shareit

„Майн Кампф“: да се забрани или да се изследва?

| от |

Германски историци смятаха да издадат „Майн Кампф“, но не за да я популяризират, а за да покажат истинската й стойност с помощта на обяснителни бележки и коментари. Проектът обаче внезапно се оказа пред провал, пише Дойче веле.

Реномираният Институт за съвременна история обяви, че все пак смята да издаде обогатената с обяснителни исторически бележки и критични коментари прословута хитлерова книга „Моята борба“: „Ще направим това на наша отговорност и в срок, съобразен с изтичането на авторските права в края на 2015 година“, обяви директорът на института Андреас Виршинг. Преди това правителството на Бавария беше обявило доста изненадващо, че спира финансовата си подкрепа за проекта. То аргументира решението си с това, че книгата има подстрекателски характер и едно ново нейно издание, макар и критично, не е желателно.

Така баварското правителство на практика спря този проект. От години екип от учени в мюнхенския институт се опитва да запълни някои от празнините в научното изследване на съвременната история. В научните среди са единодушни по това, че има смисъл от подобна работа. В Германия се говори много за „Моята борба“, но не се знае почти нищо за тази книга. Макар това да е единственият документ с автобиографичен характер за Адолф Хитлер и до днес липсват задълбочени анализи за създаването, структурата и най-вече въздействието на тази книга.

mein-kampf-16861997

Митове и легенди за „Моята борба“

И до днес мнозина вярват на упорития слух, че Хитлеровият „Майн Кампф“ е „бестселър“, макар и непрочетен. Този мит е създаден от едновремешни съмишленици на Хитлер и печели особена популярност в първите следвоенни години, твърди историкът Отмар Пльокингер в свое проучване за историята на „Моята борба“. Този мит, според него, е създаден, за да обслужва оправдателните стратегии за случилото се през войната.

Работата на учените върху издание, което критично да коментира и допълва написаното от Хитлер, представлява и надпревара с времето: в края на 2015 година, т.е. 70 години след смъртта на Хитлер, изтичат авторските права над „Моята борба“, които сега са притежание на провинция Бавария. Смяташе се, че след 31 декември 2015 година всяко издателство на практика ще може свободно да издава книгата. За да не се стига дотам, баварското правителство беше обявило, че ще повдига съдебни обвинения за подстрекателство към омраза срещу потенциалните издатели. Само че и сега „Моята борба“ е достъпна за прочит в интернет, а в сайта за електронна търговия eBay се продават и предостатъчно антикварни издания.

И днес ли книгата е опасна?

Мнозина са изненадани от оттеглянето на баварското правителство от проекта, разглеждан от учените като сериозен принос към историко-политическото образование и демистифицирането на „Моята борба“. В тази връзка историкът и биограф на Хитлер Фолкер Улрих нарича решението на баварското правителство за спиране на проекта скандално. Той е убеден, че едно научно издание с критичен прочит на книгата на Хитлер би могло ясно да покаже, че идеите в нея не са оригинален принос на самия диктатор, а по-скоро компилация от широко разпространени по онова време народняшки мнения.

Сегашният дебат около „Моята борба“ повдига и някои основни обществено-политически въпроси: достатъчно зрели ли са германците днес, цели 70 години след края на войната и Холокоста, за да не „падат в плен“ на човеконенавистните идеи? Може ли изобщо това твърде конфузно, според оценката на експерти, писание да бъде опасност за съвременното общество? Според историка Фолкер Улрих е пълен абсурд да се смята, че от „Майн Кампф“ продължава да произтича някаква опасност.

 
 
Коментарите са изключени

Патерностерът – най-якият асансьор на света

| от |

На Патерностерът му липсват повечето основни части, които стандартният асансьор има. Той, например, никога не спира да се движи и не разполага с врати или копчета. Всъщност кабинките му дори не се забавят, за да дадат възможност на пътниците да се качват и да слизат. Въпреки ексцентричните си характеристики, Патерностерите имат голяма фенска база, което до голяма степен обяснява защо тези необичайни асансьори продължават да съществуват.

