Лицата на Промяната: Социалната чайна на Мая и Стояна

| от |

Те са млади, ентусиазирани, с иновативни идеи, готови да променят света. Представяме ви лицата на Промяната: петимата финалисти в социално-отговорната инициатива Game Changers – Промяната.

Запознайте се с Мая Донева и Стояна Стоева от Варна – две дами с дъх на чай и мечтата да създадат социална чайна в морската столица, където да помагат на децата от институциите в тяхната социализация и професионална реализация. Запознайте се и с останалите финалисти по програмата и ги подкрепете тук до 9 ноември.

Представете се накратко.
Мая:
Завършила съм Журналистика и в момента уча МВА в International University College във Варна. Живяла съм около година и половина в Чехия и Полша като студентка и съм посетила над 15 страни, най-вече пътувайки на стоп или по доброволчески проекти. Работя като обучител за младежки, образователни и културни проекти от седем години, като в последните три работя и като част от екипа на Варна – кандидат за Европейска младежка столица. Имам две чудесни деца – на две (Аделина) и три години (Симеон) и прекрасен всеотдаен мъж Тихомир, които ме подкрепят в работа ми, пътуват с мен, дават ми идеи и най-вече сила. Те са една от причините да искам да променя света. Виждайки колко е обикновен светът за едно дете, няма как да не опиташ да го запазиш такъв и за възрастните.
Стояна: Завършила съм Философия в Софийския университет. Работила съм в неправителствени организации, издателство, агенция за пазарни изследвания като изследовател, преводач на свободна практика, консултант на проекти. Доброволец. Имам емигрантски опит. Свирила съм на пиано, за съжаление не достатъчно. Имам семейство и дъщеря на три години и половина – Вихра. Обичам да пътувам винаги, когато мога.

Защо социална чайна и откъде ви хрумна тази идея?
Мая:
Странното е, че идеята ни е хрумнала независимо една от друга. Чайна, защото се асоциира с време, спокойствие и хармония – нещо, което отчаяно търсят всички забързани хора. Чайна, защото все повече и повече аз, моето семейство, моите приятели, техните приятели и т.н. нямаме място, което да наречем „нашето място“ във Варна. Чайна и защото пиенето на чай е тайнство, носещо доверие, споделяне и усещания, за които все повече сме изтръпнали.
Стояна: Защото обичам чай (усмихва се). И кафе. Преди повече от десет години с една приятелка си представяхме как ще си направим чайна някой ден. Тогава тези места в България се срещаха много рядко. Представяхме си уют и миризма на чай и домашни сладки. После години по-късно, когато се срещнахме с Мая и се случи приключението „Розови очила”, се оказа, че това е нещо, което всеки си е представял по някакъв начин. Беше лесно. Още по-лесно е, когато нямаш подобно място наоколо. Тогава си го представяш. Място, в което да се срещаш с приятели, на което да провеждаш работни срещи или да споделиш събитие – музика, книга, представяне.

Според вас по-лесна ли е интеграцията, когато човек се намира в неформална обстановка тип заведение?
Мая:
Да се интегрираш някъде означава, че не си от това някъде, а от другаде или от никъде. Децата от институции не са от нашите градове или села – те са си от институции и това е много тъжен и видим факт. Дали е лесно – със сигурност не е лесно, но е възможно.
Стояна: Разбира се. Затова след официалната среща или конференция, обикновено се организират коктейли и вечери.

Какво ще се случва във вашата чайна?
Мая:
Накратко казано – събития. Литературни вечери, дни на Испания, седмици на Азия, вечери на акустичната китара, изложби, дискусии и събирания на хора по интереси в креативни лаборатории: например младите инженери, опитните архитекти и учещите ИТ-та. Чайната ще бъде леко и ненатрапчиво място за контакти.
Стояна: Извън правенето на кафе и чай, това ще бъде място за различни събития – организирани и неформални. За музика, прожекция, представяне на книги, тематични събития, игри. Място за учене – на младежите, които работят там и провеждане на срещи с по-малките от институциите. Отворено за всякакви добри идеи, които можем да случим или да подкрепим.

