Маргарет Тачър – най-големият мъж в Англия

| от chronicle.bg |

Един световен лидер е казал за нея по време на управлението й: „Маргарет Тачър е най-големият мъж в Англия.“ Руснаците й слагат прозвището „Желязната лейди“. Опонентите й я мразят. Голяма част от собствения й народ я мрази. В началото партията й я обича, провъзгласява я за лидер, оставя се да бъде водена от нея три поредни мандата. Накрая й забива огромен нож гърба и го завърта.

Обичана и мразена, противоречива личност, оцветена в много нюанси, Маргарет Тачър остава в историята като един от най-смелите лидери на Великобритания в дългата й история. Жена, която превъзхожда мъжете от своето поколение във всеки аспект, и дори днешните мъже в политиката.

Изисква се не просто кураж. Това е нещо повече. Да знаеш, че ще бъдеш мразен от народа. Да знаеш, че политиката ти ще даде отражение след няколко поколения, но връстниците ти ще те презират. Да започнеш война за Фолкландските острови и да пишеш на всяка една майка, загубила сина си. Да извадиш Великобритания от една от най-големите кризи в историята й. Да бъдеш саботиран в продължение на години, но да устоиш. А на финала, когато да се оттеглиш достойно с думите; „Радвам се, че напускам, оставяйки Великобритания в много по-добро състояние, от това, когато поехме управлението.“ Това вече дори най-върлите противници на тачъризма не могат да го отрекат.

Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в семейството на бакалин. Произходът й е повод да я подценяват години наред, шегите за баща й, бакалинът, я преследват винаги. Чантата е нейна запазена марка. Не ходи никъде без нея. Случаят гласи, че на едно заседание министрите вече са се събрали, столът й все още е празен, но чантата е там. „Е, чантата е тук, все пак можем да започнем“, казва един министър.

Тук не става въпрос за това дали политиката е добра, или не. Тук говорим за един от забележителните хора на миналия век – за създател на история. За жената, която най-много се доближава до смисъла на феминизма. Но не този съвременния феминизъм, за който едва ли някой има ясна визия, а за истинския. За твърдостта, с която от древни времена мъжете се славят, а жените искат. В продължение на десетилетия единствения мъж в политиката на Великобритания всъщност е жена – името й е Маргарет Тачър.

Родена е днес. Преди 92 години. Ето част от заветите й.

British Prime Minister Margaret Thatcher
Getty Images

„Ще остана, докато се изморя. А докато Великобритания се нуждае от мен, никога няма да се изморя.“

„Ако искаш нещо да бъде казано, помоли мъж. Ако искаш нещо да бъде направено, помоли жена.“

„Домът трябва да бъде център, но не граница в живота на жената.“

„Да се самодисциплинираш и да правиш това, което знаеш, че е правилно, макар и трудно, е първокласният път към гордостта, самоуважението и личното удовлетворение.“

„Да бъдеш силен е като това да си дама. Ако се налага да обясняваш на хората, че си такъв, значи не си.“

„Ако една жена проявява характер, за нея казват: „Вредна жена!“. А ако характер проявява някой мъж, за него казват: „Той е добро момче!““

„Ако тези, които ме критикуват, ме видят да ходя по водата на Темза, ще кажат: Ето, тя не може да плува.“

„Трябва добре да изучиш врага си и едва тогава можеш да го превърнеш в приятел.“

Margaret Thatcher
Getty Images

„Петелът може и добре да кукурига, но все пак кокошката снася яйцата.“

„Всички мъже са слаби, а най-слаби от всички са джентълмените.“

„Не съм имала късмет. Заслужих го.“ (когато е 9-годишна и печели награда в училище)

„Монетите не падат от небето. Те трябва да бъдат изработени тук, на Земята.“

„Завистливият дух може само да разрушава: той не може да строи.“

„Да стоиш по средата на пътя е много опасно: трафикът те удря и от двете страни.“

„Може да се наложи да водиш някоя битка два пъти преди да я спечелиш“

„Проблемът при социализма е, че на човек накрая му свършват парите на другите хора.“

 Margaret Thatcher
Getty Images
 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Играчка – плачка: как да се спасим от психопатите в дейтинг приложенията

| от Вучето |

Обвързани или не, няма значение, нормално е понякога да ви се иска малко филмов екшън, който да ви извади от зоната на комфорт и за разнообразие да има малко силни емоции вместо силни главоболия.

