shareit

Лунен хороскоп за 25 ноември

| от |

Луната в Лъв – елемент Огън

Родените в средата  на зодия Лъв, Луната ще направи точен съвпад със Слънцето им и те може да почувстват безпричинно напрежение, известна нервност и емоционална нестабилност.

Луната действа не само на родените под знака Лъв, но и на останалите зодии. Може да сте в радостно, приповдигнато настроение, да усещате творчески подем, подчертано чувство за собствено достойнство и потребност от признание, желание да се покажете от най-добрата си страна и да заслужите похвала. Емоциите могат да бъдат ярки, понякога като “за показ”.

Препоръчва се: да се организират празници, вечеринки, банкети, тържества; добре е да се посетят музеи, изложби, театри, кино, цирк, дискотеки и т.н. Благоприятни са също почивката, игрите, и общуването с децата. Препоръчва се да обърнете внимание на външния си вид – може да се разкрасите. Ако през този период се подстрижете, косата ви ще расте бързо и ще стане пищна като лъвска грива. Шопинг терапията ще е успешна за всички свързано с луксозни и скъпи стоки. Ето днес е денят, в който е подходящо да ви подарят бижу с диамант, независимо какъв карат е.

Не се препоръчва: хирургична намеса в областта на сърцето, цялата сърдечно-съдова система, системата на кръвообращението, гръбнака, ребрата, диафрагмата, далака. Разбира се ако не се налага. Пазете сърцето си, избягвайте излишните вълнения.

Какво да правим с парите, когато Луната е в Лъв?

Време за придобивки. За да „примамите“ парите, подръжте в ръка крупна сума представяйки си, че тя с всяка секунда става все по-тежка и чакайте какво ще стане.

Луната в Дева – елемент Земя след 14.12 часа

Родените в началото на зодия Дева, Луната ще направи точен съвпад със Слънцето им и те може да почувстват безпричинно напрежение, известна нервност и емоционална нестабилност.

Луната действа не само на родените под знака Дева, но и на останалите зодии, може да има промяна в Емоционално състояние и поведение след 14.12 часа. Приповдигнатото настроение може да се замени с повишено внимание към дреболиите (понякога, стигаща до дребнавост), характерни са взискателност, практичност. Яснота на мислите с минимум емоционалност, както и  „запъване“ върху дреболии.

Препоръчва се: да решавате проблеми свързани със здраве, храненето и хигиената. Ок за лечение на кожни заболявания, провеждане на козметични процедури и диетични дни (особено при намаляваща Луна, както е в момента). Ако през този период се подстрижете, косата ви ще запази дълго време формата си (ще расте по-бавно). Ок за работа, изискваща повишено внимание и търпение, а също за работа на вилата или за садене на стайни растения (те се захващат бързо). Ок за делова, научна, интелектуална работа, за обучение, за оформяне на документи, за повишаване на квалификацията си. Благоприятно е да се заемете с чистене, въвеждане на ред и чистота в дома си.

Не се препоръчва: хирургична намеса в областта на стомашно-чревния тракт. Внимателно следете за качеството и количеството на употребяемата храна (повишена е чувствителността на стомаха). Веселието и празника е по-добре да отложите за друго време – те могат да се окажат твърде скучни.

Какво да правим с парите, когато Луна в Дева?

Време е да изпълните обещания, свързани с парични разходи – да купувате подаръци, да давате или връщате заеми.

22 – ти лунен ден 

Днес е добре да  проявите умствените способности. Новата информация, която получите, ще ви помогне в  решаване на проблемите. Завършете започнатото и сложете край на отдавнашни проблеми . С една дума това е ден за мъдрост и нови знания. Не споделяйте плановете си, ако искате да се реализират.

Родени на 22 лунен ден ще имат успешен живот само, ако се самоусъвършенстват. Иначе, може да се възгордеят и това да ги провали. За тях важи правилото – всеки камък тежи на мястото си. Те ще са честни и ученолюбиви. Добре е, да се посветят на науката.

