„Мандела: Дългият път към свободата“ е акцент в програмата на СФФ

| от |

„Може би зад всеки велик човек стои една обикновена любов…”

1

„Мандела: Дългият път към свободата” ще вдъхнови всички, които имат нужда от поредното доказателство, че нищо не може да сломи човешкия дух, отстояващ правото си на живот, свобода и щастие. Всъщност, Нелсън Мандела не е случаен човек в контекста на лидерското амплоа – той е потомък на известни южноафрикански вождове – но емблематичното при него е, че той не получава даром възможността да застане начело на народа си, а преминава през невероятни катаклизми, за които този филм ще разкаже.

Един от тези обрати е, разбира се, излизането му от затвора и встъпването му на пост като първия чернокож президент на Южна Африка след падането на Апартейда. През 2014 се отбелязва важна годишнина от постигането на конституционна демокрация в Южна Африка, което се случва преди 20 години.

Филмът разказва е и подробности от живота на Мандела, които няма да го представят като богоподобен ангел, а и като човек със своите слабости, въпреки които през почти 100-годишния си житейски път е удостоен с над 250 награди, една от които е и Нобелова награда за мир.

MANDELA: LONG WALK TO FREEDOM

Идрис Елба изпълнява ролята на Нелсън Мандела в тази епична екранизация на автобиографията му. Филмът е и поглед към личния живот на Мандела и любовта му към съпругата му Уини (в ролята Наоми Харис), която дава тласък на общата им борба.

Филмът „Мандела: Дългият път към свободата” ще бъде специалната южноафриканска гала на фестивала. Прожекцията ще се състои на 20 март в Дома на киното и е съорганизирана от Посолството на Южна Африка под патронажа на Н.пр. посланик Бойки Мотлоунг.

Прожекцията е част от активностите, организирани от Южноафриканското посолство в България във връзка с 20 годишнината от извоюването на свободата и демокрацията в Южна Африка.

 
 

RED HAND, ослепителна Зоуи Салдана, безупречен Negroni

| от chr.bg |

С новия си филм Campari продължава традицията да пише легендарни истории с участието на привлекателни и все по-влиятелни знаменитости. Зоуи Салдана е най-новото и ослепително попълнение в концепцията на италианския аперитив. Тазгодишната продукция The Legend of Red Hand, режисирана от маестро Стефано Солима (Gomorra), потапя в естетика и стил, завладява с мистерия и изтънченост, и ни среща с жените, които са чувствителни към вкуса и подвластни на добрия барман.

Също като всеки друг артист и визионер, барманът дава осезаема форма на вдъхновението си, която да изживеете глътка по глътка. Шейкърът на добрия барман съхранява онова ловко съчетание от цветни течности, изкусителни аромати и прецизна температура, което небцето ви ще разбере най-добре. Джин, вермут, Campari… е едно страстно и неустоимо заклинание, което само най-способните умеят. Negroni е онзи коктейл, който обсебва ума ви.

Веднъж узнали тайните на Campari, ще знаете и къде да ги откриете. Ще имате честта да се запознаете с Red Hand, ако се осмелите да го последвате, за да разкриете италианската мистерия.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

Кинофестивалът в Дубай ще бъде организиран веднъж на две години

| от chr.bg |

Международният филмов фестивал в Дубай вече ще бъде организиран на две години.

Оповестявайки решението си, фестивалните организатори обясниха, че то е плод на мащабните промени, протичащи както в региона, така и в глобалната филмова и медийна индустрия.

Заради взетото решение тази година кинофестивалът в Дубай няма да се състои. Проявата ще се завърне през 2019 г.

Международният филмов фестивал в Дубай е учреден през 2004 г. През годините в него са участвали звезди на Холивуд, Боливуд и от арабските страни. Наблюдателите обаче отбелязват, че в последно време проявата е изгубила част от блясъка си.

 
 

Елтън Джон ще има биографичен филм

| от chr.bg |

Paramount Pictures ще финансира, а по-късно и разпространи филм за живота на легендарния Елтън Джон. В главната роля е Тарън Егъртън („Кингсман“ и „Еди орелът“).

Режисьор на биографичната лента е Декстър Флетчър, който направи и „Бохемска рапсодия“ за живота на друг британски певец Фреди Меркюри от групата „Куин“.

Сценарият е написан от Лий Хол, автор на сценария на „Били Елиът“, заяви говорител на „Парамаунт“ пред АФП, потвърждавайки информацията от уебсайта Deadline.

Началото на снимките е насрочено за това лято, каза Paramount за филма, продуциран от Marv Films и Rocket Pictures, продуцентската компания на Елтън Джон, която е присъединена към проекта.

71-годишният певец съобщи в края на януари, че започва през септември последното си световно турне, в което има около 300 дати. То ще завърши през 2021 г.

За над петдесетгодишната си кариера Елтън Джон е продал повече от 250 милиона записа.