Како виждате, този вид асансьори не е сложен по конструкция. Две ленти с кабинки, които постоянно са в ход – едната нагоре, другата надолу. И хората си се качват и слизат без чакане, без врати, без нищо…

Paternoster animated

Тези асансьори обаче са по-бавни от нормалните асансьори. Те обикновено се движат с между 30 до 40 сантиметра в секунда, за да имат възможност хората да се качват и слизат по-безопасно.

Тяхното бавно, но непрекъснато движение е основната съставка за ефективноста им: с толкова много кабинки и без нужда от спиране пътниците никога не трябва да чакат за нищо. Освен това, заедно, всичките по-малки кабинки на патерностера могат да поберат повече хора, отколкото по-голямата, но пък една кабина на обикновените асансьори.

Идеята за дизайна на този асансьор се реализира за първи път в Ливърпул от Питър Елис през 1868 г. (само пет години след като Елиша Отис решава много тежък проблем със спирачките в стандартните асансьори). Първоначално наречен „циклични асансьори“, името „патерностер“ (paternoster) се появи от приликата на системата с броеница с мъниста, които се въртят в ръцете молещите се католици. Съответно първите думи в латинската версия на молитвата „Отче наш“ са „Pater Noster“.

И въпреки че патерностерите стават популярни в Европа, не са широко приет по целия свят. През последните десетилетия много от тях дори бяха заменени, но няколкостотин все още съществуват, главно в Германия и Великобритания.

В Германия те, разбира се, са кръстени с абсурдна за нас дума „Personenumlaufaufzüge“ и са били също и в използвани в театрални представления, циркови спектакли, арт филми и други.

 
 
Коментарите са изключени

Построиха мостовете от евро банкнотите

| от |

Банкнотите по света често съдържат известни съвременни или исторически скулптури, паметници или някакви сгради. Това обаче не е така при еврото, за което бяха изработени поредица от несъществуващи структури. В тон с приказката, че „животът имитира изкуството“, тези структури сега стават основа за поредица от реални постройки.

На 1 март 2002 г. евромонетите и банкнотите се появяват в обръщение на бял свят. Едната страна на монетите е уникална за всяка страна и включваща хора и места, специфични за нея. Другата страна стандартизирана за всички държави и има карти и символи на континента.

Лицата и гърбовете на банкнотите обаче са еднакви във всички страни, което означава, че трябва да представляват всички членове на Европейския съюз, без да показват предпочитания към някоя държава. Тоест личности или забележителности, специфични за отделна страна, не са опция.

euro bank notes

Европейският паричен институт (ЕПИ) избира моделите измежду финалистите от европейски конкурс за дизайн на еврото, подпомогнат от жури от независими експерти в областта на маркетинга, графичния дизайн, рекламата и историята на изкуствата. Печелившият дизайн на банкноти трябва да съдържа „времената и стиловете на Европа“.

На гърба на банкнотите има серия мостове, които са направени с идеята да символизират връзки и комуникация в рамките на и извън Европа. Те са в архитектурни стилове от седем периода на европейската културна история: класически (5 евро), романски (10 евро), готически (20 евро), ренесансов (50 евро), бароков и рококо (100 евро), епохата на желязото и стъклото (200 евро) и модернизъм (500 евро).euro bank note project

Десетилетие след като цветните банкноти започват да обикалят континента, холандският художник Робин Стам започна да разсъждава над идеята да превърне тези рисунки във физически реалности – планът му е за Спийкенисе, предградие на Ротердам. С помощта на инженери и с благословията на местния граждански съвет той се хваща на работи.bridges of europe project

Стам и неговият екип пристъпват към изграждането на „Мостовете на Европа“. Те построяват мостовете над ров с вода около жилищни кооперации. Стам дори се свърза с Европейската централна банка (ЕЦБ), за да осигури одобрение на проекта, което и му беше предоставено с най-добри чувства. В галерията по-долу можете да видите всеки мост по ред на нумизматичната им стойност:

5 евро

10 евро

20 евро

50 евро

100 евро

200 евро

500 евро

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Slinky от 1943

| от |

Слинки е изобретено от Ричард Т. Джеймс през 1943 година, а за първи път демонстриранa в универсалния магазин на Gimbels във Филаделфия през ноември 1945. Играчката е хит и всички 400 бройки се продава за деветдесет минути.

