Ливърпул завърши 2014-а с разгром

| от |

Ливърпул разгроми гостуващия Суонзи с 4:1 в последния мач в Премиър лийг за 2014 година. Мърсисайдци изиграха най-силния си мач на „Анфийлд“ от началото на сезона и измести съперника си от осмото място в класирането, като вече е само на 5 точки от Топ 4.

Резултата откри Алберто Морено в 33-ата минута след центриране на Джордан Хендерсън и лошо позициониране на защитата на „лебедите“.

В началото на втората част нелепа грешка на Лукаш Фабиански доведе до втори гол за домакините, но само минута по-късно Гилфи Сигурдсон върна интригата. 3:1 направи Лалана в 61-ата минута след пас на Коутиньо, а автогол на Джонджо Шелви в 69-ата минута сложи точка на спора.

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.

 
 

Патриша Аркет: Все още ми плащат по-малко, дори след Оскара

| от chronicle.bg |

Когато Патриша Аркет спечели Оскар за на най-добра поддържаща актриса за ролята си в „Boyhood“ на Ричард Линклейтър от 2014 година, тя прекара по-голяма част от времето си в борба срещу разликата в заплащанията на актьори и актриси. „За всяка жена, която е родила, за всеки данъкоплатец, за всеки гражданин, борили сме се за равните права на всички. Време е за равенство в заплащането и равенство на жените в САЩ.“

Речта й предизвиква аплодисментите на всички – от Мерил Стрийп до Дженифър Лорънс. Тя самата обаче все още се оплаква, че й предлагат работа, в която заплатата й не е същата като тази на колегите й мъже.

„Отказах няколко предложения, защото офертите, които ми направиха, бяха глупави по много грозен начин“

Аркет също така е получила предложение, в което тя е щяла да спечели процент от печалбите на филма, но след това е научила, че колегата й ще получи по-голяма заплата като цяло и следователно разплащателните структури не са равни. И Аркет, и колегата й са носители на Оскар.

Борбата й за равенство е оказала влияние на жени по целия свят. „Гледам едно момиче – сигурно на моята възраст или малко по-голяма. То сигурно ще се пенсионира с повече пари. Това ще даде отражение на живота й. Толкова много жени ми казват това – могат да хранят децата си, могат да изпратят сина си в университет, все важни и големи неща.“

Патриша се връща към телевизията още този месец в „Medium“ и „CSI: Cyber“. Тя също така играе Джойс Майкъл, работничка в затвор, която се влюбва „Escape at Dannemora“. Премиерата е на 18 ноември.

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.