Магическият план на Юнкер да съживи икономиката

| от |

списание „Икономист“

Алхимиците през Средновековието опитвали да превърнат обикновени материали в злато и забулвали своите теории в неразгадаем мистичен език.

Председателят на Европейската комисия Жак-Клод Юнкер бе сдържан в избора си на метафори, когато представи дългоочаквания пакет за инвестиции тази седмица пред Европейския парламент. Според него планът е „лейка“, която ще напои европейската икономика и тя ще се върне обратно към растеж. Изглежда обаче надеждите му са написани на същия мистичен език, като този гностическите приключения на древните.

С нотка на присмех към предшествениците си Юнкер заяви, че ЕС е изправен пред „последния си шанс“. Според него популисти и демагози са в очакване дали Европа има волята да се справи с проблемите си – нисък растеж и висока безработица. Скептиците пък се съмняват дали Юнкер е човекът, който ще съживи Европа. Още преди да поеме поста си на 1 ноември той предупреди, че работата е сериозна, че трябва да се рационализира тромавата структура на комисията и обеща редица ранни инициативи.

Главна му цел е 3-годишен инвестиционен фонд в размер на 300 милиарда евро. Европа отделя крайно малко средства за инфраструктура през последните години. Обществените инвестиции в еврозоната за миналата година са 2% от БВП, което е половината от отделеното в Америка. От части Юнкер се интересува от подобрение на европейския транспорт, цифровите и енергийни мрежи. В продължение на няколко месеца подробностите от плана му, особено момента откъде ще дойдат парите, остават неясни.

Всичко стана ясно на 26 ноември, когато той представи плана си в Страсбург. Според него новият Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще увеличи общите разходи до 315 милиарда евро, което е повече от първоначалните данни. Работна група от независими експерти ще състави списък с възможни проекти, като ще бъдат обхванати не само традиционните инфраструктурни проекти, но ще има средства и за образование и научноизследователски дейности. Бюрокрацията ще бъде намалена, а правилата ще бъдат насочени към подобрение на инвестиционния климат. Благодарение на това „предлагаме надежда на милиони европейци, разочаровани през годините“, каза Юнкер.

Ако се погледне по-дълбоко в златния план на Юнкер, точките в него изглеждат доста мътни. Само 21 милиарда евро от всички 315 милиарда са публични средства, които не са нови: 16 милиарда ще дойдат от съществуващите еврофондове, а останалите пари от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тези пари ще помогнат на ЕИБ, която ще отговаря за ЕФСИ, да отпусне около 63 милиарда. И накрая тези пари ще деблокират общо 315 милиарда евро от институционалните инвеститори, които сякаш са склонни да отпускат пари само в подходящи условия. ЕФСИ ще осигури „защита от рискове“ на ЕИБ, като й позволи да инвестира в по-сложни проекти, без тя да влошава рейтинга си.

Ако приемем, че ЕФСИ си проправя път през бюрократичната система на ЕС, програмата ще влезе в действие следващото лято. Тя ще продължи 3 години, а ако се окаже ефективна, ще й бъдат отпуснати още 3 години. Ако Юнкер успее да направи злато от своите 21 милиарда, планът се очаква да създаде 1 -1,3 милиона нови работни места. Това ще бъде добре дошло, но в Европа безработицата е 25 милиона, а властите признават, че са необходими повече места.

Тук идва второто алхимично действие на Юнкер. Той се надява политическият импулс, който създаде неговият план, да послужи като философски камък за европейските капитали и да насърчи националните правителства да отделят средства за капитала на ЕФСИ или направо да съфинансират проекти. Като поощрение комисията ще изключи този принос от изчисленията на бюджетния дефицит. С други думи, Франция и Италия може да не дадат пари, за да стимулират собствените си икономики, но може да се бръкнат за европейската икономика. Такива са особеностите на Европа – на пръв поглед с голяма ликвидност, но лишени от доверие.

Хванати сме в инвестиционен капан. Диагнозата на Юнкер за болежките на Европа е преди всичко честна. Той работи в рамките на строги ограничения: публичният дълг в ЕС възлиза на 87% от БВП, а германската враждебност към повишаване на разходите прави новата програма за строителство и благоустройство невъзможна. Поради някакви причини обаче той рискува с прекалени обещания. Предложения като това в миналото са се проваляли на европейско и национално ниво. Преди парите да започнат да текат, проектите трябва да бъдат създадени, инвеститорите да бъдат сигурни, да има разрешително за планиране и т.н. Дори ако Европа бъде наводнена от порой от частни пари, за което комисията твърди, че е възможно да се случи, няма гаранции, че правителствата ще попълнят хазната на Юнкер. Натрапвайки пакет, който може да не възлезе на повече от 0,8% от производството на ЕС за период от 3 години, той ще се изложи, ако резултатите са отчайващо слаби – дори ако може да обвини другите.

Това представлява политическа заплаха. Председателството на Юнкер започна с труден старт, когато само 4 дни след като пое поста, вестниците публикуваха сензационни подробности за данъчни сделки, осигурени от стотици мултинационални компании при неговото управление. В отговор на това редица евродепутати призоваха да се гласува вот на недоверие за Юнкер, макар че той не успя. Като последен опит на един алхимик, той се опита да превърне този скандал в дебат за данъчна хармонизация в Европа – нещо, за което той отдава призовава.

Ако инвестиционният план на Юнкер се провали напълно, разочарованието няма да бъде преодоляно лесно. Юнкер не е добре познат на гласоподавателите и не бе избран от тях. Той може да бъде изолиран от яростта им на личностно ниво, но може да си позволи да отчужди националните лидери, от чието благоволение зависи, за да успее планът му. Скорошният опит на Европа показва колко бързо икономическото недоволство може да се превърне в евроскептична ярост. Това е едно превръщане, което няма да бъде в полза на Юнкер. /БГНЕС

 
 

Darbi College – училище за лидери

| от Спонсорирано съдържание |

Darbi College е първото английско училище / http://darbicollege.com/bg/news/in-out-and-about / за средно образование в България, лицензирано от Cambridge Assessment International Education през 2007 г. Колежът приема ученици след 8, 9 и 10 клас, през месеците септември и януари в следните програми: подготвителна година (8. клас), IGCSE (9. и 10. клас) и A Level (11. И 12. клас).

Водени от модела на английската образователна система, която има вековни традиции в образованието, ние подхождаме към академичното и личностното развитие на нашите ученици като всяко от над 9000-те училища в повече от 160 държави по света, които работят с Cambridge Assessment International Education.

Строгите критерии на външното оценяване превръщат обучението в английски колеж в сериозна академична подготовка, която логично води до прием в желаната университетска специалност. По време на академичната си подготовка учениците в Darbi College / www.darbicollege.com / разбират, че материята в учебниците съвсем не е достатъчна за добро представяне на изпитите. Усвояването на теоретичните знания е само малка част от критериите за оценяване. Тежестта в нивата IGCSE и особено A Level пада върху приложение на знанията в контекст и анализ и оценка на задачите поставени в изпитните въпроси.

Академичната подготовка в никакъв случай не е изолирана в рамките на отделния учебен предмет. Учениците постоянно работят с личните си наставници и с консултанти за висше образование, от които получават кариерни съвети на базата на професионални тестове за определяне на възприятия, стилове на учене, подходящи професии и съотв. университетски специалности. Така например ученик, който има интереси в областта на медицината още от 9 клас бива въведен в природните науки и през следващите години от обучението си в IGCSE и A Level надгражда знанията си по химия, биология и математика.

За сравнение, в края на обучението си в Darbi College (втора година A Level) ученикът освен че има натрупани знания на ниво втори курс в български университет по съотв. предмет/специалност, той/тя има практически умения за провеждане на лабораторни експерименти и четири различни нива на изучаване на математика, които включват висша математика, статистика, механика и достигат до теоретична математика (общ хорариум от 960 уч. ч. за 4 години). Повече от ясно е, че подобен бъдещ лекар или инженер, например, е много по-конкурентоспособен от всеки друг кандидат.

Въпреки че акцентът в Darbi College е обучението на висок академичен стил, ние в никакъв случай не подценяваме и личностното развитие на учениците.

Гореспоменатите съвети за професионално развитие вървят ръка за ръка с ежеседмични срещи с личния наставник на всеки ученик, който от близо следи за неговото/нейното развитие в личен план. В началото на учебната година учениците правят професионален тест за определяне на възприятията и стиловете на учене, чийто резултати се обсъждат на среща с училищен психолог.

Профилът на всеки ученик се споделя със семейството, личния наставник и учителите, които му/й преподават. Така всички (включително и самите ученици) са сигурни, че чрез индивидуален подход полагат максимални усилия, за да постигнат оптимални резултати.

Darbi College разчита на симбиозата между академично и личностно развитие на учениците, за да създава лидерите на утрешния ден. Вижте на място каква е успешната формула. Заповядайте на ден на отворени врати в Darbi College на 18 ноември 2017 г., събота, 12:00-17:00 ч. За регистрация: +359 2 998 30 55 и www.darbicollege.com.

 
 

Днес е Денят без тютюнопушене

| от chronicle.bg |

16 ноември е световният ден без тютюнопушенето, а на този ден противници на този навик призовават българите да не пушат днес. До момента в социалните мрежи призивът е събрал подкрепата на над 63 хиляди души.

Асоциация „България без дим” обяви кампания за спестяване чрез отказ от цигарите – фирми и организации, които се включат в нея, ще получат специална кутия за набиране на средствата, които не са изхарчени за тютюневи изделия. Събраните пари ще се използват за дарения.

Според тревожните данни България е на второ място в Европа по брой на младежите на 15-годишна възраст, които пушат поне веднъж седмично, като това са 30% от момичетата и 21% от момчетата. Цели 7% от учениците до 13 години употребяват всеки ден цигари.

Днешният ден не трябва да се бърка със Световният ден без тютюн, който се отбелязва ежегодно на 31 май. Неговата цел обаче е същата – за едно денонощие пушачите да се откажат от вредния си навик.

Близо 6 милиона души умират всяка година заради негативните последствия от тютюнопушенето, сочат данни на Световната здравна организация.

 
 

Електротехник грабна 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България

| от |

За един българин Коледа дойде неочаквано рано! На 13 ноември, понеделник, въпреки фаталната дата, Тодор Чолаков от град Пирдоп спечели 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България.

27-годишният мъж се отбива в пункта на „Евробет“ на ул. „Панагюрско шосе“ № 16 в град Пирдоп, където решава да си пробва късмета. Избира си билет „Златните сейфове и след секунди изненадата не закъснява – пред него се разкрива разкошната шестцифрената сума!

„Трудно мога да опиша емоциите, които изпитах, когато системата в пункта потвърди печалбата от 100 000 лева. Беше като сън, започнах да скачам и да се радвам от вълнение!“, разказва Тодор.

Щастливецът, който работи като електротехник, планира първо да зарадва семейството си с подаръци, след което ще си купи нов автомобил.

В билет „Златните сейфове“ се крият печалби за внушителните над 56 000 000 лева!

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.