shareit

„Made My Mark”

| от |

Марк Уебър казва, че е готов за последното си състезание от Формула 1 тази седмица на пистата «Интерлагос» в Бразилия. 37 годишен, австралиецът напуска сцената след 12 сезона в най-бързата надпревара на моторните спортове.

MarkWebber_2

След дебюта му в родната Автралия през 2002 година с отбора на Минарди, Уебър има 216 състезания, 9 победи, 41 подиума и 18 най-бързи обиколки в актива си. Кариерата му във Формула 1 започва с отбора на Минарди, като още в първото си състезание финишира на 5 позиция, стартирайки от 18та и успява да запише първите  2 точки пред родната австралийска публика. По ирония на съдбата, отнема му цели десет години за да успее да постигне по-добро класиране у дома на същата писта «Алберт Парк». Състезателната му кариера във Формула 1 преминава също през отборите на Ягуар, Уилямс за да завърши в Ред Бул, като най-запомнящите моменти в кариерата му са с отбора, в който остана цели седем години, а именно този на Ред Бул.

mark-webber-smiling

Първата си победа постига след цели 130 състезания през 2009 година в Гран при за голямата награда на Германия. Няма състезател до онзи момент, който да е чакал толкова дълго време първата си победа. Най-силният му сезон е 2010 година, като единствения му и най-сериозен конкурент на пистата е неговият съотборник Себастиан Фетел. Борбата между тях ескалира до открита вражда след като двамата се удрят взаимно в битката за първото място на състезанието  за голямата награда на Турция. Грешна или умишлено грешна стратегия в Абу Даби проваля надеждите му за титла в шампионата в годината, когато той е най-близо до спечелване на отличиетo. Въпреки изключителния болид с който разполага, следващите три сезона на австралиеца са съпътствани от по-слаба форма, редуващи се технически проблеми и доминация на съотборника му в Ред Бул.

red-bull-vettel-webber

Отношенията между Марк Уебър и Себастиан Фетел по време на пет годишния им период като съотборници се развиват от студени към ледени. Техният първи сблъсък на пистата, обаче е още през 2007г в състезанието за голямата награда на Япония. Тогава младия Фетел, който в дебютния си сезон, кара болида на Торо Росо, движейки се на трета позиция, катастрофира в болида на Вебер и това довежда до невъзможността Марк да се бори за победата в състезанието. Всичко това се случва, докато болидите се движат зад колата за сигурност, което само по себе си още повече вбесява Вебер. След състезанието Марк казва по адрес на Фетел: ‘It’s kids isn’t it? Kids with not enough experience, doing a good job and then they f*** it all up.» Само след по-малко от година идва съобщението, че Фетел ще бъде съотборник на Марк в отбора на Ред Бул за сезон 2009. Коментарът на Вебер за бъдещият му съотборник е: ‘He is not a bad bloke for the nationality’.

mark_webber

В средата на 2010, по време на уикенда за Гран при на Великобритания, Ред Бул нагнетяват и без това опънатите до крайност отношения между двамата си пилота, след като вземат важни части от предното крило на Уебър и ги монтират на болида на Себастиан. Фетел успява да спечели първата позиция на старта, но Вебер печели състезанието. След победата, по радиото, шефът на отбора Кристчън Хорнер казва на Марк: «Сега вече можеш да си позволиш една усмивка.», на което Уебър, в типичния за него откровен стил, отговаря в ефир: «Не е лошо като за пилот номер 2. Наздраве!»

601f0b6c31e2d114571854f2beec6c8d60a26ef4

Напрежението между двамата съотборника отново избухна публично тази година по време на  Гран При на Малайзия, когато Фетел игнорира отборните заповеди да не атакува Уебър в края на състезанието и по този начин открадва победата на Марк. Още преди церемонията по награждаването Вебер има какво да каже на Фетел, без да се съобразява с камерите наоколо: „Multi 21, Seb. Multi 21!» Скоро след това, на гости в  Топ Гиър, Джеръми Кларксън попита Уебър, дали някога се е изкушавал да удари Фетел, на което австалиецът отговаря: «Моят баща винаги ми е казвал, че не трябва да удрям момченца, мейт.»

