Лондон ще ви приюти, ако му позволите

| от Дилян Ценов |

Лондон е магия. Кошер. Мравуняк. Пътешествие във времето. Огромно тяло със свежа кръв – улиците – която се влива в старите органи – сградите. Лондон притежава необяснима сила, която ще подчини и най-резервираните хора. Защото там има всичко. Не е лесно да го откриеш обаче. Трябва да отвориш сетивата си, за да усетиш ритъма на града. Да се отпуснеш в клаустрофобичните жилища, да превъзмогнеш разстоянията, тълпата… и наркотикът ще подейства.

За първи път отивам в Лондон. Мечтая за столицата на Англия още преди да навърша десет. Първата ми среща с града сигурно е била опосредствана от една видеокасета за 101 петнисти четириноги и една яка и зла моделиерка. Почти две десетилетия по-късно, за първи път кацам в този мегаполис с чувство за предстоящо разочарование. Знам, че Лондон не е това, което сме виждали по филмите от миналия век, и едва ли ще има интимни разходки по алеите на Хайд парк и среща с жена, която поразително прилича на Вирджиния Улф.

L'image a été importée depuis iOS (16)

Първият ден е кошмар. Когато пътувате за Лондон, се освободете от всички мисли за домашен уют. Ако някой си мисли, че центърът на София е тесен, то едва ли е попадал в огромен град като Лондон. За хора, свикнали да разполагат с огромно лично пространство, културният шок може да бъде голям. Дълги линии от еднакви дву- или триетажни къщи, от червени или кафяви тухли, зад които сякаш от години никой не живее, а самите те са от времето на Кралица Виктория. Изглеждат като изплюти от конвейер, за да могат спешно да приютят милионите работещи в града. Ние отсядаме в една такава. В тези къщи има само най-необходимото, като за него е използвано минимално пространство. А наемът на практика е за локацията. В Лондон плащаш за локация, защото едва ли някой би дал тези наеми за жилища в такова състояние. Така че идиличната представа за дома трудно може да бъде реализирана, когато се чувстваш като мравка в мравуняка.

L'image a été importée depuis iOS (12)

Вторият ден е посветен на дълъг пешеходен тур, който трябва да ни разкрие най-популярните дестинации на Сити и Уестминстър. Събота е и централните части са относително спокойни. И при все това има много хора. Движим се бавно, попиваме улиците на Сити, чуваме историите за това как и до днес кралицата трябва да поиска разрешение, за да влезе в този квартал – ритуал останал от времето, когато тук са живели римляните. Подробно ни разказват за чумната епидемия от 1666 година и суеверността на англичаните. Както и за тяхната подозрителност към големите пространства. Сега разбирам защо тук хората се чувстват добре, набутани в малки кутийки, достатъчни да задоволят най-елементарните битови нужди и нищо повече.

Сядаме да обядваме в пъб близо до Трафалгар скуеър. Съвет – когато сте в Лондон, в Англия изобщо, не пестете пари за храна. Да, ресторантите не са от най-евтините удоволствия, но определено си струва да опитате няколко неща – английската бира, чая, традиционната им закуска и овчарския пай. Все пак храната е неизменна част от културата, а Лондон добива далеч по-очарователен вид, след като си опознал английската кухня. След обилна доза овчарски пай и сайдер (също препоръчително питие) продължаваме по Пал Мал. Тълпата е огромна, многолика, многоцветна, всякакви хора крачат по старите тротоари, с милиони полепнали дъвки по тях. Пред сградата където в момента тече „Седмицата на модата“ дълга опашка от издокарани хора държи пропуските си в ръка и чака да бъде пусната зад черните платнища. Лондонската тълпа не ме дразни, нещо странно предвид факта, че тълпите будят плашещо садистична страна в мен. Обикновено ги свързвам със скупчени на едно място хора, които си мислят, че са сами и могат да ходят със скоростта на костенурки с подагра по тесните софийски тротоари. Тълпата тук обаче има съвсем различен ритъм. Странно, но той не е бърз. Не е и бавен. Той е автентичен. Това е ритъмът на Лондон. Потокът се случва естествено, непринудено. Тълпата е едно цяло.

