shareit

Ловци на древности

| от |

Rebels lose Qusair battle to Syrian soldiers

Сирийският християнски град Маалюля отново е под контрола на ислямистите. Преди две седмици те плениха 12 монахини, които и до сега са задържани в съседния град Ябруд. А в интернет се появиха предложения за продажба на сирийски древности от Маалюля. По такъв начин бойците от „Джабхат ан-Нусра” печелят пари.

Въпреки боевете, взривовете и отвличането на монахини, в древния пристиянски град Маалюля продължават да бият камбаните.Това практически е единственото напомняне за предишния спокоен живот в малкото градче. В началото на декември Маалюля беше повторно завзет от ислямистите, от бойците на движението „Джабхат ан-Нусра”. Независимо от обещанията да не причиняват вреда на жителите на града и на светите места, ислямистите плениха 12 монахини, които са под стража в съседния град Ябруд.

Сега става ясно, че и уважителното отношение към християнските свети места не е нищо повече от мит. Тези дни ливанският вестник „Ал-Ахбар” съобщи, че в интернет били представени за продажба древни кръстове, църковни предмети и статуи от Маалюля. Посредниците, които действат от името на бойците от „Ан-Нусра” и „Ислямска държава на Ирак и Леванта”, търсят богати купувачи.
Разхищаването на древности на Сирия продължава трета година и големите световни музеи вече съставили „червен списък” на сирийските древни ценности, които могат „случайно” да се появят на пазара. Ето какво заяви Шила Кенби, куратор на музея за ислямско изкуство „Метрополитен” в Ню Йорк:

– Всички древни произведения на изкуството, които могат да се изнесат и превозят, се подлагат на опасност. Особено неголемите предмети: църковни украшени от стъкло и емайл.

В ЮНЕСКО са добре осведомени за разграбването на Маалюля, а също на древна Палмира и десетки музеи в сирийски градове. През септември генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова обсъди тази тема с Лахдар Брахими, специален посланик на ООН в Сирия. Бокова отбеляза, че светът трябва да действа незабавно за спасението на сирийското културно наследство:

– Въпросът не е в това, дали ние трябва да се занимаваме с хуманитарната криза или да защитаваме сирийското наследство. За нас това не е въпрос на избор. Защитата на историческото наследство е част от решението на хуманитарната катастрофа в Сирия.

Но докато високопоставени представители на ООН и министри на културата обсъждат тревожната ситуация в Сирия, от Маалюля продължават да изнасят безценни икони, древни статуи и кръстове. Загубите в пълен обем, нанесени на сирийското историческо наследство, ще могат да бъдат оценени едва след прекратяване на обстрелите. пише Гласът на Русия.

 
 
Коментарите са изключени

Защо седмицата в САЩ започва от неделя

| от Public Domain |

Както е случая с много неща, които сме наследили от древността, и тук религията е причината календарната седмица за много от американците да започва в неделя.

Първият ден от седмицата (на английски: Sunday) в превод означава „ден на слънцето“ (от sun – слънце и day – ден) и се нарича така още от древноегипетските времена в чест на бога на слънцето, който по това време е бил Ра. Египтяните след това предават идеята си за 7-дневна седмица на римляните, които също я започват с деня на Слънцето, dies solis. Когато по-късно dies solis се превежда на ранен немски, този ден е наречен sunnon-dagaz. Sunnon-dagaz пък след това се приема от английския език и става sone(n)day.

Според някои хора, спазващи християнските традиции, първият ден от седмицата е кръстен в съответствие с историята за сътворението на света в първата книга на Библията, Битие, където едно от първите неща, които Бог прави, както всички знаем, е: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Не навсякъде по света, разбира се, неделя е първи ден като именно ние, славянските народи, сме едно от изключенията. В славянските езици неделя е последният ден от седмицата и не е кръстен в чест на слънцето. Например, в Унгария неделята се нарича Vasárnap и означава „пазарен ден“, а на староруски неделята понякога се нарича „свободен ден“.