_68400344_markwebber

Марк Уебър е определян като пилот от старата школа, състезател и джентълмен. «Като се обърна назад, аз съм горд от себе си и не съжалявам за нищо.» казва Уебър в интервю, дадено преди двете му последни състезания във Формула 1. Той се усмихва със спомените си от ранните години, когато пристига в Англия и работи за 43 паунда на ден на пистата Брандс Хач. Спомня си, че когато е напускал Австралия, никога не е и предполагал, че ще стигне до Формула 1. Спомня си, че всички са го упреквали, че е приел офертата на никому неизвестния тогава отбор Ред Бул, но историята е показала, че това е било правилното решение. Намеква, че много от това, което се е случило през 2010 е останало скрито от вниманието на медиите и феновете, но че няма той да бъде човекът, който ще извади истината на бял свят.  На 37 години е убеден, че напуска най-бързата надпревара в правилното за него време. «Ако имаше повече позитиви в този спорт, отколкото негативи, то най-вероятно бих останал. «За мен в момента има повече негативни неща. Търся промяна и съм готов за такава, както в професионалния, така и в личния си живот.» От следващия сезон той продължава своята спортна кариера като състезател на Порше, които се завръщат на Льо Ман, световния шампионат за издръжливост.

За да отбележат края на кариерата на Марк Уебър този уикенд в Бразилия, отборът, приятелите и гостите на Ред Бул ще носят фанелки с надпис „Made My Mark”.

За chronicle.bg Формула 1 следи Христина Димитрова @christindim

 
 

Колко бързо всъщност е електричеството

| от |

Електроните преминават през една стандартна медна жица много по-бавно от скоростта, например, на една костенурка.

Всяка жица, която е проводник на поток от електрони и съответно дава ток, е съставена от милиарди атоми (сигурно повече). За да се движат по него, електроните трябва да преминават през тези атоми, да лъкатушат между тях, както могат, в резултат на което скоростта на потока, наречена „скорост на дрейф“, в дадена посока е доста бавна.

Колко бавна? Има си формула, с която да я измерим: I = n*A*v*Q

където:

I е токът, n е броят на електроните на кубичен метър, A е напречното сечение на проводника, Q е зарядът на един електрон и v е скоростта на дрейфа на електроните.

Тъй като броят на електроните в една медна жица (n) е 8,5 * 1028  на кубичен метър, а зарядът на електрон (Q) е 1.6 * 10-19C, ако знаем също площта на напречното сечение и тока, можем да изчислим скоростта на отклоняване на електроните.

Например, да предположим, че имате ток от 14 ампера и меден проводник с напречно сечение 3 * 10-6 м2. Заместете всички числа и ще получите, че електроните се движат със скорост 3.4 * 10-4 м/с.

Това странно число означава около една трета от милиметъра в секунда. В нормални числа това означава около 1,2 метра в час – скорост, далеч по-бавна от тази на средната костенурка, която може да извърви около 240 метра за същото време.

„Но, Хроникъл! Как тогава?..“

Чуваме въпроса ви. Ами с верижна реакция.

Атомите в жицата са натъпкани плътно един до друг и така електроните повече или по-малко се удрят един към друг. Когато ключът на лампата, например, е включен, благодарение на разлика в електрическата потенциал, създава се сила, която придвижва електроните, като всеки натиска съседчето си, което от своя страна бута своето съседно електронче и така нататък през проводника.

И така, макар никой от електроните да не хвърчи през проводника, за да поддържа лампата включена, както сме предполагали, изглежда, че се случва тази верижна реакция. Това не е много по-различно от когато врътнем крана на водата – тя моментално излиза, въпреки че източникът може да е много далече.

 
 
Коментарите са изключени

Легендарни битки от Средновековието са във фокуса на третата документална поредица на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“

Премиерата на „Средновековна слава“ ще се проведе на 21 ноември от 19 часа в Националния археологически музей в София. Десет емблематични и придобили статут на „легендарни“ български победи от далечното минало на България са във фокуса на третата съвместна документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“ – „Средновековна слава“. Премиерата на образователния видеопроект ще се проведе на 21 ноември, от 19 часа, в Националния археологически музей в София.

След като през изминалите две години поредиците „Българско военно чудо“ и „Нашите пълководци“ заинтригуваха хиляди, сега третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“ ще се насочи към един още по-далечен период – Средновековна България. А целта му е да създаде вдъхновяващ и критичен поглед към онези бляскави моменти от историята на страната ни, които са поставяли България твърдо на картите на Балканите и Европа.

По време на премиерата ще бъдат представени част от анимационно-документалните видеа, а авторите ще разкажат какво предстои през годината. Входът за премиерата на „Средновековна слава“ е свободен.

 
 
Коментарите са изключени

Странните коледни обичаи: Грила и Лепалуди и тяхната котка Юле

| от |

Исландският коледен фолклор е просто прекрасен. Всичко започва с троловете Грила и Лепалуди.