Прибираме се на свечеряване, когато вече сме видели Бъкингамския дворец, паркът Сейнт Джеймс, Уестминстърското абатство и опакования в строително скеле Биг Бен, който ще бъде в ремонт до 2021 г. Разбираме от екскурзовода, че според архитектите, които са направили огледа, ако сградата не беше от историческо значение, далеч по-рентабилно би било да се срути и изгради наново. Лондон не изглежда толкова неприветлив, колкото преди 24 часа. Аз му подадох ръка, той отговори. Така както прави на всеки, който пожелае.

L'image a été importée depuis iOS

Следващият ден е посветен отново на разходка. Нищо конкретно. Без забележителности, просто улици. Смятам, че това е най-автентичната част от което и да било място. Неговите улици. Започваме с обиколка на Белгравия – кварталът, в който живеят най-богатите в този град. Огромните високи бели къщи тънат в покой, по улиците няма почти никой, от време на време бавно преминава по някое ферари или ягуар. Следва разходка в Хайд парк, където февруарското слънце и 5-те градуса изкарват стотици хора на алеите. Серпентината – най-голямото езеро в града и паметникът на принцеса Даяна са най-впечатляващите неща в този парк – един от белите дробове на Лондон.

L'image a été importée depuis iOS (7)

Ако сте в Лондон, съветвам ви да се отбиете в „Хародс“ – най-големият универсален магазин, бивша собственост на Мохамед Ал Файед. Минете през книжарницата, в която ще намерите почти всяка съвременна книга. Ако сте от хората, които имат слабост към пазаруването (като мен) внимавайте – в този магазин наистина е трудно да устоиш на изкушението.

L'image a été importée depuis iOS (9)

Третият ми ден тук е повратен. Излизам от „Хародс“ и осъзнавам, че съм загубил картата си за градския транспорт, добре заредена, за да стигне до края на пътуването. Оставам сам насред огромната тълпа, която ме заобикаля, напълно индеферентна за падащата батерия на телефона ми и нулевата ми ориентация в този огромен град. Някак се мобилизирам и успявам да стигна до близката метростанция, долу с помощта на пътниците (повечето лондочани всъщност са доста отзивчиви) взимам правилната мотриса и след малко вече не съм сам и съм в еуфория от случилото се. Оказа се, че загубената карта беше най-полезното в това пътуване. (И да, трябваше да си купя нова)

L'image a été importée depuis iOS (15)

Последният ден го прекарвам сам, пак по улиците на града. Пеш. От пъба, в който закусих обилно, и в който по-късно пих бира, до Трафалгар скуеър, Парламента, Уестминстърското абатство, паркът Сент Джеймс, Трафалгар Скуер, Странд, Флийт Стрийт, Катедрата Сейнт Пол и за финал – няколко часа в Тейт Модърн – най-големият музей за съвременно изкуство във Великобритания, чиито книжарници са истинско щастие за хипстърите и за истинските ценители на съвременното изкуство. Прекарвам няколко минути в огромното фоайе на музея с разноцветен мокет, по който са насядали десетки хора. След час и половина се прибирам и опаковаме багажа си.

L'image a été importée depuis iOS (11)

Последни мигове в Лондон. Свечерява се, ние сме в автобуса, който ще ни закара до летището. Тръгвам си в точния момент. Интересът ми е разпален достатъчно, че да искам да се върна тук при първа възможност. Не знам за колко време, но искам отново да усетя този ритъм.

