Маргарет Тачър – най-големият мъж в Англия

| от chronicle.bg |

Един световен лидер е казал за нея по време на управлението й: „Маргарет Тачър е най-големият мъж в Англия.“ Руснаците й слагат прозвището „Желязната лейди“. Опонентите й я мразят. Голяма част от собствения й народ я мрази. В началото партията й я обича, провъзгласява я за лидер, оставя се да бъде водена от нея три поредни мандата. Накрая й забива огромен нож гърба и го завърта.

Обичана и мразена, противоречива личност, оцветена в много нюанси, Маргарет Тачър остава в историята като един от най-смелите лидери на Великобритания в дългата й история. Жена, която превъзхожда мъжете от своето поколение във всеки аспект, и дори днешните мъже в политиката.

Изисква се не просто кураж. Това е нещо повече. Да знаеш, че ще бъдеш мразен от народа. Да знаеш, че политиката ти ще даде отражение след няколко поколения, но връстниците ти ще те презират. Да започнеш война за Фолкландските острови и да пишеш на всяка една майка, загубила сина си. Да извадиш Великобритания от една от най-големите кризи в историята й. Да бъдеш саботиран в продължение на години, но да устоиш. А на финала, когато да се оттеглиш достойно с думите; „Радвам се, че напускам, оставяйки Великобритания в много по-добро състояние, от това, когато поехме управлението.“ Това вече дори най-върлите противници на тачъризма не могат да го отрекат.

Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в семейството на бакалин. Произходът й е повод да я подценяват години наред, шегите за баща й, бакалинът, я преследват винаги. Чантата е нейна запазена марка. Не ходи никъде без нея. Случаят гласи, че на едно заседание министрите вече са се събрали, столът й все още е празен, но чантата е там. „Е, чантата е тук, все пак можем да започнем“, казва един министър.

Тук не става въпрос за това дали политиката е добра, или не. Тук говорим за един от забележителните хора на миналия век – за създател на история. За жената, която най-много се доближава до смисъла на феминизма. Но не този съвременния феминизъм, за който едва ли някой има ясна визия, а за истинския. За твърдостта, с която от древни времена мъжете се славят, а жените искат. В продължение на десетилетия единствения мъж в политиката на Великобритания всъщност е жена – името й е Маргарет Тачър.

Родена е днес. Преди 92 години. Ето част от заветите й.

British Prime Minister Margaret Thatcher
Getty Images

„Ще остана, докато се изморя. А докато Великобритания се нуждае от мен, никога няма да се изморя.“

„Ако искаш нещо да бъде казано, помоли мъж. Ако искаш нещо да бъде направено, помоли жена.“

„Домът трябва да бъде център, но не граница в живота на жената.“

„Да се самодисциплинираш и да правиш това, което знаеш, че е правилно, макар и трудно, е първокласният път към гордостта, самоуважението и личното удовлетворение.“

„Да бъдеш силен е като това да си дама. Ако се налага да обясняваш на хората, че си такъв, значи не си.“

„Ако една жена проявява характер, за нея казват: „Вредна жена!“. А ако характер проявява някой мъж, за него казват: „Той е добро момче!““

„Ако тези, които ме критикуват, ме видят да ходя по водата на Темза, ще кажат: Ето, тя не може да плува.“

„Трябва добре да изучиш врага си и едва тогава можеш да го превърнеш в приятел.“

Margaret Thatcher
Getty Images

„Петелът може и добре да кукурига, но все пак кокошката снася яйцата.“

„Всички мъже са слаби, а най-слаби от всички са джентълмените.“

„Не съм имала късмет. Заслужих го.“ (когато е 9-годишна и печели награда в училище)

„Монетите не падат от небето. Те трябва да бъдат изработени тук, на Земята.“

„Завистливият дух може само да разрушава: той не може да строи.“

„Да стоиш по средата на пътя е много опасно: трафикът те удря и от двете страни.“

„Може да се наложи да водиш някоя битка два пъти преди да я спечелиш“

„Проблемът при социализма е, че на човек накрая му свършват парите на другите хора.“

 Margaret Thatcher
Getty Images
 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.

 
 

Храната е по-вкусна, когато е сервирана върху ленена бяла покривка

| от chronicle.bg |

Eкип учени от университета в Копенхаген установи, че когато ястието е сервирано върху снежнобяла ленена покривка, то ни се струва по-вкусно.

Д-р Цзън Лю провел експерименти в реална обстановка с 250 клиенти във френски ресторант. Ястията им били сервирани върху хубави бели ленени покривки или върху хартиени с ниско качество. След това участниците в експериментите трябвало да дадат оценка за това колко е била вкусна храната им.

При едни и същи ястия, тези, които били сервирани върху ленени покривки, се сторили на клиентите с 10 процента по-добри на вкус.

Според Цзън Лю, атмосферата е толкова важна за храненето, колкото и самите кулинарни специалитети. Хубавата обстановка, покривките, кърпите, чашите, посудата и приборите създават амбианс, който придава допълнителна стойност на храната. И добрите ресторантьори никога не пренебрегват именно тези детайли.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.