Italian - Bracelet - Walters 41269

Италианска гривна с боговете-представители на всеки ден от седмицата

Monday, както може би се досещате, е кръстен на Луната (Moon – Луна). На латински език денят е известен като dies lunae (лунен ден) и това влиза в стария английски като mon(an)dæg и съответно monday в средния английски (говорен до 15-16 век). Твърди се, че в ранните езически традиции понеделникът е бил посветен на богинята на Луната, въпреки че в някои християнски обичаи отреждането на втория ден да бъде ден на Луната също следва историята в Битие, където между първия и втория ден тъмнината е била разделена от светлина и „дойде вечерта“.

Понеделник е първият ден от седмицата освен в славянските държави, и в китайския календар, където понеделник е xīngqīyī, което се превежда като „първият ден от седмицата“.

Вторник пък е бил посветен на богa на войната, а на древногръцки език е бил известен като hemera Areos (ден на Арес), модифициран само леко от римляните в dies Martis (ден на Марс), а след това и в староанглийския Tiwesdæg, в чест на норвежки бог на войната и закона, Tiwaz или Tiw.

В началото сряда (на английски Wednesday) е посветена на пратеника на боговете, а за гърците тя беше известна като hemera Hermu (ден на Хермес), след това за римляните като dies Mercurii (ден на Меркурий). Когато думата е приета от англосаксоните, тъй като областите на компетенция на Меркурий се припокриват с тези на бога Один, те посвещават деня на него – Woden, както се пише на стария английски език – и съответно денят се казва wodnesdæg.

Юпитер получава (Thursday) петия ден, dies Jovis, от римляните, а норвежците го дават на Тор и първоначално е наречен thorsdgr, а по-късно модифициран от стария английски в thurresdæg, а след това и от средния английски – thur(e)sday.

За мнозина най-щастливия ден от седмицата, петък, е, както подобава, даден на Афродита и Венера (на латински dies Veneris). В старонорвежки и английски език Венера се свързвала с Фриг (Frigg), богиня на знанието и мъдростта. От стария английски името на деня е било променено в frigedæg (ден на Фриг), а от средноанглийски – в fridai.

Нещо любопитно: популярното съкращение „TGIF“ (Thank God It’s Friday = Слава Богу, че е петък) датира още от 1946 г.

Последният ден от седмицата за известно количество хора, събота, исторически е посветен на Сатурн (Кронос за гърците), бащата на Юпитер и бог, свързван с разпадане, обновление, създаване, земеделие и богатство. На латински денят първоначално се нарича dies Saturni, което е преобразувано по-нататък в sæter(nes)dæg на староанглийски и Saterday в средноанглийския.

По-специално, за някои религии именно събота, а не неделя, се смята за деня от седмицата, отреден за почивка. Той е известен като Шабат в юдаизма и Sabbath (на български просто „събота“) за адвентистите от седмия ден.

С изключение на седмия ден, Шабат, дните от седмицата в еврейския календар нямат имена и просто се наричат 1-ви ден, 2-ри ден, 3-ти ден и т.н.

Изненадващо за много бизнеси, съкращаването на работната седмица и работното време на служителите всъщност увеличава производителността на работниците в много отрасли. В подкрепата на това вековно наблюдение, проучване от 2008 г. в Американския журнал по епидемиология открива, че хората, които работят над 55 часа седмично, се представят по-лошо на IQ тестове от тези, които работят 40 часа седмично.

Няколко компании експериментират с четиридневна, 32-часова работна седмица и установяват, че тя засилва фокуса и води до по-ефективно представяне на служителите. Общественото здравеопазване също подкрепя по-кратката работна седмица, тъй като смята, че това би довело до подобряване на психичното здраве и работоспособността.

 
 
Коментарите са изключени

Ограда от пчели пази от слонове

| от |

По-големите слонове изискват стотици килограми храна на ден, което прави фермите на практика шведски маси за гигантските животни. За африканските фермери може да бъде много опасно да се опитват да изгонят слоновете, а поставянето на достатъчно ефективна стандартна ограда е доста скъпо. Съответно с течение на времето се разработват най-различни алтернативни решения, а най-сладкото от тях : използването на пчелни кошери.