На какво искате да научите децата, които ще работят в нея?
Мая:
Децата ще участват в менторската програма от 15-годишни, а младежите, които ще работят в чайната, ще са над 18 години. Всеки от тях ще има нужда от личен подход и отношение. Работата в чайната е социален трамплин към по-добра среда, по-добра работа, повече увереност и повече доверие към хората. Менторската програма ще съдържа модули както за чисто практически неща като „отговорности и задължения на работа“, така и модули за симулационни игри за умения за учене, игри за екипност и упражнения за емоционална интелигентност.
Стояна: В нея ще работят млади хора, които излизат от институции. Там ще имат възможността да приложат на практика наученото в рамките на менторската програма. Но преди всичко – самоуважение, уважение към другите, чувствителност, смелост – да мечтаят, да се борят и да отстояват себе си. Включително чрез съвсем практически неща.

Ако имаш магическа пръчка, какво щеше да направиш с нея?
Мая:
Бих направила така, че да можем да се срещаме с нашето „Аз“ като дете – когато сме на три, пет, десет години. Да си говорим за това, което сме си обещали, че ще направим, и за това, което няма да позволим да стане. Хората се забравят – както в амбициите си, така и в своя собствен „Аз“, забравят кои са всъщност. Аз вярвам искрено, че хората по подразбиране са добри и достатъчно чести refresh-срещи с детето-Аз ще им напомни кои са важните неща.
Стояна: Да налея повече разум и любов в хората.

Каква беше детската ти мечта?
Мая:
Да стана журналист – военен кореспондент като Елена Йончева и да пътувам до Афганистан и Чечня, за да помагам на хората. В течение на времето разбрах, че помагането е по-скоро приоритет на хуманитарните работници, но дълго време се вживявах като репортер пред касетофона и радиото.
Стояна: Първо исках да бъда писател, после психолог. В крайна сметка – дървен философ.

А за какво мечтаеш днес?
Мая:
За чайната (усмихва се).
Стояна: Мир, спокойствие.

Истинският чай е с вкус на…
Мая:
Истинският чай е направен от някой, който го е грижа за теб. Леки джинджифилови нотки и поднесен с огромна усмивка и топлота.
Стояна: Любов, споделеност.

 

С Нова телевизия

 
 

Fun Lovin Criminals избраха подгряваща българска група за концерта си в София

| от |

„Лошите момчета“ от Ню Йорк избраха коя българска банда да подгрява концерта им на 17 декември в зала „ Универсиада“. Пионерите на рока се спряха на една от най-актуалните рок групи у нас – Der Hunds.

Бандата е създадена през пролетта на 2003 година от Боби Косатката, който и до момента е неин вокал. След известни промени днес Der Hunds забиват в състав: китари Мартин Евстатиев и Деян Петков, а зад барабаните е Иво Пифа. Всички музиканти от групата имат сериозен бекграунд с други формации, но събирането им в Der Hunds е вярната формула.

През годините Der Hunds получават признание не само от родната публика, където се изявяват предимно в различни клубове и фестивали, но и се „разписват” на международната сцена. На 16-ти май 2011 г. бандата печели 1-во място в конкуренция с 312 български и чужди групи в Конкурса за непопулярна група на Elevation Festival. Наградата е участие на фестивала като подгряваща група за световни имена и на Elevation Festival 2012 те подгряват на главната сцена на фестивала групи, като Cypress Hill, Erykah Badu и Sean Paul.

