Лунен хороскоп за 28 ноември

| от |

Луната във Везни – елемент Въздух

Родените в първата половина на зодия Везни, Луната ще направи точен съвпад със Слънцето им и те може да почувстват безпричинно напрежение, известна нервност и емоционална нестабилност.

Луната действа не само на родените под знака Везни, но и на останалите зодии. Не се изненадвайте, ако усетите желание за хармония, може да станете по чувствителни към проява на грубост, нетактичност . Желаете да виждате красотата във всяко нещо. В настроението и поведението може да се прояви нерешителност и неопределеност.

Ок за общуване с бизнес и брачни партньори. Довечера направете вечеря на свещи. Ок нови запознанства, ходене и посрещане на гости. Ок за правене на всякакъв вид украса. Тази Луна подпомага хората на изкуството, а също така юристи, социолози, психолози-консултанти. Ако си направите пластична операция – тя ще е успешна, както и всички видове козметични операции и манипулации, подстригване и други разкрасявания. Ок за лечение на зъбите и органите на слуха.

Не се препоръчва: хирургична намеса в областта на бъбреците, надбъбречните жлези, кръста, целият гръбнак, разбира се, ако не е наложително. Взимането на важни решения е по-добре да се отложи за друг период.

25-ти лунен ден 

Пророчески ден, може спокойно да отидете на врачка да ви хвърли един боб или в краен случай сами да си хвърлите едни карти. Ако ви се случи нещо неочаквано, трябва да запазите спокойствие. Контролирайте мислите и емоциите си. Не започвайте нищо ново, по-добре довършете старите неща. Внимавайте в работа с режещи инструменти.  Благоприятен момент за  съдебни дела, разбира се ако правото на ваша страна. Вземете си сауна. Не допускайте лоши мисли. Концентрирайте се върху най- важното и не бързайте .

Родените през този лунен ден, никога за никъде не бързат, но винаги успяват да стигнат на време. Успяват да изчакат винаги звездния час. Помага им мъдростта и убеждението, че всичко идва с времето си. Ако им досаждат може да си отмъстят дори и след години.

Луна Във Везни

Проявете сдържаност в пазаруването, забравете за известно време за това, че въобще съществуват парите и места, където се харчат, тъй като може да изкупите всичко красиво.

Ако сте на важна среща бижу с камъни – соколово око, тигрово око, котешко око, планински кристал.

Между 11.15 -12.40, ако ви споходи някаква щура идея не я пренебрегвайте – обърнете й внимание, тя ви е дар от Космоса, независимо, че може да сте в обедна почивка.

Между 12.40 и 13.55 може да загубите нещо – не се разсейвайте в този период и дръжте  най – малко чантата си под око.

 
 

„Умря от сърце“ и други безумни изрази в медицината

| от Цветелина Вътева |

Като лекарско чедо, израснах достойно като дълбоко невротизиран хипохондрик, убеден, че във всеки един момент тялото му и психиката му може да го изцакат с топла бира и следобедът в парка да завърши в моргата.

В същото време обаче, като дете обожавах колегите на майка ми да ме питат „Как се казва тоя мускул тука?“ и гордо да изрецитирам „Мускул стерноклейдомастоидеус“, след което цялото отделение да ми се смее. Също така веднъж се обидих, когато говореха за някакъв пациент, че отишъл в „Исул“, аз ги поправих, че се казва „инсулТ“ и те се разхилиха. Лекарите са груби хора.

Може би коректността към медицинските названия ми е останала оттогава. А може би се дължи на някаква грозна перфидност, с която искам да се чувствам по-важна от другите. Въпросът е, че ненавиждам фразите на медицинска тематика, които звучат „народно“.

А ето тези са ми любимите:

„Умря от сърце“

Значи, ако се умираше от СЪРЦЕ, нямаше да има живи хора, нали. Умира се от инфаркт, от остра или тежка сърдечна недостатъчност, от дисекацията на аортата и други проблеми със сърцето. Самото сърце обаче…нищо не може да ви направи, ако си работи както трябва.

„Имам кръвно“

Имаш, да. Имаш кръвно налягане. Обикновено – около 120/80. Може да е ниско, може и да е високо. Тогава обичайно имате симптоми на повишено или понижено кръвно налягане. „Имам кръвно“ обаче е тотално безсмислица.

„Играе ми кръвното“

Нищо не ви „играе“. Това не е малко кученце. Кръвното налягане може да се повишава или понижава, но не играе нито с лего, нито народни танци.

„Събрах границите“

Кои граници по-точно? Едната цифра, която показва резултатът на измерване на кръвното налягане, е систола (фаза на изтласкване на кръвта  от сърцето), другата – диастола  (фаза на пълнене на сърцето). Кръвното налягане се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, например 90/60. Ако измерените стойности са 120/110, систолното налягане е нормално, а диастолното – високо. Нема граници.

„Отслабнал ми е имунитета“

Имунитетът не е жена преди сватба, че да отслабва. Той е супер сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Отслабването на имунитета е често използван, но не съвършено точен израз. При имунодефицитните заболявания, имунитетът е компрометиран. Ако тази зима сте боледували 5 пъти, не е задължително имунитетът ви да е отслабнал. Може просто организмът ви да се е срещнал с агресивни, нови вируси, с които дори един здрав имунитет не може да се пребори ефективно и бързо.

„Да си прочистя организма“

Прочистването на организма обикновено се разбира като режима на Дънов, комбиниран с редовни клизми. Дали трябва да се прави или не, не смея да казвам. Но правилният израз що се отнася до „прочистването“, е „прочистване от токсини“.

