Кои са най-добрите роли на Леонардо Ди Каприо?
Голям тласък в кариерата му дава „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“, драмата излиза през 1993-а и носи първата от общо пет номинации за „Оскар“ на актьора.
Вторият успешен проект, който прави две години по-късно е „Бърз или мъртъв“, където Шарът Стоун отказва да се целува с него, защото е прекалено млад.
Играе писателя Джим Каръл във филма базиран на биографичния му дневник „Баскетболни дневници“, който разказва за времето, когато е бил зависим.
Като Ромео в модерната версия на Баз Лърман „Ромео+Жулиета“, на снимките, според партньорката му Клер Дейнс, се държи детински и безобразно.
„Титаник“ обаче е продукцията, която го изпраща във висните на известността, макар самият той сега да твърди, че не харесва филма и мрази тази роля.
Играе крал Луи XIV в „Желязната маска“, като филмът е базиран на легендата, че Кралят Слънце е подменен по време на царуването си от своя брат близнак.
В абсолютно бруталния „Плажът“ на Дани Бойл, където Лео започва да порасва. Буквално.
На снимките на „Бандите на Ню Йорк“ с Мартин Скорсезе. Филмът носи „Златен глобус“ на Скорзесе, но Ди Каприо няма дори и номинация.
В ролята на измамника Франк Абигнейл в „Хвани ме, ако можеш“ базиран на живота му.
И отново в биографичен филм - като Хауърд Хюз в „Авиаторът“.
В модерния шедьовър на Скорсезе „От другата страна“.
„Кървав диамант“ е филмът, който му носи трета номинация за „Оскар“
Снима се с Кейт Уинслет за втори път, в режисирания от тогавашния й съпруг Сам Мендес „Пътят на промените“, по романа на Ричард Йейтс
Във футуристичния хит на Кристофър Нолан „Генезис“
И в малко популярния „Джей Едгар“. Филмът не е най-добрата продукция, но Ди Каприо си заслужава всяка минута в него.
В „Джанго без окови“ на Тарантино
И разбира се, като Джордан Белфорд във „Вълкът от Уолстрийт“, който му носи последните му (засега) две номинации за „Оскар“ - за ролята и като част от продуцентското звено.
Догодина го очакваме в новия филм на Иняриту - The Revenant
Маестро Ди Каприо
Един от най-добрите актьори на своето поколение – г-н Леонардо Ди Каприо може да се похвали с няколко неща за своите 41 години на този свят. Той има безупречен вкус за роли, относително приличен вкус за жени – по-важното е, че ги предпочита по много, презира глупавите хора и онези, които цапат любимата ни планета и няма нито един „Оскар“.
Напоследък това е добродетел, повярвайте ми.
Леонардо Ди Каприо е от онези секси бунтари, за които просто ти е кеф, че сте се родили в едно и също време и имаш шанс да го гледаш как пораства и се развива пред очите ти. От нахалното момченце, което Клеър Дейнс и досега казва, че не харесва, защото е бил пълен простак по време на снимките на „Ромео+Жулиета“ до най-добрия приятел на Кейт Уинслет след „Титаник“, Ди Каприо има много лица.
Малко момче от италианско-германски произход, родено в Ел Ей и кръстено на един от майсторите в изкуството, Лео е конвенционален и сложен, точно като персонажите, които обича да играе.
Първата ви среща с него със сигурност е била в „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ – разплакващата и унищожаваща драма на Ласе Халстрьом. И така и трябва. Нищо преди това няма значение. Защото Лео стартира кариерата си на 19-годишна възраст в различни сериали и тв филми, но „Гилбърт Грейп“ е филмът, който го изстрелва не във висините на известността, в никакъв случай, но го показва по начина, по който Ди Каприо вече е решил, че иска да изглежда в очите на света – като пунктуален, прецизен и сложен актьор. Като сладкото момче, което може да изиграе всичко. И го прави. И е все така секси при това. Общо взето от любимия ми тип мъже.
Много хора и досега смятат, че малкият Арни Грейп е изигран от истинско момче със забавено развитие. Но не е. Просто Ди Каприо е толкова добър.
С визия като на Ди Каприо е неизбежно да не минеш през периода на „тийн звезда“ и „просто красавец“. Вижте го само! Но може би Лео, заедно с Джейк Джиленхол, Хийт Леджър и Брад Пит, успява да се отърве от този имидж бързо и безболезнено. В смисъл безболезнено за феновете му, 90% от тях от женски пол, без да обиди никого и да запази доброто си актьорско име.
Години наред, межу 25 до 34 му годишнина, Ди Каприо умело балансира между полукомерсиалното кино и заглавията, които може и да сте пропуснали. В този си период той е лошо момче, както и се очаква от такъв като него, но без да прекалява. Именно тогава прави „Ромео+Жулиета“, „Титаник“, „Желязната маска“ – моят абсолютен фаворит от тийн периода ми. И до днес обожавам този филм. Не защото е някакъв кино шедьовър, далеч е от това, а защото съм запазила спомена за великолепния Лео в него.
И това е най-важното, което трябва да знаете за бунтаря Леонардо като цяло – той успява да придаде класа на всеки филм, в който участва.
След като прескача краткия си тийн период, Лео порасва някак бързо и неусетно. Докато Клеър Дейнс не може да го гледа след общия им филм, а Кейт Уислет го счита за най-добрия си приятел и най-великлепния мъж, който е срещала, Лео отново прави някаква магия и се озовава при големите силни момчета в киното.
Това се случва някъде след „Плажът“ на Дани Бойл. Веднага след него Лео захвърля цигарите и леко раздърпания 90-тарски вид, облича костюма и започва да спасява китовете. И отново го прави с класа, да му се не види. Просто това някак му отива. Лео е от малкото мъже в Холивуд, заедно с Грегъри Пек, поне за мен, които остаряват като секси пичове, а не като възрастни хора. Хем порастват, хем това не им личи много. Но го разбираш като видиш решенията, които взимат в кариерата си. Защото Лео можеше да тръгне и по онзи път, по който пое Джони Деп – с по-младата жена и комерсиалните роли, но не го направи. Евала, за което.
Не, Лео става по-бурен в личния си живот и по-обран в професионалния. Той не се бута там, където не му е работа. А напротив, страни от шума, от суетата и избира внимателно продукцията, в която да се появи. И режисьорите, по пример на Кристофър Нолан, в чийто „Генезис“ Ди Каприо както винаги е великолепен, го изчакват колкото трябва. Специално Нолан го чака няколко години, за да се освободи за ролята. И това винаги си струва. Да чакаш за Ди Каприо.
Защото Ди Каприо е мастър. На киното, на екото, на публичните появявания, на филмите на Скорзесе… И днес той прави 41 години. Ние пък ви черпим с най-добрите му роли, според нас, в галерията горе.
