите неща“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс е известен, освен с музикалните си достижения, и с консумацията си на алкохол. Дори персонажът на Джони Деп, пиратът Джак Спароу, е базиран на китариста. Но изглежда, че адът ще замръзне, налъмите ще цъфнат, а прасетата ще полетят, защото Кийт Ричардс вече е напълно трезвен!

На 77 години легендата на рока казва, че спрял акохола преди година и не е поглеждал назад. „Врътнах му шалтера. Писна ми. Време беше да спра. Точно както и с другите неща“, каза Кийт за списание Rolling Stone. Въпреки че от време на време ще изпие една бира или чаша вино, той твърди, че не му харесва вече и че си е изпил неговото.

Колегата му Рони Ууд, който собствено е трезвен от 2010 година, казва за Ричардс: „Удоволствие е да се работи с него. Много по-мек е. Пиенето му просто не му действаше добре, разбирате ли ме. Мисля, че предишният Кийт се беше запътил към една граница, която ако преминеше, щеше да стане грозно. Тая граница наближаваше все повече и повече и той май усети това.“

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.