I love the 90’s: Кръгът „СПАТ“

Колко пъти ви се е случвало да чуете песен, която сега определят като ретро, но вие много добре помните времето, когато беше хит? А колко пъти сте почвали да разказвате на хората около Вас нещо с думите “Ееее какви спомени имам на тая песен…”?

Е, време е да разкажете и на нас за любимия си спомен на любима песен от 90-те. Поводът е наближаващото трето издание на „Обичам 90-те”, което ще зарадва верните си фенове на 7 юни 2014 г. в Зала Фестивална, София. East 17, C-Block, E-Type и Masterboy ще ни върнат в младежките години, а ние от Chronicle.bg сме скрили две покани за авторите на най-интересните разкази и още една изненада. Така, че готовииии старт! Вече сме 1996. Или 1993 или 1998. Какво правихте днес, докато от радиото звучеше :

I’m so strong out And now I don’t know what to do.

A може би имате снимка от тийнейджърските си години с тениска на East 17 или пред плакатите на Nana и Е-type в стаята си?

Споделете ги с нас на office@chronicle.bg или на нашата Facebook страница.

Eто какво си спомня Силвия Петкова:

Търсейки информация в архивните тефтери-дневници от онова време, открих само имената на изтанцувани блусове. Истината е, че малко от тях са се класирали за любими. Но пък 90-те си беше хубав период, свързан с много смях, време с приятели, любови и т.н. – няма как да определиш само една песен като любима.

Слушайки тази музиката почти винаги си представям как съм на 14-15 години, с приятелката ми П се изживяваме като рапърки с леко размъкнати си бели панталони и къси потничета, скрити на излизане, за да няма възмутени родители. Най-ранни усмихващи спомени изникват от появата на хита на East 17 – It’s Alright през 93-та, защото приятелския кръг “СПАТ“ си хареса бой-група. Бързо членовете бяха разпределени, тъй като бяхме 4 на 4. A и T бяха недоволни от разпределението, но като по-малки нямаха избор, а любимеца на С (аз) беше единия вокалист – Брайън. Брат ми редовно ме питаше ”Матилда, а твоя човек как се казваше?“, аз тъпо и изпълнително винаги отговарях, докато не се издаде, че му харесвало как смешно произнасям името Брайън. Майка ми редовно недоволстваше какви са тези размъкнатите, които слушам и още ги разпознава, ако види техен клип.

Та по-активни фенки бяхме С и П, събирахме инфо от единствения вестник „Време Super S“, имаше плакати, купени касетки с албуми, видеокасети с всякакви клипове и някъде из множеството бяха любимите песни на любимата група.Веселата част беше в летните нощи как мечтаехме и се хихикахме на глас, докато разигравахме разни сценарии със сладурите от East 17. А за да е по-интересно паралелно бяхме вече и големи фенки на конкуренцията Backstreet boys,така да се каже в сърцата имаше място за всички. Любимата тяхна песен за всички времена си остава I Want It That Way, която винаги С и П изпълняваха много емоционално в дискотеката.