Ако сте на важна среща – бижу с камъни от син сапфир, син нефрит, син ахат или кехлибар ще ви донесе късмет.

Между 11.30 – 13.05 ако ви споходи някаква щура идея, не я пренебрегвайте – обърнете й внимание, тя ви е дар от Космоса, независимо, че може да сте в обедна почивка.

Между 12.55 и 14.05 може да загубите нещо – не се разсейвайте в този период и дръжте  най – малко чантата си под око.

 
 
Коментарите са изключени

Как се превъзпитава нацист: Историята на Берт Траутман, който игра мач със счупен врат

| от |

Берт Траутман е роден на 22 октомври 1923 г. в Бремен, Германия. Синеок и рус, Траутман е продукт на бурния политически климат в страната след Първата световна война. Той израства заобиколен от нацистката пропаганда, обвинява евреите за икономическите проблеми на страната и вярва, че някои германци, като него, са представители на „висшата расата“.

Затова не е изненадващо, че той се присъедини към хитлеровата младеж, когато е на десет. По-късно каза: „На тази възраст просто искаш приключения. Беше като американските бойскаути. Беше забавно – спорт, спорт, спорт. Твърдението, че тогава сме били нацисти, е глупост. Промиването дойде по-късно.“

Bremen montage

Родното място на Берт Траутман – Бремен

И промиването е сериозно:

Въпреки че не го осъзнавате, умът ви е повлиян от нацистката пропаганда. Постоянно слушате политическите изказвания. Хората предпочитат тази, които приличат на тях, и нацистите ни казваха, че германският народ търпи страшни жестокости в Полша. Тогава не осъзнавахме силата на пропагандата… Хитлер използва шанса си и всява смут в страната. Той ни каза: „Ако гласувате за мен, ще ви дам това, ще направя онова“. Хората нямаха представа, че се подготвя за война. Те просто искаха храна и възможности за семействата си.

Когато войната започва, той с нетърпение се записва доброволно за германската армия.

Повечето от приятели ми направиха същото, не сме мислили защо или за какво. Хитлер беше повлиял на образователната система до такава степен, че не формирахме свои мнения. Бяхме промити.

След почти 3 години на Източния фронт, останал един от 100-те живи войници от своя полк от първоначално 6000 човека, през март 1945 г. Берт решава да дезертира от германската армия. Той се отправя към дома си в Бремен, опитвайки се да избегне силите и от двете страни на боя. „Блуждаех, докато не падна нощта. Озовах се близо до някакво село. Беше отвратително тихо. Влязох в една плевня да пренощувам, но от нищото изскочиха американци.“ Те го карат да се обърне с ръце на тила. „Чух пушките им да зареждат – щяха да ме застрелят.“ Но по някаква причина не го правят. „Нямам представа защо, но командирът им просто каза да се махам. Така и направих. Тичах и тичах, но се натъкнах право на шест британски войници. Те не бяха толкова мили.“

В лагера в Англия има проблем не толкова между военнопленници и пазачи, а между самите затворници. Много от заловените германци се оказват пламенни антинацисти, докато други все още са за нацизма, а има и немалко между двете мнения. Тези групи не се разбират добре и нещата британците са принудени да ги разделят въз основа на политическо мнение.  Група А: антинацисти; Групи Б: малко или много политически неутрални; и група В: нацисти. Берт Траутман е пратен в група В. По-късно той казва: „Когато хората ме питат за живота, казвам, че образованието ми започна, когато стигнах в Англия. Научих се на човечност, толерантност и прошка“. Неговото превъзпитание започва, като е принуден да гледа филм за Холокоста и концлагерите.“Първата ми мисъл беше: Как моите сънародници могат да правят такива неща?“ След това е накаран да бъде шофьор на еврейски офицер, сержант Херман Блох, когото „бързо видях Блок и всеки друг евреин като нормален човек. В началото понякога му се ядосвах, но след време разговарях с него, сякаш той е просто още един английски войник. Харесвах го. “ 

Докато постепенно изоставя нацистката идеология, Берт в свободното си време играе футбол – хоби, което има още от малък и за което му дават сертификат за спортни постижения, подписан от самия президент. 22-годишният младеж бързо става звезда в лагера. Той играе като халф, докато не преминава на врата след като получава контузия.