Джеймс и съпругата му Бети основават James Industries в Клифтън Хайтс, Пенсилвания, за да произвеждат Слинки и няколко дъщерни играчки като Слинки кучето и Сюзи, Слинки червейчето. През 1960 г. съпругата на Джеймс Бети става президент на James Industries и през 1964 г. премества предприятието в Холидейсбург, Пенсилвания. През 1998 г. Бети продава компанията на Poof Products, Inc.

Slinky_ad_1946

В началото слинкито е на цена от 1 долар, но тя се покачва с увеличението на цените на стомана в цяла Пенсилвания. Все пак обаче стойността на играчката остава скромна през цялата й история до голяма степен заради загрижеността на Бети Джеймс дали по-бедните семейства ще могат да си я позволят.

Слинки, освен като една от играчките в детската стая, се ползва и в класната стая (като инструмент за преподаване), във военно време като радио антена и във физически експерименти с НАСА. Играчката е въведена в Националната игрална зала на славата в в Рочестър, Ню Йорк, през 2000, а през 2003 г. Слинки намира мястото си в списъка „100 години играчки“ на Асоциацията на играчките. За първите си 60 години съществуване са продадени 300 милиона бройки.

Но как точно се появява тази забавна пружинка на бял свят и как става любимата играчка за подарък на Коледа?

Slinky rainbow

През 1943 г. Ричард Джеймс, морски инженер и механик, който работи в корабостроителницата William Cramp & Sons във Филаделфия. Там създава пружини, които да поддържат и стабилизират чувствителната на движения апаратура на борда на корабите, когато морето е бурно. Джеймс случайно бута един от пружините от една етажерка и вижда как тя минава по познатия ни начин от един куп с книги, по масата и после на пода, където застава в събрано положение.

Съпругата на Джеймс Бети си спомня: „Той се прибра вкъщи и каза: „Мисля, че ако успея да наглася стоманата с правилната гъвкавост, бих могъл да накарам пружината да крачи“. Джеймс експериментира над година с различни видове стоманена тел и най-накрая намира правилната. В началото жена му се е изпълнена с колебания, но променя мнението си, след като играчката е прецизно нагласена и вижда децата от квартала колко й се радват. Тя я нарича Slinky (което означава „елегантен и грациозен“), след като случайно попада на думата в речника и решава, че умело описва звука, който пружина издава, докато ходи.

Със заем от 500 долара двойката създава James Industries (първоначално James Spring & Wire Company) и произвежда около 400 бройки Слинки, направени от местна работилница, които опакова на ръка в жълта хартия и ги продава на единична цена от 1 долар. Всяко Слинки е високо около 6,5 см. и има 98 намотки от висококачествена синьо-черна шведска стомана. Семейство Джеймс първоначално срещат затруднения при продажбата на изобретението си в магазините за играчки, но през ноември 1945 г. получават разрешение да поставят собствен стелаж в секцията за играчки на универсалния магазин Gimbels във Филаделфия.

Ако не сме го казали вече (знаем, че сме го казали, но пак ще го кажем): Слинки е хит и всички 400 бройки са продадени за деветдесет минути.

През 1946 г. Слинки е представен на американския панаир на играчките. Не след дълго Ричард Джеймс прави работилница в Олбани, Ню Йорк, и разработва машина, която може да прави слинкита за секунди. Играчката вече е опакована в кутия с черен надпис.

Джеймс често се появява в телевизионни предавания, за да разкаже за играчката си. През 1952 г. дебютира Slinky Dog. Други играчки на Slinky, пуснати през 50-те години на миналия век, са влакчето Slinky Loco, Slinky Suzie и Slinky Crazy Eyes – чифт очила, които използват пружини да държат очните ябълки.

James Industries лицензира патента на няколко други производители, включително Wilkening Mfg. Co. от Филаделфия и Торонто, които произвеждат играчки, ориентирани към пружините. През първите 2 години James Industries продава 100 милиона бройки (при 1 тогавашен долар за брой, днес приходите биха се равнявали на 6 милиарда долара).

През 1960 г. след като съпругата му подава молба за развод, Ричард Джеймс напуска компанията и става евангелски мисионер в Боливия. Бети Джеймс управлява James Industries, оправя се с кредитори и през 1964 г. премества всичко в Холидейсбург, Пенсилвания.

