Лудост на ръба на пропастта

| от |

Скачали ли сте с бънджи? А с парашут? Не? Препоръчвам ви да пробвате. Ако не сте се надвесили над пропастта поне веднъж, все едно не сте живяли… Е, не всеки може като тези „лудите“ от снимките по-долу, но всеки според възможностите… и умението да преодолее страха… А, четвъртия етаж в мола не се брои…

ludost (13)

 
 

„Пулицър“ е повече от парична награда и златен медал

| от chronicle.bg |

Всяка година в Колумбийския университет в САЩ се раздават наградите, чиито носители наистина променят начина ни на живот. От всички световни награди, „Пулицър“ са може би тези, които най-пряко засягат ежедневието ти, защото те идват и отиват в една сфера, която ежедневно потребяваме – тази на медиите и литературата.

Преди два дена бяха раздадени тазгодишните награди. The New York Times и The New Yorker спечелиха награди за журналистика за покритието на скандалите със сексуално насилие в Холивуд. Романът Less на Андрю Шон Гриър спечели награда за белетристика, Мартина Мейжък спечели награда за драма с пиесата си Cost of Living. Всеки от победителите получава парична награда в размер на 15 000 долара и златен медал. И в допълнение, знаково място в историята за 2017 г. А понякога и знаково място в историята за десетилетия напред.

„Пулицърите“ са връчвани в 21 категории, всяка от които има свое жури, предлагащо няколко претендента. Бордът на наградите избира финалните победители в категориите. Всяка година той има право да не връчи награда в определена категория (ако няма мнозинство на гласовете).

В духа на раздаването на  наградите (които са повече от пари и златни медали) решихме да представим няколко любопитни факти, които са емблематични за над 100-годишната история на най-престижните награди за журналистика и литература.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

Как да не бъдем идиоти, ако имаме куче

| от Цветелина Вътева |

Само човек, който гледа куче, може да схване разликата между фразите „играчките на моето куче“ и „играчките, с които кучето ми играе“. Играчките на моето куче са въженцето за 10лв. от зоомагазина, тенис топката, одраната гумена кокошка от Jumbo, рингчето, квичащото прасе и другите десетина топки от различен вид. Играчките, с които кучето ми играе обикновено са котката ми, обувките ми, дивана ми, чорапите ми, зарядното за телефона и детето ми.

Ако сте прочели горните изречения, вероятно имате куче. Или имате съсед с куче, което всяка сутрин ака пред входа ви и искате доказателство, че той е идиот. Пък ако вие сте съседът, който изаква кучето си пред входа, където всеки ден изливащият се човекопоток на кооперацията се отправя към работните си места, честито. Вие сте идиот.

Ето някои насоки как да не бъдете такъв, поне що се отнася до четириногото ви:

Събираме лайната

Животът ни започва с лайна и завършва с лайна. В промеждутъка между началото и края обаче гледаме да ги избягваме. Основният аргумент на свръхзагрижените маниакални Майки, които прекарват живота си в хулене на кучкарите онлайн, са именно екскрементите, които трябва да изстъргват с шпатула за торта от подметките на децата си след разходка. И честно казано, наистина не е приятно. Ако събирате лайната на кучето, ще запушите устите на тези майки. Ако това не ви е достатъчно като мотивация да го направите, сте си идиоти.

PS: Ако кучето ви реши да задоволи естестветените си, физиологични, големи нужди в дерето на реката в Южния парк, между всичките треви и листа, не е нужно да взимате пикел и въже, за да се спускате до долу и да разчиствате. Но ако е на алеята…наистина е срамота да го оставите там.