След като е освободен от лагера през 1948 г. Траутман решава да остане във Великобритания, като работи за правителството, разоръжавайки бомби. Той също така продължава да играе вратар – полупрофесионално за Сейнт Хелънс Таун. Талантът бързо се забелязва и Манчестър Сити му предлага позиция през 1949 г. Но ако имаш бивш награждаван немски войник в тима си, не седи добре пред хората, особено толкова скоро след войната и особено сред еврейското население. Затова тълпа от над 20 000 души протестира пред стадиона и изпраща писма, в които се подиграват на отбора за привличането на бивш член на Луфтвафе.

Въпреки това, равинът в Манчестър, д-р Александър Алтман, пише писмо, публикувано в Manchester Evening Chronicle: „Въпреки всичките жестокости, които претърпяхме от германците, ние не бихме се опитали да накажем с омраза отделен човек, който не е свързан с тези жестокости. Ако футболистът е добър човек, бих казал, че няма вреда в него. Всеки случай трябва да се преценява според собствените му заслуги…“ И тъй като поведението на Траутман е образцово, в крайна сметка той печели феновете на своя страна. „Благодарение на Алтман, след месец всичко беше забравено… По-късно влязох в еврейската общност и се опитах да обясня нещата. Опитах се да им обясня за ситуацията с хората в Германия през 30-те години и лоши обстоятелства тогава…“

Разбира се, помага и че е много добър на игрището. Например, в първия си мач в Лондон, първоначално е освиркан и обиждан по всякакъв начин от публиката. Но въпреки това, след като прави няколко наистина изключителни спасявания в мача, в края получава овации дори и от противниковия отбор.

Bert Trautmann's Neck Brace

Яката, с която е превързан след инцидента

Въпросният инцидент става на 5 май 1956 г. по време на финала за Купата на футболната асоциация, по-известна като ФА Къп, между Манчестър Сити и Бирмингам Сити. През второто полувреме резултатът е 3-1 за Манчестър Сити. Траутман пази вратата, когато противников играч, Питър Мърфи, се опита да вкара. Траутман се хвърля за топката и коляното на Мърфи го удря зад ухото.

Той вижда звезди и изпитва сериозна болка в главата и шията. Но поради по онова време не се позволява играчите да бъдат заменяни и Берт Траутман играе последните шестнадесет минути от играта „в нещо като мъгла“.

Въпреки тази „мъгла“, той успя да направи няколко важни спасявания в последните минути на мача.

По време на церемонията за раздаването на медалите принц Филип посочва, че врата на Траутман изглежда крив, но Траутман не го приема сериозно и дори отива на банкета след мача, въпреки че го боли и не може да обърне глава.

Рентгенът разкрива, че има пет дислокирани прешлена, единият от които счупен на две. Единствената причина да не е  парализиран или мъртъв е, че един от другите дислокирани прешлени е притиснат плътно към парчетата на счупения като така им пречи да мърдат.

Траутман продължава да играе след като се възстановява от контузията, а през 1964 г. се пенсионира. Той умира на 89-годишна възраст в дома си в Испания.

 
 
Коментарите са изключени

Сара Брийдловър – първата афро-американка, която стана милионер

| от |

Сара Брийдловър започва своя живот като една от най-бедните жителки на САЩ. Не се е надявала, че един ден ще бъде милионерка, а и по-сериозният поглед показвал, че в този момент афро-американците били третирани като хора втора и понякога трета ръка. В този лош свят е трудно да мечтаеш и Сара не се надявала на нищо. Брийдловър се ражда в Луизиана с бивши роби за родители през далечната 1867 г.  и понеже животът не е добър с никого, тя остава сирак на 7-годишна възраст.