Има гео-оградите, при които на слоновете се слагат GPS-и и когато те бъдат засечени в някакво определено пространство, пазачите получават съобщение по телефона и отиват да го изгонят. Електрическите огради и каменните стени могат също да свършат работа, но са скъпи. Засаждането на люти чушки около нивите може да отблъсне слоновете (и да осигури допълнителен доход). Но всички тези решения са частични и нито едно от тях не е перфектно.

Най-новото обаче в този дълъг списък в отбранителни стратегии е особено гениално, както в простотата си, така и със своите предимства.

Слоновете имат вродена отвращение към пчелите. Сега биолозите използват това, за да проектират система за ограждение с кошер. Когато слон мине през определено място, той дръпва тънка корда, която разлюлява кошерите. Това ядосва пчелни и те съответно нападат. Дебелата му кожа го защитава от ужилвания, но вътрешността на хоботите им е слабото им място: там кожата е мека. Благодарение на развитото отвращение на слоновете към пчелите, дори звукът им е достатъчен, за да ги уплаши и да си тръгнат.

За разлика от други „органични огради“ по света (като невенчета или урината от койот, които се ползват за отблъскване на по-малки животни като елени и зайчета), този подход решава нещо повече от проблем с вредители. Кошери се поставят на всеки 9 метра достатъчно, за да се създаде невидима бариера, която отблъсква слонските нахлувания. Пчелните колонии от своя страна помагат за опрашването на посевите във фермата. Те, разбира се, произвеждат мед, което увеличава и източниците на доходи за фермерите. Пчеларството вече е вкоренена традиция в много части на Африка, което прави интеграцията на огради от пчелен характер на много места по-естествена. В някои случаи това просто включва лека преорганизация на стопанства, които вече гледат пчелите.

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Джoн Ленън и Йоко Оно: “Зад всеки идиот стои една велика жена”

| от Мая Вуковска |

Джон Ленън, обожествяваният бийтъл, и Йоко Оно, енигматичен творец и негова муза, са без съмнение най-най-най-странната двойка на 70-те години на миналия век. Тяхната любовна история, освен много страстна и нетрадиционна, е и крайно озадачаваща. А озадачава и дори дразни най-вече феновете на култовата британска група. Много от тях и тогава, и днес продължават да твърдят, че именно Йоко Оно е било камъчето, преобърнало каруцата и сложило край на ерата “Бийтълс”. Когато Йоко се появява в картинката и узурпира целия живот на Джон, феновете са в потрес. Какво се случва с Ленън, за Бога?, питат се тревожно те. Не вижда ли какво му причинява тази жена? А и защо трябва да ги гледаме голи толкова често?

Въпреки противоречивите чувства, с които публиката по целия свят следи развитието на тази странна любов (защото от момента, в който се събират, лицата им не слизат от заглавните страници на вестниците), си личи, че Джон и Йоко нехаят за чуждото мнение и продължават да живеят и да се обичат по свои собствени правила.

Всъщност Йоко не е първата силна жена в живота на Ленън…

JohnLennonpeace

Снимка: By Roy Kerwood – Photo by Roy Kerwood.Previously uploaded to en: with same image name May 11 2006., CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5494172

Джон

Първата е лелята Мими, на когото социалните поверяват попечителството над Джон, след като Мими на два пъти им докладва, че иначе любящата майка Джулия неглижира сина си. В годините, през които чувствителното и талантливо слабичко хлапе расте в дома на бездетната си леля, майката не престава да го посещава редовно и постепенно образът й се оформя като този на втората важна жена в живота на Джон. Тя е тази, която повлиява най-силно върху избора на кариера на момчето, когато му подарява първата му акустична китара. Джон е на 17, но вече от две години си има собствена група от хлапетии на неговата възраст, кръстена на училището, в което ходят – Quarrymen.

