Любов без маски в пиесата „Влюбените“

| от |

„Любовта е отсъствие на страх. Всяка човешка мисъл или действие се основава на любов или страх. Защото първото нещо, за което се притеснявате, след като кажете „обичам те“, е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете, започвате да се притеснявате дали няма да загубите любовта, която току-що сте получили.Човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване. Затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх.”

Това са думи на Дария Митушева, която, въпреки че звучи като психолог, е актриса. Дария е част от едно от последните представления на Снежина Петрова и Десислава Шпатова – „Влюбените” , чиято втора премиера e на 17 декември.

Пиесата е писана през XVIII век, а авторът й Карло Голдони, наричан „италианския Аристофан“. Тя докосва тема, която тревожи ума на влюбените във всякакви епохи – „ Мой/моя ли е той/тя?”

Работата по пиесата започва с репетиции в учебните часове на  доцент Снежина Петрова. Благодарение на нейния интерес към представлението и със съдействието на режисьора Десислава Шпатова актьорите получават свободата да си изградят образите на „Влюбените“ Еуджения и Фулдженцио.

Еуджения и Фулдженцио говорят красиво за любовта си, но често се съмняват в нея и това ги прави егоцентрични. Те са безнадеждно влюбени, стигат до крайност в съмненията си и стават груби и директни един към друг. Тогава липсват аристократичните обноски и добрият тон.

В пиесата „Влюбените“ актьорите получават възможността да играят рамо до рамо със своя преподавател Ася Иванова, която винаги е внимателна към детайлното поведение на персонажите си и притежава свободата да импровизира. В представлението участва и актьорът Митко Якимов, който е с увреден слух. Той е част и от друг проект на Снежина Петрова, свързан с интеграцията на хора с различни възможности – „Двама бедни румънци, говорещи полски“ (реж. Десислава Шпатова, ТР Сфумато, УТ НБУ)

Актрисата Дария Митушева леко повдигна завесата на „Влюбените“.

влюбените пиеса


– Има ли нещо различно между любовта от 18-ти век и нейните проявления в съвремието?
- Хората винаги са обичали по един и същ начин. Говорели са красиво за своята любов. Ревнували са яростно, когато са се страхували и са изпадали в безизходица вследствие на собствените си заблуждения и действия. Езикът ни се променя, но начинът, по който реагираме като човешки същества, е един и същ.

– Как ревнуват персонажите в комедия дел арте?
- Innamorati е название на двама млади в комедия дел арте, влюбени един в друг, в случая Еуджения и Фулдженцио. За разлика от комичните персонажи, те не носят маски, държат се изискано, изразяват се поетично, суетни са и понякога изглежда, че са влюбени в себе си повече, отколкото един в друг. Голдони пише „Влюбените“ в 18 век и днес правим интерпретация на този текст като историята на нашата ревност и мнителност, себичност и несъвършенство.

- Влюбената Еуджения се играе от три актриси. Какво налага това решение?
- Когато започнахме да работим по пиесата със Снежина Петрова, тя виждаше Еуджения разтроена. Всеки човек има различни пластове на поведение и това е начин да ги разграничим и отделим един от друг.

– Поговорихме си за влюбената жена. В този ред на мисли как мъжът преживява нейните състояния?
- Фулдженцио е сам. Актьорът е един срещу три Еуджении. Понякога не знае към коя да гледа, коя да вижда и коя да слуша. Това неминуемо го кара да изпада в крайности и да губи самия себе си.

– Как предизвикваш актьора у себе си? В работата ти в „Мляко с ориз – пиеса без актьори“ (реж. Рене Карабаш), актьорската ти игра придава документални качества на пиесата. Как се стига до такава концентрация?
- Смятам, че актьорът трябва да се остави на емоционалния си опит и да възстанови преживяването си. Рене ме остави да говоря от първо лице за всичко, което се случваше в дома за дементни хора. Този дом беше моят собствен дом.

- Любовният триъгълник със снахата реална версия на съвременната любов ли е според теб?
- Когато човек не е сигурен в любовта, която изпитва, той преиначава всяко събитие и то става причина за конфликт и всяка истина бива подлагана на съмнение.

– Как завършва любовната ревност във „Влюбените”?
- Ревността осакатява, чупи кости и разбива мутри. Сами преценете способни ли сме да обичаме след всичко това.

Можете да гледате представлението „Влюбените“ на 17 Декември от 18.30ч в УТ НБУ.

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.

