Logitech представя четири нови аксесоара за таблети

| от |

Logitech представи четири нови аксесоара за таблети, проектирани специално за новия iPad® Air. Logitech® FabricSkin Keyboard Folio, Logitech® Ultrathin Keyboard Cover, Logitech® Ultrathin Keyboard Folio и Logitech® Folio Protective Case за новия iPad осигуряват защита срещу случайни удари, драскотини и заливане с течности в ултра тънка и лека форма.

Folio Protective Case for Samsung Galaxy Tab 10' Red

Всеки от продуктите е разработен с максимална прецизност и създаден от най-модерни материали, така че да осигурява върхова защита в тънка и лека форма и така перфектно да допълва дизайна на iPad Air, хвалят се от компанията. Клавиатурите за таблети се свързват посредством Bluetooth® и включват максималния възможен размер на клавишите за бързо и гладко писане. Защитните калъфи играят ролята и на стойка, която държи таблетите под подходящия ъгъл за четене, гледане или игра.

„Разработихме внимателно тези нови продукти, за да допълним по перфектен начин естетичните качества на новия по-тънък и по-лек iPad Air“, каза Майк Кълвър, вицепрезидент и главен мениджър за мобилност в Logitech. „Обърнахме сериозно внимание на всеки детайл на продуктите от тази линия – от вграждането на удобна стойка за гледане до осигуряването на недостижимото преживяване при писане, характерно за Logitech. Дори цветът и размерът на новите Ultrathin Keyboard Cover идеално подхождат на размера и външните цветове на новия iPad за осигуряването на красива защита, каквато потребителите на iPad очакват от Logitech.“

Logitech_FolioProtectiveCase_Exterior

По-важните характеристики на новата продуктова линия включват:
Logitech FabricSkin Keyboard Folio за iPad Air
Logitech FabricSkin Keyboard Folio комбинира модерен дизайн с интелигентна технология за тънка и лека защита с добавена функционалност за вашия iPad. Предлаган в множество цветове и фини тъкани този най-класен калъф от линията прави защитата на iPad красива, а отблъскващото вода покритие помага за допълнително предпазване на предната и задната част на вашия iPad Air. Неговата изненадващо тънка Bluetooth клавиатура е вградена незабележимо във вътрешната тъкан на калъфа. Пълноразмерните клавиши, допълнени с шорткъти за iOS® осигуряват познатия комфорт на традиционна клавиатура. Системата SecureLock™ на калъфа използва леки, нископрофилни клипсове, които държат ъглите на вашия iPad сигурно прикрепени към рамката, а функцията за лесно освобождаване прави вмъкването и измъкването на вашия iPad много лесно. Скрити магнити държат таблета в две удобни позиции – за писане или забавление. Клавиатурата се презарежда през micro-USB порт и може да издържи до три месеца с едно зареждане. LogitechUltrathinKBCover_Side_SPACEGRYLogitech FabricSkin Keyboard Folio се очаква на препоръчителна крайна цена от 299 лв. с ДДС.
Logitech Ultrathin Keyboard Cover за iPad Air
Новата Logitech Ultrathin Keyboard Cover е другата половина на най-новия iPad на Apple. Така iPad Air се сдобива с най-продаваната клавиатура за таблетите на Apple и спечелилият много награди дизайн на Logitech Ultrathin Keyboard Cover. Калъфът е с алуминиев протектор на екрана за допълнителна защита, докато сте в движение и включва безжична клавиатура. Тя използва Bluetooth и представлява резултат от десетилетия инженерен опит и развойна дейност, благодарение на което предлага бързо, гладко и удобно писане с успокоителното кликване на истински клавиши и удобството на iOS шорткъти като cut, copy и paste. Интелигентен магнитен клипс взаимодейства с магнитите в рамката на iPad, за да осигури сигурно закрепване към таблета, а специален магнитен прорез, разположен зад клавиатурата, държи iPad изправен под идеалния ъгъл за писане или работа с тъч екрана. Клавиатурата се презарежда през micro-USB порт и може да издържи до три месеца с едно зареждане. Logitech Ultrathin Keyboard Cover се очаква на препоръчителна крайна цена от 199 лв. с ДДС.

Logitech_UltrathinKBfolio_Keyboard
Logitech Ultrathin Keyboard Folio за iPad Air предлага тънка и лека възможност за писане, заедно с предна и задна защита за вашия iPad. Вградената Bluetooth клавиатура включва същия размер клавиши като традиционните клавиатури – за бързо и гладко писане. Стойката с два режима на закрепване поддържа iPad изправен за писане или легнал за браузване и преглеждане на съдържание, а системата SecureLock гарантира, че вашия iPad стои стабилно прикрепен към рамката, без това да го прави по-обемист или тежък. Клавиатурата се презарежда през micro-USB порт и може да издържи до три месеца с едно зареждане. Logitech Ultrathin Keyboard Folio се очаква на препоръчителна крайна цена от 199 лв. с ДДС.

Folio for iPad Mini Family v2
Logitech Folio Protective Case за iPad Air
За защита на таблета без клавиатура Logitech предлага Folio Protective Case, което е и най-тънкият и лек калъф за iPad Air. Той е с покритие, което отблъсква водата и осигурява двустранна защита срещу удари, драскотини и заливане. Калъфът използва новата SecureLock система за сигурно закрепване на таблета към рамката. Той играе ролята на настройваща се стойка, която може да поддържа iPad в няколко позиции – от почти легнал до напълно изправен, както и в множество междинни позиции. Logitech Folio Protective Case се очаква на препоръчителна крайна цена от 99 лв. с ДДС.

Galaxy Tab Family v3

 

 
 

Историята на петия бийтълс – Джими Никол

| от chronicle.bg |

На 3 юни 1964 година Ринго Стар е откаран в болница след като припада. Докторите установяват, че барабанистът на най-великата музикална група в историята има възпаление на сливиците и се нуждае от незабавна операция. За съжаление обаче това се случва ден преди началото на световното турне на Бийтълс.

Мениджърът на групата, Брайън Епщайн, не губи време и веднага урежда друг барабанист, който да свири вместо Ринго. Това не се харесало на Джордж Харисън: „Ако Ринго не дойде, и аз няма да дойда. Търси двама заместници.“ Джон Ленън и Пол Маккартни обаче не били против някой да свири вместо Стар и успяват да убедят Джордж да не се противи като изтъкват колко разочаровани ще са феновете, ако се отложи първият етап от турнето.

MI0001670026

Името на Джими Никол първоначално се споменава от продуцента Джордж Мартин, който е работил с него и знае, че той свири в албум с кавъри на Бийтълс – „Beatlemania“.

Джими получава предложение да се яви на прослушване и след като изсвирва няколко песни, вече е ясно – ще се ходи на турне. Той облича костюм специално правен за него, както и се подстригва в стила на бандата по това време, защото вече е, макар и временно, част от The Beatles.

beatles-Jimmie-nicol-1964-billboard-1548

Няма официална информация за заплащането му, но в интервю той казва, че продуцентите му предложили 2 500 паунда (102 237 днешни лева) на концерт плюс допълнителни 2 500, за да подпише със звукозаписния лейбъл на групата. „Тази нощ не успях да мигна! Бях станал част от Бийтълс!“

24 часа след срещата му с Епщайн, Никол вече свири на сцена в Копенхаген пред хиляди крещящи фенове. „Деня преди да се присъединя към групата, нито едно момиче не ме поглеждаше. На следващия ден, когато вече бях с костюм и се возех в лимузина с Джон Ленън и Пол Маккартни, умираха само да ме пипнат. Беше много странно и малко плашещо.“

Той също така разказва как този период е отворил очите му за истинските Бийтълс: „… Пол не е толкова благ, колкото се представя. Никой не говори за любовта му към блондинките и ненавистта му към тълпите. Джон от друга страна харесваше хората, но използваше хумора си, за да отблъсне всеки, от когото нямаше нужда. Той също така пиеше много. В Дания, например, главата му беше на балон. Толкова беше пил предната вечер, че на концерта се потеше като прасе. Джордж въобще не е срамежлив, както медиите го представят. Той много харесваше секса и да купонясва цяла нощ заедно с нас. Не бях дори близо до тяхното ниво що се отнася до лудуване. Мислех, че мога да пия и да свалям жени като шампион, докато не срещнах момчетата.“