По време на градинско парти в Уултън, където Guarrymen са поканени да издрънкат няколко популярни парчета на китарите си, Ленън среща Пол Маккартни. Двамата моментално си допадат. Останалото, както казват, е история.

Yokoono2

 

Снимка: By Marcela Cataldi Cipolla – Собствена творба, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9646450

Йоко

Ражда се в Токио през 1933 г. в заможно семейство с висок социален статус. Малко след края на Втората световна война семейството се мести в Скарсдейл, Ню Йорк. Йоко се записва да учи в колежа “Сара Лорънс” и бързо става част от студентската бохема. Тя е член на Fluxus – авангардистка група, черпеща вдъхновение от дадизма. Много скоро обаче решава, че други хора не й трябват, ако ще се развива като творец. През 1956 г. се жени за композитора Тоши Ичиянаги, но той е само първият й мъж. Вторият се казва Антъни Кокс, американски филмов продуцент и джаз музикант. Само че и този брак не просъществува дълго – анулиран е, защото според съда е бил сключен преди Оно да се е развела както трябва с Ичиянаги.

Когато Джон среща Йоко

…той все още е женен за Синтия Пауъл. И има син от нея. Датата е 7 ноември 1966, а мястото – галерия “ Индика”в Лондон, където младата ексцентрична японо-американка е изложила доста смахнатите си на пръв поглед произведения. Когато притежателят на галерията ги представя един на друг, Оно признава, че никога не е чувала за “Бийтълс”. Закачливо моли Джон да й услужи с пари за чук, с който да забие пирон в една от арт инсталациите си. Джон отговаря: “Ще ви дам въображаеми пет шилинга, с които да си купите въображаем чук.”

И ето така искрата на привличането ненадейно пламва.

TwoVCover

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=20240341

По халати

Минават две години след тази първа среща, преди двамата да обявят, че “ходят” сериозно.

Художничката сякаш усеща, че е попаднала на голяма риба, при това златна, и моли Ленън да финансира една от изложбите й. Но понеже не може така танто за кукуригу, музикантът кани Йоко да му гостува в къщата му в Уейбридж, окръг Съри – във време, удобно за нея и… когато, разбира се, госпожа Ленън не си у дома. Йоко се отзовава с неприкрит ентусиазъм на поканата. За да не му личи колко е нервен, Ленън моли приятеля си от детинство Пийт Шотън да бъде там, когато гостенката пристигне. Постепенно обаче всички се отпускат и Джон предлага да направят експеримент като записват всякакви странни звуци – от птичи песни и скрибуцане на ненастроени музикални инструменти до приспивни песнички и мелодии, изсвирени на пиано. Нестандартният джам сешън продължава цяла нощ. Дългият запис ще залегне в основата на иконичния първи албум на двойката, озаглавен “Two virgins” (Двама девственици), на обложката на който Йоко и Джон са хванати за ръка и както майка ги е родила.

“На развиделяване,” спомня си Джон онзи паметен ден, “правихме любов. Беше красиво.”

Когато на следващата сутрин Синтия се връща от почивката си в Гърция,  заварва влюбените по халати в собственото си брачно ложе. Е как да не откачиш и да не искаш моментално да ги заколиш! Или поне да се разведеш.

 

Меденият месец не е от мед

Въпреки, че и Йоко и Джон не се определят като традиционалисти и не понасят институцията на брака, все пак се женят на остров Гибралтар на 20 март 1969 г. Те обаче не се отдават на сладникави забавления, както отива на младоженци, а вместо това прекарват медения си месец, протестирайки срещу войната във Виетнам. Е, друг е въпросът, че под протест двамата разбират да позират две седмици по пижами в леглото в хотелските си стаи в Амстердам и Монреал, докато на заден фон висят плакати, на които пише “Мир за косата” и “Мир в леглото”. Двойката дава 12-часови интервюта почти всеки ден, по време на които не само не престава да се гушка, но и излага политическите и житейските си възгледи. Случаят, много ясно, изисква Джон да изпълнява до припадък революционния химн  “Дайте шанс на мира”.

