Македонците и култът към Александър Велики

| от |

Скопие се сдоби с поредната си внушителна сграда – това е Археологическият музей, чието предназначение е да подсили още повече неофициалната държавна доктрина, съгласно която македонците са потомци на Александър Велики.

Никоя друга европейска столица не се е променила през последните няколко години толкова много, колкото Скопие. И тъй като градът не е голям – жителите му са около половин милион, десетина грандиозни сгради, както и няколко десетки мостове, паметници и фонтани бяха напълно достатъчни за постигането на значителен ефект. Помпозният Национален театър, високите почти 30 метра паметници на Александър Велики и на неговия баща Филип, внушителните антични фасади, както и многото големи проекти, които още са в ход, са свидетелство за това, че в Скопие се прави не просто ново градско оформление – по-скоро става дума за вкопана в мрамор, камък и желязо политика, насочена към укрепването на националната идентичност, пише Михаел Мартенс на страниците на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, пише Дойче Веле.

Откакто е на власт, управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ демонстративно се позовава на традициите на античната Македонска империя – царството на Александър Велики, пише на свой ред „Тагесцайтунг“ и уточнява, че за партията и приближените ѝ научни институти това е люлката на македонската нация. Но далеч не всички споделят това мнение. Бившият премиер Любчо Георгиевски, например, нарече офанзивата „карикатура“ и „исторически кич“.

Перлата на „Скопие 2014″

Отскоро е отворен и новият Археологически музей – перлата на проекта „Скопие 2014″. Той със сигурност е най-голямата нова сграда в Скопие, а първият му посетител бе министър-председателят Никола Груевски. В речта си той изтъкна значението на археологията за македонската държавност и подчерта, че благодарение на усилията на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ историята най-сетне е отново на пиедестал. В съобщение на Министерството на културата пък се отбелязва, че Скопие вече разполага с музей, в който „културното наследство на Македония“ е представено чрез 6 000 експоната. Четката за зъби на Александър Велики не е сред тях, но определено има какво да се види – колекции от монети, старинни каменни плочи, неолитен, римски и византийски отдели, пълни с най-различни експонати.

В Скопие обаче става дума не само за бюстове и монети. Археологическият музей служи да подсили неофициалната държавна доктрина, съгласно която македонците са потомци на Александър Велики. Славянските племена са се заселили на Балканския полуостров едва през шести век сл.н.е., но в Македония са се смесили с местното население, което ги прави и потомци на Александър Велики, гласи интерпретацията на Скопие. Учените може и да се надсмиват над подобни доводи, но в Македония системната политика на оформяне на идентичността дава ефект, поне сред славянското мнозинство от населението. И затова не е никак учудващо, че откакто Археологическият музей отвори врати, пред него се извиват дълги опашки.

Исторически (не)истини

Правителственият проект, наречен „Скопие 2014″, обхваща буквално всеки квадратен метър от центъра на града. В близост до паметника на Александър Велики се издига триумфалната арка „Порта Македония“. По левия бряг на Вардар са новите сгради на Министерството на външните работи и на финансовата полиция. Филхармонията още е в процес на строителство, но два нови моста над Вардар са вече готови. Само по тях са разположени над 150 скулптури от бронз, камък и мрамор, които са с човешки ръст или дори по-големи и изобразяват поети, мислители, воини, духовници и други величия от (македонската) история.

Ядрото на „Скопие 2014″ са два музея, по-старият от които е с доста сложно име – „Музей на македонската борба за държавност и независимост – Музей на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и Музей на жертвите на комунистическия режим“. Той се явява контрапункт на открития през 1982 в Солун „Музей на македонската борба“, който представя историята на региона от гръцка гледна точка. Забележителното в случая е, че музеят в Скопие не може да бъде разглеждан без екскурзовод. Македонската история е сложна и чужденците биха могли да се объркат, обяснява брадатият историк в началото на двучасовата обиколка. Истинската причина обаче вероятно е друга – правителството иска детайлно да контролира представяната от музея историческа картина, пише по-нататък Михаел Мартенс.

Докато по-рано музеите в източноевропейските страни бяха по-скоро скучни, излагайки предмети като четката за зъби на Ленин, в музея в Скопие от скука няма и следа – постоянно звучи гръмка музика, пълно е със светлинни ефекти, навсякъде се лее кръв. Македонското правителство е ангажирало руски и украински художници, които в стила на Иля Репин мащабно са изобразили някои анекдотични моменти от македонската история. Така например може да се види един предател, който в едната си ръка държи главата на македонски боец за свобода, а с другата получава от гръцки епископ торба с пари – обещаното възнаграждение за братоубийството. Някои сцени пък са пресъздадени с восъчни фигури: плачеща вдовица и две малки деца са коленичили пред бесилото на един македонски боец. Измъчваните македонски герои са с изтръгнати нокти и отрязани пръсти, те плюят кръв и се гърчат в предсмъртни мъки – досущ като във филм на ужасите.

 
 

Първи трейлър на „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“

| от chronicle.bg |

 Netflix пусна първия трейлър на новата си документален сериал „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“, който ще включва часове с нечувани досега аудио интервюта с популярния убиец.

Бънди признава за бруталните убийства на 36 жени и млади момичета през 70-те години на миналия век (редица детективи смятат, че количеството може да е много по-високо). Някои от убийствата полицията не успява да свърже директно с Бънди, който не изглежда като типичния убиец, бидейки харизматичен и красива според голяма част от хората.