Ленън разказва за този момент в Дания: „Когато пристигнахме в града (Амстердам), купонясвахме – и купонясвахме мощно. Има снимки как пълзя из целия град, излизам от разни бардаци и такива неща. Полицията ме ескортираше до подобни места, защото не искаха скандали.“

През двете седмици, в които са заедно, Никол казва, че бийтълсите винаги са били добронамерени и гостоприемни с него. Всеки ден го питали как се справя със ситуацията, на което той винаги отговарял, че става все по-добре. Според Едуард Хънтър Дейвис, авторът на единствената оторизирана автобиография на групата, именно от там идва вдъхновението за песента „Getting better“.

Никол споделя и нещо друго за живота на хиперизвестните: „Чувствах се като самозванец, защото бях влязъл в нещо като най-елитния клуб на света. Бийтълсите имаха собствена атмосфера, собствено чувство за хумор. Те са малка клика, в която хора отвън не могат да влязат просто така. Обожавам всяка минута с тях, но след като видях за какво става въпрос, не съм убеден, че искам да съм в Бийтълс! Щях да се побъркам! Те прекарват животите си на закрито – по летища, хотели и гримьорни.

Аз често излизах сам. Почти никой не ме разпознаваше и можех да се мотая. В Хонконг отидох до пристанището да видя хората, които живеят в лодки там. Видях бежанците от Коулун и бях в няколко нощни заведения. Харесва ми да виждам живота. Един бийтълс никога няма да може да прави такива неща.“

Относно Ринго – групата му изпраща безброй телеграми, в които се шегуват с положението му и с това, че Никол задобрява и скоро май-май няма да имат нужа вече от него. Самият Ринго намира място в Бийтълс като замества Пийт Бест, когато той е болен.

Въпреки че свири само на 8 концерта, критиците са впечатлени от Никол. Джим Беркенщад, автор на „The Beatle Who Vanished“, пише: „В Холандия и Дания беше малко нервен. Ленън понякога се обръщаше към него, за да му покаже ритъма, в който свири, защото публиката крещеше адски силно и Никол не чуваше нищо. Той правеше точно така и с Ринго. В Хонконг и после в Аделаида, Австралия, Джими вече се справяше чудесно и дори започна да добавя от себе си. Когато някоя песен свърши и Джон, Пол и Джордж се покланят, той изсвирваше нещо на барабаните, за да стимулира публиката за повече аплодисменти. Това никога нямаше да се случи с Ринго. Той свършваше песента заедно с останалите и се покланяше с тях. Но Джими вкара свой собствен стил.“

След почти 2 седмици в болницата, Ринго Стар се завръща в групата за концерта им в Мелбърн на 14 юни. Той пристига малко преди останалите и е почти смачкат от фенове. Когато най-сетне се събират и петимата, изпиват заедно по едно и си лягат. На следващата сутрин Никол дава последното си интервю като официален член на Бийтълс преди да го откарат към летището. Преди да замине, Епщайн му подарява златен часовник гравиран с думите: „От Бийтълс и Брайън Епщайн за Джими – с признателност и благодарност“. Епщайн му дава и бонус от 500 паунда. И това е…

gFZfX-QgXjvpze21hXJ_qzgl1x3zM1jlJqV4pinUcdE

Животът на Джими след двете седмици с най-влиятелната група в историята на музиката не e толкова приятen. Той събира „The Shubdubs “ – стара банда, в която свири – и я преименува на „Jimmie Nicol & The Shubdubs“. Те пускат два сингъла, които срещат приличен успех и след това отново се разделят.

Парите от турнето харчи за около 9 месеца като повечето отиват за новата му група. През 1965 един британски вестник пише, че Никол е банкрутирал и има 4000 паунда дългове, Същевременно съпругата му го напуска заедно с младия им син, Хауърд. По-малко от година след турнето с Бийтълс, Никол вече живее в мазето на къщата на майка си.