Абе с две думи, прави ви се прави секс, та две не виждате. За щастие вече не е нужно да чакате принц на бял кон или Николета Лозанова да се разведе, за да го получите. Инсталирате си Tinder, Grindr, ОКCupid или някое друго подобно приложение на телефона, купувате си ново бельо и когато се научавате бързо да отсявате грозните от поносимите и много готините с жест наляво или надясно.

И нека сексът с непознат да започне… сега! 

Разцъквате си в Тиндър, докато сте на работа. В офиса днес и без това нищо интересно не се случва. Проверявате си опциите за довечера. Тоя – не, тоя – не, тоя – ужас, как изобщо някои хора могат да имат такова самочувствие!, и изведнъж – опааа, здравей, сладур!

Сладурът захапва кукичката, разменяте си още няколко снимки, от по-приличните така, т.е. от рождения ден на племенника и по бански с приятелки на Кранево. Установявате, че и двамата обичате разходките из Витоша (макар че спестяваш факта, че навсякъде ходиш с колата, понеже те мързи), както и кучета (имаш две котки, но то е почти същото като да имаш едно цяло куче). Събират се достатъчно условия, за да се видите още тая вечер. Сладурът избира ресторант, ти одобряваш (макар че изобщо не си била там и после ще трябва да го търсиш в GoogleMaps) и да, часът на срещата те устройва напълно. Преди да си тръгнеш от офиса, минаваш през тоалетната, за да се позабършеш с мокри кърпички и да си облечеш новото бельо (носиш си го в чантата за всеки случай).

Вечерята минава фан-тас-тич-но, макар че на живо човекът изобщо не прилича на снимките в профила. За сметка на това пък издутината в панталона му показва, че освен голяма немска овчарка, както твърди, има и други големи неща. Ура. Нямаш търпение да ти свали новото бельо и да започне да се случва случайният секс.

В 11 без 15 вече сте в апартамент някъде в Банишора, в 11: 35 сладурът ви изнасилва, а в 11:42 ви удушава със собствения ви чорапогащник. Game over.

Не, това не е БГ вариант на “Американски психар”. Това е възможен сценарий на това как би могла да се развие среща за секс с непознат, когото сте открили чрез мобилно приложение. Независимо дали сте хетеросексуална жена, алфа мъжкар, гей или Извънземното на Спилбърг, хубаво е да знаете, че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. А психопатите, стокърите и насилниците не спят и много обичат да се спотайват в дейтинг аповете.

Ето няколко съвета, които е добре да вземете под внимание, ако не искате да станете нелепа жертва на собственото си либидо.

Питайте Google

Най-добрата отбрана е нападението, e казал Макиавели.  Ако беше жив и дейтваше непознати онлайн, великият философ и политолог,  щеше винаги да проверява хората преди да излезе с тях на среща.  Никога не приемайте за чиста монета информацията от профилите! Опитайте се веднага, след като се разговорите, да разберете дали истинското име на човека съвпада с това в профила. След това го пуснете в търсачката и си стискайте палци да не излезе някоя притеснителна информация.

Не споделяйте лична информация

Ако вече сте пробвали онлайн дейтинга, значи знаете, че в повечето случаи имате опция да си изпращате съобщения в самия сайт. Не си давайте личния си имейл адрес или си направете друг, специално за “тая работа”.

Нека ви виждат

Винаги си уговаряйте срещите на публично място. Важно е да ви видят с кого сте. Колкото повече свидетели, толкова по-добре. Особено за разследващите полицейски инспектори!

Не оставяйте напитката си без надзор

Гамахидроксибутинатът (GBR) и рохипнолът са вещества без цвят и мирис, които по традиция са използват от изнасилвачите, за да приведат жертвите си в безпомощно състояние. Знам, че не искате да вярвате, че някой, с когото сте излезли на среща, ще ви сипе наркотик в шардонето, но ако не се е случвало, сега нямаше да го споменавам, нали?

Въоръжете се

Разбира се, това не значи да разхождате с Барета М9, затъкната тарикатски в колана на джинсите. Един флакон с лютив спрей обаче винаги е добра идея. Особено на първа среща.