Режисирани от Джо Берлингер, четирите нови серии ще включват аудио интервюта на Бънди, взети докато той чака изпълнението на смъртната си присъда във Флорида през 1980 година.

Малка част от тези интервюта е включена в трейлъра – когато Бънди казва: „Имам предвид, не съм животно, не съм луд и нямам раздвоение на личността.“

 
 

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете?

| от chronicle.bg |

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете, според Американската психологична асоциация (АПА), която въведе насоки за терапевтите, които работят с мъже и млади момчета. Твърдението предизвика критика от психолози, които се притесняват, че така много хора в нужда няма да потърсят помощ.

Мъжете са 4 пъти по-успешни в опитите си за самоубийство от жените, но търсят помощ от специалисти значително по-малко. В момента те са част от дебатите около движението #MeToo.

АПА решава да въведе насоки за работата при терапия на мъже още през 2005 година, но бюрократични пречки отлагат това досега. Десетте напътствия засягат всичко от съвети при създаване на връзка до адресиране на проблемите, които може да създаде отбягването на медицинска помощ. Някои от точките се отнасят специално за „въздействието на силата, привилегията и сексизма“ и сочат към по-висок риск от агресия, самоубийство и злоупотреба с алкохол и наркотици.

„Насоките на АПА могат да изпратят посланието, че да си мъж е лошо“, казва Джон Бари, професор в Университетския колеж в Лондон и автор на книгата „Male Psychology and Mental Health“ („Мъжката психология и психично здраве“). „Хората масово се фокусират върху неща като токсичната мъжественост. Когато мъжете чуят, че те държат цялата сила и привилегии, тези от тях, които имат емоционални проблеми, ще приемат, че вината за проблемите им е тяхна.“

Американската психологична асоциация иска да стимулира „позитивната мъжественост“, но какво точно е това? Мат Енглар-Карлсън, директор на Центъра за Мъже и Момчета към Университета в Калифорния, обяснява: „Ако отидете в кафе, например, и видите две жени да се гледат и да си говорят, това очевидно е форма на интимност. Но взе,ете трима мъже в един заден двор, които строят нещо от 3 часа. Това не е ли също някаква интимност? За мен, част от ‘позитивната мъжественост’ е да забележим, че всеки мъж е социализиран по различен начин да се свързва с останалите.“

 
 

Еди Мърфи се завръща за „Coming to America 2″

| от chronicle.bg |

Paramount започва снимките на „Coming to America 2″ с Еди Мърфи.

„Coming to America“ излезе през 1988 година и в него, както добре помним, Един игра африкански принц, който отива в САЩ, за да намери любовта. Режисьор е Джон Ландис, а печалбите от филма в боксофиса са около $275 милиона днешни пари.

Още през 2017 се появяват слухове за планирането на продължение, но Paramount потвържди новината чак през 2018, на CinemaCon. Сега вече имаме потвърждение и от самия Мърфи за завръщането му като принц Аким. Режисьор ще е Крейг Брюър („Hustle and Flow“).

Крейг и Еди ще работят за втори път заедно след като снимаха биографията на Руди Рей Мур „Dolemite is My Name“ за Netflix.

„Coming to America 2″ ще разказва за това как Аким научава, че има син и се завръща в САЩ, за да го намери. Продуцентите искат да върнат актьорите от първия филм – Арсенио Хал (Семи, най-добрият приятел на Аким), Шари Хедли (Лиса Макдауъл, романтичният интерес на Аким), Джон Амос (Клео Макдауъл, предприемач) и Джеймс Ърл Джоунс (Джафи Джофър, бащата на Аким и крал на Замунда).

Освен Аким и Семи, Мърфи и Хал играят още няколко роли (разбира се, след усърден грим). Предстои да видим дали това ще се повтори и във втория филм. Мърфи често играе по няколко роли във филмите си, така че това никак не е изключено.

Освен всичко останало, комедията като жанр доста се промени от края на 80-те години. Политическата ситуация също. Paramount са прави да наемат Кеня Барис („Black-ish“) за сценарист, защото той има съвременен поглед върху това какво е смешно.

 
 

Крис Прат и Катрин Шварценегер се сгодиха

| от chronicle.bg |

Крис Прат и Катрин Шварценегер имат наистина щастлива нова година с новообявения им годеж. Актьорът от „Jurassic World“ сподели новината в Instagram акаунта си, където публикува сладка снимка с Катрин, която е 29 – с 10 години по-малка от него. Те ходят от

Миличка Катрин, толкова се радвам, че каза ‘Да’! Вълнувам се да се оженим! Радвам се, че ще прекараме живота си заедно! Започва!


Вижте тази публикация в Instagram.

Sweet Katherine, so happy you said yes! I’m thrilled to be marrying you. Proud to live boldly in faith with you. Here we go! ♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

Постът идва само 3 месеца след развода на Крис с бившата му съпруга Ана Фарис, с която бяха женени 8 години.

За първи път Прат и Катрин бяха свързани един с друг през юни 2018 година, когато бяха забелязани заедно на Деня на бащата. Те обявиха връзката си през декември, на рождения й ден, когато Прат пусна монтаж с техни снимки и текст: „Честит рожден ден, шефке! Усмивката ти озарява стаята. Радвам се, че Бог те представи в живота ми. Благодаря ти за смеха, за целувките, за разговорите, за пътешествията, за любовта и грижата ти.“ 

Вижте тази публикация в Instagram.

Happy Birthday Chief! Your smile lights up the room. I’ve cherished our time together. Thrilled God put you in my life. Thankful for the laughs, kisses, talks, hikes, love and care.♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на