Малко спомени и много тъга по Бейрут и Ливан

| от Ана Динкова |

Покрай новината за взривената Палмира нямаше как да не се сетя за невероятните дни, които прекарах в Ливан през 2012-та. Нямаше как да не си спомня за обиколката из Балбек и Библос, красотата на онези древни монументи и отношението – смесица между почитание, гордост и благоговение на местните хора към тях.

Не разбирам войната, макар че знам, че това е най-печелившата индустрия в днешно време, дори наскоро четох, че ако само за 48 часа военната индустрия в световен мащаб спре да работи, то спестените средства ще стигнат за образованието на всички деца по света за следващите 5 години.

Но да се върнем на Ливан. Ливан е странно място – ако си мислим, че България е на кръстопът и през вековете са се смесили много култури, то там това усещане е на всеки метър и тупти силно във всяка глътка въздух. На едно късче земя живеят хора от различни етноси и религии, които освен че са различни – са известни с нескритата си непрязън едни към други. Но всичко това, в забързаното и френетично ежедневие на Бейрут, например, не си личи по никакъв начин – тук има християни, мюсюлмани, евреи, арменци – Ливан е най-религиозно разнообразната страна в Близкия изток, и всички те живеят като добри съседи.

И след като видиш ежедневието на тези толкова различни хора – спокойно и нормално и по нищо не различаващо се от твоето, започваш да си задаваш въпроса: защо по дяволите се подклажда това безумно напрежение? Защо и кому е нужно?

И за да ти напомня непрестанно за различията и раните, които е претърпял, Ливан пази белезите от отминалите военни сблъсъци – от най-малките селца, до центъра на Бейрут, са запазени както емблематични места на престрелки, атентати и взривове, така и съвсем обикновени жилищни сгради, надупчени като швейцарско сирене вследствие на обстрел.

Ето и един конкретен пример: залива Зайтунай в Бейрут – красиво построена модерна марина в центъра на града, където могат спокойно да бъдат забелязани последни модели яхти, място с приятни кафенета и рафинирани ресторанти, където често се виждат както европейци с тоалети от последните модни колекции, така и саудитски семейства, в които жените са облечени и покрити със строгото черно, но пък нежните им ръце са отрупани с толкова скъпоценни бижута, че се чудиш как изобщо успяват да вдигнат чашата кафе. И в единия край на този разкошен залив, който спокойно може да се нареди до марините в Кан, Йист Хемптън или което и да било друго posh място, стърчи една избушена сграда: розовият хотел, където е убит бившият министър-председател на Ливан Рафик Харири.

Престрелките и атентатите не са изключение. На втория ден от пристигането ни в бомбен атентат беше убит ген. Уисам ал Хасан и бяха ранени над 80 души в Бейрут. А при свечеряване, в края на обиколката ни на Балбек, това, което аз наивно реших, че са фойерверки – се оказаха откоси от престрелки по посока границата със Сирия.

Но сякаш напрежението е част от ежедневието и едно от първите неща, което ти казват е, че докато чуваш шума от изстрелите – значи всичко е ОК, когато не го чуваш е проблем – значи, че се стреля в посоката, в която се намираш.

В ежедневието на хората, особено когато ти разказват и показват собствената си история, акцентът винаги пада другаде: на симбиозата между културите и огромното наследство, което е видимо и до днес. Докато разглеждах Балбек например, и съзерцавах останките от храмовете на Юпитер, Венера и Бакхус са впечатляващи и могат спокойно да се конкурират, ако не и да надминат по качество на запазеност и големина на самия обект реликвите от Римската империя в Италия или която и да е друга част от Европа, непрестанно ми показваха и местните влияния – нови и различни божества, техните символи и характерни архитектурни похвати, различаващи се от традиционните римски такива. И ето в един такъв момент разбираш истинския смисъл на словосъчетанието люлка на цивилизации. Място, в което различните етноси, култури и религии не само съжителстват, но и творят и подобряват качеството на живот, взаимно си помагат и градят бъдещето си в симбиоза.

Ливан, който аз видях, беше противоречива смесица: спокойствие и веселба, които периодично са прекъснати от тътена на танкове и бронетранспортьори по улиците и пътищата. Ливан обаче ми показа и едно друго лице, за което никога не бях предполагала, от всичко, което бях чела и чувала, че съществува: лице красиво и спокойно, елегантно и нежно, благодарно и благородно.