Първоначално Грила се споменава като великанка в сборника с норвежка митология „Snorra Edda“ от 13 век, но конкретна връзка с Коледа не се споменава до 17-ти век. Може би защото Грила е огромна, а външният й вид е отблъскващ.

Най-старите стихотворения за Грила я описват като паразитен просяк, който обикаля, молейки родителите да й дадат своите непослушните деца. Родителите могат да не й дават деца, а храна или просто да я прогонят. Първоначално тя живее в малка къщичка, но в по-късни стихове изглежда, че е била прогонена извън града и вече живее в пещера.

Днешната Грила вече има способността сама да открива деца, които се държат палаво през годината. Когато дойде Коледа, тя идва от планината, за да претършува градовете наоколо за храна. След като напусне пещерата си, тя ловува деца и ги взима вкъщи в гигантския си чувал. След това ги поглъща на закуска. Любимото й ястие е яхния от палави малчугани, към които тя има ненаситен апетит.

Според легендата, за Грила никога няма недостиг на храна.

Dimmuborgir-stígur

Тази легенда продължава да разказва, че Грила е била омъжена три пъти. Твърди се, че третият й съпруг, Лепалуди, живее с нея в пещерата им в полетата на лава Димуборгир (да не се бърка с групата Диму Боргир, която взима името си от тази местност), с голямата черна котка Юле и техните синове. Лепалуди е мързелив и най-вече стои вкъщи в пещерата си. Грила уж има десетки деца с предишните си съпрузи, но в днешно време те рядко се споменават.

Младежите Юле (понякога наричани Младежите Юлетиде или Юлемен) са синове на Грила и Лепалуди. Те традиционно са група от 13 дяволити пакостници, които крадат или тормозят населението, а името на всеки един от тях е описателни в тон с любимия му начин на тормоз. Те идват в града един по един през последните 13 нощи преди Коледа. Те оставят малки подаръци в обувките, които децата поставят на первази на прозореца, но ако детето е било непослушно, вместо подарък му оставят картоф.

В днешно време младежите Юле са представени в малко по-благоприятна светлина, по-скоро сравнима с Дядо Коледа и други подобни фигури. Външно обикновено са изобразени в исландски дрехи от късно средновековен стил, но понякога са и в костюма, който традиционно се носи от Дядо Коледа, особено на детски събития.

Преди тези 13 младежи да станат популярни, твърденията за тях варират според географските шири. За някои се казва, че са синове на Грила, други – нейни братя. Някои истории разказват само за девет човека Юле, но всеки от тях все пак има своя любима пакост.

Повечето юлисти могат да бъдат класифицирани в няколко групи: тези, които крадат храна, тези, които обичат да правят номера или да тормозят, и тези, които просто изглеждат заблудени по природата (например Гули Гаук, който просто се крие по дерета).

В източната част на Исландия е съществувала народна приказка за една конкретна група младежи Юле, които не са от планините, а от океана. В една много неясна детска песничка се споменава, че има две жени Юле, които крадат разтопена мазнина, като я слагат в носовете си или я пускат в чорапите си.

И не на последно, но уви на последно място -котката Yule. Тя е огромна и враждебна котка, за която се говори, че се подвизава където има сняг по време на Коледа. Тя яде хора, които не са получили нови дрехи, които да облекат преди Бъдни вечер. Тази котка е домашният любимец на Грила и нейните синове.

Макар да се смята за древна традиция, писмените свидетелства за котката Юле са от едва наскоро, през 19 век. Заплахата, че някой ще бъде изяден от котката Юле била използвана от фермерите като начин да накарат работниците си да завършат обработката на есенната вълна преди Коледа. Тези, които вземат участие в работата, ще бъдат възнаградени с нови дрехи, но останалите няма да получат нищо и по този начин ще бъдат плячка за котката- чудовище.

Също така за котката се казва и че просто изяжда храната на тези, които не са си облекли нови дрехи по време на коледните празници. Възприемането на котката Юле като звяр, който яде човек, е частично популяризирано и от стиховете на Jóhannes úr Kötlum (нямаме представа как се произнася името на нози човек на български).

Носете си новите дрехи.

 
 
Коментарите са изключени

Прическата или Световно първенство? Редондо предпочете първото

Една голяма част от съвременните футболни звезди нямаше да имат никакъв шанс да попаднат в отбор, воден от прочутия ексцентрик Даниел Пасарела.

И то не заради класата им на терена, а заради техните екстравагантни и постоянно променящи се прически.

