Мандела през очите на шивача на многоцветните му ризи

| от |

mandelaАбиджан / Кот д`Ивоар

Нелсън Мандела не се притесняваше да носи многоцветни ризи, тъй като живееше както искаше, разказва неговият шивач Пате Уедраого в ателието си в Абиджан.

По-малко от седмица след смъртта на героя на борбата срещу апартейда, около трийсетина помощници се трудят над шевните машини, за за изпълнят поръчките за ризи „Мандела“. Всички магазини се обаждат за поръчки. Имаше запаси, но свършиха. Сега шием нови“, казва Пате`О, както е по-известен шивачът, роден в Буркина Фасо, но отрасъл в Кот д`Ивоар.

В неговия разноцветен бутик срещу ателието, има снимки, на които той е заедно с Кофи Анан, Наоми Кембъл, Дезмънд Туту и Нелсън Мандела. Мандела, който носи цветни ризи, твърде далеч от протокола. Сега тези ризи се продават на цени между 23 и 183 евро.

Шивачът признава, че благодарение на популярността на Мандела, всички печелят от името му. Неговата връзка с Мадиба /името, дадено на Мандела от неговия клан/ датира от 1994 или 1995 г. когато той подарява две ризи на Мадиба, освен петте, които певицата Мириам Макеба е дошла да купи за южноафриканския президент. „Малко след това получих писмо, писано на ръка, в което ми казваше: „Утрешна Африка принадлежи на създателите на богатство“.

През 1998 г. Мандела се среща за половин час с него в Уагадугу, където е на среща на върха на Африкански съюз. Тъй като шивачът не знае английски, използват преводач. За тази среща Пате`О си спомня, че е била необикновена, тъй като Мандела не се държал като държавен глава, а бил много непринуден. Той просто дошъл, хванал го под ръка, погладил главата му и казал:

„Много нещо има в тази глава“, припомня си шивачът. Той коментира още, че Мандела носи ризите му, без а пита дали му отиват, дали не е смешен. Той беше човек, който живееше така както искаше. Той не се страхуваше или срамуваше да се облече така. Той не беше като другите, продължава Пате`О. Утре той ще отлети за Йоханесбург, за да се поклони пред паметта на своя най-прочут клиент. Този, за когото казва, че го чувства като баща.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

Цитати на Рут Колева

| от chr.bg |

Рут Колева има рожден ден днес! Честит рожден ден, Рут! Ние я обичаме и то не иронично. Тя е талантлива, млада и с мнение.

Именно последното ни интересува днес. Певицата има силно мнение за събитията в страната, което изразява смело в социалните мрежи, в телевизионни интервюта и пред всеки, готов да я чуе. Нека видим част от мислите на Рут Колева.

 

След пресконференция на Слави Трифонов: Добре, че по другия канал на Би Ти Ви дават филм за напушени сърфисти с Матю Макконъхи, Уили Нелсън и Уди Харелсън. Щях да сънувам кошмари с кожени якета,посърнали от наркотици чичаци, които говорят на меко с цитати за СВОБОДАТА“

***

Рут описва слуъчка с полицай: „Излизаме си вчера от бар Петък посред бял ден, след саундчека и една патрулка набива спирачки до нас, качва се врху тротоара и си викам на ум, ей са ме прибрахa зарад някой статус. Но, не!

Слиза един полицай набор 98-99 и ни иска лични карти, питам „А вие кой сте?“, „Така кат ма гледаш, на циркаджия ли ти приличам“, пак на ум си викам „Епа малко.“ Но страх лозе пази – мaлча. Ни името си даде, ни някво документче представи. Ма, не може така. Това, че си с пагон не те прави господар мойто момче.“

***

По повод атентат в Кабул: „90 души убити в дипломатическия квартал на Кабул. Не виждам никъде хаштаг Же Суи Кабул, Прей 4 Кабул, Стенд уит Кабул или другите там лицемерщини. Никой не коментира, никой не реве или псува. Все пак там са някви не-хора, не заслужават милостиня и съпричастност, защото са мюсюлмани може би? … тц тц тц“

***

В статус с разкрития за Евровизия: „Един човек днес ми каза, че ако напиша тази информация, ще се превърна в Едуард Сноудън на българската музика“