Когато Маккартни разбира за ситуацията, тайно урежда да свири заедно с него. „Не беше лесно за Джими да свири на мястото на Ринго и да поеме цялата тежест на известността. И в момента, в който напусна, вече не беше известен.“

След като свири с няколко групи, нещата поемат нагоре и известната шведска банда The Spotnicks му предлага място. За жалост, Никол се замесва с наркотици и в крайна сметка напуска, докато са на турне в Мексико.

През 1975 година той вече окончателно се е отказал от музиката и работи като строител. Избягва медиите като едно от последните му интервюта е частно – за фен на Бийтълс – през 1984 година. „След като парите ми свършиха, исках да монетаризирам тази част от кариерата си по някакъв начин. Но не беше подходящият момент. Не исках и да притеснявам групата – те бяха добри с мен.“

След това Никол изчезва като дори (погрешно) е обявен за мъртъв от пресата през 1988. Днес дори синът му, Хауърд, който има БАФТА за звукоинженерство, казва през 2015, че дори той не бил сигурен дали баща му е жив или мъртъв.

Въпреки че Джими Никол винаги се изказва ласкаво за Бийтълс, в крайна сметка споделя: „Да свиря вместо Ринго беше най-лошото нещо, което ми се е случвало. Дотогава бях щастлив като изкарвах по 30-40 паунда на седмица. След това като вестниците спряха да пишат за мен, и аз спрях да съществувам.“

 
 

Как, за бога, се появява овчарският скок?

| от chronicle.bg |

Въпреки че проучването е малко трудно, изглежда че хората са се изстрелвали s пръти във въздуха още от древни времена. Всъщност описания на спорт като овчарския скок датират още от 400 година пр. Хр.

Първоначално, разбира се, дългият кол помагал много удобно (и в известна степен забавно) да се прескочат заблатени места и затова често се използвал на Острова – в Кеймбриджшър, Линкълншър, Норфолк и Хънтингдоншър, както и в Холандия. И в двете държави мочурищата и естуарите са нещо типично, така че хората бързо свикнали да си помогата с някоя тояга при разходките си навън.

Étienne-Jules_Marey_-_Movements_in_Pole_Vaulting_-_Google_Art_Project

Но скоковете по овчарски не били полезни само на местата с повече природа. Гондолиерите във Венеция използвали този метод, за да се прехвърлят от гондолата на тротоара. 

През годините овчарският скок прераства от практичен начин за преодоляване на препятствия в спорт. През 1843 година се появява за първи път идеята надпреварите да се провеждат за височина вместо за дистанция в Клуба по футбол и крикет в Ланкашър. И ето ни модерният овчарски скок. До 1850 година състезания по спорта в този формат вече се провеждат редовно в Германия, а до средата на 19 век и техниката на скачачите се развива до тази, която наблюдаваме днес.

maxresdefault

Първоначално прътите са били от алуминий или бамбук, но през 50-те години вече се използвали модерни материали като фибростъкло – така те станали по-здрави без да се добавя тежест, което позволило на състезателите да се изстрелят на по-голяма височина (защото могат да огънат пръта повече).

Съвсем скоро, през 80-те, се появява още една значителна промяна в спорта. Дейв Волц, който със своите 83 килограма e едър за скачач, успява да хване напречния лост, докато е във въздуха, и да го стабилизира на място, за да не падне. По този начин през 1982 година той подобри рекорда за САЩ два пъти до 5,75 метра.

Заради контузия в левия си глезен обаче не участва на олимпиадите през ’84 и ’88 (през 1987 година чупи десния си крак на няколко места). Въпреки това Волц изненадва всички като се появява на Олимпийските игри през 1992 година и печели 5 място.

Не всички са развълнувани от методите му и някои негови колеги дори заявяват, че е развалил спорта, дори на фона на това, че изначално техниката е трудна и малцина успяват да овладеят.

В крайна сметка обаче всякакво пипане на гредата по време на скок се забранява: „Опитът ще се счита за неуспешен, ако по време на скока състезателят закрепя или смени лоста с ръце.“

 
 

Истинската история за Пинокио е доста по-забавна

| от chronicle.bg |

Сигурно вече знаете за навика на Дисни да взима тъмни и тегави детски приказки и да ги превръща в весели и сладурски хитови филми. „Спящата красавица“, например, е базирана на история, в която женен цар намира спящо момиче и след като не успява да го събуди, го изнасилва.

