Любопитни факти за Нобеловата награда за химия

| от chronicle.bg, БТА |

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Досега отличията са присъждани 109 пъти, съобщи Nobelprize.org. По различни причини Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година.

Първата Нобелова награда за химия през 1901 г= получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.

Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.

През последните години Нобелови лауреати за химия са:

1999 г. – Ахмед Х. Зевейл, Египет (работи и живее в САЩ) – за доказателството, че е възможно с бързодействаща лазерна техника да се наблюдава движението на атомите в една молекула в процеса на химична реакция.

2000 г. – Алън Хийгър, САЩ, Алан Макдиармид, САЩ (роден в Нова Зеландия), и Хидеки Ширакава, Япония – заради откритието и разработването на високопроводимите полимери.

2001 г. – Уилям С. Ноулс и К. Бари Шарплес – САЩ, Риоджи Нойори – Япония.

2002 г. – Джон Б. Фен /САЩ/, Курт Вютрих /Швейцария/ и Коичи Танака /Япония/ за разработването на методи за идентификация и структурен анализ на биологичните макромолекули /Фен и Танака/ и /Вютрих/ за разработването на ядрена магнетична резонансна спектроскопия за изследване на триизмерната структура на макромолекулите в разтвори.

2003 г. – Питър Егр и Родерик Маккинън – САЩ – за открития, свързани с каналите в клетъчните мембрани.

2004 г. – Аарон Цихановер и Авраам Хершко – Израел, и Ъруин Роуз – САЩ – за трудовете си върху процеса на разграждане на протеините.

2005 г. – Ив Шовен – Франция, и Робърт Гръбс и Ричард Шрок – САЩ – за разработване на реакции на прегрупиране при органичния синтез – голяма крачка в развитието на „зелената химия“, тоест намаляването на опасните отпадъци при същественото нарастване на промишленото производство.

2006 г. – Роджър Корнбърг – САЩ – за откритието как клетките копират генетичната информация, която се използва от организма.

2007 г. – Герхард Ертъл – Германия – за изследване на химически процеси върху твърди повърхности.

2008 г. – Японецът Осаму Шимомура и американците Мартин Чалфи и Роджър Циен – за откриването и разработването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв път е наблюдаван при медузите Aequorea victoria през 1962 г.

2009 г. – Американците Венкатраман Рамакришнан и Томас Щайц и израелката Ада Йонат – за изследвания върху структурата и функциите на рибозомите.

2010 г. – Ричард Хек – САЩ, Ейичи Негиши и Акира Судзуки – Япония – за разработването на метода, известен като паладий-катализирано кръстосано свързване – реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор. Той позволява да се създават толкова сложни химикали, колкото се срещат в природата. Учените са открили ефикасни начини за свързване на въглеродни атоми, изграждащи сложни молекули, които подобряват всекидневния ни живот. Благодарение на откритието им са създадени уникални медицински препарати и революционни материали като пластмасата.

2011 г. – Даниел Шехтман – Израел – за откриването на квазикристалите.

2012 г. Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка – САЩ – за изследванията на G-протеин свързани рецептори.

2013 г. – Мартин Карплус, Майкъл Левит и Ари Уоршъл – за развитие на мултимащабни модели на сложните химически системи.

2014 г. – Ерик Бетциг,САЩ, Уилям Мьорнер,САЩ, Щефан Хел, Германия – за това, че са преодолели ограниченията на светлинния микроскоп и са разработили флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.

2015 г.- Томас Линдал, Швеция, Пол Модрич, САЩ, и Азиз Санджар /турско-американски гражданин/ – за изследване на механизмите за „ремонт“ на ДНК.

2016 – Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернар Феринха за разработването и синтеза на молекулярни машини – молекули с контролируеми движения, които могат да изпълняват задача, когато им бъде подадена енергия.

 
 
Коментарите са изключени за Любопитни факти за Нобеловата награда за химия