***

Коментар след хомофобско изказване на Марешки: „Нахален, безпардонен хомофоб! Не го е срам! Защо не отиде да говори с тоя тон пред премиера на Люксембург, например? Лесно им е тук, на такива като него, да сеят език на омразата безнаказано. Аман от неандерталци и първобитни простаци.“

***

На въпрос не се липритеснява, че има много силни очаквания към новата й песен „Oceans“: „Не ме притеснява. Напротив, мотивира ме. Фактът, че хората припознават новата ми песен като потенциален световен хит, е страхотен.“

 
 

Първи тийзър на новия филм на Ларс фон Триер

| от chronicle.bg |

Цинично откровеният наш любимец, датският режисьор Ларс фон Триер официално е приветстван на кинофестивала в Кан тази година, който започва другия месец. Творческият директор на фестивала Тиери Фремо потвърди, че фон Триер ще се завърне за първи път от 2011 г. (когато „Меланхолия“ стана хит) със своята драма The House That Jack Built.

Историята за серийния убиец ще дебютира в категорията „извън състезание“, което означава, че няма да бъде претендент за „Златна палма“.

Това неофициално реабилитиране на режисьора, който беше обявен за persona non grata, заради неуместни коментари намесващи нацизма на пресконференция през 2011 г.

The House That Jack Built проследява историята на сериен убиец, игран от Мат Дилън. Действието се развива през 70-те години и в него се разказва за пет убийства, които белязват кариерата на Джак като сериен убиец.  В ролите на жертвите му ще видим Ума Търман, Шибон Фалън Хоган, Софи Гробел и Райли Киоу.

За дългата си кариера Ларс фон Триер е бил в конкурсната програма на „Кан“ девет пъти, за първи път през 1984 г. и последно през 2011 г.

Кинофестивалът тази година е от 8 до 19 май. Дотогава, вижте краткия тийзър на The House That Jack Built.

 
 

Как да не ни хванат с подкуп

| от |

Хора, хайде малко по-сериозно! Както би казал прокурор Иван Гешев – Светнахте всичките като коледна елха!

Имах един приятел в началото на 1-те години на 21 век (или както се казва този период), който учеше в СМГ и ми разправяше, че е станал много безотговорен: „Вървя в парка и си държа кóза като цигара“. Нормално е, дори очаквано, да смятате, че моят приятел не е най-съобразителният приятел. Но това става в 10 клас. Тогава бяхме малки.

Да си пораснал човек на отговорна позиция, разсъждаващ и да носиш подкуп в себе си (в багажника на колата) не ти прилича въобще. И това са 70 000 евро все пак. В наши дни това са си пари почти за един коз.

Подкупи, скъпи приятели, се укриват, както се укриват данъци. Пращаш си парите, където държавата не може да пипа. Ето например да вземем една Ирландия. Откривате си банкова сметка в една Ирландия и там да ви пращат парите. Пък те вече как ще си ги оправдаят като разходи си е тяхна работа. И не че не може пак да ви хванат, ама поне не са ви в тъпия багажник.

А може и да не се стига чак до Ирландия. Намирате си хубава, тучна полянка край София с един хубав камък посредата. Под този камък ви се носят парите. Голяма поляна ви трябва, за да няма къде да се скрият полицаите. На Бонсови поляни, например, е много добре. Като си вземете „дарението“, слагате го в някакъв тайник в колата, а не в багажника! Хората прекарват бежанци в тайници в колата, все ще намерите някакво място за 10 пачки.

Някои пари се бележат със специално мастило, което остава по ръцете ви като доказателство. Това е популярен похват, действа много добре. На пазара обаче има средства срещу този похват. Те се наричат ръкавици. Ако ще взимате пари, носете ръкавици, за да не се издадете по най-балъшкия начин.

В крайна сметка можем да почерпим мъдрост и от телефонните измамници. Уговаряте сумата и изпращате някой таксиметров шофьор да я вземе. Може и някое циганче. Хората са го измислили.

Най-добрият начин да не ви хванат с подкуп обаче си остава един. Да не взимате подкупи. Парите са хубаво нещо, но не са по-хубаво, отколкото да ви осъдят е лошо.