Правете изкуство, не война

През следващите години двойката не спира да работи върху общи проекти. Двамата правят филми, създават арт инсталации, изнасят концерти, участват във всякакви активистки мероприятия. Джон е толкова обсебен от жена си, че я моли да го придружава дори в тоалетната, защото не иска да прекара и миг, разделен от нея. И докато на брачния фронт изглежда всичко върви тип-топ, нещата съвсем не стоят така в отношенията между Ленън и останалите от “Бийтълс”. Напрежението между членовете на бандата нараства с всеки изминал ден, а феновете негодуват. Неминуемо се стига до деня през 1970 г., когато Джон заявява: “Момчета, аз напускам!” Всички без изключение обвиняват Йоко за разрива между Ленън и останалите трима бийтълса. По време на телевизионно интервю година по-късно Джон опитва да оневини съпругата си за случилото се: “Тя не ни раздели. А и как би могла една жена да съсипе “Бийтълс”! Групата се разпадна от само себе си.”

 

Annie_Leibovitz_Lennon_Ono_December_1980

Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=29605674

Карт бланш за изневяра

През 1972 г. Ленън и Оно живеят в Ню Йорк. Бракът им е в застой. Тогава на Йоко й хрумва идеята, че една извънбрачна връзка би могла да върне тръпката в отношенията помежду им. Един ден извиква секретарката им Мей Панг и й казва: “Виж какво, скъпа, знам, че си нямаш приятел и че не си падаш по Джон. Но все пак ти трябва гадже и смятам, че си перфектна за Джон.” Връзката на Ленън и Мей Панг продължава 18 месеца, а когато приключва, съпрузите продължават брака си оттам, където са го оставили на stand-by.  Събират се отново през 1975 г. а по-късно същата година се ражда синът им Шон. Щастливото събитие се случва точно на 35-ия рожден ден на Джон.

 

Пет години затишие преди буря

След раждането на сина им, Джон доброволно поема ролята на домакиня. Семейството живее в уединение. Оттеглили са се от всякакви светски събития. Вместо това предпочитат да си стоят вкъщи или да пътуват, да пекат хляб и да се радват на бебето. Джон обявява, че окончателно се оттегля от музикалния бизнес през 1977 г.

В периода на затишие Ленън се отдава на другите си творчески пориви – да рисува и да пише. И така минават пет години. Обаче през октомври 1980-а Ленън се завръща на музикалната сцена със сингъла Just Like Starting Over.  През следващия месец на бял свят излиза и албумът Double Fantasy, който съдържа парчета, написани по време на пътуване с ветроходна яхта до Бермудите. “Двойната фантазия” обаче не е приет с особен ентусиазъм от публиката, а критиката го определя като “стерилен” и “предизвикващ прозявка”.

Howard_cosell_1975

Хауър Кьосел чете новините в ефир, че Ленън е мъртъв!

Снимка: By ABC TelevisionUploaded by We hope at en.wikipedia – eBay itemphoto frontphoto back, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16490065

Убийството

8 декември 1980.

Въпреки че психичноболният Марк Чапмън отдавна планира убийството на световноизвестния музикант, когато му се пада удобен случай да извърши замисленото, изведнъж го хваща шубето. В пет следобед на 8-ми Джон раздава автографи пред жилищната си сграда на ъгъла на 72-а и Сентръл Парк Уест. Марк е там и му подава плочата си на Double Fantasy за подпис. Носи пистолет в джоба си, но не го използва. Трябват му още няколко часа, за да събере смелост.  Когато пет часа по-късно Джон и Йоко се прибират, ръката на Чапмън не трепва и застрелва музиканта. След убийството Чапмън сяда на бордюра и се зачита в “Спасителят в ръжта”, докато чака да пристигне полицията.