От 2011 г. Der Hunds участват в ежегодния фестивал, посветен на големия рок изпълнител Георги Минчев „Цвете за Гошо“. Групата не пропуска и редица други мащабни музикални събития у нас, като Spirit of Burgas 2011 и Spirit of Burgas 2013. Бандата загрява и феновете на Guns ‘n’ roses, Ugly Kid Joe, Kaiser chiefs, Within Temptation на сцената на фестивала Sofia Rocks 2012.

През 2013 г. групата е избрана от слушателите на радио Z-Rock да участва в конкурс „Зелената песен на България” и записва песента „Дива птица“, с която печели и наградата за текст.

Der Hunds грабват и две отличия от конкурса за поп и рок песен на БНР „Златна пролет 2016″ с песента си „Спомен“, която влиза в предстоящия им студиен албум. Специалната награда на журито е участие на международния фестивал в Грьонинген, Холандия през януари 2017 г. Именно тя дава право на бандата през декември 2016 г. да изнесе голям концерт в Първо студио на националното радио, с който да представи програмата си за престижния и световноизвестен холандски фестивал.

Der Hunds триумфират на престижния музикален фестивал Eurosonic-Noorderslag в Грьонинген в средата на януари 2017 година.

През есента на 2017 г. Der Hunds отдават почитта си към Крис Корнел с концерт-трибют в негова памет и правят турне в по-големите градове на България.

Fun Lovin Criminals с любезното домакинство на рок бар RockIt  канят публиката да преживее едно страхотно афтър парти, което ще се заформи веднага след края на концерта на 17 декември.

И това не е всичко! Хюи, освен в амплоато си на радио водещ ще миксира на пулта в Rock It Bar,  и заедно с останалите от бандата ще направят невероятно диджей сет парти.

Купона е с начален час 23:00. Впечатления и много емоции очакват присъстващите.

Билети в мрежата на Ивентим и партньорските вериги.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.

 
 

Как да бъдем като Григор?

| от |

Григор Димитров е висок, красив, млад и известен милионер, с очарователна приятелка и хиляди почитатели. Дори да искаш да се заяждаш с него, няма за какво да се хванеш. Той не мрази понеделниците, не седи в задръствания, не пие ракия със салата (даже отказваше на Шарапова да пие вино с нея, като ходеха), не се нервира на цени и политики, и на велоалеята на ул. Раковски, и на Пешо Волгин.

Това, приятели, е здравословен начин на живот!

Но как и ние да бъдем толкова яки? Еми трудно, но с много постоянство може и да се доближим.

Дисциплина.

Дисциплината е измислена, за да плаши недостойните. Когато паднеш и всичките ти фенове, цяла нация, са разочаровани от теб, другия път трябва да биеш не за тях, не заедно с тях, а въпреки тях. Трябва да биеш въпреки феновете си. Само това изисква безумна дисциплина, а още не сме говорили и за тренировките.

Тренировки.

Независимо дали ще ставаш тенисист или ще лееш кофраж, трябва да се развиваш. Имам приятел, който прави скеле по строежите и казва, че ромите не са работливи, но по-добре те, отколкото българите, че българите съвсем зле. Та да тренираме с внимание и спокойствие, без да ни интересува мнението на лешниците в туитър.

Коментари.

Коментарите в интернет са като дъжд на дъното на океана. Някой си там има някакво си там мнение, голяма работа. Човек е толкова голям, колкото големи са проблемите му.

Предварителна подготовка.

Но преди дисциплината, тренировките и коментарите, редно е първо да сложим на стената портрет на Григор. На стената срещу леглото ни, за да е първото нещо пред очите ни сутрин и последното нещо пред очите ни вечер. Така ще помним делото му. Когато се намерите в колебание, запитайте се какво би направил Григор в този момент и направете това. Ако чуете някой да казва виц за Григор, предайте го на полицията! Преместете Коледа на 16 май, когато познайте кой се е родил*.  Това са само основните неща.

 

* Григор Димитров. Но първо изчакайте тази Коледа да мине, че да хванем почивните дни. Иначе няма да ги хванем.