Не се гордеем, ако кучето ни обезглави друго куче

Ако сте стопанин на кавказка овчарка, вие не сте по-мъж от стопанин на чихуахуа. И дори пишката на вашето куче значително да превъзхожда тази на друго куче от по-дребна порода, това не се отнася за вашата. Много се е говорило по темата за бойните породи кучета и техните взаимноотношения с останалите кучета. Няма да преповтаряме вече казаното. Има прекрасни питбули, гальовни бултериери и безобразно глезени и гушкави ротвайлери. Има и възпитани добермани, и любвеобвилни дого аржентинота, и нежни мастифи. Но…тези породи, наред с още няколко, изискват особено внимание и желязно възпитание. Ако не сте могли или не сте желали да им го осигурите, нямате право да ги пускате без каишка и намордник сред други кучета. Нито на поляните, нито по улиците, нито на заградените за кучета места. Като стопани, сте длъжни да пазите живота и здравето на по-дребните кучета. А ако вечер на третата си ракия се хвалите на висок глас с вашия Роко, който днес убил третата си болонка „само с едно тръшване“, може би е най-добре да умрете и да освободите света от себе си – и кучешкия, и човешкия.

Не заливаме хората с излишна информация за кучето

Когато сте в компания с други хора с диагноза кучкар, може да дадете воля на куче-центрираната си логорея и с часове да говорите за цвета на акото, смисъла на кожените нашийнци, продължителността на ерекциите, предпочитанията към определени видове играчки пр. неща, свързани с вашето куче. Ако се намирате сред хора, които нямат кучета или не са толкова заинтригувани от тях, недейте да ги товарите с всички тези неща. Така се превръщате в нещо по-лошо от идиоти: ставате като гореспоменатите майки, които обичат с часове да мастурбират вербално върху мозъците на събеседниците си, потапяйки ги в свят на памперси, разранени зърна и последици от прекарана варицела. Никой не иска това.

Ползваме нашийник и повод извън кучешките места

Кучетата без каишка са дразнещо и изключително разпространено явление. Някои хора се страхуват от кучета, включително от пекинези, и вие, като стопанин на куче, сте длъжни да не позволявате кучето ви да ги плаши. Ясно е, че „то е много добро“ и „че не хапе“, но ви е ясно на вас. Много инциденти с хора и кучета, както и с кучета и други кучета, да не говорим за кучета и котки, можеха да бъдат предотвратени, ако всички водеха животните си на повод. Естествено, кучето ви не е затворник и искате да го пуснете да потича: затова има съответните места. Пешеходната част на булевард Витоша не е сред тях.

Презрение към помиярите

Ако сте дали 5 000лв., за да се сдобиете с уелско корги, пряк наследник на първото корги на кралица Елизабет II или имате акита-внос от Япония, която е потомък на истинския Хачико и е пикала на неговия паметник, браво, чудесно. Всеки има право да притежава каквото куче пожелае: скъпо, евтино, марково, помияр…Но коментари от типа на „А…той не е някаква порода, така ли?“ или „Нашето е тибетски шпаньол, това обикновен пекинез ли е?“ са долни. Помиярите, независимо дали са микс от две породи, или безобразни генетични гювечи, са толкова кучета в сърцата си, колкото и породистите, които ходят по изложби. И заради хипстърската тенденция да се гледат пък само помияри и да се низвергват породистите, е важно да се каже и обратното: кавалер кинг чарлз шпаньолите са толкова кучета в сърцата си, колкото бездомната Мими от пред 40 блок.

 

 
 

Коя храна прави мъжете по-привлекателни

| от chr.bg |

Американски учени разкриха как мъжът може да спечели жената още на първата среща – като я покани на вечеря и й поръча пикантна храна.

След като е яла пикантна храна, жената възприема представителите на силния пол като по-привлекателни, установиха учени от университета „Сейнт Клауд“ в Минесота.

Учените са направили експеримент с 87 жени. Те ги разделили на три групи, като дали на първата по четири бисквити „Орео“, на втората – чипс със сол и оцет (неутрална храна), а на третата – чипс със сирене и чушки халапеньо, който не е много лют, само пикантен. След това ги накарали да оценят привлекателността на произволно избрани мъже.

Участничките, които яли пикантен чипс, дали средна оценка от 4,46 от 9 максимални, която е с 21 процента по-висока от тази на хапналите бисквити. Освен това жените от първата група били с 28 процента по-склонни да започнат романтична връзка с мъжете от снимките в сравнение с другите групи.

Според учените една от причините е, че пикантната храна се асоциира с топлина, която несъзнателно предразполага към любов.

Предишно изследване установи още една полза от пикантната храна – тя намалява апетита за сол и така помага за сваляне на кръвното налягане.