Любовта трае три години

| от |

Един от най-известните френски автори Фредерик Бегбеде описва края на една любов с финес, плач, псувни и малко фойерверки… Но какво се случва в женската глава?

Фредерик Бегбеде казва: „Любовта е предварително изгубена битка.“* Той неслучайно смята, че тя трае точно три години и нито секунда повече. Неслучайно казва и че да се влюбиш в някого и той да се влюби в теб е най-страшното нещо на света. Защото щом това стане, то тогава, то това непременно ще свърши, при това бързо, тъжно и болезнено.

Винаги мислим така, нали? Когато любовта се случи ние трудно я разпознаваме. Но разпознаваем ли я накрая, трудно я припознаваме. Ако все пак и двете неща се случат, ние се впускаме в нея жадно и бързо, защото вярваме, че е тленна като нас и щом е започнала, то неизбежно й се вижда краят.

„Любовта е измамница.“, казва приятел. Тя е лоша, злобна непозната, която те залъгва, че този път ще е завинаги, че този път той ще те обича повече, отколкото ти него, че този път краят е много, много далеч. И всеки път ти й се връзваш, и всеки път на финала се оказваш “пристегната в неудобно бельо, сама на танците, докато другите са по двойки.“

Всеки търси онази пламенната любов. Любовта, която е почти невъзможна, любовта, за която всички знаят и искат, но не могат да осъществят. Любовта, която пламти и изгаря като на кино… Любовта, за която хората пеят песни и пишат стихове. Рано или късно обаче, тази любов неизменно попада под тежкото битие на ежедневието и се превръща в нещо като дневен ритуал – като ходенето до тоалетната или миенето на зъби. Но ти не пееш песни за времето, което прекарваш във WC-то, нали!? Нали!?

Бегбеде казва много просто: „Любовта приключва в момента, когато стане невъзможно да се върнеш назад. Именно така човек си дава сметка: изтекла е много вода, престанали сте да се разбирате взаимно. Скъсали сте, без дори да си дадете сметка за това.“ Хората казват, че жените са по-склонни да се влюбват, по-рязко късат и драматизират повече на финала. Не мога да се съглася. Една моя приятелка веднъж ми каза: “Знаеш ли как разбрах, че всичко е приключило? Събудих се една сутрин и просто знаех.“ Не, жените не викат и не си скубят косите. Те са тихи, подмолни и методични. Те обмислят и взимат много рационални решения. Да, те искат пламенна любов, но на каква цена? Не и за да гледат циврещото ти лице накрая, или да перат мръсните ти чорапи в бъдеще!

Дали любовта трае три години? Може би дори по-малко. Ако до година не си се отегчила да гледаш лицето му и това, че заспива в средата на филма, не те дразни до безкрай, значи може и да има бъдеще за вас. Запомни – любовта неизменно умира. Тя бива убита, унищожена, смачкана и захвърлена от ежедневието.

„Човек трябва да вземе решение: или да живее с един човек или да го желае. Не може да желае нещо, което има, това е противоестествено.“ Тя е като новата рокля, която си носила 10 пъти и вече ти се струва обикновена и скучна. Предвидима. Разбира се, има много фактори, които показват, че любовта може да продължи много над три години и дори тогава може да бъде разрушена само от едно малко нещо. Миналата година три мои семейни приятели се разделиха. Едните поделиха общия си апартамент, другите развалиха годежа си, а третите просто се пренесоха в различни градове… А аз вярвах, че любовта им ще продължи вечно…

Но както Бегбеде казва на финала: „Сбогом, очарователни моменти, трябва да се откажем от нежните имена, които сме си измисляли, да изгорим снимките от сватбеното пътешествие, да спираме радиото, ако пуснат песента, която сме си припявали заедно…“

Любовта няма срок, но има годност, изживей я докато можеш, и винаги оставяй ежедневието извън нея… То ще я смачка евентуално, но ти удължи сладката агония малко по-дълго. Аз така правя… И колкото и да се пазя, накрая винаги има разбити сърца. Неизбежно е. 

*цитатите са от „Любовта трае три години“ на Фредерик Бегбеде, изд. Колибри
 
 

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан

| от chr.bg |

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан вече е факт.

Редовните полети по линията предполагат стимулират развитието на двустранните отношения във всички сфери, а също  дадат възможност на хората за достъпно и удобно пътуване. По думите му, тази въздушна линия е символ на задълбочаващото се приятелство между двата народа и държави, и ще спомогне за осъществяването на множество проекти.

Авиокомпанията ще лети веднъж седмично във вторник.

Новата линия Баку-София е 77-та за летище София. Азербайджанските авиолинии са 28-та авиокомпания извършваща полети до България. През последната година най-голямото ни летище отбеляза ръст с над 30% на превозените пътници.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.

 
 

От 2 февруари тръгват полетите между София и Одеса

| от chronicle.bg |

От 2 февруари стартират единствените за България редовни директни полети между София и Одеса. Те ще се изпълняват от националния превозвач „България Ер“ и ще свържат страната ни с Украйна, като за по-малко от 2 часа всеки ще може да пътува между българската столица и петия по големина украински град на цени, съпоставими с тези на автобусните билети по този маршрут.

Еднопосочните самолетни билети на националния превозвач между София и Одеса са на изгодни цени от 46 евро, а двупосочните – от 92 евро. Полетите ще се изпълняват два пъти седмично – всеки петък и неделя, в удобни вечерни часове.

thumb_590x0_Capture

Стартът на новата редовна въздушна линия между София и Одеса беше обявен в края на 2017 година със специален полет, който превози правителствената делегация, начело с вицепремиера Валери Симеонов, до Одеса. Тогава беше официално прерязана и лентата на въздушния маршрут, който от началото на февруари започва да оперира.

 
 

Почина Долорес О’Риърдън, вокалистката на The Cranberries

| от chronicle.bg |

Долорес О’Риърдън, вокалистката на Cranberries, почина внезапно на 46 години в Лондон.

Причината за смъртта й не се съобщава.

О’Риърдън беше в Лондон за записи, каза пресаташето на групата Линдзи Холмс, цитирана от Асошиейтед прес.

The Cranberries стана световно известна през 90-те години на миналия век с хитове като „Zombie“ и „Linger“.