 
 

Първи трейлър на „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“

| от chronicle.bg |

 Netflix пусна първия трейлър на новата си документален сериал „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“, който ще включва часове с нечувани досега аудио интервюта с популярния убиец.

Бънди признава за бруталните убийства на 36 жени и млади момичета през 70-те години на миналия век (редица детективи смятат, че количеството може да е много по-високо). Някои от убийствата полицията не успява да свърже директно с Бънди, който не изглежда като типичния убиец, бидейки харизматичен и красива според голяма част от хората.

Режисирани от Джо Берлингер, четирите нови серии ще включват аудио интервюта на Бънди, взети докато той чака изпълнението на смъртната си присъда във Флорида през 1980 година.

Малка част от тези интервюта е включена в трейлъра – когато Бънди казва: „Имам предвид, не съм животно, не съм луд и нямам раздвоение на личността.“

 
 

Кейт Грант – моделката със синдром на Даун

| от chronicle.bg |

Кейт Грант, която има синдрома на Даун, е доста успешен модел.

Само на 20 години момичето от Ко Тайрон, Северна Ирландия, беше коронована като победител на конкурса за красота Teen Ultimate Beauty Of The World. След това тя ходи на подиума на Belfast Fashion Week и се появи в сутрешно предаване по местна телевизия. В момента Грант е посланик на популярен козметичен бранд, след като нейна снимката, на която носи техен очна линия, доби голяма популярност в Instagram.

„Кейт павира пътя за много хора, които ще дойдат след нея,“ каза гордата майка Дейдре. „Тя е наясно с това и иска да мотивира индустрията да наема повече хора с увреждания, което и прави от самото начало. Знае и, че може да нарави това по начин, по който някои от приятелите й не могат. Тя използва популярността си за тяхно добро.“

Козметичният бранд ще покаже нейни снимки в над 2000 магазина в 30 държави, където продуктите им се продават. „Тя е силно мотивирана да бъде супермодел. Обожавам оптимизма й и като нейна майка винаги ще я подкрепям. Когато си млад, мислиш, че светът няма граници и Кейт няма нашето разбиране за предстощи препятствия. Тя не позволява на препятствията да застанат на пътя й, нито на увреждането й. Казва, че синдромът не е всичко – тя е Кейт.“

Коментарите по случая са най-найсърчаващи. Един потребител пише: „Колко вдъхновяваща млада дама, благодаря ти!“

 
 

Да погребеш кучето си за 4 000 паунда

| от chronicle.bg |

Стопанка на починало куче го изпрати с щедро погребение, защото смята, че то е било член на семейството му. 

Капитан, 11-годишният бултериер, почина на Коледа от сърдечен удар. Саша Смаджич, на 37, каза, че не е яла цяла седмица след смъртта на любимеца си. За погребението му тя дава точно 4 249 британски паунда (9,337 лева), в които влизат кошница с бели гълъби, които са пуснати по време на церемонията, за 225 паунда и още 620 паунда, за да изпишат името на Капитан с цветя.

sei_47479678-3aeb sei_47479583-4997

Саша казва: „Не мисля, че някога ще празнувам Коледа отново. Не мисля, че някога ще имам силата да го направя, когато част от мен вече я няма.“

Тялото на Капитан беше взето от ветеринарната клиника и пренесено на карета до парка, където е бил извеждан на разходка. Ковчегът му след това беше качен на катафалка и закаран на гробището. Собственикът на гробището, Маурийн Бийч, прочете поема до гроба на кучето, а след това 11 гълъба – по един за всяка от годините на Капитан – бяха пуснати на свобода.

sei_47479666-e07e

След церемонията Саша отиде в местна кръчма, където поръча порция пиле с пържени картофи, защото „това би хапвал той“. Саша казва още: „Капитан заслужава специално изпращане. За някои хора той беше росто куче, но за мен той беше бебето ми – той беше всичко за мен и винаги ще бъде“.

sei_47479664-9571

„Не мисля, че трябва да правим разлика [мнежду хора и животни]. Ако имаш домашен любимец, имаш нов член на семейството си и трябва да го третираш като човек.“

Саша осиновява Капитан от приют за бездомни кучета, когато той е на 7 месеца. Кученцето скоро се научава да се доверява на стопанката си. Според служителите на приюта, той е участвал в боеве с кучета.

„Спомените от погребението ми помагат. Гледам снимките и не изпитвам никакво съжаление за това как го изпратих – той заслужаваше всичко това и още!“