 

Йоко след Джон

Вдовицата разпръсва праха на Джон в Сентръл парк – там, където днес е мемориалът “Ягодовите полета”, издигнат в негова чест. В последвалите години Оно не престава да отдава почит на любимия мъж като участва в  реализирането на различни проекти, един от които е Музеят на Джон Ленън в Токио. Днес, на 86-годишна възраст, тя продължава да прави изкуство от всякакъв характер и да живее живота си на макс.

Любовта й към Джон Ленън продължава да е толкова силно, колкото и през далечната 1966-та, когато за първи път пламва.

 
 
Коментарите са изключени

Кучешкият рай на мелезите

| от |

Всички кучета отиват в рая. Не можем да си представим най-добрия приятел на човека на друго място. Интересното е, че съществува кучешки рай и тук. Представете си слънчево място, където може да откриете повече от 900 кучета, чийто породи са от уникална по-уникална. Запознайте се с един много красив проект, който защитава бездомни кучета и посреща посетители от целия свят, а най-важното – ръководи се от доброволци. Territorio de Zaguates или „Земята на бездомните кучета“ се намира в Коста Рика. Финансира се от дарители и различни организации се опитват да помогнат в поддържането ѝ. Свободната зона посреща посетители през цялата година и всеки може да прекара времето си с гостоприемни и щастливи четириноги приятели.

  Всяко едно от животните е също така кастрирано, за да няма потенциална възможност да станете свидетели на кучешка агресия. Идеята на това място е да докаже, че уличните кучета са уникални и имат право на живот като всички останали породисти животни. Доброволците се надяват да докажат, че техните питомци не се отличават по качества спрямо останалите. Много скоро раят започва да привлича погледите на някои знаменитости и с това общественото внимание се насочва в правилната посока. Организаторите дори се стараят да измислят оригинални породи като „Пухкаво Коли Флъфитериер от Аляска“. Именно това куче става и билборд на кампанията, използвайки слогана „Когато осиновявате улично куче, осиновявате уникална порода.“. Нещо много важно в целия процес за осиновяване е, че организаторите не само имат огромен списък със снимки, но дори предлагат на всеки приятел на животните да посети мястото, да се разходи с животните и да ги опознава.


View this post on Instagram

(Español abajo) Do you ever feel overwhelmed by the events taking place around the world, or by how people treat each other? It seems everyone’s too busy to be kind to one another. There seems to be more violence and less empathy every day. Let’s change that today! We at Territorio want to inspire you to get out of your comfort zone and join the #WorldKindnessDay celebration, promoting small acts of kindness, love, solidarity and compassion, with which we can make a big difference, inspiring and spreading generosity to individuals and companies to follow suit. A small gesture goes a long way, and this world desperately needs more kindness and compassion. You can change someone’s day entirely with just one phone call, an honest compliment, a small helping gesture, a little empathy. You can be kind to the environment by not littering, recycling and not wasting natural resources. You can also be kind to animals by rescuing and adopting instead of buying domestic animals , or carrying  some dog food with you in case you run into a hungry stray, but especially by rejecting animal cruelty practices and decreasing your consumption of animal products. There are hundreds of things we can do that require little effort on our part, that can generate a huge and positive impact on the lives of those around us. ✨ Let’s make kindness the norm.  Give us a hand and help our shelter by making a small donation if you can! ➡️ DONATIONS link in Stories ➡️ PAYPAL territorio.de.zaguates.oficial@gmail.com ➡️ AMAZON SMILE smile.amazon.com/ch/81-4423251 • • • #WorldKindnessDay #BeKindToEveryone #kindness #TerritorioDeZaguates #LandOfTheStrays #DogShelter #SpayNeuter #AdoptDontShop

A post shared by Territorio De Zaguates (@territorio_de_zaguates) on

Хората като цяло са добре дошли само за разходка, особено след като се намират сред природата и могат да прекарат известно време в една от най-добрите приятелски среди, които съществуват. Повечето питомци обикновено прекарват дните си в разходки или препичане на слънце, наслаждавайки се на перфектния климат, но също така чрез дарения се радват и на възможността да бъдат горди ползватели на модернизирана сграда, която позволява качествен живот.

 
 
Коментарите са изключени