Ловци на древности

| от |

Rebels lose Qusair battle to Syrian soldiers

Сирийският християнски град Маалюля отново е под контрола на ислямистите. Преди две седмици те плениха 12 монахини, които и до сега са задържани в съседния град Ябруд. А в интернет се появиха предложения за продажба на сирийски древности от Маалюля. По такъв начин бойците от „Джабхат ан-Нусра” печелят пари.

Въпреки боевете, взривовете и отвличането на монахини, в древния пристиянски град Маалюля продължават да бият камбаните.Това практически е единственото напомняне за предишния спокоен живот в малкото градче. В началото на декември Маалюля беше повторно завзет от ислямистите, от бойците на движението „Джабхат ан-Нусра”. Независимо от обещанията да не причиняват вреда на жителите на града и на светите места, ислямистите плениха 12 монахини, които са под стража в съседния град Ябруд.

Сега става ясно, че и уважителното отношение към християнските свети места не е нищо повече от мит. Тези дни ливанският вестник „Ал-Ахбар” съобщи, че в интернет били представени за продажба древни кръстове, църковни предмети и статуи от Маалюля. Посредниците, които действат от името на бойците от „Ан-Нусра” и „Ислямска държава на Ирак и Леванта”, търсят богати купувачи.
Разхищаването на древности на Сирия продължава трета година и големите световни музеи вече съставили „червен списък” на сирийските древни ценности, които могат „случайно” да се появят на пазара. Ето какво заяви Шила Кенби, куратор на музея за ислямско изкуство „Метрополитен” в Ню Йорк:

– Всички древни произведения на изкуството, които могат да се изнесат и превозят, се подлагат на опасност. Особено неголемите предмети: църковни украшени от стъкло и емайл.

В ЮНЕСКО са добре осведомени за разграбването на Маалюля, а също на древна Палмира и десетки музеи в сирийски градове. През септември генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова обсъди тази тема с Лахдар Брахими, специален посланик на ООН в Сирия. Бокова отбеляза, че светът трябва да действа незабавно за спасението на сирийското културно наследство:

– Въпросът не е в това, дали ние трябва да се занимаваме с хуманитарната криза или да защитаваме сирийското наследство. За нас това не е въпрос на избор. Защитата на историческото наследство е част от решението на хуманитарната катастрофа в Сирия.

Но докато високопоставени представители на ООН и министри на културата обсъждат тревожната ситуация в Сирия, от Маалюля продължават да изнасят безценни икони, древни статуи и кръстове. Загубите в пълен обем, нанесени на сирийското историческо наследство, ще могат да бъдат оценени едва след прекратяване на обстрелите. пише Гласът на Русия.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Колко е трудно да си „първият човек“

| от chronicle.bg |

В момента стоическият героизъм е високо ценен, затова и „First Man“ се появява в правилното време. Райън Гослинг и режисьорът Деймиън Шазел се срещат за втори път след „La La Land“, за да създадат един страхотен филм за живота на Нийл Армстронг и кацането на Луната, който ни напомня за стремежа на Джон Кенеди към силен характер, решителността и инженерни подвизи.

Той представя Армстронг като твърд тестов пилот, който въпреки твърдостта има резерви към цялата тази работа с астронавтския корпус. След като губи детето си, новата работа идва като шанс за нов старт, по думите на съпругата му, в ролята Клари Фой от „The Crown’s“.

Следват проби и грешки, докато в океан от мъка по загубата си Нийл и колегите му се опитват с не винаги работещите си машини да напуснат оковите на планетата Земята. Неуспехите, мълчаливият Армстронг обяснява в един от редките моменти на емоция, служат с определена цел: „Трябва да се провалим тук долу, за да не се провалим там горе“. Това, разбира се, не прави загубите по-малко ужасни.

Вероятно основната цел на Шазел е да снима сценария на Джош Сингър („Spotlight’s“), адаптиран по книгата на Джеймс Хансен, с чувство за благоговение и чудо към постиженията на „първия човек“. В резултат много от полета е сниман в много близки кадри, които улавят физическия израз на емоционалното състояние на астронавтите при вида на величествения космос.

Прилежността на персонажа е тест за Гослинг, но той се справя чудесно с минималните си реакции, били те погледи към колегата му Бъз Олдрин (Кори Стол) или пък други. Образът на Олдрин пък успява много добре да изкаже мислите на всички въпреки, че както казва самият Нийл, понякога е по-добре да замълчи. Поддържащи актьори са Джейсън Кларк и Кайл Чандлър.

