Лунен хороскоп за 13 декември

| от |

horoskop

Родените в първата половина на зодия Телец, Луната ще направи точен съвпад със Слънцето им и те може да почувстват безпричинно напрежение, известна нервност и емоционална нестабилност.

Луната действа, не само на родените под знака на Телец, но и на останалите зодии. Всички ставаме малко по – благоразумни и умерени в поведението. Може да се наблюдава дори и известна пестеливост, внимателно отношение към имущество, финанси и др, а също упоритост, консерватизъм, недоверие към всичко ново и непроверено.

Препоръчва се: да положите усилие за укрепване на социалното и материалното си положение. Ок за нови капиталовложения. Полезно е да излезете сред природата. Това време може да се използва за покупка на красиви и трайни вещи за продължително използване, например мебели, имоти и т.н.

При влажно и студено време, както е днес се погрижете за врата и ушите – обърнете им внимание, тъй като те са най – уязвими.

Не се препоръчва: хирургическа намеса в областта на гърлото, носа, ушите, врата, гръкляна, трахеите, челните синуси, щитовидната жлеза. Разбира се, ако не е наложително. По-добре да отложите дела, изискващи бърза реакция и съобразителност.

Какво е отношението ви към парите? Добро време, за да се замислите за нови източници на доходи. Отворете очи, наострете уши – информацията може да дойде по различен начин: чрез приятели, далечни роднини, или дори чрез пресата.

До 14.28 часа е 11-ти Лунен ден

Енергията на 11-ти ден е изключително силна, затова внимавайте какво казвате, тъй като може да се сбъдне. Пазете се от обещания, които нямате намерения да изпълните, за да няма извинения… да казах го, ама малко на ужким… Избягвайте да изразходвате цялата си енергия, защото трудно ще се възстановите. Това е ден на астрални битки, но не е фатално, тъй като, водата отмива всичко. Вечерта един душ и сте като нови. Всяко ново начало ще е успешно. Жените да се пазят от разболяване.

Родените през 11-ти лунен ден живеят дълго и могат да станат професионални спортисти.

Ако имате важна среща след 14.28 часа, бижу с камък  херматит,  опал  ще ви донесе късмет.

След 14.28 часа настъпва 12-ти Лунен ден.

На 12-ти Лунен ден зная, че е много трудно и неприятно за българина да чуе, но Луната не търпи никакви оплаквания  и  жалвания. Не допускайте лошо настроение, тъй като може да изпаднете дори в депресия. Проявете състрадание и отворете сърцето си за другите. На този ден Луната няма никаква милост и  ако проявите злоба или омраза, тя ще ви върне чувствата към вас. Не прекалявайте с физическото натоварване.

Родените деца на 12-ти лунен ден ще са милосърдни, ще помагат на другите. Те са потенциални лечители. Да се пазят от самозаблуда.

Ако имате важна среща след 14.28 часа, бижу с камък от корал, розов бисер, лазурит или седеф ще ви донесе късмет.

Между 10.15 -11.40 часа, ако ви споходи някаква щура идея не я пренебрегвайте – обърнете й внимание, тя ви е дар от Космоса, независимо, че може да сте в обедна почивка.

Между 11.40 и 12.45 часа, може да загубите нещо – не се разсейвайте в този период и дръжте най – малко чантата си под око.

Между 12.45 и 13.55 часа, ако не канализирате правилно марсовата енергия, може да се скарате с някого, за това е подходящо в този момент да отидете на фитнес или друга активна дейност.

 

 
 

Вдовицата на Джон Ленън осъди собственици на бар заради името му

| от chronicle.bg по БТА |

Вдовицата на Джон Ленън Йоко Оно спечели делото срещу собственика на хамбургския бар, който го кръсти „Йоко Моно“ заради сходство с нейното име.

Собственикът на заведението Нима Гару-Пур не скри своето разочарование от решението на съда. „Надявахме се да запазим името си и малко ми е тъжно, че го изгубихме. Това някой от друг континент да може да даде на съд някакъв малък бар е просто абсурд!“ заяви изгубилият делото.

На 12 юли съдът в Хамбург излезе с предварително решение за забрана за използването на названието „Йоко Моно“. Гару-Пур се подчини на магистратите и преименува заведението си, като го преобрази на „Скоч Моно“.

Собственикът ще обжалва решението в законния срок и ще се опита да възстанови изцяло предишното име на бара.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Крисчън Бейл с нова радикална промяна

| от chr.bg |

Крисчън Бейл, който обожава да променя теглото и външния си вид за роля, се показа в новия си вид.

Актьорът ще влезе в ролята на Дик Чейни в нов филм, чието работно заглавие е „Backseat“.

За целта той се е подстригал „0 номер“ и е наддал видимо. До скоро ходещ с брада, той е и гладко обръснат.

С появата си Крисчън промотира и другия си нов филм „Hostiles“ (режисьор Скот Купър), в който си партнира и с Розамунд Пайк („Gone Girl“).

За да качи всичките тези килограми, Бейл казва просто: „Ядох много пайове“.

Дик Чейни е 46-ият вицепрезидент на САЩ (2001-2009). Филмът разказва за службата на Чейни като вице на Джордж Буш, решенията, които е взимал, и политиките му, които влияят на целия свят.

Стив Карел ще играе секретаря по отбраната Доналд Ръмзвелт, а Сам Рокуел ще е самият Буш. Ейми Адамс е съпругата на Дик Лин.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.