„Пинокио“ не е изключение. Филмът е по „Приключенията на Пинокио“ – серия от разкази, отпечатани във вестник през 1881 и 1882, с автор Карло Колоди.

Джими за първи път се появява в глава 4, за да накара дървеното момче да се прибере вкъщи:

„Когато чува тези думи, Пинокио побесня, взе един чук от масата и го хвърли право към говорещия щурец. Може би не вярваше, че ще го уцели. Но, колкото и тъжно за казване да е, скъпи деца, той уцели Щуреца право в главата. С последното си дихание Щурецът падна мъртъв.“

pinocchio-smoking-700x370

Въпреки че не изглежда да му е тъжно за шурчето (дори по-късно казва на Джепето: „Негова вина си е, аз не исках да го убивам“), той все пак съжалява, че не го е послушал след като си навлича все повече и повече неприятности. Накрая кармата го застига и Пинокио изгаря краката си:

„И след като вече нямаше сили да се изправи, той седна на малко столче и сложи мокрите си крака в печката, за да ги изсуши. Там и заспа и докато спеше, дървените му крака започнаха да горят. Бавно, много бавно те почерняха и се превърнаха в пепел.“

Но не се притеснявайте – Джепето му пощава и му прави нови крака, което изглежда като жест, който Пинокио не заслужава. Когато за първи път става „жив“ и се научава да ходи, той бяга и по-късно казва, че Джепето се е държал лошо него, заради което старецът се озовава в затвора.

Момчето не си научава урока и когато духът на Щуреца се връща, за да го предупреди да не се забърква с едни измамници, вместо да се извини, Пинокио го пренебрегва още веднъж. Това отново се обръща срещу него:

„Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха провесиха от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“

Тази сцена по първоначални планове трябва и да е и края на историята. Целта на Колоди е да покаже на децата, че ако не слушат, последствията може да са страшни. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край – и така се появява синята фея, която спасява Пинокио.

5acbb2b3facba849008b45af-750-563

В последвалите текстове Колоди прави така, че Пинокио да си вземе поука и да се погрижи за баща си вместо да седи безотговорен. Накрая Щурецът има шанс за отмъщение, но е го прави:

„Бащата и синът погледнаха към тавана и там стоеше Щурецът.

- О, скъпи Щурчо – каза Пинокио като се поклони дълбоко.

- О, сега ме наричаш „скъпи Щурчо“, но помниш ли, когато хвърли чук по мен и ме уби?

- Прав си, скъпи Щурчо. Хвърли ти сега чук по мен. Заслужавам го! Но не пипай скъпия ми баща.

- Няма да пипам никой от двама ви. Исках само да ти напомня за номера, който ти отдавна ми скрои, за да те науча, че в този жесток свят трябва да се добри и мили един с друг, ако искаме да са добри и мили с нас, когато на нас ни е трудно.

- Прав си, малки Щурчо, повече от прав дори. И аз ще запомня този урок, на който ме научи…“

 
 

Тайните оръжия на Архимед

| от Радослав Тодоров |

През 213 г. пр.н.е. римска флотилия под командването на пълководеца Марк Клавдий Марцел напада гръцкия град-държава Сиракуза, разположен на остров Сицилия. Според разчетите на Марцел, градът трябвало да падне за пет дни, но изобретателността на един старец успява да отложи това с повече от година.

Този старец се нарича Архимед и е един от водещите учени в античния свят.

Архимед е запомнен най-вече с това, че докато бил във ваната извикал „Еврика”, след което хукнал да бяга гол на улицата, разгласявайки на всички за новооткритият от него Закон на Архимед за плаваемостта. Както и с постиженията си в областта на математиката, геометрията, физиката и изключително остроумните си и полезни изобретения използвани в строителството, земеделието и др. Като например архимедовия винт – свределовидна водоподемна машина, която до изобретяването на помпите е единственият способ за механично качване на вода на по-високо ниво. Той изобретява дори и прост одометър (нещо като предшественик на километража) – пускащ в съд по едно топче при изминаването на определена единица разстояние.

