„Майн Кампф“: да се забрани или да се изследва?

| от |

Германски историци смятаха да издадат „Майн Кампф“, но не за да я популяризират, а за да покажат истинската й стойност с помощта на обяснителни бележки и коментари. Проектът обаче внезапно се оказа пред провал, пише Дойче веле.

Реномираният Институт за съвременна история обяви, че все пак смята да издаде обогатената с обяснителни исторически бележки и критични коментари прословута хитлерова книга „Моята борба“: „Ще направим това на наша отговорност и в срок, съобразен с изтичането на авторските права в края на 2015 година“, обяви директорът на института Андреас Виршинг. Преди това правителството на Бавария беше обявило доста изненадващо, че спира финансовата си подкрепа за проекта. То аргументира решението си с това, че книгата има подстрекателски характер и едно ново нейно издание, макар и критично, не е желателно.

Така баварското правителство на практика спря този проект. От години екип от учени в мюнхенския институт се опитва да запълни някои от празнините в научното изследване на съвременната история. В научните среди са единодушни по това, че има смисъл от подобна работа. В Германия се говори много за „Моята борба“, но не се знае почти нищо за тази книга. Макар това да е единственият документ с автобиографичен характер за Адолф Хитлер и до днес липсват задълбочени анализи за създаването, структурата и най-вече въздействието на тази книга.

mein-kampf-16861997

Митове и легенди за „Моята борба“

И до днес мнозина вярват на упорития слух, че Хитлеровият „Майн Кампф“ е „бестселър“, макар и непрочетен. Този мит е създаден от едновремешни съмишленици на Хитлер и печели особена популярност в първите следвоенни години, твърди историкът Отмар Пльокингер в свое проучване за историята на „Моята борба“. Този мит, според него, е създаден, за да обслужва оправдателните стратегии за случилото се през войната.

Работата на учените върху издание, което критично да коментира и допълва написаното от Хитлер, представлява и надпревара с времето: в края на 2015 година, т.е. 70 години след смъртта на Хитлер, изтичат авторските права над „Моята борба“, които сега са притежание на провинция Бавария. Смяташе се, че след 31 декември 2015 година всяко издателство на практика ще може свободно да издава книгата. За да не се стига дотам, баварското правителство беше обявило, че ще повдига съдебни обвинения за подстрекателство към омраза срещу потенциалните издатели. Само че и сега „Моята борба“ е достъпна за прочит в интернет, а в сайта за електронна търговия eBay се продават и предостатъчно антикварни издания.

И днес ли книгата е опасна?

Мнозина са изненадани от оттеглянето на баварското правителство от проекта, разглеждан от учените като сериозен принос към историко-политическото образование и демистифицирането на „Моята борба“. В тази връзка историкът и биограф на Хитлер Фолкер Улрих нарича решението на баварското правителство за спиране на проекта скандално. Той е убеден, че едно научно издание с критичен прочит на книгата на Хитлер би могло ясно да покаже, че идеите в нея не са оригинален принос на самия диктатор, а по-скоро компилация от широко разпространени по онова време народняшки мнения.

Сегашният дебат около „Моята борба“ повдига и някои основни обществено-политически въпроси: достатъчно зрели ли са германците днес, цели 70 години след края на войната и Холокоста, за да не „падат в плен“ на човеконенавистните идеи? Може ли изобщо това твърде конфузно, според оценката на експерти, писание да бъде опасност за съвременното общество? Според историка Фолкер Улрих е пълен абсурд да се смята, че от „Майн Кампф“ продължава да произтича някаква опасност.

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

| от chronicle.bg |

Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.

Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.

Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.

Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.

През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.

Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.

Close-Up Of Pablo Neruda
Getty Images

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

Pablo Neruda
Getty Images

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“

Neruda And Publisher
Getty Images

„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“

„Любовта е сблъсък на светкавици.“

„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“

„От тъга на тъга любовта преминава през островите си

и посява корени, поливани с плач.“

„Очите ти носят цвета на Луната.“

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“