Освен, че филмът ни представя прекрасно романтиката на пътуването в космоса, той успява да ни въвлече и в историческото си време през 60-те години, в което основните нагласи към мисията Apollo са силно скептични.

Цялото изкуствено напрежение около „скандала“ с флага, когато „First Man“ гастролира по фестивалите, няма дори да коментираме.

Днес е много лесно да приемем с пренебрежение „малката човешка стъпка“ на фона на всички филми за космоса, а и технологичното ни ниво. Но именно това технологично ниво и бекграунд от кино космоси прави „First Man“ ако не голяма, то поне стъпка в правилната посока за паметта на човечеството.

 
 

Какво е FOMOMG и как ни съсипва?

| от chronicle.bg |

Всеки иска да успее. За да успееш обаче трябва да се насочиш нанякъде. За това служат мечтите. Американците го наричат „американска мечта“, но мечтаенето в тази посока въобще не е тяхно; те просто му дават име. Правим го всички и всички знаем стандартния списък с цели:

  • Да стана милионер
  • Да съм женен/омъжена с 2 деца, преди да стана на 30
  • Да си купя собствено жилище
  • Да имам куче

На писане е лесно, но когато дойде време за изпълнение, напрежението може да стигне страхотни величини.

Американците имат „дума“ и за това: FOMOMG – Fear Of Missing Out [on] My Goals (СНЦ – Страхът от Непостигане на Целите).

Моделът Леоми Андерсън използва съкращението в текст за сайта LAPP.


Вижте тази публикация в Instagram.

Dark skin is beautiful word to buffie the body ‍♀️

Публикация, споделена от Leomie Anderson (@leomieanderson) на

Въпреки успешната си кариера на модел, огромна фен база и собствена модна линия, 25-годишната Леоми все още се улавя, че поставя под критика постиженията си.

„Защо имам усещането, че крайният срок да постигна целите си изтича?“

„На 18 исках къща преди да стана на 23, на 23 исках да изкарвам по около милион на година преди да стана на 25. На 26 искам майка ми да може да се пенсионира.“

„Нито едно от тези неща не ми се случи и всеки ден се притеснявам кога ли ще дойде големият ми моден пробив, кога ли голямата модна компания ще повярва в мен.“

_103904922_emiliethomas

Емили Томас на 25 от Манчестър знае за какво говори Леоми.

Тя се омъжи през юли, със съпругът й имат къща и работи в PR сферата, но въпреки това е под влияние на FOMOMG.

„Месец след сватбата си взех почивка заради стреса. Дори си изтрих  акаунтите си във Facebook, Instagram and Twitter“

„Чувствах се отвратително и не можех да видя какво ме очаква в бъдеще.“

Емили смята, че би трябвало да е щастлива, но не е, защото не постигнала мечтата си да пътува.

„На 25 все още карам колата, която майка ми ми купи, а на работа върша все същото без да непредвам. Мислех си, че вече ще изкарвам повече.“

_103904928_fionafomopic

Фиона Ара на 29 от Оксфордшър се запознава с FOMOMG след като 7-годишната й връзка приключва.

Целта й – на 29 вече на е омъжена – не е постигната.

„Лежа будна нощем и си мисля как не съм в крак. Това ме тревожи и фрустрира. Нямам идея къде сбърках.“

„Щастлива съм, но това, че не срещнах подходящия човек, не се оженихме, не си взехме дом и куче, ме натъжава адски много“

Фиона казва, че иска да оправи нещата и това не влияе на самочувствието.

***

Психотерапевтът Хилда Бюрк казва, че да следим постиженията си и да се сравняваме с другите не е нищо ново. Тя вярва, че социалните медии играят голяма роля в целия FOMOMG процес, защото ни предоставят повече хора, с които да се сравняваме.

„Преди имахме за сравнение съучениците, приятелите, а сега – всички на света.“

Тя казва още, че това сравнение може сериозно да навреди на потенциала ни като ни накара да си мислим, че „не можем да започнем нищо ново“.

„Важно е да погледнем цялата картинка отгоре и да си кажем „Добре, не съм наясно с всичко, но има някой места, в който съм добре и щастлив“ и да започнем да надграждаме от там“.

Емили, която изтри акаунтите си в социалните мрежи, твърди, че това й е помогнало, защото „направих стъпка назад и преосмислих с какво разполагам и какво правя“.

Не трябва да забравяме, че някои хора имат предимство (в което няма нищо лошо). Понякога просто са на правилното място в правилния момент. Но всеки си има собствен път, който трябва да измине.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.