архимед

Това обаче далеч не е всичко. Освен вече изреденото, Архимед се оказва гений и като военен инженер. В качеството си на военен съветник на царя на Сиракуза за защитата на крепостта той конструира един куп машини, невиждани дотогава на бойните полета. Някои изглеждащи толкова фантастични според описанията на древните автори на фона на тогавашните времена, че съвременните историци се съмняват в реалното им съществуване.

Освен, че Архимед внася значителни подобрения в точността и силата на тогавашните катапулти, той изглежда увеличава и размерите им. Когато римската флота приближава града, гигантски катапулти се извисяват над крепостните зъбери и започват да изстрелват по тях каменни канари, големи колкото каруци. В действие са вкарани и по-малки модели наречени „скорпиони”, които засипват римляните с порой от стрели.

архимед

Описан е и друг удивителен механизъм който влиза в действие по време на обсадата. Това е така наречената „Архимедова лапа”, представляваща огромни по размери клещи, които успяват да сграбчат и повдигнат римските кораби с механичните си челюстите, след което ги пускат от високо и те с трясък се разбиват върху крайбрежните скали. Според друго становище, Архимедовата лапа е приличала по-скоро на товароподемна кранова стрела, завършваща с метална кука, чрез която е ставало „сграбчването”. Екипи от съвременни реенактори правят опити да построят вариант на „Архимедова лапа“ през 2006 г. и достигат до заключението, че ефективното й функциониране е възможно.

Наред с това, подобни на капан за мишки механизми, издигат тежести и ги стоварват върху катерещите се римски легионери по подпрените на стените стълби, сривайки ги обратно към морската бездна.

архимед

Накрая идва ред и на най-смайващото оръжие – „Архимедовия лъч“. Според някои летописци, Архимед конструира сложна система от огледала, която чрез концентриран мощен слънчев лъч успявала да запали римските кораби.

Хроникьорът от II в. от н.е. Лукиан от Самосата пише, че по време на обсадата на Сиракуза Архимед разрушава вражески кораби с огън. През VI в. от н.е. Антимий от Трал обаче нарича оръжието на Архимед „изгарящи стъкла“.

И този похват многократно е опитвано да бъде пресъздаден от съвременни учени, като много от опитите са завършвали с успех. Различен брой огледала, с различно полиране и в различни конфигурации са успявали да фокусират слънчев лъч така че той да успее да подпали дървен макет на кораб. Но въпреки това учените са скептични, че това тогава се е случило, тъй като за целта са необходими идеални атмосферни условия, продължителна неподвижност на обекта, в който се целят, както и операцията да се случва рано сутринта, когато слънчевите лъчи са най-силни и при най-подходящ ъгъл спрямо източното изложение на Сиракуза. Тоест по-лесно би било корабите да бъдат запалени по някой от стандартните начини съществуващи и тогава, отколкото по този тип.

архимед

Каквито и да са били оръжията на Архимед и доколко са били истински, навярно никога няма да стане напълно ясно. Факт е обаче, че накрая Марцел установява, че е практически невъзможно да превземе тази крепост с щурм. Поради което в крайна сметка му се налага да прибегне към другата възможна тактика – пълна блокада и чакане докато ресурсите на обсадените се изразходят. Това продължава с месеци на изтощение на защитниците преди римляните да намерят начин да проникнат в крепостта.

Определено обаче въпросните оръжия всяват паника и респект у римските войници и явно представляват за тях нещо чудновато, което дотогава те не са виждали. Според авторите, те всеки път изпадали в ужас, когато над стените на Сиракуза се появявал силует на нова непозната машина. Отчаянието им от безбройните безуспешни атаки е толкова голямо, че „римляните започнали да си мислят, че се бият срещу боговете”, както разказва Плутарх.

Пълководецът Марк Клавдий Марцел пък възкликва: „Архимед използва корабите ми за да налива морска вода в чашите си за вино”.

В крайна сметка Архимед загива в хаоса при опожаряването на Сиракуза, убит от ръката на случаен римски легионер. Но не и преди да покаже на света как гениалността на един човек е в състояние да възпира цели армии, както и да даде наука, познание и цивилизационен тласък за хилядолетия напред.