Любов без маски в пиесата „Влюбените“

| от |

„Любовта е отсъствие на страх. Всяка човешка мисъл или действие се основава на любов или страх. Защото първото нещо, за което се притеснявате, след като кажете „обичам те“, е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете, започвате да се притеснявате дали няма да загубите любовта, която току-що сте получили.Човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване. Затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх.”

Това са думи на Дария Митушева, която, въпреки че звучи като психолог, е актриса. Дария е част от едно от последните представления на Снежина Петрова и Десислава Шпатова – „Влюбените” , чиято втора премиера e на 17 декември.

Пиесата е писана през XVIII век, а авторът й Карло Голдони, наричан „италианския Аристофан“. Тя докосва тема, която тревожи ума на влюбените във всякакви епохи – „ Мой/моя ли е той/тя?”

Работата по пиесата започва с репетиции в учебните часове на  доцент Снежина Петрова. Благодарение на нейния интерес към представлението и със съдействието на режисьора Десислава Шпатова актьорите получават свободата да си изградят образите на „Влюбените“ Еуджения и Фулдженцио.

Еуджения и Фулдженцио говорят красиво за любовта си, но често се съмняват в нея и това ги прави егоцентрични. Те са безнадеждно влюбени, стигат до крайност в съмненията си и стават груби и директни един към друг. Тогава липсват аристократичните обноски и добрият тон.

В пиесата „Влюбените“ актьорите получават възможността да играят рамо до рамо със своя преподавател Ася Иванова, която винаги е внимателна към детайлното поведение на персонажите си и притежава свободата да импровизира. В представлението участва и актьорът Митко Якимов, който е с увреден слух. Той е част и от друг проект на Снежина Петрова, свързан с интеграцията на хора с различни възможности – „Двама бедни румънци, говорещи полски“ (реж. Десислава Шпатова, ТР Сфумато, УТ НБУ)

Актрисата Дария Митушева леко повдигна завесата на „Влюбените“.

влюбените пиеса


– Има ли нещо различно между любовта от 18-ти век и нейните проявления в съвремието?
- Хората винаги са обичали по един и същ начин. Говорели са красиво за своята любов. Ревнували са яростно, когато са се страхували и са изпадали в безизходица вследствие на собствените си заблуждения и действия. Езикът ни се променя, но начинът, по който реагираме като човешки същества, е един и същ.

– Как ревнуват персонажите в комедия дел арте?
- Innamorati е название на двама млади в комедия дел арте, влюбени един в друг, в случая Еуджения и Фулдженцио. За разлика от комичните персонажи, те не носят маски, държат се изискано, изразяват се поетично, суетни са и понякога изглежда, че са влюбени в себе си повече, отколкото един в друг. Голдони пише „Влюбените“ в 18 век и днес правим интерпретация на този текст като историята на нашата ревност и мнителност, себичност и несъвършенство.

- Влюбената Еуджения се играе от три актриси. Какво налага това решение?
- Когато започнахме да работим по пиесата със Снежина Петрова, тя виждаше Еуджения разтроена. Всеки човек има различни пластове на поведение и това е начин да ги разграничим и отделим един от друг.

– Поговорихме си за влюбената жена. В този ред на мисли как мъжът преживява нейните състояния?
- Фулдженцио е сам. Актьорът е един срещу три Еуджении. Понякога не знае към коя да гледа, коя да вижда и коя да слуша. Това неминуемо го кара да изпада в крайности и да губи самия себе си.

– Как предизвикваш актьора у себе си? В работата ти в „Мляко с ориз – пиеса без актьори“ (реж. Рене Карабаш), актьорската ти игра придава документални качества на пиесата. Как се стига до такава концентрация?
- Смятам, че актьорът трябва да се остави на емоционалния си опит и да възстанови преживяването си. Рене ме остави да говоря от първо лице за всичко, което се случваше в дома за дементни хора. Този дом беше моят собствен дом.

- Любовният триъгълник със снахата реална версия на съвременната любов ли е според теб?
- Когато човек не е сигурен в любовта, която изпитва, той преиначава всяко събитие и то става причина за конфликт и всяка истина бива подлагана на съмнение.

– Как завършва любовната ревност във „Влюбените”?
- Ревността осакатява, чупи кости и разбива мутри. Сами преценете способни ли сме да обичаме след всичко това.

Можете да гледате представлението „Влюбените“ на 17 Декември от 18.30ч в УТ НБУ.

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.