Любовта трае три години

| от |

Един от най-известните френски автори Фредерик Бегбеде описва края на една любов с финес, плач, псувни и малко фойерверки… Но какво се случва в женската глава?

Фредерик Бегбеде казва: „Любовта е предварително изгубена битка.“* Той неслучайно смята, че тя трае точно три години и нито секунда повече. Неслучайно казва и че да се влюбиш в някого и той да се влюби в теб е най-страшното нещо на света. Защото щом това стане, то тогава, то това непременно ще свърши, при това бързо, тъжно и болезнено.

Винаги мислим така, нали? Когато любовта се случи ние трудно я разпознаваме. Но разпознаваем ли я накрая, трудно я припознаваме. Ако все пак и двете неща се случат, ние се впускаме в нея жадно и бързо, защото вярваме, че е тленна като нас и щом е започнала, то неизбежно й се вижда краят.

„Любовта е измамница.“, казва приятел. Тя е лоша, злобна непозната, която те залъгва, че този път ще е завинаги, че този път той ще те обича повече, отколкото ти него, че този път краят е много, много далеч. И всеки път ти й се връзваш, и всеки път на финала се оказваш “пристегната в неудобно бельо, сама на танците, докато другите са по двойки.“

Всеки търси онази пламенната любов. Любовта, която е почти невъзможна, любовта, за която всички знаят и искат, но не могат да осъществят. Любовта, която пламти и изгаря като на кино… Любовта, за която хората пеят песни и пишат стихове. Рано или късно обаче, тази любов неизменно попада под тежкото битие на ежедневието и се превръща в нещо като дневен ритуал – като ходенето до тоалетната или миенето на зъби. Но ти не пееш песни за времето, което прекарваш във WC-то, нали!? Нали!?

Бегбеде казва много просто: „Любовта приключва в момента, когато стане невъзможно да се върнеш назад. Именно така човек си дава сметка: изтекла е много вода, престанали сте да се разбирате взаимно. Скъсали сте, без дори да си дадете сметка за това.“ Хората казват, че жените са по-склонни да се влюбват, по-рязко късат и драматизират повече на финала. Не мога да се съглася. Една моя приятелка веднъж ми каза: “Знаеш ли как разбрах, че всичко е приключило? Събудих се една сутрин и просто знаех.“ Не, жените не викат и не си скубят косите. Те са тихи, подмолни и методични. Те обмислят и взимат много рационални решения. Да, те искат пламенна любов, но на каква цена? Не и за да гледат циврещото ти лице накрая, или да перат мръсните ти чорапи в бъдеще!

Дали любовта трае три години? Може би дори по-малко. Ако до година не си се отегчила да гледаш лицето му и това, че заспива в средата на филма, не те дразни до безкрай, значи може и да има бъдеще за вас. Запомни – любовта неизменно умира. Тя бива убита, унищожена, смачкана и захвърлена от ежедневието.

„Човек трябва да вземе решение: или да живее с един човек или да го желае. Не може да желае нещо, което има, това е противоестествено.“ Тя е като новата рокля, която си носила 10 пъти и вече ти се струва обикновена и скучна. Предвидима. Разбира се, има много фактори, които показват, че любовта може да продължи много над три години и дори тогава може да бъде разрушена само от едно малко нещо. Миналата година три мои семейни приятели се разделиха. Едните поделиха общия си апартамент, другите развалиха годежа си, а третите просто се пренесоха в различни градове… А аз вярвах, че любовта им ще продължи вечно…

Но както Бегбеде казва на финала: „Сбогом, очарователни моменти, трябва да се откажем от нежните имена, които сме си измисляли, да изгорим снимките от сватбеното пътешествие, да спираме радиото, ако пуснат песента, която сме си припявали заедно…“

Любовта няма срок, но има годност, изживей я докато можеш, и винаги оставяй ежедневието извън нея… То ще я смачка евентуално, но ти удължи сладката агония малко по-дълго. Аз така правя… И колкото и да се пазя, накрая винаги има разбити сърца. Неизбежно е. 