Големият бивш защитник и двукратен световен шампион Пасарела застава начело на националния тим на родната си Аржентина през 1994 г. Той веднага показва стремеж да управлява с твърда ръка в един изключително сложен период за аржентинския футбол.

Мондиал 1994 е повратен момент за „гаучосите“, които първо губят от България с 0:2 в груповата фаза, а после отпадат още на 1/8-финал след поражение с 2:3 от Румъния.

Световното първенство в САЩ е и краят на ерата „Диего Марадона“ за Аржентина, а на Даниел Пасарела се пада тежката задача да набележи пътя напред.

С цялото си самочувствие на легенда на своята страна и с цялата твърдост на характера си, новият треньор започва с тежки рестрикции: забранява хомосексуалистите в отбора, обиците и… дългите коси.

Странно и даже някак лицемерно, при положение, че през 1978 г. Пасарела става световен шампион като капитан на Аржентина в един състав, в който дългите коси не липсват. Буйна грива развява и голмайсторът Марио Кемпес…

Така или иначе, в средата на 90-те забраната за дълги коси няма как да притесни футболисти като Хуан Себастиан Верон например, но е голям проблем за някои от основните фигури.

Голмайсторът Габриел Омар Батистута в началото се заинатява и отказва да се подстриже, но затова сяда на скамейката в квалификациите за Мондиал 1998. Вместо него титуляр е Ернан Креспо (който си пуска дълга коса по-късно през годините).

Дори инат като Батистута преценява, че мястото му в отбора е по-важно и се решава да скъси емблематичната си буйна коса.

Един от неговите съотборници обаче се оказва най-твърдоглав и това е халфът Фернандо Редондо.

Именно през 1994-а той преминава в Реал Мадрид и е сред най-силните дефанзивни халфове в света. Редондо елегантно диктува темпото на мачовете и владее центъра на терена, а косата му (която даже не е чак толкова дълга) е прибрана с диадема.

В периода 1995-2000 Редондо става два пъти шампион с Реал, два пъти печели Шампионската лига и веднъж Междуконтиненталната купа. Но успехите и качествата му няма да пречупят селекционера Пасарела, който не смята да наруши принципите си.

Пасарела даже лично моли Редондо да прежали косата си, за да може да го използва в квалификационния мач срещу Колумбия, но футболистът е непреклонен.

„Знам, че след 10 години ще съжалявам за това, но няма да направя компромис“, са думите на Редондо. “Явно ще гледам Световното първенство от дивана вкъщи“.

Точно това и се случва. Аржентина отива на Мондиал ’98 във Франция без Фернандо Редондо и без друг от най-талантливите играчи от това поколение, Клаудио Каниджа.

В отбора звезди все пак не липсват в лицето на Батистута, Верон, Клаудио Лопес, Диего Симеоне и Ариел Ортега. С тях Аржентина се представя добре в груповата фаза и взима три победи срещу Хърватия, Ямайка и Япония, а с тях и първото място в групата.

Soccer - World Cup Argentina 1978 - Final - Argentina v Holland - Estadio Monumental, Buenos Aires

Пасарела в златните си футболни години!

На осминафинала аржентинците елиминират Англия с дузпи в зрелищен двубой, завършил 2:2 в редовното време. После обаче идва един не по-малко звезден отбор на Холандия и отстранява Аржентина с незабравим гол на Денис Бергкамп в последната минута.

Попадението на нападателя е сред най-майсторските в цялата история на световните първенства, но гледайки го днес, няма как да не се запитаме – дали то щеше да се случи, ако на терена беше Фернандо Редондо?

Дефанзивен халф с такъв поглед върху играта и толкова добри дефанзивни реакции можеше да попречи на Франк де Бур да хвърли онзи изкусен извеждащ пас към Бергкамп.

Историята не свършва добре нито за Пасарела, нито за Редондо. Селекционерът напуска след Световното първенство, а играчът постига още успехи, но единствено в клубния футбол, с екипа на Милан, с който печели още веднъж Шампионската лига, както и Серия А и Купата на Италия.

С националния отбор обаче Фернандо Редондо приключва скоро след това. Новият треньор Марсело Биелса го вика за две контролни срещи и халфът даже е избран за играч на мача при победата с 2:0 над Бразилия в Буенос Айрес.

Но той отказва всякакви следващи повиквателни и предпочита да се концентрира върху клубния футбол. Накрая Редондо остава само с 29 срещи за Аржентина, престъпно малко за футболист от неговия калибър.

А проклетата му коса даже не беше чак толкова дълга…

 

 
 
Коментарите са изключени