Не се оливайте

…с алкохол! Една-две бири или чаша вино, за да отпуснете нервите, няма да навредят, но когато алкохолът е в повече, той претъпява сетивата и гардът пада. А когато сте вързали кънките, на един опитен насилник ще му бъде още по-лесно да ви превърне в своя жертва.

Осведомете близък човек къде сте

Сигурно сте гледали филма “127 часа” и знаете какво се случи с младия търсач на силни усещания. Ако само героят на Джеймс Франко беше казал дори само на един човек, че отива да се катери по чукарите на каньона Блу Джон… Идеята в случая е същата. Препратете профила на човека, с когото ще излизате, на ваш доверен приятел или роднина. Може дори на съквартиранта, с когото постоянно се карате чий ред е да чисти банята. Важно е някой да знае с кого сте и къде ще се срещнете.

И може би най-важното от всичко казано дотук е да слушате вътрешното си чувство. Интуицията може да ви спеси много неприятности, стига да й се доверите. Не позволявайте привлекателният външен вид на непознатия и собственото ви сексуално желание да притъпят сензорите ви за опасност. Защото не винаги гложденето, появило се зад гръдната кост, е заради киселини от чилито на обяд!

 
 

Нови обвинения към Майкъл Джаксън след „Leaving Neverland“

| от |

Американският адвокат Винс Финалди твърди, че негова клиентка му, която вече е над 50-годишна, е била насилвана от Майкъл Джаксън, когато била на 13, в началото на 80-те години. След това кралят на попа е платил на момичето, за да не го съди.

„Имам копия на чековете, които музикалната компания на Джаксън изпраща, които той лично е подписал. Няма никакво съмнение за мен, че тя казва истината“, казва адвокатът в изявление. Той допълва, че жертвата е една от няколко, които се свързват с него след премиерата на документалния филм „Leaving Neverland“.

„Leaving Neverland“ разглежда обвиненията в изнасилване срещу Майкъл Джаксън по време на кариерата му и шокира зрителите на филмовия фестивал Sundance.Филмът е 4 часа, разделен на 2 части по 2 часа. 

leaving neverland, майкъл джексън, michael jackson

Кадър от „Leaving Neverland“

Сред обвинителите е и Джеймс Сейфчък, който твърди, че звездата му плаща $1 милион, за да се омъжи за него в изкуствена сватба, когато е на 9. През 2015 година той се опитва да повдигне дело, но усилията му напразни. По-рано, докато е под клетва, Джеймс казва, че Майкъл никога не се е държал лошо с него.

Адвокатът на Сейфчък казва: „Джаксън сам доказва, че клиентът ми е претърпял няколко акта на сексуално насилие и успява да го заблуди, че това са жестове на любов, предизвикани от самия Сейфчък.“ Той, заедно с друга жертва на певеца, Уейд Робсън, участват в „Leaving Neverland“.

Семейството на Майкъл Джаксън колективно се обявява срещу филма, а сестра му, Джанет Джаксън, апелира зрителите „да оставят бат й в покой“.

 
 

Кейти Пери и Орландо Блум се сгодиха

| от chronicle.bg |

Тазгодишният 14-ти февруари е бил знаков за една известна двойка. Певицата Кейти Пери и актьорът Орландо Блум са се сгодили преди три дена след 3-годишна връзка пред цялото семейство на певицата.

Новината беше съобщена от 34-годишната певица в профила й в Instagram, където тя сподели снимка на себе си и Блум, показвайки също и годежния пръстен, чиято предполагаема цена е 5 млн. долара. Същата снимка беше споделена и в профила на Орландо Блум.


View this post on Instagram

full bloom

A post shared by KATY PERRY (@katyperry) on

За да бъде изненадата пълна, Орландо Блум организира семейството и приятелите на Кейти Пери, за което тя не подозира, когато излиза за „парти“ вечерта на 14-ти.

Ако Пери и Блум се венчаят, това ще бъде втори брак и за двамата. Кейти Пери е женена за комикът Ръсел Бранд от 2010 г. до 2012 г., а Орландо Блум  е женен за модела Миранда Кер от 2010 г. до 2013 г., от която има син, роден през 2011 г.

Пери и Блум започват да се виждат през 2016 г., но след 10 месеца се разделят, след което се събират отново в началото на 2018 г.