Македонците и култът към Александър Велики

| от |

Скопие се сдоби с поредната си внушителна сграда – това е Археологическият музей, чието предназначение е да подсили още повече неофициалната държавна доктрина, съгласно която македонците са потомци на Александър Велики.

Никоя друга европейска столица не се е променила през последните няколко години толкова много, колкото Скопие. И тъй като градът не е голям – жителите му са около половин милион, десетина грандиозни сгради, както и няколко десетки мостове, паметници и фонтани бяха напълно достатъчни за постигането на значителен ефект. Помпозният Национален театър, високите почти 30 метра паметници на Александър Велики и на неговия баща Филип, внушителните антични фасади, както и многото големи проекти, които още са в ход, са свидетелство за това, че в Скопие се прави не просто ново градско оформление – по-скоро става дума за вкопана в мрамор, камък и желязо политика, насочена към укрепването на националната идентичност, пише Михаел Мартенс на страниците на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, пише Дойче Веле.

Откакто е на власт, управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ демонстративно се позовава на традициите на античната Македонска империя – царството на Александър Велики, пише на свой ред „Тагесцайтунг“ и уточнява, че за партията и приближените ѝ научни институти това е люлката на македонската нация. Но далеч не всички споделят това мнение. Бившият премиер Любчо Георгиевски, например, нарече офанзивата „карикатура“ и „исторически кич“.

Перлата на „Скопие 2014″

Отскоро е отворен и новият Археологически музей – перлата на проекта „Скопие 2014″. Той със сигурност е най-голямата нова сграда в Скопие, а първият му посетител бе министър-председателят Никола Груевски. В речта си той изтъкна значението на археологията за македонската държавност и подчерта, че благодарение на усилията на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ историята най-сетне е отново на пиедестал. В съобщение на Министерството на културата пък се отбелязва, че Скопие вече разполага с музей, в който „културното наследство на Македония“ е представено чрез 6 000 експоната. Четката за зъби на Александър Велики не е сред тях, но определено има какво да се види – колекции от монети, старинни каменни плочи, неолитен, римски и византийски отдели, пълни с най-различни експонати.

В Скопие обаче става дума не само за бюстове и монети. Археологическият музей служи да подсили неофициалната държавна доктрина, съгласно която македонците са потомци на Александър Велики. Славянските племена са се заселили на Балканския полуостров едва през шести век сл.н.е., но в Македония са се смесили с местното население, което ги прави и потомци на Александър Велики, гласи интерпретацията на Скопие. Учените може и да се надсмиват над подобни доводи, но в Македония системната политика на оформяне на идентичността дава ефект, поне сред славянското мнозинство от населението. И затова не е никак учудващо, че откакто Археологическият музей отвори врати, пред него се извиват дълги опашки.

Исторически (не)истини

Правителственият проект, наречен „Скопие 2014″, обхваща буквално всеки квадратен метър от центъра на града. В близост до паметника на Александър Велики се издига триумфалната арка „Порта Македония“. По левия бряг на Вардар са новите сгради на Министерството на външните работи и на финансовата полиция. Филхармонията още е в процес на строителство, но два нови моста над Вардар са вече готови. Само по тях са разположени над 150 скулптури от бронз, камък и мрамор, които са с човешки ръст или дори по-големи и изобразяват поети, мислители, воини, духовници и други величия от (македонската) история.

Ядрото на „Скопие 2014″ са два музея, по-старият от които е с доста сложно име – „Музей на македонската борба за държавност и независимост – Музей на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и Музей на жертвите на комунистическия режим“. Той се явява контрапункт на открития през 1982 в Солун „Музей на македонската борба“, който представя историята на региона от гръцка гледна точка. Забележителното в случая е, че музеят в Скопие не може да бъде разглеждан без екскурзовод. Македонската история е сложна и чужденците биха могли да се объркат, обяснява брадатият историк в началото на двучасовата обиколка. Истинската причина обаче вероятно е друга – правителството иска детайлно да контролира представяната от музея историческа картина, пише по-нататък Михаел Мартенс.

Докато по-рано музеите в източноевропейските страни бяха по-скоро скучни, излагайки предмети като четката за зъби на Ленин, в музея в Скопие от скука няма и следа – постоянно звучи гръмка музика, пълно е със светлинни ефекти, навсякъде се лее кръв. Македонското правителство е ангажирало руски и украински художници, които в стила на Иля Репин мащабно са изобразили някои анекдотични моменти от македонската история. Така например може да се види един предател, който в едната си ръка държи главата на македонски боец за свобода, а с другата получава от гръцки епископ торба с пари – обещаното възнаграждение за братоубийството. Някои сцени пък са пресъздадени с восъчни фигури: плачеща вдовица и две малки деца са коленичили пред бесилото на един македонски боец. Измъчваните македонски герои са с изтръгнати нокти и отрязани пръсти, те плюят кръв и се гърчат в предсмъртни мъки – досущ като във филм на ужасите.

 
 

Итън Пек ще бъде новият Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77

 
 

Нина Добрев учи американците на български сленг

| от chronicle.bg |

След Антонио Бандерас (Испания), Салма Хайек (Мексико) и Алисия Викандер (Швеция) е ред на една актриса с български произход да се включи в платформата на списание „Vanity Fair“, Slang School, в която чуждестранни личности обясняват на американската аудитория сленга на родните си страни.

В 3-минутното видео Нина Добрев запознава американците с фрази като „Не ми прави селски номера“, „Дреме ми на шапката“, „Да бе, да бе“ и с думи като „гадже“, „Наздраве“ и „брат“. Някои от думите и фразите се оказват непознати и за самата Добрев, която емигрира заедно с родителите си от България в Канада на 2-годишна възраст.

Вижте цялото видео и очарователния начин, по който Добрев произнася и обяснява българските фрази.

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.