В Ливан красотата и добротата се ценят по равен начин, добродетелите и човешките качества са също толкова впечатляващи, колкото и елегантността и естетиката. Комплиментите се правят за обноски, за жестове, за отношение – много по-рядко за физически качества.
Ливан за мен ще остане мека на женската нежност, елегантност и очарование. Жените са преди всичко дами – възпитани, премерени и ведри. Маниерите са важни и доброто отношение е поставено на пиедестал – независимо дали пред теб стои християнка или мюсюлманка.
Ако се разходиш по известните барове, добрите ресторанти или отидеш на прием в някой хотел в Бейрут ще се почувстваш като гост на някое от партитата след връчването на наградите Оскар. Мъжете носят черни костюми и смокинги, жените вечерни рокли и изящни бижута. Все пак Ливан е родината на знаменити дизайнери като Ели Сааб, Зухаир Мурад и много други, които обуславят висшата мода от години наред – в световен мащаб и отношението към красивото си личи навсякъде в страната.

Ливан има дълга и сложна история – и хората му се гордеят с това, през което са минали, натрупали са знания и умението да преживяват трудностите и да се възраждат като феникса и това си личи във всичко: в музиката, храната, модата – всичко.

Ливан е една витрина – между Изтока и Запада, една обетована земя, където европейците идват, за да се насладят на вкуса на Ориента, а жителите на Арабския полуостров идват, за да си купят последните колекции на Dior, Louboutin, Cartier…

Част от атмосферата на Бейрут можете да усетите в нашата галерия.

Снимки: Ана Динкова / Александър Богоявленски

 
 

Огромни продажби на мемоарите на Мишел Обама

| от chr.bg |

Огромен интерес предизвикаха мемоарите на бившата първа дама на САЩ – Мишел Обама, озаглавени на английски Becoming (в превод „Да се станеш“ или „Да се превърнеш“). Само в първия ден от появата им на пазара бяха продадени 725 000 екземпляра. Това е един от най-големите литературни дебюти за годината.

Данните за продадените екземпляри включват както продажбите в първия ден, така и предварителните поръчки, уточнява издателската къща Crown Publishing.

Мемоарите на Мишел Обама са издадени под формата на книга с твърди корици, аудиокнига и електронна книга. За да представи книгата, Мишел Обама тръгна на национално турне. Автобиографията проследява пътя й от Чикаго до Белия дом. Критиките за мемоарите досега са положителни.

В. „Вашингтон пост“ изтъква, че в книгата бившата първа дама споделя по един впечатляващо балансиран начин истината за предизвикателствата, пред които е била изправена, като същевременно на няколко пъти признава колко щастлив е животът й.

Заради големия интерес към книгата, от Crown Publishing увеличиха предварителния тираж от 1,8 милиона екземпляра на 2,6 милиона бройки.


Вижте тази публикация в Instagram.

It seems like yesterday that @barackobama and I were taking our girls to @57thstreetbooks store. Today, I was there with a book of my own. Thanks to everyone who braved the cold and stopped by. #IAmBecoming

Публикация, споделена от Michelle Obama (@michelleobama) на

 
 

Jessie J с ужасно откровение пред публика

| от chronicle.bg |

Jessie J, чието пълно цяло име е Джесика Елън Корниш, сподели личен детайл от живота си пред публика на концерт във вторник вечерта.

30-годишната британска певица сподели как докторите са й казали, че не може да има деца. 

„Не ви казвам, искайки симпания, защото аз съм една от милионите мъже и жени, които минават през това и ще продължат“, каза тя пред феновете си в Royal Albert Hall в Лондон. „Това не е нещо, което ни определя. Исках да напиша тази песен за себе си в момент на болка и тъга, но и за да дам радост на себе си и на другите – да им дам нещо, което да слушат, когато стане трудно.“

И продължи: „Ако някога сте се срещали с това или познавате някой, който е, или сте загубили дете, знайте, че не сте сами и че си мисля за вас, когато пея тази песен.“

Певицата прекарва време с актьора Чанинг Тейтъм в последно време. Той беше и на концерта и след песента я подкрепи в Инстаграм.


Вижте тази публикация в Instagram.

This woman just poured her heart out on stage at the Royal Albert Hall. Whoever was there got to witness something special. Wow.

Публикация, споделена от Channing Tatum (@channingtatum) на

„Тази жена току-що изля сърцето си на сцената на  Royal Albert Hall“, пише Тейтъм. „Присъстващите станаха свидетели на нещо специално. Уау.“
Тейтъм и бившата му приятелка, Джена Дюън, съобщиха раздялата си през април след 9 години брак.
 
 

Що е то big d*ck energy и как това се превърна в една от най-търсените фрази на годината?

| от chronicle.bg |

Всяка година Оксфордският речник определя думата на годината, като един от критериите е търсения на потребителите. Тази година, както и предходните, резултатът не е в позитивната гама. Думата „toxic“ е думата на 2018 г. 