„Не искам да се тровя с някакви химии“

Животът ни е химия. Билковите и хомеопатичните препарати също се изработват с химични методи. Разбира се, всеки има право да се лекува с чай с лимон, но понякога медикаментите спасяват животи, включително така омразните на всички антибиотици. По-добре натравяне с антибиотични химии, отколкото двустранна бронхопневмония, а често изборът е между двете.

„Искам да си изследвам целия организъм“

Много хубаво. Тогава обаче, трябва да сте наясно, че не може да разчитате на здравната каса да покрие всичко. Освен т.нар. „пълна кръвна картина“, за да си изследвате ЦЕЛИЯ организъм, трябва да ви направят ЕКГ, ехокардиография, ЯМР, ПЕТ скенер, сцинтиграфия, ехография на коремни органи, колоноскопия, гастроскопия, коронарография, ректален преглед, цитонамазка, иригография, обременяване с глюкоза, 200 кръвни теста, тестуване за алергии, туморни маркери, маркери за остеопороза, коронарография, изследване на стерилна урина, измерване на очното налягане и още много други.

Можете да посветите живота си на изследване на целия организъм, а може и да си го живеете.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

Теодор Ушев: „По-добре да бъдеш добър човек, отколкото да бъдеш знаменитост“

| от chr.bg |

Днес Теодор Ушев направи среща-разговор с медии в Софийска градска художествена галерия. Там ще бъде открита и новата изложба на твореца.

„За технология: Това е един специално разработен софтуер, който позволява във виртуалната реалност не само да рисувате картини, но и тези картини да се анимират. Тоест всичко, което рисувате, да се движи. Това се вижда през специалните каски за миксирана реалност.“

На влизане на втория етаж на Галерията ни посреща тъмен салон с изрисувани платна от много тънко фолио по стените. Цилиндрични „кабини“ от същото фолио висят от таван, а в една от тях Теодор говори пред огромна група журналисти и камери. Първото ни впечатление е смесица от колебание какво се случва и убеденост, че определено се случва нещо интересно.

„Всиички картини, всичко, което в продължение на 6 месеца съм рисувал, ще бъде унищожено след изложбата. Това е едно преживяване, което е за мига.“

Изложбата се открива на 20 февруари и ще продължи 3 седмици. Следват събития във Франция и Канада, всяко едно от които ще бъде с нови различни картини и текстове.

„Какво правим с лицемерието, какво правим с фалша? Аз смятам, че в момента всичко е фалшиво – играем една фалшива игра, политиците са ни фалшиви, правителството е фалшиво, президентът е фалшив. И единственото, което е истинско, е тази виртуална реалност.

Чрез такива акции можем да накараме хората да започнат да действат, защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо е хората, които не вярват и не действат. И затова правя тази инсталация. От това нищо не печеля. Отне ми много усилия – в България е 10 пъти по-трудно, отколкото където и да е другаде по света. Просто бюрокрацията и бумащината са стигнали такова ниво! В тази държава няма производство на съгласие. Съгласието е изчезнало.

 
 

„Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg |

Създаденият по комиксите на „Марвел“ от 1966 година „Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните след миналия уикенд. Приключенският триизмерен екшън за първия тъмнокож супер герой Т`Чала е гледан от общо 26 304 зрители и има 307 049 лева приходи за първия му уикенд у нас.

На втора позиция е „Петдесет нюанса освободени“ по книгата на Е. Л. Джеймс, последна част от трилогията за милиардера Крисчън Грей и Анастейджа Стийл. Еротичната история на връзката, която преминава през много предизвикателства и завършва романтично, е гледана от 94 289 зрители и има 873 096 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Втората премиера от миналия уикенд – канадската анимация „Гномчета вкъщи“, е на трето място в топ 10. Обединението на хората и гномовете срещу троксите, които искат да завладеят Земята, е гледано от 8 178 зрители и има 74 482 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за българския детски филм „Лили рибката“. Семейната история, в която присъстват магия, цигани и фантастични герои е от десет дни в киносалоните и за това време са я гледали 21 061 зрители и има 165 146 лева приходи.

Пето място е за третия филм от поредицата по книгите на Джеймс Дашнър – „Лабиринтът: Последният кандидат“. Продължаващото търсене на лекарство, което ще спаси света от смъртоносна епидемия от Томас и неговите приятели, избягали от корпорацията „Зло“, е гледано от 55 718 зрители и има 592 342 лева приходи за месец на екраните у нас.

Шести в топ 10 е създаденият по действителни събития „Всичките пари на света“. Събитията около отвличането на внука на милиардера Жан Пол Гети от италиански мафиоти за откуп и последвалата ситуация след това са гледани от 21 574 зрители и имат 197 452 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

На седмо място е българският „Посоки“. След месец на екраните филмът на Стефан Командарев е гледан от 30 707 зрители и отчита 265 273 лева приходи от билетите им.

Осмо място е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Историята за младия бик, който предпочита цветята пред това да се изправи срещу бикоборците, е гледана от 98 319 зрители и има 871 450 лева приходи за два месеца на екраните у нас.

Девета позиция сред най-гледаните филми е за „Най-мрачният час“. Британският филм за първия месец от управлението на Уинстън Чърчил в началото на Втората световна война, който вече донесе „Златен глобус“ за Гари Олдман и две награди на Британската академия, е гледан от 11 625 зрители и има 111 572 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

Десето място е за екшъна „Бърлога на крадци“. Филмът с Джерард Бътлър, Пабло Шрайбър, Соня Балморес, 50 Сент, Джордан Бриджис, Брайън Ван Холт, Олег Тактаров е вече пета седмица на екраните у нас и за това време са го гледали 35 489 зрители и отчита 315 793 лева приходи от билетите им.