Заедно със сестра си започват да работят и да осигуряват поне прехраната си. Нейната по-голяма сестра се омъжва, но за жалост избира насилник за съпруг и това кара двете сестри да се разделят завинаги. Сара се омъжва на 14-годишна възраст, а на 17 години вече има дете. След още 3 години ще бъде вдовица. Самотната майка решава да смени адресната регистрация и се мести в Сейнт Луис и заедно с дъщеря си започват да работят здраво, за да получат правото да се смятат за средна класа на афро-американците. Въпросната класа изисква работа и плащане на всички сметки.

Сара работила ден и нощ, за да може да изпрати детето си в училище и не отказвала нито една професия от чистачка до слугиня. Животът не бил толкова добър към нея, а щом стресът се натрупал, самотната майка вече осъзнавала, че нещо трябва да се промени. Години по-късно в интервю пред Ню Йорк Таймс, Сара ще признае, че е седяла пред легена с прането, обвита в сапунени мехури и мислела какво ще прави, когато остарее и гърбът я боли. Покрай стреса и липсата на нормални условия за живот, Брийдловър започнала да плаща още по-тежка цена. Водопроводът в сградата бил стар и често липсвала вода, с която дамата да измива косата си. Това довело до косопад. Проблемът е, че никой не искал да има плешива слугиня, затова Сара започнала да търси решение на проблема и попаднала на Ани Търнбо Малоун и нейното „Велико чудо за растеж на косата“.

The_Childrens_Museum_of_Indianapolis_-_Madame_C.J._Walkers_Wonderful_Hair_Grower

Снимка: By The Children’s Museum of Indianapolis, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14524728

 

Вместо да стои пред легена, дамата започнала да обикаля и да предлага продукта от врата на врата, демонстрирайки резултата върху собствения си скалп. В последствие се преместила в Денвър, Колорадо и се оженияла за Чалрз Джоузев Уолкър, рекламист на въпросния продукт. Докато работила в Денвър, Сара не пропуснала възможността да разработва и свои продукти, които пък довели до създаването на нейна изцяло подобрена серия продукти за коса. Дамата изобретила серия за коса, която комбинирала всичко необходимо във време, в което липсвали всякакви козметични продукти по темата. Сара Джей Уолкър се превърнала в пионера на този пазар и предлага решение за всяка коса. Освен от врата на врата, Сара потърсила и божествената помощ на някои църковни лидери, които пък извикали мирянките, за да им бъде представена продуктовата гама и сами да тестват продуктите.

След това дошли и фризьорите, а когато проявили желание да закупят по-големи количества, Сара ги превръщала в търговски агенти, които също да продават козметичната серия. Жената изграждала сериозна мрежа от търговски представители и в един момент просто спряла да пътува. Вместо това започнала да използва пощата, а нейната дъщеря се оправяла с всички отчети и писане на адреси. Скоро бизнесът се разраснал до такава степен, че Уолкър дарила около 1000 долара на местна организация в подкрепа на младите жени. В историята на САЩ остава първата афро-американка, която дарява толкова голяма сума. Изстрадалата жена не приключвала с това и често империята ѝ била раздавана. Всяка година плащала по 10 000 долара, за да позволи на студенти от южните щати да посещават колеж.

Дарила и 5000 долара, с които да подкрепи конференцията, която се опитвала да спре публичния линч като наказание. През 1919 година умира от хиперактивност на 51 години, но пък всички нейни близки казват, че е постигнала всичко, което е поискала. Това е историята на детето родено в семейство на бивши роби, историята на сиракът, самотната майка, слугинята и пътя към една от най-богатите американки. Нейният пример доказва, че оправданията са удобен начин да се самозалъгваме и да не постигаме това, за което мечтаем. Все пак трябва да бъдем честни, нима всяко зло не е за добро? 