Ричард почива през 1974 г.

През 1995 г. Бети обяснява успеха на играчката пред Асошиейтед прес с думите: „Той се крие в простотата й“. Същата година играчката става хит като коледен подарък, защото се появява във филма „Toy Story“.

През 1998 г. James Industries е продадена на Poof Products, Inc. от Плеймут, Мичиган, производител на спортни топки от пяна. Slinky продължи производството в Холидейсбург и през 2003 г. James Industries се слива с Poof Products, Inc., в нова компания, която се казва Poof-Slinky, Inc.

Бети Джеймс почива от сърдечна недостатъчност през ноември 2008 г., на 90 години, след като е президент на James Industries от 1960 до 1998 г. Над 300 милиона играчки с елементи на Slinky са продадени между 1945 и 2005 г., а оригиналният Slinky все още е бестселър.

 
 
Коментарите са изключени

„Целта оправдава средствата“ – какво всъщност казва Макиавели

| от |

Заплетен в политиката на Флоренция в бурния разгар на Ренесанса, Николо Макиавели успява да стане много неща: дипломат, жертва, затворник, изгнаник, но най-вече „баща на съвременната политическа теория“. И макар че днес е най-известен с каноничните си методи за безмилостно изкачване по етажите на един корумпиран свят, той всъщност никога не е казвал фразата, която най-често му се приписва: „Целта оправдава средствата“.

Макиавели е роден във Флоренция през 1469 г. Като дете на адвокат, Макиавели изучава граматика, реторика и латински език и така рано си намира работа – в съставянето на официални правителствени документи. По-късно е на поредица от дипломатически мисии, включително в кралските съдилища на Испания и Франция.

Изграждайки се като политическа фигура в началото на 16-ти век, Макиавели създава репутация в безсрамната си непочтеност. Той от своя страна също отнася немалко количество несправедливости, най-вече от фамилията Борджия, която по това време се опитва да завладее голяма част от централна Италия.

Когато Медичите възобновят властта си обаче, Макиавели е измъчван и заточен. Той обаче има пари и прекарва заточението си в своето имение извън града. В този период има доста време да размишлява над всичко, на което става свидетел през годините във флорентинската политика. И в резултат на това идва се появява „Принцът“. Книгата препоръчва предателство, лицемерие, хитрост, жестокост и безмилостност, като методи за добиване и задържане на властта.

Не е съвсем ясно кога точно книгата е публикувана – някои източници твърдят, че първата версия излиза още през 1513 г. Втората му творба „Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий“ също е написана през 1513 година, а  8 години по-късно той представя „За изкуството на войната“. Макиавели умира през 1527 г., а първата известна печатна версия на „Принцът“ се появява през 1532 г.

Днес учените спорят дали „Принцът“ всъщност не е сатира (мнозина твърдят, че основната му философия се противопоставя на тази в другите му произведения). Все пак голяма част от съветите на Макиавели важат, макар и да звучат морално отвратителни днес.

  • Всеки вижда как изглеждате, но малцина виждат това, което всъщност сте.

  • Никога не се опитвайте да спечелите със сила онова, което може да бъде спечелено с измама.

  • Човек ще забрави смъртта на баща си преди да забрави загубата на наследството от него.

  • Хората трябва да бъдат галени или смазвани. Ако просто им нанесете щети, те ще си отмъстят, но ако ги осакатите, няма какво да направят.

  • Тъй като любовта и страхът трудно могат да съществуват заедно – ако трябва да избираме между двете, далеч по-безопасно е да се страхуват от нас, отколкото да ни обичат.

  • Този, който се стреми да заблуди, винаги ще намери някой, който ще позволи да бъде заблуден.

  • Лъвът не може да се предпази от капани, а лисицата не може да се защити от вълци. Следователно човек трябва да бъде лисица, за да разпознава капани, и лъв, за да плаши вълците.

 

И, разбира се, пасажът, откъдето е взет най-известният цитат, който Макиавели никога не е казвал:

Щом владетелят успее да победи и спаси държавата, средствата му ще бъдат преценени за почтени и ще бъдат похвалени. Масата се води от онова, което вижда и от успехите…

 
 
Коментарите са изключени