Тук обаче ще изясним една друга фраза, която е била сред най-търсените  в базата данни през изминалите месеци и дори е била претендент за титлата.

Big dick energy. Ще я познаете, щом я видите. Ще я усетите. Можете дори да я носите. Може дори да не сте мъж и да я имате в огромни количества.

Това лято тази дума беше сред най-обсъжданите в социалните мрежи. Какво обаче представлява big dick energy (BDE)? И как да разберете дали я притежавате? Ето какво трябва да знаем за това ново наименование на едно иначе не толкова „ново“ качество у хората.

Откъде започва всичко?

Всичко започва с туит (в последствие изтрит) от юни на певицата Ариана Гранде, в който тя описва колко надарен е тогавашният й приятел – актьорът Пит Дейвидсън, познат ни от Saturday Night Live.

Въпреки че певицата много бързо изтрива публикацията, тя плъзва из социалните мрежи, а мъжкото достойнство на Дейвидсън е широко коментирано. Един от туитовете обаче дава начало на „понятието“.

„Пит Дейвидсън е висок 190 см, има тъмни кръгове под очите, има силна big dick energy, изглежда зъл, но очевидно е ангелче и обича публично своето момиче.“ пише момиче на име Тина.

Какво е BDE?

Big dick energy  е описвана като „увереност без превзетост“. Никога не може да бъде сбъркана или симулирана. Тя е сексуалният еквивалент на това да напишете чек за 10 хил. долата, знаейки че разполагате с тях в банковата си сметка.

Мъже с BDE могат да бъдат Рами Малек, Крис Евънс, Том Харди, Робърт Дауни Джуниър, Тимъти Шаламе и други. Но не е необходимо да разполагате с пенис, за да я излъчвате.

Също толкова възможно е и жена да я притежава. Риана? Прелива от BDE. Серина Уилямс? Пръска се по шевовете. Кейт Бланшет? Тя е цял АЕЦ.

Някои хора критикуваха наименованието, тъй като навява асоциации, че това излъчване произтича от големия размер на мъжкото достойнство.

Как да забележите BDE?

Тя е нещо, което или имате, или нямате. Тя е тиха увереност, която при някои я има от раждането, други я развиват с времето. Но ключовият фактор е, че тя не се натрапва. Човекът с big dick energy е спокоен и уверен в себе си. Не е срамежлив или тих, но не и арогантен. И определено не се старае да компенсира с нещо. Ако я носи, вероятно има леко дръпнато поведение – но не самоцелно. Не иска на всяка цена да привлича внимание върху себе си, просто се чувства добре в кожата си.

Това е енергия, която привлича хората към него и прави впечатление, че държи живота си в ръце. Ако някой/я има BDE, вероятно е харесван и лесно се общува с него/нея. Хората обичат да са в компанията на този човек, защото ги кара да се чувстват добре.

Има ли little dick energy?

Напълно възможно е. Докато някои хора твърдят, че т.нар „токсична мъжественост“ е антоним на BDE, други предлагат простата концепция за little dick energy (LDE) или mediocre dick energy (MDE). Това са хората, които са арогантни, лъскави, нахакани и дразнещи в своята самоувереност.

 
 

„Нощта на театрите“ се завръща

| от chr.bg |

Нощта на театрите ще се проведе за шести път тази събота в 16 града, с участието на повече от 1300 артисти.

Програмата ще обхване общо 150 събития в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Хасково, Благоевград, Велико Търново, Сливен, Габрово, Симитли, Добрич, Плевен, Кърджали и Шумен.

Локациите са разпръснати от театрите и музикалните зали до барове, търговски центрове, кина, галерии и др.

Проектът „Нощни персонажи“ е фотосесия, в която ще участват актьори като Владо Пенев, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Иван Бърнев, Дарин Ангелов, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Луиза Григорова, Силвия Петкова, Весела Бабинова, Койна Русева, Христо Мутафчиев, Ованес Торосян, Деян Ангелов и Рая Пеева, световноизвестният български диригент Максим Ешкенази, прима балерината Марта Петкова и премиер солистът Никола Хаджитанев от Софийска опера и балет.

Народният театър ще отвори врати за гостите, които искат да се разходят зад кулисите, като гидове ще са любимите актьори. „Операта отблизо“ ще срещне почитателите на изкуството с тайните на сценографията, сценичния грим и подготовката за поставянето на „Симон Боканегра“ от Верди в Софийската опера.

Ованес Торосян, ще играе за първи път на столична сцена авторския си моноспектакъл „Малкият Пучи“ – от 17.30 ч. в клуб „Карусел“.

Още за програмата на нощта на театрите – вижте тук.