*цитатите са от „Любовта трае три години“ на Фредерик Бегбеде, изд. Колибри
 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Премиерна дата и първи тийзър на „Game of Thrones“, сезон 8

| от chronicle.bg |

Какво по-добро начало на седмицата от това да гледаме първия тийзър трейлър на осмия сезон на „Игра на тронове“ и да разберем премиерната дата на сезона?

14 април – 15 април в 4 сутринта българско време. Тогава идва първият епизод на „Игра на тронове“, сезон 8. И всичко приключва на 19 май, когато ще бъде излъчен последният епизод. Това означава, че няма да има нито една свободна седмица без нов епизод.

Това стана ясно вчера, когато HBO пуснаха тийзър трейлъра минути преди да излъчат първия епизод на новия, трети сезон на  „Истински детектив“ (True Detective).

Видеото включва сцена в криптата на Зимен хребет, където виждаме Джон Сноу, Санса и Аря Старк.  Тримата подминават статуите на покойните си вече предци, а на заден фон чуваме гласовете на Кейтлин и Нед Старк. После тримата намират своите собствени статуи, а мястото бавно бива сковано от лед, който предвещава идването на Нощния Крал.

Видеото не е част от самия сезон, а е специално заснето с цел промотиране на предстоящите епизоди. Режисьор е Дейвид Нътър, носител на награда „Еми“ и режисьор на няколко епизода в осми сезон.

Интересно е, че за първи път виждаме Джон и Аря на едно място от първи сезон.

Ето и първия тийзър трейлър на „Игра на тронове“, сезон 8. В България премиерният епизод ще бъде достъпен на 15 април в 4 часа сутринта в HBO GO и в ефира на HBO.

 
 

Крис Прат и Катрин Шварценегер се сгодиха

| от chronicle.bg |

Крис Прат и Катрин Шварценегер имат наистина щастлива нова година с новообявения им годеж. Актьорът от „Jurassic World“ сподели новината в Instagram акаунта си, където публикува сладка снимка с Катрин, която е 29 – с 10 години по-малка от него. Те ходят от

Миличка Катрин, толкова се радвам, че каза ‘Да’! Вълнувам се да се оженим! Радвам се, че ще прекараме живота си заедно! Започва!


Вижте тази публикация в Instagram.

Sweet Katherine, so happy you said yes! I’m thrilled to be marrying you. Proud to live boldly in faith with you. Here we go! ♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

Постът идва само 3 месеца след развода на Крис с бившата му съпруга Ана Фарис, с която бяха женени 8 години.

За първи път Прат и Катрин бяха свързани един с друг през юни 2018 година, когато бяха забелязани заедно на Деня на бащата. Те обявиха връзката си през декември, на рождения й ден, когато Прат пусна монтаж с техни снимки и текст: „Честит рожден ден, шефке! Усмивката ти озарява стаята. Радвам се, че Бог те представи в живота ми. Благодаря ти за смеха, за целувките, за разговорите, за пътешествията, за любовта и грижата ти.“ 

Вижте тази публикация в Instagram.

Happy Birthday Chief! Your smile lights up the room. I’ve cherished our time together. Thrilled God put you in my life. Thankful for the laughs, kisses, talks, hikes, love and care.♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

 
 

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge

| от chronicle.bg |

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge след като направо 30 милиона последователи в Instagram. MMA боецът в момента е една от най-големите звезди в бойните спортове като предизвика рекордни продажби за UFC с битките си през октомври. Той участва в първия си MMA двубой, когато е едва на 19 години.

10 години по-късно Макгрегър е един от най-високо платените бойци на планетата. Думите към двете снимки са: „5 световни титли по-късно“. Конър спечели титлите в свръхлека категория  (66 кг.) и в лека категория (70 кг.) в Cage Warriors, а след това прави също и в UFC.

Ирландецът тепърва ще уговаря следващия си двубой, който потенциално може да бъде срещу Поли Малиняджи. Макгрегър иска да се бие отново с Хабиб Нурмагомедов след като миналата година руснакът го надви. В момента мачът им се подготвя, но и двамата ще срещнат други опоненти преди той да се случи.