 
 
Коментарите са изключени

Удоволствието да построиш нещо

Много съвременни хранителни стартъпи научиха от първа ръка, че някои клиенти предпочитат да вземат активна роля при приготвянето на ястията си. Но това прозрение не е ново. През 50-те години на миналия век готовите смеси за торта срещат съпротива на пазарна, защото хората добиват чувството, че може би тези смеси правят цялото готвене твърде лесно, подценявайки труда и уменията на готвача.

Марката Betty Crocker наема психолога Ърнест Дихтер, който ги съветва да направят една малка, но много важна промяна – да накарат клиентите си да добавят яйце към сместа. Така нещата се преобръщат изцяло, защото увеличава ролята на клиентите в процеса на приготвяне. Това от своя страна помогна за стимулиране на продажбите на продукта.

Всъщност се оказва конкретно в този случай, че с добавянето на пресни яйца тортите стават по-хубави. Но като повечето легенди, и в тази има известна истина: влагането на усилие от наша страна наистина променя връзката ни с нещата.

През 2011 г. екип от учени наричат този тип когнитивно пристрастие „ефектът на IKEA“, заради това, че клиентите на мебелния гигант сами трябва да си сглобяват покупките. Както се обяснява в едно от проучванията, публикувани от Майкъл И. Нортън от Бизнес школата на Харвард, Даниел Мохон от Йейл и Дан Ариели от Дюк: „Полагането на труд може да бъде достатъчно, за да ни накара да харесваме повече плодовете на този труд: дори сглобяването на едно просто бюро, трудна и самотна задача, може да накара хората да надценят своето (често лошо сглобено) творение.“

Получаването на удовлетворение от добре свършена работа ни е познато преживяване, но докато част от това удоволствие е обвързано с резултата от работата, изследванията показват, че друга част от него идва и от самия процес. Друг пример е компанията Build-a-Bear, която позволява на хората сами да си направят плюшено мече. Както и хейкейшъните (haycation, от англ. hay – слама + vacation – ваканция), на които хората отиват да работят във ферма. Освен това, ефектът на IKEA спира действие, ако завършеното нещо после бъде разрушено, така че самото завършване на нещо не е достатъчно.

 
 
Коментарите са изключени

Големият китайски телескоп FAST в търсене на извънземни форми на живот

| от |

Има ли извънземен живот? Това може би е въпросът, който си задаваме всеки ден. Едва ли липсва човек, който да не е търсил отговора на сътворението на света, а хората със сериозно въображение могат да измислят още стотици хиляди истории и за сътворението на света, и зелените човечета. В това отношение страни като САЩ дават луди пари за изследване на подобни теории и търсенето на други форми на живот извън планетата ни.

Китай очевидно е бил изкушен от тази идея и през 2016 година представят проекта за близо 180 милиона долара с името FAST или Five Hundred meter Aperture Spherical Telescope. С други думи, това е най-големият радио телескоп с пълна бленда в света с размери от 500 метра. Радио телескопът със сферичен рефлектор трябва да следи за различни космически катаклизми. Русия разполага с 600-метров телескоп, но понеже технологията там е малко по-различна, Китай все още носи титлата за най-голям телескоп от този вид.

За построяването му са били необходими близо 8000 човека, които са извикани от различни точки на страната. За китайското правителство, това е портал за нови открития и ще позволи на астрономите да правят много по-вълнуващи открития в бъдещето. През последните години се говореше, че липсват специалисти, които да работят с новата конструкция, но официалните данни на страната показват, че освен с построяването, страната е подготвена и за създаването на кадри за въпросната придобивка. През 2017 година Китай влезе в листата на откриватели с локализирането на две нови високо магнетизирани неутронни звезди, които излъчват лъчи с електромагнитна радиация от своите магнитни полюси. В случая радиацията може да бъде забелязана само, ако лъчът е насочен към Земята (както и морските фарове могат да бъдат забелязани, когато светлината се насочи към вас). До следващата 2018 година вече са забелязани 44 нови такива звезди, следователно машината работи. Дали са открити нови космически форми на живот, това вече е съвсем различна история и все още няма информация.

 
 
Коментарите са изключени