Лондон ще ви приюти, ако му позволите

| от Дилян Ценов |

Лондон е магия. Кошер. Мравуняк. Пътешествие във времето. Огромно тяло със свежа кръв – улиците – която се влива в старите органи – сградите. Лондон притежава необяснима сила, която ще подчини и най-резервираните хора. Защото там има всичко. Не е лесно да го откриеш обаче. Трябва да отвориш сетивата си, за да усетиш ритъма на града. Да се отпуснеш в клаустрофобичните жилища, да превъзмогнеш разстоянията, тълпата… и наркотикът ще подейства.

За първи път отивам в Лондон. Мечтая за столицата на Англия още преди да навърша десет. Първата ми среща с града сигурно е била опосредствана от една видеокасета за 101 петнисти четириноги и една яка и зла моделиерка. Почти две десетилетия по-късно, за първи път кацам в този мегаполис с чувство за предстоящо разочарование. Знам, че Лондон не е това, което сме виждали по филмите от миналия век, и едва ли ще има интимни разходки по алеите на Хайд парк и среща с жена, която поразително прилича на Вирджиния Улф.

L'image a été importée depuis iOS (16)

Първият ден е кошмар. Когато пътувате за Лондон, се освободете от всички мисли за домашен уют. Ако някой си мисли, че центърът на София е тесен, то едва ли е попадал в огромен град като Лондон. За хора, свикнали да разполагат с огромно лично пространство, културният шок може да бъде голям. Дълги линии от еднакви дву- или триетажни къщи, от червени или кафяви тухли, зад които сякаш от години никой не живее, а самите те са от времето на Кралица Виктория. Изглеждат като изплюти от конвейер, за да могат спешно да приютят милионите работещи в града. Ние отсядаме в една такава. В тези къщи има само най-необходимото, като за него е използвано минимално пространство. А наемът на практика е за локацията. В Лондон плащаш за локация, защото едва ли някой би дал тези наеми за жилища в такова състояние. Така че идиличната представа за дома трудно може да бъде реализирана, когато се чувстваш като мравка в мравуняка.

L'image a été importée depuis iOS (12)

Вторият ден е посветен на дълъг пешеходен тур, който трябва да ни разкрие най-популярните дестинации на Сити и Уестминстър. Събота е и централните части са относително спокойни. И при все това има много хора. Движим се бавно, попиваме улиците на Сити, чуваме историите за това как и до днес кралицата трябва да поиска разрешение, за да влезе в този квартал – ритуал останал от времето, когато тук са живели римляните. Подробно ни разказват за чумната епидемия от 1666 година и суеверността на англичаните. Както и за тяхната подозрителност към големите пространства. Сега разбирам защо тук хората се чувстват добре, набутани в малки кутийки, достатъчни да задоволят най-елементарните битови нужди и нищо повече.

Сядаме да обядваме в пъб близо до Трафалгар скуеър. Съвет – когато сте в Лондон, в Англия изобщо, не пестете пари за храна. Да, ресторантите не са от най-евтините удоволствия, но определено си струва да опитате няколко неща – английската бира, чая, традиционната им закуска и овчарския пай. Все пак храната е неизменна част от културата, а Лондон добива далеч по-очарователен вид, след като си опознал английската кухня. След обилна доза овчарски пай и сайдер (също препоръчително питие) продължаваме по Пал Мал. Тълпата е огромна, многолика, многоцветна, всякакви хора крачат по старите тротоари, с милиони полепнали дъвки по тях. Пред сградата където в момента тече „Седмицата на модата“ дълга опашка от издокарани хора държи пропуските си в ръка и чака да бъде пусната зад черните платнища. Лондонската тълпа не ме дразни, нещо странно предвид факта, че тълпите будят плашещо садистична страна в мен. Обикновено ги свързвам със скупчени на едно място хора, които си мислят, че са сами и могат да ходят със скоростта на костенурки с подагра по тесните софийски тротоари. Тълпата тук обаче има съвсем различен ритъм. Странно, но той не е бърз. Не е и бавен. Той е автентичен. Това е ритъмът на Лондон. Потокът се случва естествено, непринудено. Тълпата е едно цяло.

Прибираме се на свечеряване, когато вече сме видели Бъкингамския дворец, паркът Сейнт Джеймс, Уестминстърското абатство и опакования в строително скеле Биг Бен, който ще бъде в ремонт до 2021 г. Разбираме от екскурзовода, че според архитектите, които са направили огледа, ако сградата не беше от историческо значение, далеч по-рентабилно би било да се срути и изгради наново. Лондон не изглежда толкова неприветлив, колкото преди 24 часа. Аз му подадох ръка, той отговори. Така както прави на всеки, който пожелае.

L'image a été importée depuis iOS

Следващият ден е посветен отново на разходка. Нищо конкретно. Без забележителности, просто улици. Смятам, че това е най-автентичната част от което и да било място. Неговите улици. Започваме с обиколка на Белгравия – кварталът, в който живеят най-богатите в този град. Огромните високи бели къщи тънат в покой, по улиците няма почти никой, от време на време бавно преминава по някое ферари или ягуар. Следва разходка в Хайд парк, където февруарското слънце и 5-те градуса изкарват стотици хора на алеите. Серпентината – най-голямото езеро в града и паметникът на принцеса Даяна са най-впечатляващите неща в този парк – един от белите дробове на Лондон.

L'image a été importée depuis iOS (7)

Ако сте в Лондон, съветвам ви да се отбиете в „Хародс“ – най-големият универсален магазин, бивша собственост на Мохамед Ал Файед. Минете през книжарницата, в която ще намерите почти всяка съвременна книга. Ако сте от хората, които имат слабост към пазаруването (като мен) внимавайте – в този магазин наистина е трудно да устоиш на изкушението.

L'image a été importée depuis iOS (9)

Третият ми ден тук е повратен. Излизам от „Хародс“ и осъзнавам, че съм загубил картата си за градския транспорт, добре заредена, за да стигне до края на пътуването. Оставам сам насред огромната тълпа, която ме заобикаля, напълно индеферентна за падащата батерия на телефона ми и нулевата ми ориентация в този огромен град. Някак се мобилизирам и успявам да стигна до близката метростанция, долу с помощта на пътниците (повечето лондочани всъщност са доста отзивчиви) взимам правилната мотриса и след малко вече не съм сам и съм в еуфория от случилото се. Оказа се, че загубената карта беше най-полезното в това пътуване. (И да, трябваше да си купя нова)

L'image a été importée depuis iOS (15)

Последният ден го прекарвам сам, пак по улиците на града. Пеш. От пъба, в който закусих обилно, и в който по-късно пих бира, до Трафалгар скуеър, Парламента, Уестминстърското абатство, паркът Сент Джеймс, Трафалгар Скуер, Странд, Флийт Стрийт, Катедрата Сейнт Пол и за финал – няколко часа в Тейт Модърн – най-големият музей за съвременно изкуство във Великобритания, чиито книжарници са истинско щастие за хипстърите и за истинските ценители на съвременното изкуство. Прекарвам няколко минути в огромното фоайе на музея с разноцветен мокет, по който са насядали десетки хора. След час и половина се прибирам и опаковаме багажа си.

L'image a été importée depuis iOS (11)

Последни мигове в Лондон. Свечерява се, ние сме в автобуса, който ще ни закара до летището. Тръгвам си в точния момент. Интересът ми е разпален достатъчно, че да искам да се върна тук при първа възможност. Не знам за колко време, но искам отново да усетя този ритъм.

Лондон е прекрасен. Не такъв , какъвто го очаквах. По-хубав. Разнолик. Смесен. Красив. Готически и съвременен. Идеално комбинирал и двете неща. Суеверен до припадък. Отрупан с паметници. Не знам дали е мръсен, не забелязах. Хаотичен не е със сигурност, там всеки знае какво прави. Лондон е подреден, голям и уютен мравуняк. Той работи на основата на взаимно привличане. Ако му разрешите, ще ви обикне. Ако му дадете шанс, и той ще ви даде.

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“

 
 

Изкуствен интелект пише „човешки“ текстове

| от chronicle.bg |

Компанията с нестопанска цел OpenAI създаде изкуствен интелект, който е толкова добър в писането на достоверни „човешки“ текстове, че създателите му имат сериозни притеснения от злоупотреби, ако го направят достъпен за всеки. Това е причината компанията да наруши обещанието си да публикува всичките си открития, което възмути мнозина с интерес в сектора.

OpenAI създава езиковия модел GPT-2 и го тренира да предсказва следващата дума в изречение във файл с 40 гигабайта текст. Резултатът е „алгоритъм, който може да създава свързан, дълъг текст по зададена тема“.

Компанията се притеснява, че технологията може да се използва за генериране на фалшиви новини, създаване на нереални акаунти в социалните мрежи, автоматизиране на спам и още. 

По-малка версия на технологията все пак ще бъде достъпна безплатно в интернет. Организацията обаче не е сигурна дори и в това. „Вярваме, че обществото рано или късно ще има нужда от сериозни норми на публикуване, за да не допуска фатални грешки.“

В Tуитър новината беше посрещната с известна доза гняв като OpenAI беше обвинена, че „крие“ изследванията си и така прави обратното на отворен софтуер, което е в пълен конфликт с името й. Други обаче бяха по-разбиращи като похвалиха компанията, че мисли напред за възможни проблеми. Илон Мъск, един от първоначалните инвеститори в OpenAI, беше въвлечен в неразборията, но в собствения си акаунт той поясни, че няма нищо общо с компанията от над година.

OpenAI все още не е взела окончателно решение за GPT-2. Те посъветваха правителствата по цял свят да имат готовност за създаване на политика, норми и критерии, с които да посрещнат напредъка на изкуствения интелект.

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.