Лондон е прекрасен. Не такъв , какъвто го очаквах. По-хубав. Разнолик. Смесен. Красив. Готически и съвременен. Идеално комбинирал и двете неща. Суеверен до припадък. Отрупан с паметници. Не знам дали е мръсен, не забелязах. Хаотичен не е със сигурност, там всеки знае какво прави. Лондон е подреден, голям и уютен мравуняк. Той работи на основата на взаимно привличане. Ако му разрешите, ще ви обикне. Ако му дадете шанс, и той ще ви даде.

 
 

Хиляди блокчейн платформи са в опасност

| от chronicle.bg |

Във вечно променящото се киберпространство онлайн платформите за обмен на криптовалути не са толкова защитени от заплахи колкото вярват. От 2017 насам 14 блокчейн платформи са били жертва на кибератаки, което е довело до загубата на над 800 милиона долара. Нова дългосрочна атака е била открита и предотвратена от TAD GROUP, това е спряло кражбата на половин милион долара в криптовалута от голяма платформа за обмен.

Дългосрочната атака е била открита по време на пенетрейшън тест на една от най-големите платформи за обмен на криптовалута. Тя се е случвала в продължение на две години. В момента стотици платформи все още са застрашени от подобни атаки.

Блокчейн платформите са били цел на кибератаки още от самото си начало. Анонимността на транзакциите позволява на престъпниците да крадат безкомпромисно. Кражби на относително малки суми криптовалута следователно се случват често, но големите също не са изключение. Най-голямата кражба на Биткойн се случва през 2011, когато Mt. Gox, най-голямата платформа за обмен по това време, става жертва на кибератака за втори път. Откраднати са повече от 750,000 биткойна, което се равнява на около 350 милиона долара. Mt. Gox фалира преждевременно. За съжаление, повечето платформи не си взимат поука от това и атаките продължават. Много от атакуваните платформи са фалирали в следствие на това и потребителите са загубили парите си.

През 2017 количеството на кибератаките достига своя връх. Над 10% от ICO средствата са откраднати. През 2018, хакерите атакуват и частни ICO-та. Проектът TON на създателят на Telegraph – Пол Дурвон, е бил атакуван тази година. Киберкрадците са успели да откраднат над 35,000 долара.

TAD GROUP не може да разкрие името на тази скорошна атакувана платформа заради клиентската конфиденциалност. Въпреки това, техният Директор по Сигурността, Джошуа Алекзандър, ни предупреди, че вероятно много други платформи са застрашени. Алекзандър, който скоро е бил назначен в европейското представителство в Чертси, Обединеното Кралство, казва: „Колкото и страшно да звучи, за съжаление, това е слабост, която присъства в огромен брой ICO-та, които дори не подозират за нея.“

Има вероятност пробойните в сигурността да са основни, което потенциално може да позволи дори и лица с ограничени технически умения да превземат неопределен брой сметки и чрез това да стигнат до портфейла на потребителя. Подобен е случаят през 2016, когато платформата BITFINEX е била атакувана заради слабостите в сигурността на тяхната multi-sig wallet система. Това е вторият най-голям биткойн хак след Mt. Gox. В резултат, пробивът е присвоил 120,000 биткойна, на стойност около 72 милиона долара. Но, методът, използван в най-скорошна атака експлоатира слабост, която не е характерна за конкретен софтуер  и не разчита единствено на технически средства. Това прави методът по-опасен и разпространен.

Количеството кибератаки най-вероятно ще нарасне в следващите години. Киберсигурността, следователно, става много по-необходима. Ако компаниите, които се занимават с киберсигурност работят заедно, за да разпознаят слабостите на платформите и ICO-тата, ще успеят да изпреварят киберпрестъпността.

 
 

Около света за плюс-минус 24 часа: най-странните часови зони на земята

| от chronicle.bg, по CityMetric |

Ако летите от Лондон към Мадрид (който се намира на запад от столицата на Великобританя), местите стрелките на часовника си напред. Ако пък летите от Испания до Португалия, ще пристигнете час по-рано от часа на заминаването си.  Това са само част от странностите на различните часови зони по света.

