Маестро Ди Каприо

| от |

Един от най-добрите актьори на своето поколение – г-н Леонардо Ди Каприо може да се похвали с няколко неща за своите 41 години на този свят. Той има безупречен вкус за роли, относително приличен вкус за жени – по-важното е, че ги предпочита по много, презира глупавите хора и онези, които цапат любимата ни планета и няма нито един „Оскар“.

Напоследък това е добродетел, повярвайте ми.

Леонардо Ди Каприо е от онези секси бунтари, за които просто ти е кеф, че сте се родили в едно и също време и имаш шанс да го гледаш как пораства и се развива пред очите ти. От нахалното момченце, което Клеър Дейнс и досега казва, че не харесва, защото е бил пълен простак по време на снимките на „Ромео+Жулиета“ до най-добрия приятел на Кейт Уинслет след „Титаник“, Ди Каприо има много лица.

Малко момче от италианско-германски произход, родено в Ел Ей и кръстено на един от майсторите в изкуството, Лео е конвенционален и сложен, точно като персонажите, които обича да играе.

Първата ви среща с него със сигурност е била в „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ – разплакващата и унищожаваща драма на Ласе Халстрьом. И така и трябва. Нищо преди това няма значение. Защото Лео стартира кариерата си на 19-годишна възраст в различни сериали и тв филми, но „Гилбърт Грейп“ е филмът, който го изстрелва не във висините на известността, в никакъв случай, но го показва по начина, по който Ди Каприо вече е решил, че иска да изглежда в очите на света – като пунктуален, прецизен и сложен актьор. Като сладкото момче, което може да изиграе всичко. И го прави. И е все така секси при това. Общо взето от любимия ми тип мъже.

Много хора и досега смятат, че малкият Арни Грейп е изигран от истинско момче със забавено развитие. Но не е. Просто Ди Каприо е толкова добър.

С визия като на Ди Каприо е неизбежно да не минеш през периода на „тийн звезда“ и „просто красавец“. Вижте го само! Но може би Лео, заедно с Джейк Джиленхол, Хийт Леджър и Брад Пит, успява да се отърве от този имидж бързо и безболезнено. В смисъл безболезнено за феновете му, 90% от тях от женски пол, без да обиди никого и да запази доброто си актьорско име.

Години наред, межу 25 до 34 му годишнина, Ди Каприо умело балансира между полукомерсиалното кино и заглавията, които може и да сте пропуснали. В този си период той е лошо момче, както и се очаква от такъв като него, но без да прекалява. Именно тогава прави „Ромео+Жулиета“, „Титаник“, „Желязната маска“ – моят абсолютен фаворит от тийн периода ми. И до днес обожавам този филм. Не защото е някакъв кино шедьовър, далеч е от това, а защото съм запазила спомена за великолепния Лео в него.

И това е най-важното, което трябва да знаете за бунтаря Леонардо като цяло – той успява да придаде класа на всеки филм, в който участва.    

След като прескача краткия си тийн период, Лео порасва някак бързо и неусетно. Докато Клеър Дейнс не може да го гледа след общия им филм, а Кейт Уислет го счита за най-добрия си приятел и най-великлепния мъж, който е срещала, Лео отново прави някаква магия и се озовава при големите силни момчета в киното.

Това се случва някъде след „Плажът“ на Дани Бойл. Веднага след него Лео захвърля цигарите и леко раздърпания 90-тарски вид, облича костюма и започва да спасява китовете. И отново го прави с класа, да му се не види. Просто това някак му отива. Лео е от малкото мъже в Холивуд, заедно с Грегъри Пек, поне за мен, които остаряват като секси пичове, а не като възрастни хора. Хем порастват, хем това не им личи много. Но го разбираш като видиш решенията, които взимат в кариерата си. Защото Лео можеше да тръгне и по онзи път, по който пое Джони Деп – с по-младата жена и комерсиалните роли, но не го направи. Евала, за което.

Не, Лео става по-бурен в личния си живот и по-обран в професионалния. Той не се бута там, където не му е работа. А напротив, страни от шума, от суетата и избира внимателно продукцията, в която да се появи. И режисьорите, по пример на Кристофър Нолан, в чийто „Генезис“ Ди Каприо както винаги е великолепен, го изчакват колкото трябва. Специално Нолан го чака няколко години, за да се освободи за ролята. И това винаги си струва. Да чакаш за Ди Каприо.

Защото Ди Каприо е мастър. На киното, на екото, на публичните появявания, на филмите на Скорзесе… И днес той прави 41 години. Ние пък ви черпим с най-добрите му роли, според нас, в галерията горе. 

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Кейт Грант – моделката със синдром на Даун

| от chronicle.bg |

Кейт Грант, която има синдрома на Даун, е доста успешен модел.

Само на 20 години момичето от Ко Тайрон, Северна Ирландия, беше коронована като победител на конкурса за красота Teen Ultimate Beauty Of The World. След това тя ходи на подиума на Belfast Fashion Week и се появи в сутрешно предаване по местна телевизия. В момента Грант е посланик на популярен козметичен бранд, след като нейна снимката, на която носи техен очна линия, доби голяма популярност в Instagram.

„Кейт павира пътя за много хора, които ще дойдат след нея,“ каза гордата майка Дейдре. „Тя е наясно с това и иска да мотивира индустрията да наема повече хора с увреждания, което и прави от самото начало. Знае и, че може да нарави това по начин, по който някои от приятелите й не могат. Тя използва популярността си за тяхно добро.“

Козметичният бранд ще покаже нейни снимки в над 2000 магазина в 30 държави, където продуктите им се продават. „Тя е силно мотивирана да бъде супермодел. Обожавам оптимизма й и като нейна майка винаги ще я подкрепям. Когато си млад, мислиш, че светът няма граници и Кейт няма нашето разбиране за предстощи препятствия. Тя не позволява на препятствията да застанат на пътя й, нито на увреждането й. Казва, че синдромът не е всичко – тя е Кейт.“

Коментарите по случая са най-найсърчаващи. Един потребител пише: „Колко вдъхновяваща млада дама, благодаря ти!“

 
 

Кадри от новия „Spider-Man: Far From Home“

| от chronicle.bg |

Sony и Marvel пуснаха първия трейлър за продължението на „Spider-Man: Homecoming“ от 2017 година – „Spider-Man: Far From Home“. Филмът ни показва приключенията на Питър Паркър и някои от съучениците му в Лондон. 

Sony Pictures също така показва и първия постер на филма малко преди да излезе трейлъра:

Филмът е част от цяла поредица за супергероя и е вторият от разширената вселена на Marvel. Sony притежава правата за Super-Man от дълго време – още от преди филма с Тоби Магуайър. По-късно компанията го възроди с нова история и нов актьор – Андрю Гарфийлд – за „Amazing Spider-Man“ и „Amazing Spider-Man 2″, които получиха смесени мнения от критици и публика.

През 2015 година обаче Sony и Marvel Studios постигнаха споразумение помежду си и включиха героя в „Captain America: Civil War“. Тогава, както и сега, ролята се играе от Том Холанд. От тогава Спайдърмен се е появявал в собствен филм, както и в „Avengers: Infinity War“.

Холанд казва, че ще има трилогия. Очакваме премиера на 5 юли. Ето и трейлъра: