Ливърпул и британския посланик с благотворителен жест преди мача

| от |

Треньори от фондацията на Ливърпул заедно с посланика на Великобритания в България, Н. Пр. Джонатан Алън, проведоха тренировка, след което и футболен мач, за да повишат информираността относно предизвикателствата, с които се срещат децата в България.

Четиридесет деца от страната се включиха в мача – сред тях и такива от държавните домове за медико-социална грижа, деца с увреждания или от малцинствените общности. УНИЦЕФ България беше основен партньор в инициативата, предаде topsport.bg.

Тренировката се проведе в рамките на визитата на Ливърпул в София, за срещата от Шампионската лига с българския шампион Лудогорец. На 25 ноември съпругата на британския посланик – Елизабет Алън, беше домакин на събитие, като част от партньорството с УНИЦЕФ България, чиято цел беше повишаване на информираността относно проблемите на най-уязвимите деца в страната.

Сред тези предизвикателства са прилагане на Стратегията за замяна на Домовете за медико-социална грижа за деца с алтернативни форми на семейна и щадяща грижа; предотвратяване на детските изоставяния; както и интеграция в рамките на общността на децата със специални потребности и тези, принадлежащи към етнически малцинства.

Фондацията на Ливърпул сподели опита си относно благотворителните дейности, насочени към деца в Обединеното Кралство. Гости на самото мероприятие бяха футболисти от британския отбор, представители българския тим Лудогорец, както и на държавни институции, неправителствения сектор и бизнеса.

Като част от инициативата футболните клубове Ливърпул и Лудогорец дариха сувенири с автографи, които почитателите имаха възможността да спечелят на томбола. Всеки отбор дари фланелки и футболни топки с подписите на някои от най-легендарните играчи, както и органичен брой от най-новото издание на плей-стейшън играта ФИФА 2015. Събраните средства са предназначени за кампаниите на УНИЦЕФ в подкрепа на най-нуждаещите се деца в България. Посланикът на Великобритания в България, Н. Пр. Джонатан Алън каза:

„За мен е огромно удоволствие да посрещна футболен клуб Ливърпул и неговата благотворителна фондация в България. Това е една прекрасна възможност да се увеличи информираността на обществото за проблемите на децата, както и да се обмени опит между двете страни в областта на детската грижа, социалните услуги и образованието. Подкрепата за младите хора да достигнат пълния си потенциал е условие за успеха и развитието на всяка държава по света.“

Таня Радочай, Представител на УНИЦЕФ за България, коментира: „Играчите, отборите и футболът като цяло има силата да достига до огромна публика и да мотивира множество хора да правят повече в подкрепа на децата. От друга страна, ние в УНИЦЕФ сме наясно какво точно трябва да се направи и как да постигнем дълготрайни резултати. Така че заедно съставляваме един наистина добър отбор! Накратко – целта ни е една и съща: да обединим силата на различни играчи, за да постигнем най-добрите резултати. Заедно, ние бележим успехи в името на децата и по този начин всички са победители!“

Андреа Купър, Ръководител на благотворителната дейност във фондацията на Ливърпул, каза:

„За нас е удоволствие да сме част от това събитие – и благодарим за любезното домакинство на Джонатан и Елизабет Алън, както и за партньорството с УНИЦЕФ. Нашата мисия е да вдъхновим хората за положителна промяна както за тях самите, така и за останалите – чрез всеотдайната им подкрепа за футболен клуб Ливърпул. Нашите професионални треньори наистина се включиха с удоволствие в тренировката с деца от България. Подобри кампании провеждаме във Великобритания през последните 20 години.“

Благотворителният търг, който беше организиран в рамките на посещението на Ливърпул в София, изпраща послание за важността на ранното детско развитие. Всяко дете – независимо от пол, етническа принадлежност или увреждания – заслужава най-добрия старт в живота. Само по този начин децата могат да развият пълния си потенциал – да постигнат по-добри резултати в училище и да имат равни шансове да се превърнат в здрави и продуктивни членове на обществото, след като пораснат. България е постигнала определен напредък в подсигуряването на уязвимите деца – особено тези от домовете за медико-социални грижи – с възможности да растат в любяща семейна среда.

Трябват обаче повече усилия по предотвратяване изоставянията на бебета, по който показател България се нарежда на едно от първите места в Европейския съюз. В този смисъл, футболната тренировката беше замислена и осъществена по такъв начин, че да се изтъкне това, което децата могат да направят, а не това, което не могат.

 
 

По-добре бягай

| от Антония Антонова |

Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.

Форест Гъмп

Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.

Бягането приютява кого ли не.

Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.

Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.

Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.

Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.

Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.

А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.

Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.

Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.

Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.

Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.

А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!