И докато в България спорим дали е по-добре да се водим по лятното или астрономическото (зимно) часово време, по света има места, където при слагането на границите на съответната часова зона, сякаш липсва всякаква логика. Е, логика винаги има, макар и трудно да може да бъде проследена.

Часовите зони са любопитен аспект от съществуването ни още откакто 26 страни се събират във Вашингтон през 1884 г. за т.нар. Меридианска конференция. През 40-те Хитлер принуждава Франция да спре да води по средното гринуичко време (GMT) и слага край на „амстердамското време“, според което Холандия върви с 20 минути преднина пред Лондон. В определен моменти от историята един малък тихоокеански архипелаг изиграва американците, като буквално променя времето на друг ден в опит да се измъкне.

И въпреки че часовите зони са за предпочитане пред това всеки град да сам да определя времето си (както е било в миналото), те водят до редица странични ефекти. Ето някои от най-странните часови пояси  в света.

Standard_World_Time_Zones

Китай

Третата по големина страна в света заема огромна площ от Азия (обхваща 6 меридиана). Страната е толкова голяма, че ако се водим по гринуичкото време, слънцето в най-източната й точка в най-дългия ден от годината изгрява в 7:24, а в западната – чак в 11:29. И въпреки тази огромна разлика, в Китай има една единствена часова зона. По този начин в някои от градовете, светлата част на деня започва едва след 10:00. Стига се дотам, че някои градове използват свои собствени неофициални часови пояси.

В резултат на това, ако преминете границата между Китай и Афганистан, ще преместите часовника си три часа назад. Това е най-драстичната смяна на времето между две граници.

Гренландия

Гренландия е друга голяма държава, която функционира по подобен начин. Почти цялата страна се води по т.нар. часова зона GMT-3, което означава, че държавата е с 4 часа назад от „родителя“ си, Дания. Въпреки това, няколко малки покрайнини на островната държава държат на своето.

Въздушната база Туле, управлявана от САЩ, е в часова зона GMT-4, докато около нея всички са в часова зона GMT-5. А метеорологичната станция Danmarkshavn  пък следва гринуичкото време. В същото време единствено града Скорсби (или Кангертиттивак), се намира в зона GMT-1, в която попадат само той, Азорските острови и остров Кабо Верде.

Нюфаундленд

Намиращ се близо до Гренландия, остров Нюфаундленд е избрал своя собствена зона, избягвайки уредените иначе зони в голямата Канада. Страната е разделена на няколко пояса – започвайки с GMT-4 на изток, през GMT-5 в Торонто и Квебек, GMT-6 в Уинипег, GMT-7 в Едмънтън до GMT-8 във Ванкувър на запад.

Нюфаундленд обаче решава да се разграничи и решава да попадне в часова зона GMT-3,5.

Главната причина за това е, че островът е бил отделна колония, когато са основани часовите зони, и е имала правото да основе своя такава. Близо сто години по-късно, когато островът е присъединен към Канада, се правят опити да се промени времето, но те са осуетени.

Не стига всичко това, ами остров Сен Пиер и Микелон (с население 6 080 души), държи да се придържа към часова зона GMT-3, която основно е валидна само в определена част от Бразилия.

Половин час

Подобен е случаят и с още няколко страни, които са решили да бъдат половин час напред спрямо основните часови появи.

Такива са Иран (GMT+3,5), Афганистан (GMT+4,5), Индия (GMT+5,5) и Бурма (GMT+6,5). Така и не е ясно какво е наложило тези странности.

Но Индия например и била свидетел и на по-големи абсурди, случили се преди да обяви независимост. Такива са тогавашните три главни зони: Бомбайско време (GMT+4:51), Мадраско време (GMT+5:21) и Калкутско време (GMT+5:54).

В същата категория попада и Северна Корея, която е в зона GMT+8,5.

Непал

Непал е запазила част от старото определяне на часовите зони, когато за еталон се е приемало времето, което слънцето е перпендикулярно на земята  (пладне). Така и до днес страната се води в часова зона GMT+5,75, тъй като пладне в столицата Катманду е 5 часа, 41 минути и 16 секунда напред от гринуичкото време.

Австралия

На теория не е трудно. Голяма страна, чийто изток е в зона GMT+10 и в GMT+8 на запад. Логиката е по средата да е GMT+9.

Но не. Средните щати на Австралия попадат в часови пояс GMT+9.5. Не само това, но и южните щати Южна Австралия, Ню Саут Уелс, Тасмания, Виктория следват лятното часово време, докато останалите следват астрономическото (зимното). Така на практика през половината време от година, в Австралия попадат пет часови зони.

И за да бъдат нещата още по-объркани, австралийският град Юкла, с население от 86 души, изобретява своя собствена часова зона – GMT+8,75.

Очевидно с малко настояване, дори времето може да придобие относително значение. И можем да обиколим света за плюс-минус 24 часа и три четвърти. 

 
 

Самоуправляемите коли ще доведат до повече секс

| от chronicle.bg |

Според ново проучване, самоуправляемите автомобили ще доведат до повече секс в колата. Хората ще е по-вероятно да ядат, да спят и да мърсуват, когато автономните коли станат нещо нормално по улицата, според проучването публикувано в последния брой на журнала Annals of Tourism Research.

„Хората ще спят в колите си, което ще се отрази на крайпътните хотели. Дори може да се появят ресторанти на колела, в който човек влиза, за да се нахрани, докато пътува“, казва Скот Коен, ръководител на изследването, пред Fast Company magazine. „Това ни накара да се замислим какво още биха правили хората в колите си, веднъж щом не се налага да шофират. Разбира се, едно от тези неща съвсем разбираемо ще е секс.“

Автономните коли също така се очаква да сложат и проституцията на колела. „Не е толкова нереално да си представим червените фенери да станат червени фарове. Така проституцията става по-трудна са улавяне. Като цяло много нелегални неща се случват в колите на хората.“ Коен продължава: „Местата, където проституцията е легална, а регулаторите позволяват самоуправляващите се автомобили лесно да излязат на пътя, ще видим секса в колите без време. Очаквам това в Европа.“

Около 60% от американците вече са правили секс в кола според изследването, което предвижда това да е нормална практика след 2040.

 
 

Биткойнът падна драстично

| от chronicle.bg |

Цената на криптовалутата падна с 10% в сряда като така достигна най-ниското си ниво от 1 година насам. В момента цената му е под $6 000, далеч от небесните нива от края на 2017.

След като почти докосна $20 000 през декември миналата година, цената на биткойна падна стремглаво в последвалите месеци. През септември и октомври криптовалутата беше относително стабилна – между $6 000 и $7 000.

В сряда обаче си спомнихме, че стойността на този тип разплащателни средства е извънредно променлива. Да, някои хора успяха да забогатеят, търгувайки с тях, и повечето са запознати с рязката непредвидима промяна в цената им.

Както и акциите, криптовалутите също се влияят от търсенето и предлагането. Но обществената мания и страх също играят огромна роля, защото пазарът на криптовалути не е особено регулиран. Затова малки новини могат да доведат до големи промени в цените на крипто пазарите.

Цената на Bitcoin в сряда падна, защото се очакваше друга криптовалута, Bitcoin cash, да се раздели на две на следващия ден. Въпреки, че Bitcoin и Bitcoin cash са две различни неща, едното може да създаде несигурност и така да повлияе на целия пазар.

Друга причина е, че хората губят вяра, че пазара ще си върне силите до края на годината. След скока през декември миналата година, някои прогнозираха, че биткойнът може да скочи до $50 000 в края на 2018.